Атлантици нашенски: По-малко България, повече национален интерес
Памфлет
Българските евроатлантисти видяха опасност, задето родината ни пази националната си еднаквост пред Северна Македония. И наскачаха като ужилени, че тя може да каже " не " за старта на присъединителните договаряния Брюксел-Скопие.
За пръв път двете страни имат късмет " да бъдат част от обща политическа общественост, основана на полезностите на демократичния свят и евроатлантизма. Като българи не трябва да пропуснем този късмет. Народът на Северна Македония чака от България градивно отношение, а не вражеско размахване на пръста... С сходен безусловен звук България дава сигнал, че не е интегрален съдружник, който поддържа самодейностите на Европейски Съюз и Съединени американски щати в района, които начинания са в безапелационен български интерес ". Ето такава карантия от балканската геополитическа софра ни предлага пръкналият се неотдавна Евроатлантически център на Цвъ Цвъ. Eкземплярът, който се уреди без преход от асансьора до жилището му, до момента в който през днешния ден над 2 милиона българи не могат да се измъкнат от прехода на немотията и напряко мизерията.
Значи като българи не трябва да пропуснем шанса Скопие да ни отмъкне част от нашата еднаквост, поучава ни центърът. Да не пропущаме шанса да му шитнем Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, доктор Христо Татарчев, Борис Сарафов, Мара Бунева и цялата плеяда революционери. Народът на Северна Македония чака от Българя градивно да се откаже освен от Кирил и Методий, само че и от сите възрожденци като Райко Жинзифов, братя Миладинови, Кузман Шапкарев и други, от цяла група поети и писатели. Изобщо несъмнено не е потребно за българския интерес, в случай че държим на българския си корен. Големият брат ще вземе да се усъмни в интегралността ни на кукла на конци и в принадлежността ни към демократичния свят на националното обезличаване. Колкото по-малка е България, толкоз по-интегрална и евроатлантическа ще е тя.
Центърът се безпокои още, че ултимативният звук на София застрашавал държавното управление на Зоран Заев. Значи да шитнем било Средновековието си, било Васил Чекаларов, Гьорче Петров, ген. Александър Протогеров или пък Тодор Александров, единствено и единствено това държавно управление да продължи приватизацията на общата ни история.
И въобще ние, българите, да не забравяме, че като част от Европейски Съюз и НАТО сме се отказали от суверенитет. Е, не се ли сещаме, че сме се отказали и от еднаквост, заедно с историческата памет, напъва се да ни просвети центърът на Цвъ Цвъ. Ето, цяла Европа желае съседката ни в Европейски Съюз и единствено България ли ще я стопира. Това ще бъде казус в историята, стресна се и министър председателят ни. Щом се намираме в долния ъгъл на Европа и в едно от кьошетата на геополитиката, няма какво да вирим глава, ами да си седнем на отреденото място за интегралния ни гъз. По-малкото българщина и множеството евроатлантизъм е от изгода за националния интерес. И да не се вършим на Виктор Орбан, поради чиято национална неотстъпчивост Брюксел гледа изкривено страната му. Това ли желаеме, стоварвайки на Европа родната си еднаквост?
" Важното е страната ни да е деен медиатор на присъединението на съседката ни в структурите на Европейски Съюз. Всички опити за слагане на " червени линии " са неприемливи ", рече различен атлантик Антоний Гълъбов. Очевидно с цел да си оправдае семейството, той избира страната му да лети като един гълъб, а не като орел против набезите да се похити предишното й. Съответно тя би трябвало интензивно да посредничи сред паметта и безпаметството и да си затваря очите, в случай че Скопие ни отмъкне Илинденското въстание. Съответно да зареже и " алените линии " против националното безпаметство.
А младокът политолог Стойчо Стойчев напряко споделя, че кандидатурата на Скопие не може да бъде спряна, " тъй като конюнктурата е такава ". Изброената плеяда персони може и да са починали за България, но в този момент конюнктурата е такава, че да бъдат по този начин положителни и да минат към жертвите на Република Северна Македония.
Отделно от това ние, българите, толкоз сме били окасапвани в предишното. Ето Ньойският контракт от 1918-а ни окасапи с територии и население. Така че няма да ни е непознато и непознато, в случай че в този момент, век и половина по-късно, един втори Ньой окасапи и историческата ни памет. Нищо персонално, нищо антибългарско, просто евроатлантическа обстановка.
Българските евроатлантисти видяха опасност, задето родината ни пази националната си еднаквост пред Северна Македония. И наскачаха като ужилени, че тя може да каже " не " за старта на присъединителните договаряния Брюксел-Скопие.
За пръв път двете страни имат късмет " да бъдат част от обща политическа общественост, основана на полезностите на демократичния свят и евроатлантизма. Като българи не трябва да пропуснем този късмет. Народът на Северна Македония чака от България градивно отношение, а не вражеско размахване на пръста... С сходен безусловен звук България дава сигнал, че не е интегрален съдружник, който поддържа самодейностите на Европейски Съюз и Съединени американски щати в района, които начинания са в безапелационен български интерес ". Ето такава карантия от балканската геополитическа софра ни предлага пръкналият се неотдавна Евроатлантически център на Цвъ Цвъ. Eкземплярът, който се уреди без преход от асансьора до жилището му, до момента в който през днешния ден над 2 милиона българи не могат да се измъкнат от прехода на немотията и напряко мизерията.
Значи като българи не трябва да пропуснем шанса Скопие да ни отмъкне част от нашата еднаквост, поучава ни центърът. Да не пропущаме шанса да му шитнем Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, доктор Христо Татарчев, Борис Сарафов, Мара Бунева и цялата плеяда революционери. Народът на Северна Македония чака от Българя градивно да се откаже освен от Кирил и Методий, само че и от сите възрожденци като Райко Жинзифов, братя Миладинови, Кузман Шапкарев и други, от цяла група поети и писатели. Изобщо несъмнено не е потребно за българския интерес, в случай че държим на българския си корен. Големият брат ще вземе да се усъмни в интегралността ни на кукла на конци и в принадлежността ни към демократичния свят на националното обезличаване. Колкото по-малка е България, толкоз по-интегрална и евроатлантическа ще е тя.
Центърът се безпокои още, че ултимативният звук на София застрашавал държавното управление на Зоран Заев. Значи да шитнем било Средновековието си, било Васил Чекаларов, Гьорче Петров, ген. Александър Протогеров или пък Тодор Александров, единствено и единствено това държавно управление да продължи приватизацията на общата ни история.
И въобще ние, българите, да не забравяме, че като част от Европейски Съюз и НАТО сме се отказали от суверенитет. Е, не се ли сещаме, че сме се отказали и от еднаквост, заедно с историческата памет, напъва се да ни просвети центърът на Цвъ Цвъ. Ето, цяла Европа желае съседката ни в Европейски Съюз и единствено България ли ще я стопира. Това ще бъде казус в историята, стресна се и министър председателят ни. Щом се намираме в долния ъгъл на Европа и в едно от кьошетата на геополитиката, няма какво да вирим глава, ами да си седнем на отреденото място за интегралния ни гъз. По-малкото българщина и множеството евроатлантизъм е от изгода за националния интерес. И да не се вършим на Виктор Орбан, поради чиято национална неотстъпчивост Брюксел гледа изкривено страната му. Това ли желаеме, стоварвайки на Европа родната си еднаквост?
" Важното е страната ни да е деен медиатор на присъединението на съседката ни в структурите на Европейски Съюз. Всички опити за слагане на " червени линии " са неприемливи ", рече различен атлантик Антоний Гълъбов. Очевидно с цел да си оправдае семейството, той избира страната му да лети като един гълъб, а не като орел против набезите да се похити предишното й. Съответно тя би трябвало интензивно да посредничи сред паметта и безпаметството и да си затваря очите, в случай че Скопие ни отмъкне Илинденското въстание. Съответно да зареже и " алените линии " против националното безпаметство.
А младокът политолог Стойчо Стойчев напряко споделя, че кандидатурата на Скопие не може да бъде спряна, " тъй като конюнктурата е такава ". Изброената плеяда персони може и да са починали за България, но в този момент конюнктурата е такава, че да бъдат по този начин положителни и да минат към жертвите на Република Северна Македония.
Отделно от това ние, българите, толкоз сме били окасапвани в предишното. Ето Ньойският контракт от 1918-а ни окасапи с територии и население. Така че няма да ни е непознато и непознато, в случай че в този момент, век и половина по-късно, един втори Ньой окасапи и историческата ни памет. Нищо персонално, нищо антибългарско, просто евроатлантическа обстановка.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ