Един от най-малките параклиси в света е с размери 5 на 3 метра
Параклисът на Гърнси - един от най-малките в света, се намира на Нормандските острови, като е с размери единствено 5 на 3 метра.
Мястото за поклонение, скътано в долината Les Vauxbelets, внушава чувство за чудо освен поради размера си, а и с помощта на хилядите миди, камъчета и части натрошен порцелан, които го украсяват.
Преливащи седефени черупки осяват екстериора и интериора, блестейки на слънцето, а дребните витражи хвърлят цветна дъга върху подовете, направени от гладки камъчета.
Не е допустимо да не се удивите на мястото, наподобяващо кутия за бижута, написа Daily Mail.
Въпреки наситения фон, атмосферата вътре внушава цялостно успокоение.
Това е третият параклис на Гърнси, умислен от монахът от Франция Деодат Антоан, който умира, без да види творението си приключено.
Брат Деодат е част от католически набожен медал, наименуван Братята на християнските учебни заведения, който поражда през 1904 година, когато френското държавно управление не разрешава религиозните учебни заведения.
Мнозина от ордена напущат Франция, с цел да изповядват вярата си в заточение, а една група се насочи към Гърнси и купува Les Vauxbelets, където построяват имение, представляващо „ огромна дървена барака, каменна постройка и плантация “.
View this post on Instagram A post shared by Christina (@waltraud64)
Брат Деодат идва в Гърнси през декември 1913 година и се отдава на концепцията да сътвори мини версия на пещерата и базиликата в Лурд, Франция.
Резултатът е дребен параклис с размери единствено 2.7 метра дълъг и 1.3 метра необятен, който събаря след "язвителна рецензия ".
Параклис №2 е издигнат по време на Първата международна война и е задоволително огромен за четирима поклонници. Но през 1923 година и той е погубен от Деодат, когато едрият свещеник на Портсмут го посещава и не съумя да влезе през вратата.
Мъжът обаче е решен да сътвори своята мини базилика и работи върху третия и финален параклис, който съществува и през днешния ден, в продължение на години, деликатно украсявайки го с натрошен порцелан и камъчета.
View this post on Instagram A post shared by Condor Ferries (@officialcondorferries)
Той е съвсем приключен, когато избухва Втората международна война през 1939 година, а Деодат е заставен да се върне във Франция поради влошеното си здраве.
След заминаването му грижите за Малкия параклис са поверени на духовник Кифа, който продължава да украсява постройката до пенсионирането си през 1965 година През 1977 година е основана комисия за възобновяване на параклиса и през днешния ден той е под грижите на фондация „ Малкият параклис “.
Публичните дарения се употребяват, с цел да се резервира мястото непокътнато. Параклисът е отворен от 9 до 16 часа през цялото лято и няма такса за вход.
Мястото за поклонение, скътано в долината Les Vauxbelets, внушава чувство за чудо освен поради размера си, а и с помощта на хилядите миди, камъчета и части натрошен порцелан, които го украсяват.
Преливащи седефени черупки осяват екстериора и интериора, блестейки на слънцето, а дребните витражи хвърлят цветна дъга върху подовете, направени от гладки камъчета.
Не е допустимо да не се удивите на мястото, наподобяващо кутия за бижута, написа Daily Mail.
Въпреки наситения фон, атмосферата вътре внушава цялостно успокоение.
Това е третият параклис на Гърнси, умислен от монахът от Франция Деодат Антоан, който умира, без да види творението си приключено.
Брат Деодат е част от католически набожен медал, наименуван Братята на християнските учебни заведения, който поражда през 1904 година, когато френското държавно управление не разрешава религиозните учебни заведения.
Мнозина от ордена напущат Франция, с цел да изповядват вярата си в заточение, а една група се насочи към Гърнси и купува Les Vauxbelets, където построяват имение, представляващо „ огромна дървена барака, каменна постройка и плантация “.
View this post on Instagram A post shared by Christina (@waltraud64)
Брат Деодат идва в Гърнси през декември 1913 година и се отдава на концепцията да сътвори мини версия на пещерата и базиликата в Лурд, Франция.
Резултатът е дребен параклис с размери единствено 2.7 метра дълъг и 1.3 метра необятен, който събаря след "язвителна рецензия ".
Параклис №2 е издигнат по време на Първата международна война и е задоволително огромен за четирима поклонници. Но през 1923 година и той е погубен от Деодат, когато едрият свещеник на Портсмут го посещава и не съумя да влезе през вратата.
Мъжът обаче е решен да сътвори своята мини базилика и работи върху третия и финален параклис, който съществува и през днешния ден, в продължение на години, деликатно украсявайки го с натрошен порцелан и камъчета.
View this post on Instagram A post shared by Condor Ferries (@officialcondorferries)
Той е съвсем приключен, когато избухва Втората международна война през 1939 година, а Деодат е заставен да се върне във Франция поради влошеното си здраве.
След заминаването му грижите за Малкия параклис са поверени на духовник Кифа, който продължава да украсява постройката до пенсионирането си през 1965 година През 1977 година е основана комисия за възобновяване на параклиса и през днешния ден той е под грижите на фондация „ Малкият параклис “.
Публичните дарения се употребяват, с цел да се резервира мястото непокътнато. Параклисът е отворен от 9 до 16 часа през цялото лято и няма такса за вход.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ