ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център. Автор на повече от 20 книги.
Този йезуитски принцип на външната политика на България - изключително при установяване нейното геополитическо състояние, се приписва на някогашния български монарх Борис III. Струва ми се, че той по-скоро е споделил „ Винаги с Германия “, но това няма кой знае какво значение, щом във втората част на опозицията „ в никакъв случай против “ е сложена Русия. Формулата е конструирана във време, когато се води титанична война против Съветския съюз и България е изправена пред избора с кого да бъде. Изборът е изработен съвсем без съмнение, но в духа на сакскобургготската измама и нерешителност е планувана опция за вероятно донаместване на България. Поради което вратата за нов избор е оставена леко отворена.

Формулата не е лишена от разсъдък, тъй като България постоянно се е управлявала от хора, въобразяващи си, че могат да надхитрят историята, а дружно с нея и Русия. А също така подхожда със ориста на дребната и слаба страна, принудена постоянно да търси някакъв настойник, който да не я оставя сама и на произвола на ориста. С нея се подсигурява един необикновен, само че изцяло неосъществим неутралитет, към който нашата бедна татковина все си фантазира, че ще поддържа в най-трудните международни спорове. Такава страна не може да е неутрална и заради това е принуждавана да бъде с този, който сега е по-силен и по-щедро дава обещание да я пази. Но този „ по-силен сега “ безусловно слага изискването тя да се разгласи против този, който е „ по-слаб сега “. С малко напън и подкупи управниците на дребната страна бързо се съгласяват да обявяват присъщия им слугинаж.

За да прикрият предателската и слугинска своя същина, те са измислили дефиниция от рода на „ постоянно и в никакъв случай “. Това „ постоянно “ е много изрично, само че и извънредно скверно. Защото е убеденост, че е изработен „ нов цивилизационен избор “, посредством който страната ни се откъсва от изконната си цивилизация, към която принадлежи по Божи промисъл. Няма подозрение, че същинският общественик, който познава България, ще каже: „ Винаги с Русия – в никакъв случай против Европа “ (или в никакъв случай против Германия, Съединени американски щати, Китай и т. н.).

Принадлежността към избрана цивилизация е изконна и безконечна. Тя не предстои на смяна, преоценка и отричане. Защото е доказана от родовата кръв, съзнанието, езика, културата, общия дух. Това, несъмнено, не значи робско послушание. Международните връзки са комплицирани, а и нашата страна има своите моментни и съответни ползи, които е редно да бъдат задоволявани. Затова е и изцяло възможно и е неосъдително тя да подписва контракти, от които има изгода – даже те в някаква степен да ощетяват други страни от нейната цивилизация. Или да взе участие в организации и стопански съюзи, които ще й бъдат от изгода на стопанската система й. Но тези конюнктурни съображения и дейности никога не са освен това от вземане предвид с момента.

Настъпи ли обаче съдбоносен миг, в който на тестване се подлага цивилизацията, конюнктурните съображения към този момент са нелепи и пагубни. Защото тестванията на цивилизацията са тествания и за твоята страна, народ, нация, обичаи, полезности. Как тогава, в случай че си българин, ще казваш, че си постоянно с тези, които я заплашват, само че в никакъв случай няма да си срещу себе си. А в това време да повтаряш, че България е „ предан съдружник “. И да си въобразяваш, че ти имат вяра, а и самичък да си вярваш, че по този начин би трябвало, че правилото ти е заслужен и духовен.

Нещата постоянно се обръщат и още веднъж поемат в нормалното си русло. Тогава на „ лоялния съдружник “ нищо друго не му остава с изключение на да пищи в смут, че го поставят върху гилотината на заколение. Но колкото и да пищи, главата му ще падне от раменете, тъй като това е цената на незнанието, нелепостта, слугуването, както и за тридесетте сребърника, които са ти подхвърлили.

Оказва се обаче, че цинизмът на приписваната на починалия български монарх формула може да бъде доразвит и обогатен. Това през днешния ден го направи социалдемократизираната българска левица (същата, която оправдава формулата, с цел да се скрие зад нея!), чиято публична позиция по отношение на Русия и спора в Украйна изпълва с нов смисъл прословутото „ в никакъв случай против Русия “.

Милата наша левица политически осъжда Русия, приема, че „ Путин е деспот “ и заслужава пренебрежение, наказание и низвегване. Правителството ни, в което вземат участие и леви министри, жигосва в Организация на обединените нации „ съветската инвазия “, гони съветски дипломати, насърчава гневна антируска агитация, драговолно и обилно приема бежанци от прифронтовите региони. И се хвали с това! Т. е. тя е „ постоянно с Европа “.

Ала когато стане дума за стопански наказания, се афишира срещу. И то не по някаква друга причина, а тъй като икономическите наказания против Русия не били в наш интерес. Така тя придава нов смисъл на фамозното „ в никакъв случай против Русия “. Ако тези наказания бяха от изгода за нас, въпреки да ощетяват Русия, левицата щеше ги поддържа.

Днес освен русофобията се изражда, само че и русофилията. Оскверни ги ползата, политическото двуличие, просташката полуграмотност, безпаметността и безчовечният демократизъм.

Пак ще би трябвало да се стартира изначало.