Пандемията и високите цени изпратиха почти 100 хиляди души по селата
Пандемията и високите цени на парцелите в огромните градове изпратиха съвсем 100 хиляди души към селата.
Това демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ), представени от вестник Монитор.
Според същия източник през 2020 година, след като е последната подробна статистика за вътрешната миграция, в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 197 242 индивида.
Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - село “, като на този сегмент се падат съвсем половината (48.4%) от мигриралите хора, оповестили публично новото си местопребиваване.
Следва направлението „ град - град “ (29.9%) и „ село - град “ (15.3%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 6.4% от преместилите се лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната през по-миналата година са избрали за ново местоживеене област Пловдив - 21 320 души. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) - 7.7%, Пазарджик - 4% и Смолян - 3.7%. Най-малко преселили се в региона към града са от област Разград - 0.2%.
„ Заселването на хора в селата и другите дребни селища към огромните градове е субурбанизация “, изяснява доцент Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките.
„ От много време доста ясно си проличава повишаването на популацията на селата, ситуирани край огромните градове. Процесът е най-характерен за региона към София. Увеличаването на хората, заселили се към столицата, се следи основно по продължение на главните входно-изходни артерии на града. Субурбанизацията е повлияна от няколко фактора.
Единият са високите цени на парцелите в София и някои от най-големите градове. Вторият е, че към този момент от ден на ден фамилии търсят екологично чиста среда. Третият е въздействието на пандемията, когато се видя, че доста хора могат да работят отдалечено от къщи. Дори в интервали на затихване на пандемията огромна част от чиновниците не се връщат в офисите.
Така компаниите икономисват разноски и доста от работодателите оставиха хората да си работят от къщи, тъй като у нас съвсем няма проблеми с обезпечаването на високоскоростен интернет. По Черноморското крайбрежие пък субурбанизацията е обвързвана с развиването на туризма. “, разясни тя. По думите й, неслучайно е и повишаването на недвижимите парцели в тези зони към огромните градове.
По данни на Национален статистически институт, от всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 49.2% са мъже и 50.8% - дами. По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата от 40 до 59 години (29.6%), следвани от хората на възраст 20 - 39 години - 28.1%.
През 2020 година двадесет и четири области имат позитивен машинален приръст. Най-голям е записаният в областите София (63 промила), Перник (26.6 промила), Кърджали (23.2 промила). С понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите София (столица) (-11.9 промила), Сливен (-2.2 промила), Смолян (-1.7 промила) и Велико Търново (-0.1 промила).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2020 година 37 364 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина у нас.
Относителният дял на мъжете на този миграционен сегмент е 52%, а на дамите - 48%. Сред пристигналите да живеят в страната 34.2% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 32.3% са на възраст 40 - 59 години. Делът на най-младите имигранти (под 20 години) е 13.6%, а на най-възрастните (на 60 и повече години) - 19.9%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24.3%), Германия (9.6%) и Руската федерация (9.3%). Във всички области на страната през 2020 година имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-3.5 промила) и Варна (-5.7 промила).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 21.9 промила, следвана от областите Монтана - минус 18.2 промила, и Габрово - минус 18.1 промила. В двадесет и една области популацията понижава с над 10 на 1000 души през 2020 година
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 година е позитивен - плюс 30 715 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Според последното броене: Две трети живеят в градовете
Предварителните данни от последното броене, извършено през септември предходната година, сочат, че обитаемоте места в страната са 5257, от които 257 са градове и 5000 - села. В градовете живеят 74.13%, или 4 843 175 души, а в селата - 25.7%, или 1 677 139 души.
Най-малка остава област Видин с население 74 хиляди души, а най-голяма е област София (столица) с население 1.48 млн.. души.
Само столицата усилва популацията си по отношение на 2011 година със 189 хиляди души, или с 14.7%. Във всички останали области е записано понижение, като минимум е то за областите Пловдив (8.3%), Варна и София, надлежно по 10%. Най-голямо понижение на броя на популацията е записано в областите Добрич и Видин - по 26.3%, и Монтана - с 24.2%.
Според статистиката от 2020 година В 74 общини с население под 6000 души има едвам 4% от популацията на страната. На тяхната територия живеят 279 632 души. Над 45% от общините в страната са с население от 6000 до 19 999 души и техният брой е 120. В тях преди последното броене са живели малко над 1.353 млн. български жители.
В 47 от общините, или съвсем 18% от общия им брой, жителите са сред 20 000 и 49 999 души. В обитаемоте места включени в тях живеят 1 403 248 души. 15 са общините, в които са регистрирани сред 50 000 и 99 999 души, като общата численост на популацията в тях е 1 039 339 души, по данни към края на предишното десетилетие.
В същото време в деветте общини с население над 100 хиляди души живеят 41.1% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 308 412), следвана от общините Пловдив (342 048) и Варна (341 516). Най-малката община е Трекляно - 768 души.
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Това демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ), представени от вестник Монитор.
Според същия източник през 2020 година, след като е последната подробна статистика за вътрешната миграция, в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 197 242 индивида.
Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - село “, като на този сегмент се падат съвсем половината (48.4%) от мигриралите хора, оповестили публично новото си местопребиваване.
Следва направлението „ град - град “ (29.9%) и „ село - град “ (15.3%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 6.4% от преместилите се лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната през по-миналата година са избрали за ново местоживеене област Пловдив - 21 320 души. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) - 7.7%, Пазарджик - 4% и Смолян - 3.7%. Най-малко преселили се в региона към града са от област Разград - 0.2%.
„ Заселването на хора в селата и другите дребни селища към огромните градове е субурбанизация “, изяснява доцент Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките.
„ От много време доста ясно си проличава повишаването на популацията на селата, ситуирани край огромните градове. Процесът е най-характерен за региона към София. Увеличаването на хората, заселили се към столицата, се следи основно по продължение на главните входно-изходни артерии на града. Субурбанизацията е повлияна от няколко фактора.
Единият са високите цени на парцелите в София и някои от най-големите градове. Вторият е, че към този момент от ден на ден фамилии търсят екологично чиста среда. Третият е въздействието на пандемията, когато се видя, че доста хора могат да работят отдалечено от къщи. Дори в интервали на затихване на пандемията огромна част от чиновниците не се връщат в офисите.
Така компаниите икономисват разноски и доста от работодателите оставиха хората да си работят от къщи, тъй като у нас съвсем няма проблеми с обезпечаването на високоскоростен интернет. По Черноморското крайбрежие пък субурбанизацията е обвързвана с развиването на туризма. “, разясни тя. По думите й, неслучайно е и повишаването на недвижимите парцели в тези зони към огромните градове.
По данни на Национален статистически институт, от всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 49.2% са мъже и 50.8% - дами. По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата от 40 до 59 години (29.6%), следвани от хората на възраст 20 - 39 години - 28.1%.
През 2020 година двадесет и четири области имат позитивен машинален приръст. Най-голям е записаният в областите София (63 промила), Перник (26.6 промила), Кърджали (23.2 промила). С понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите София (столица) (-11.9 промила), Сливен (-2.2 промила), Смолян (-1.7 промила) и Велико Търново (-0.1 промила).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2020 година 37 364 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина у нас.
Относителният дял на мъжете на този миграционен сегмент е 52%, а на дамите - 48%. Сред пристигналите да живеят в страната 34.2% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 32.3% са на възраст 40 - 59 години. Делът на най-младите имигранти (под 20 години) е 13.6%, а на най-възрастните (на 60 и повече години) - 19.9%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24.3%), Германия (9.6%) и Руската федерация (9.3%). Във всички области на страната през 2020 година имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-3.5 промила) и Варна (-5.7 промила).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 21.9 промила, следвана от областите Монтана - минус 18.2 промила, и Габрово - минус 18.1 промила. В двадесет и една области популацията понижава с над 10 на 1000 души през 2020 година
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 година е позитивен - плюс 30 715 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Според последното броене: Две трети живеят в градовете
Предварителните данни от последното броене, извършено през септември предходната година, сочат, че обитаемоте места в страната са 5257, от които 257 са градове и 5000 - села. В градовете живеят 74.13%, или 4 843 175 души, а в селата - 25.7%, или 1 677 139 души.
Най-малка остава област Видин с население 74 хиляди души, а най-голяма е област София (столица) с население 1.48 млн.. души.
Само столицата усилва популацията си по отношение на 2011 година със 189 хиляди души, или с 14.7%. Във всички останали области е записано понижение, като минимум е то за областите Пловдив (8.3%), Варна и София, надлежно по 10%. Най-голямо понижение на броя на популацията е записано в областите Добрич и Видин - по 26.3%, и Монтана - с 24.2%.
Според статистиката от 2020 година В 74 общини с население под 6000 души има едвам 4% от популацията на страната. На тяхната територия живеят 279 632 души. Над 45% от общините в страната са с население от 6000 до 19 999 души и техният брой е 120. В тях преди последното броене са живели малко над 1.353 млн. български жители.
В 47 от общините, или съвсем 18% от общия им брой, жителите са сред 20 000 и 49 999 души. В обитаемоте места включени в тях живеят 1 403 248 души. 15 са общините, в които са регистрирани сред 50 000 и 99 999 души, като общата численост на популацията в тях е 1 039 339 души, по данни към края на предишното десетилетие.
В същото време в деветте общини с население над 100 хиляди души живеят 41.1% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 308 412), следвана от общините Пловдив (342 048) и Варна (341 516). Най-малката община е Трекляно - 768 души.
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ