Световна среща на българските медии се провежда в Тирана
Първата българска телевизия в Латинска Америка стартира лъчение от Аржентина. Това заяви нейният основател Иван Цанков по време на 15-ата Световна среща на българските медии в Тирана, открита от генералния шеф на Българска телеграфна агенция Максим Минчев. Новата медия ще се споделя " Лос Булгарос ТВ " и стартира лъчение при започване на 2020 година Първоначално малкия екран ще излъчва 30-минутни излъчвания веднъж месечно, с наклонност да бъде повишен размерът на програмата. Финансирането е напълно частно. По време на панела " Право на информация: Трансформации на медийните бизнесмодели след взрива на гратис наличие " Цанков напомни, че медийната сфера на Аржентина има ярка българска диря. Радиоразпръскването при започване на 20-те години е дело на един от пионерите в тази област. Той се споделя Хайме Якелевич и е роден през 1896 година в София. В началото на 30-те години към този момент има три радиоканала. Създава и първия аржентински ефирен " Канал 7 ", който съществува и до през днешния ден.
В полемиката участваха доцент Георги Лозанов, съгласно който няма риск за публицистиката - специалност на век и половина, която обезпечава конституционното право на информация. След още една софтуерна гражданска война ще има публицистика, която ще държи вниманието повече от 3 секунди, счита специалистът. Розита Еленова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ), съобщи, че медийни закони има и те се съблюдават. Закрила над публицистите също има, добави тя. Йосиф Давидов от " Нова дума " - Испания, описа за ръководеното от него издание. По думите му то има 10 000 тираж при 126 000 регистрирани българи в страната. Разпространява се в 1260 будки в Испания.
Срещата в Тирана продължава с панела " Медии и просвета: Загиват ли културните формати? ".
Стратегиите в туризма и другите форми за възстановяване на инфраструктурата също разискват участниците в срещата на българските медии, проведена от Българска телеграфна агенция и АБМС. Модератор на панела, с който стартира вторият ден от срещата, беше антропологът Харалан Александров, който уточни, че туризмът е една от страните на монетите, свързани с подвижността, наред с миграцията. Проектите, които са в развой на реализация от държавното управление във връзка с пътната нфраструктура, бяха показани от Николай Станков от Министерството на районното развиване и благоустройството. Той напомни, че през България минават 2 от европейските транспортни коридори и пет от Хелзинкските /паневропейски/ транспортни коридора. По думите му финансирането на пътищата и автомагистралите у нас се обезпечава от националния бюджет и европейските фондове, само че има и трети вид - публично-частно партньорство. Този вид на финансиране като опция показа инж. Румен Марков, шеф на компанията Large Infrastructure Projects. Той показа пред участниците в срещата идейния план на автомагистралата " Дунав - Егея ", чиято цел е да форсира икономическото развиване в изоставащите европейски райони и да запълни изчезналите транспортни коридори в посока север-юг. По думите му автомагистралата " Дунав - Егея " е част от плана " ABC+De ", посредством който ще се реализира пътната и железопътна връзка сред Егейско и Балтийско море, която ще приключва с построяването на две нови пристанища, едното на Балтийско море, другото в региона на Марония, на брега на Егейско море. Според него новият транспортен кулоар ще насочи директния авто поток за товари и пасажери в направлението север - юг сред Централна, Източна, Северна Европа и България, Близкия изток, Турция, Гърция по модерна инфраструктура. На територията на България железопътната линия от Егейско към Балтийско море ще минава през Маказа, покрай Кърджали, до Чирпан, Казанлък, Габрово и Павликени, а сред Белене и Свищов ще напусне българските лимити и ще мине в северна посока през Карпатите. Самата автомагистрала на българска територия ще стартира при Русе, ще мине източно от Бяла. Край Горна Оряховица са планувани два пътни възела, ще минава край Велико Търново и село Присово и ще продължава през Прохода на Републиката, ще стига до Хасково и Кърджали и през Маказа ще излиза към Гърция. Предвидени са мултимодални центрове, посочи той. Магистралата ще реализира връзки с автомагистралите „ Хемус “, „ Тракия “, „ Марица “ и „ Егнатия “ в Гърция. Дължината й ще бъде 367 километра, в България - 328, а в Гърция към 40 километра. Проектирана е за придвижване със 140 километра в час оптималната скорост. Специалистът акцентира, че цялостното финансиране на инфраструктурния обект е към два милиарда и двеста милиона евро, като цената за трасето у нас е към милиард осемстотин и шейсет млн. евро, а за правата в Гърция - към 356 млн. евро. Идеята е автомагистралата да бъде построена посредством публично-частно партньорство, 25 % от средствата за създаване ще се обезпечават от концесионер, а 75 % - от огромни капиталови банки, без да се употребяват държавните бюджети. Възстановяването на инвестицията ще е посредством тол такси за всички транспортни средства. Строителството се планува за три години, акцентира Марков.
Световната среща на българските медии в Тирана се провежда със съдействието на " Джи пи груп " АД, Фибанк Албания, Нова ТВ, Large Infrastructure Projects и още спомоществователи.
В полемиката участваха доцент Георги Лозанов, съгласно който няма риск за публицистиката - специалност на век и половина, която обезпечава конституционното право на информация. След още една софтуерна гражданска война ще има публицистика, която ще държи вниманието повече от 3 секунди, счита специалистът. Розита Еленова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ), съобщи, че медийни закони има и те се съблюдават. Закрила над публицистите също има, добави тя. Йосиф Давидов от " Нова дума " - Испания, описа за ръководеното от него издание. По думите му то има 10 000 тираж при 126 000 регистрирани българи в страната. Разпространява се в 1260 будки в Испания.
Срещата в Тирана продължава с панела " Медии и просвета: Загиват ли културните формати? ".
Стратегиите в туризма и другите форми за възстановяване на инфраструктурата също разискват участниците в срещата на българските медии, проведена от Българска телеграфна агенция и АБМС. Модератор на панела, с който стартира вторият ден от срещата, беше антропологът Харалан Александров, който уточни, че туризмът е една от страните на монетите, свързани с подвижността, наред с миграцията. Проектите, които са в развой на реализация от държавното управление във връзка с пътната нфраструктура, бяха показани от Николай Станков от Министерството на районното развиване и благоустройството. Той напомни, че през България минават 2 от европейските транспортни коридори и пет от Хелзинкските /паневропейски/ транспортни коридора. По думите му финансирането на пътищата и автомагистралите у нас се обезпечава от националния бюджет и европейските фондове, само че има и трети вид - публично-частно партньорство. Този вид на финансиране като опция показа инж. Румен Марков, шеф на компанията Large Infrastructure Projects. Той показа пред участниците в срещата идейния план на автомагистралата " Дунав - Егея ", чиято цел е да форсира икономическото развиване в изоставащите европейски райони и да запълни изчезналите транспортни коридори в посока север-юг. По думите му автомагистралата " Дунав - Егея " е част от плана " ABC+De ", посредством който ще се реализира пътната и железопътна връзка сред Егейско и Балтийско море, която ще приключва с построяването на две нови пристанища, едното на Балтийско море, другото в региона на Марония, на брега на Егейско море. Според него новият транспортен кулоар ще насочи директния авто поток за товари и пасажери в направлението север - юг сред Централна, Източна, Северна Европа и България, Близкия изток, Турция, Гърция по модерна инфраструктура. На територията на България железопътната линия от Егейско към Балтийско море ще минава през Маказа, покрай Кърджали, до Чирпан, Казанлък, Габрово и Павликени, а сред Белене и Свищов ще напусне българските лимити и ще мине в северна посока през Карпатите. Самата автомагистрала на българска територия ще стартира при Русе, ще мине източно от Бяла. Край Горна Оряховица са планувани два пътни възела, ще минава край Велико Търново и село Присово и ще продължава през Прохода на Републиката, ще стига до Хасково и Кърджали и през Маказа ще излиза към Гърция. Предвидени са мултимодални центрове, посочи той. Магистралата ще реализира връзки с автомагистралите „ Хемус “, „ Тракия “, „ Марица “ и „ Егнатия “ в Гърция. Дължината й ще бъде 367 километра, в България - 328, а в Гърция към 40 километра. Проектирана е за придвижване със 140 километра в час оптималната скорост. Специалистът акцентира, че цялостното финансиране на инфраструктурния обект е към два милиарда и двеста милиона евро, като цената за трасето у нас е към милиард осемстотин и шейсет млн. евро, а за правата в Гърция - към 356 млн. евро. Идеята е автомагистралата да бъде построена посредством публично-частно партньорство, 25 % от средствата за създаване ще се обезпечават от концесионер, а 75 % - от огромни капиталови банки, без да се употребяват държавните бюджети. Възстановяването на инвестицията ще е посредством тол такси за всички транспортни средства. Строителството се планува за три години, акцентира Марков.
Световната среща на българските медии в Тирана се провежда със съдействието на " Джи пи груп " АД, Фибанк Албания, Нова ТВ, Large Infrastructure Projects и още спомоществователи.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ