Папа Франциск в коледното си обръщение: Светът гладува за мир
Папа Франциск насочи обичайното Рождественско обръщение за благословия към града и света " Урби ет Орби " на площад " Свети Петър " в Рим.
В словото си папата насочи вниманието към споровете в страни като Сирия, Ливан, Мианмар, Иран, Йемен, и Хаити. Светият отец още веднъж насочи неотстъпчив апел " да се постави завършек на безсмислената война в Украйна ".
Сайтът vaticannews.va разгласява цялото послание на папа Франциск пред вярващите:
" Скъпи братя и сестри от Рим и от целия свят, Честито Рождество!
Нека Господ Исус, роден от Дева Мария, ви донесе цялата Божия обич, източник на доверие и вяра и с нея дара на мира, който ангелите възвестиха на витлеемските пастири: „ Слава във висините Богу и на земята мир сред индивидите, които Той обича ” (Лука 2:14).
В този празничен ден обръщаме взор към Витлеем. Господ идва на света в пещера, положен в ясли за животните, тъй като родителите му не са могли да намерят заслон, макар обстоятелството, че в този момент е пристигнало времето Мария да роди. Той идва измежду нас в тишината и мрака на нощта, тъй като Божието Слово не се нуждае от прожектори или шум на човешки гласове. Самият той е Словото, което осмисля съществуването, светлината, която осветява пътя. „ Истинската светлина идваше на света – споделя Евангелието – светлината, която осветява всеки човек “ (Йоан 1:9).
Исус е роден измежду нас, той е Бог с нас. Той идва, с цел да съпътства всекидневието ни, да показа всичко с нас, наслади и скърби, очаквания и паники. Идва като безпомощно дете. Роден е в студа, безпаричен измежду бедните. Нуждаейки се от всичко, той чука на вратата на сърцето ни, с цел да откри топлота и заслон.
Като пастирите от Витлеем, дано се оставим да бъдем обхванати от светлината и да отидем и да забележим знака, който Бог ни е дал. Да преодолеем вцепенението на духовния сън и подправените облици на празника, които ни карат да забравим за кой е честването. Да оставим шума, който анестезира сърцето и ни кара да подготвяме украси и дарове, вместо да съзерцаваме Събитието: Божият Син, роден за нас.
Братя, сестри, дано се обърнем към Витлеем, където отеква първият зов на Княза на мира. Да, тъй като самият Той, Исус, е нашият мир: този мир, който светът не може да даде и който Бог Отец е дал на човечеството, като е изпратил своя Син в света. Свети Лъв Велики има израз, който в сбитостта на латинския език обобщава посланието на този ден: „ Natalis Domini, Natalis est pacis “, „ Рождеството на Господ е Рождество на мира “ (Проповед 26:5).
Исус Христос също е пътят на мира. Със своето олицетворение, страдалчество, гибел и възкресение той отвори пътя от един затворен свят, подтиснат от мрака на враждата и войната, към един отворен свят, свободен да се живее в приятелство и мир. Да следваме този път! Но с цел да създадем това, с цел да можем да вървим след Исус, ние би трябвало да се освободим от тежестите, които ни пречат и ни блокират.
И какви са тези тежести? Какъв е този " баласт "? Те са същите отрицателни пристрастености, които попречиха на цар Ирод и неговия двор да признаят и одобряват раждането на Исус: обвързаност към власт и пари, горделивост, двуличие, неистини. Тези тежести пречат на човек да отиде във Витлеем, изключват го от благодатта на Коледа и затварят достъпа до пътя на мира. И в действителност, с горест би трябвало да установяваме, че до момента в който Князът на мира ни се дава, ледените ветрове на войната не престават да духат над човечеството.
Ако желаеме да бъде Рождество, Рождество на Исус и на мира, дано погледнем към Витлеем и да приковем погледа си към лицето на Младенеца, който се роди за нас! И в това почтено малко лице разпознаваме това на децата, които копнеят за мир във всяка част на света.
Погледът ни е изпълнен с лицата на украинските братя и сестри, които изживяват това Рождество на мрачно, на студено или надалеч от домовете си, заради разрушенията, породени от десетмесечната война. Нека Господ ни направи подготвени за съответни жестове на взаимност в помощ на страдащите и просвети мозъците на тези, които имат силата да заглушат оръжията и неотложно да сложат завършек на тази безсмислена война! За страдание се избира вслушването в други аргументи, подбудени от логиката на света. Но гласът на Младенеца, кой го чува?
Нашето време също изпитва сериозен апетит за мир и в други райони, на други подиуми на тази Трета международна война. Нека помислим за Сирия, към момента измъчвана от спор, който е избледнял на назад във времето, само че не е приключил; и дано помислим за Светите земи, където насилието и конфликтите се усилиха през последните месеци, със смъртни случаи и ранени. Ние изпросим Господ там, в земята, която е очевидец на неговото раждане, да се възобнови разговорът и търсенето на взаимно доверие сред израелци и палестинци. Нека Исус Детенце поддържа християнските общности, живеещи в целия Близък изток, тъй че във всяка от тези страни да може да се изпита хубостта на братското общуване сред хора, принадлежащи към разнообразни религии. Да помогне по-специално на Ливан, с цел да може най-сетне да се възвърне с поддръжката на интернационалната общественост и със силата на братството и солидарността. Нека светлината на Христос озари региона на Сахел, където мирното общуване сред нации и обичаи е нарушено от конфликти и принуждение. Да докара до трайно помирение в Йемен и към помиряване в Мианмар и Иран, тъй че да спре всяко клане. Нека въодушеви политическите управляващи и всички хора с благосклонност на американския континент да работят за усмиряване на политическото и обществено напрежение, засягащо разнообразни страни; Мисля по-специално за популацията на Хаити, което страда толкоз дълго.
В този ден, когато е хубаво да се съберем към отрупаната софра, дано не откъсваме очи от Витлеем, което значи „ дом на хляба “, и дано помислим за хората, които гладуват, изключително децата, до момента в който всеки ден огромни количества храна се губят и запаси се изразходват за оръжия. Войната в Украйна в допълнение утежни обстановката, оставяйки цели популации на риск от апетит, изключително в Афганистан и в страните от Африканския рог. Всяка война – ние знаем – предизвиква апетит и употребява самата храна като оръжие, възпрепятствайки разпространяването й измежду към този момент страдащото население. На този ден, поучавайки се от Принца на мира, дано всички да се ангажираме, на първо място политически виновните, тъй че храната да бъде единствено средство на мира. Докато се любуваме на насладата да се съберем още веднъж с обичаните си хора, дано помислим за фамилиите, които са най-наранени от живота и за тези, които в същото време на икономическа рецесия са измъчени заради безработицата и неналичието на главните потребности за живот.
Скъпи братя и сестри, през днешния ден, както и тогава, Исус, същинската светлина, идва в свят, болен от равнодушие, грозна болест, което не Го приема (вж. Йоан 1:11), дори Го отхвърля, както се случва с доста чужденци, или Го пренебрегва, както прекомерно постоянно вършим с бедните. Нека през днешния ден не забравяме многото бежанци и разселени лица, които чукат на вратите ни в търсене на уют, топлота и храна. Нека не забравяме маргинализираните, самотните, сираците и възрастните хора, които рискуват да бъдат изхвърлени, пандизчиите на които гледаме единствено поради грешките им, а не като човешки същества.
Витлеем ни демонстрира семплотата на Бог, който се разкрива не на мъдрите и учените, а на дребните, на тези с чисто и отворено сърце (виж Матей 11:25). Подобно на пастирите, дано и ние да отидем без закъснение и да се оставим да бъдем удивени от немислимото събитие на Бог, който стана човек за нашето избавление. Този, който е източникът на всяко положително, стана безпаричен и се моли за нашето оскъдно човечество. Нека се оставим да бъдем движени от Божията обич и дано следваме Исус, който се лиши от славата Си, с цел да ни разреши да участваме в Неговата цялост.
Честито Рождество Христово на всички! "
В словото си папата насочи вниманието към споровете в страни като Сирия, Ливан, Мианмар, Иран, Йемен, и Хаити. Светият отец още веднъж насочи неотстъпчив апел " да се постави завършек на безсмислената война в Украйна ".
Сайтът vaticannews.va разгласява цялото послание на папа Франциск пред вярващите:
" Скъпи братя и сестри от Рим и от целия свят, Честито Рождество!
Нека Господ Исус, роден от Дева Мария, ви донесе цялата Божия обич, източник на доверие и вяра и с нея дара на мира, който ангелите възвестиха на витлеемските пастири: „ Слава във висините Богу и на земята мир сред индивидите, които Той обича ” (Лука 2:14).
В този празничен ден обръщаме взор към Витлеем. Господ идва на света в пещера, положен в ясли за животните, тъй като родителите му не са могли да намерят заслон, макар обстоятелството, че в този момент е пристигнало времето Мария да роди. Той идва измежду нас в тишината и мрака на нощта, тъй като Божието Слово не се нуждае от прожектори или шум на човешки гласове. Самият той е Словото, което осмисля съществуването, светлината, която осветява пътя. „ Истинската светлина идваше на света – споделя Евангелието – светлината, която осветява всеки човек “ (Йоан 1:9).
Исус е роден измежду нас, той е Бог с нас. Той идва, с цел да съпътства всекидневието ни, да показа всичко с нас, наслади и скърби, очаквания и паники. Идва като безпомощно дете. Роден е в студа, безпаричен измежду бедните. Нуждаейки се от всичко, той чука на вратата на сърцето ни, с цел да откри топлота и заслон.
Като пастирите от Витлеем, дано се оставим да бъдем обхванати от светлината и да отидем и да забележим знака, който Бог ни е дал. Да преодолеем вцепенението на духовния сън и подправените облици на празника, които ни карат да забравим за кой е честването. Да оставим шума, който анестезира сърцето и ни кара да подготвяме украси и дарове, вместо да съзерцаваме Събитието: Божият Син, роден за нас.
Братя, сестри, дано се обърнем към Витлеем, където отеква първият зов на Княза на мира. Да, тъй като самият Той, Исус, е нашият мир: този мир, който светът не може да даде и който Бог Отец е дал на човечеството, като е изпратил своя Син в света. Свети Лъв Велики има израз, който в сбитостта на латинския език обобщава посланието на този ден: „ Natalis Domini, Natalis est pacis “, „ Рождеството на Господ е Рождество на мира “ (Проповед 26:5).
Исус Христос също е пътят на мира. Със своето олицетворение, страдалчество, гибел и възкресение той отвори пътя от един затворен свят, подтиснат от мрака на враждата и войната, към един отворен свят, свободен да се живее в приятелство и мир. Да следваме този път! Но с цел да създадем това, с цел да можем да вървим след Исус, ние би трябвало да се освободим от тежестите, които ни пречат и ни блокират.
И какви са тези тежести? Какъв е този " баласт "? Те са същите отрицателни пристрастености, които попречиха на цар Ирод и неговия двор да признаят и одобряват раждането на Исус: обвързаност към власт и пари, горделивост, двуличие, неистини. Тези тежести пречат на човек да отиде във Витлеем, изключват го от благодатта на Коледа и затварят достъпа до пътя на мира. И в действителност, с горест би трябвало да установяваме, че до момента в който Князът на мира ни се дава, ледените ветрове на войната не престават да духат над човечеството.
Ако желаеме да бъде Рождество, Рождество на Исус и на мира, дано погледнем към Витлеем и да приковем погледа си към лицето на Младенеца, който се роди за нас! И в това почтено малко лице разпознаваме това на децата, които копнеят за мир във всяка част на света.
Погледът ни е изпълнен с лицата на украинските братя и сестри, които изживяват това Рождество на мрачно, на студено или надалеч от домовете си, заради разрушенията, породени от десетмесечната война. Нека Господ ни направи подготвени за съответни жестове на взаимност в помощ на страдащите и просвети мозъците на тези, които имат силата да заглушат оръжията и неотложно да сложат завършек на тази безсмислена война! За страдание се избира вслушването в други аргументи, подбудени от логиката на света. Но гласът на Младенеца, кой го чува?
Нашето време също изпитва сериозен апетит за мир и в други райони, на други подиуми на тази Трета международна война. Нека помислим за Сирия, към момента измъчвана от спор, който е избледнял на назад във времето, само че не е приключил; и дано помислим за Светите земи, където насилието и конфликтите се усилиха през последните месеци, със смъртни случаи и ранени. Ние изпросим Господ там, в земята, която е очевидец на неговото раждане, да се възобнови разговорът и търсенето на взаимно доверие сред израелци и палестинци. Нека Исус Детенце поддържа християнските общности, живеещи в целия Близък изток, тъй че във всяка от тези страни да може да се изпита хубостта на братското общуване сред хора, принадлежащи към разнообразни религии. Да помогне по-специално на Ливан, с цел да може най-сетне да се възвърне с поддръжката на интернационалната общественост и със силата на братството и солидарността. Нека светлината на Христос озари региона на Сахел, където мирното общуване сред нации и обичаи е нарушено от конфликти и принуждение. Да докара до трайно помирение в Йемен и към помиряване в Мианмар и Иран, тъй че да спре всяко клане. Нека въодушеви политическите управляващи и всички хора с благосклонност на американския континент да работят за усмиряване на политическото и обществено напрежение, засягащо разнообразни страни; Мисля по-специално за популацията на Хаити, което страда толкоз дълго.
В този ден, когато е хубаво да се съберем към отрупаната софра, дано не откъсваме очи от Витлеем, което значи „ дом на хляба “, и дано помислим за хората, които гладуват, изключително децата, до момента в който всеки ден огромни количества храна се губят и запаси се изразходват за оръжия. Войната в Украйна в допълнение утежни обстановката, оставяйки цели популации на риск от апетит, изключително в Афганистан и в страните от Африканския рог. Всяка война – ние знаем – предизвиква апетит и употребява самата храна като оръжие, възпрепятствайки разпространяването й измежду към този момент страдащото население. На този ден, поучавайки се от Принца на мира, дано всички да се ангажираме, на първо място политически виновните, тъй че храната да бъде единствено средство на мира. Докато се любуваме на насладата да се съберем още веднъж с обичаните си хора, дано помислим за фамилиите, които са най-наранени от живота и за тези, които в същото време на икономическа рецесия са измъчени заради безработицата и неналичието на главните потребности за живот.
Скъпи братя и сестри, през днешния ден, както и тогава, Исус, същинската светлина, идва в свят, болен от равнодушие, грозна болест, което не Го приема (вж. Йоан 1:11), дори Го отхвърля, както се случва с доста чужденци, или Го пренебрегва, както прекомерно постоянно вършим с бедните. Нека през днешния ден не забравяме многото бежанци и разселени лица, които чукат на вратите ни в търсене на уют, топлота и храна. Нека не забравяме маргинализираните, самотните, сираците и възрастните хора, които рискуват да бъдат изхвърлени, пандизчиите на които гледаме единствено поради грешките им, а не като човешки същества.
Витлеем ни демонстрира семплотата на Бог, който се разкрива не на мъдрите и учените, а на дребните, на тези с чисто и отворено сърце (виж Матей 11:25). Подобно на пастирите, дано и ние да отидем без закъснение и да се оставим да бъдем удивени от немислимото събитие на Бог, който стана човек за нашето избавление. Този, който е източникът на всяко положително, стана безпаричен и се моли за нашето оскъдно човечество. Нека се оставим да бъдем движени от Божията обич и дано следваме Исус, който се лиши от славата Си, с цел да ни разреши да участваме в Неговата цялост.
Честито Рождество Христово на всички! "
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ