ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център. Автор на повече от 20 книги.
Това, което се случи на следващото съвещание на 50 конгрес на Българска социалистическа партия, извършено на 22 януари, бе толкоз унизително и скверно, че безусловно ще породи тежки и необратими последствия, каквито партията не е и подозирала, че ще й се случат в миналото.

В цялата своя история тя е била подлагана на насилия, удари, смъртоносни рани; била е забранявана, излъчвала е всред членовете си страдалци и мъченици, разцепвала се и е била разтурвана. А жертвите, които е дала са безчет. Но тя е понасяла всичко това, тъй като политическите й борби против класовите и партийни съперници и врагове, а и споровете вътре в нея, са били очи в очи, в упор, а не подло и подло, не с демонстрации на ловкост, лигавене, патологична жадност на власт сред хора посредствени и бездарни. Нейните битки, даже и когато са били „ на живот и гибел “, са били битки за правила, хрумвания и национално благоденствие. Дори и коварството и жестокостта на силите против нея са били идеологически кардинални и политически оправдани.

А по този начин, както на 22 януари корнелианската армия и охранителната тайфа я нараниха, подло излъгаха и я обругаха, с цел да са запазят патронесата си на власт, никой в никакъв случай не си е разрешавал. Тези хора разиграха бездарния си фарс, мислейки, че никой няма да се осъзнае и да разбере какво се е случило. И в този момент се радват и са щастливи, тъй като не пощадиха изнемощялата и издъхваща партия, на която принадлежат – само че принадлежат официално, телом, прагматично и от интерес, а не духом и не с хрумвания и политически правила. Но даже толкоз обезличената, омаломощена и неизлечимо болна социалистическа партия не може да бъде нахално мамена, с цел да не усети какво се е случило и да се направи, че й е все едно. Тепърва тя ще задейства болния си мозък и ще отдаде дължимото на тези, които са не запомнили против кого са тръгнали.

И този път Нинова се оправи с висящата над нея опасност. Не може да й се отхвърли, че хитростта й беше толкоз, колкото трябваше, с цел да се разиграе фарсът. А тя да се изкара жертва на партийна обич, на коварството на предателите и на персоналните си качества, които „ извели партията от компликациите и провалите “ и са я създали „ нужен сътрудник във властта през днешния ден “.

Не знам дали тази жена и нейните услужливи и правилни пажове си дават сметка какво сториха и какво ще последва от стореното. Дано съвестите им да не са напълно закърнели, да са още малко-малко живи и будни, с цел да осъзнаят постъпките си. Българска социалистическа партия не устоя тяхното лукавство и към този момент рухва унищожена от незначителност и бездарие. Партията толкоз е отслабнала, че няма да успее да изгони узурпаторите си. А те няма да чуват стоновете й и молбите й да я пощадят.

С последните си сили тя ще рухне, с цел да ги затрупа под себе си и с цел да им даде последния си урок.

Ако това била задачата им, съумели са!

Но позорът е единствено техен, а не на Българска социалистическа партия!