Камбаните, които не спират да бият
Паметникът е най-важното удостоверение за мирните послания на деца от десетки страни Людмила Живкова основава Асамблея " Знаме на мира " макар несъгласието на Съюз на съветските социалистически републики, хората опазиха парка от реставрация през 1996 година
" Тези камбани да се бият единствено от деца "! " Бийте камбаните по-тихо " Това са единствено част от надписите на един от позабравените, само че въпреки всичко емблематични комплекси " Камбаните ", който се роди от едно противоречиво от днешна позиция събитие - Асамблеята " Знаме на мира. " Инициативата, оповестена от Людмила Живкова, събира като посланици на мира у нас деца от разнообразни континенти - пишещи, свирещи, пеещи и рисуващи. По мотив оповестената от Организация на обединените нации за 1979 година Международна година на детето, Комитетът за просвета в началото замисля да провежда интернационална галерия на детски произведения. Идеята е по този метод да се изтупат някои несъгласия от Студената война, да създадем крачка оттатък Желязната завеса и България да се покаже на света като толерантна страна. Кой, в случай че не децата, са най-подходящите носители на посланието? Благодарение на Людмила Живкова за първи път се дава опция на деца, които идват от страни с друг публичен строй, да споделят детските си показа за мир и за това кое е най-важно в нашия свят. Оттогава към момента се помни стихотворението на момченце от Ливан: " Вие, огромни, не стреляйте в дребните птички "
рецитирано по време на асамблеята
Интересното е, че концепцията на Живкова не среща добра поддръжка и у нас, а и у нашия по-голям брат - Съюз на съветските социалистически републики. Политбюро не е във екстаз от концепцията да докараме мало и огромно от разнообразни страни, в случай че това ще ни коства положителните връзки със Съюз на съветските социалистически републики. За да се подберат " най-хубавите от най-хубавите " се поставя сериозна цедилка, основно у нас.Въпреки това страната ни съумява да събере деца от 79 страни - еквивалент на 1979 година. Като знак на асамблеята е построен мемориал в нов парков комплекс (по-късно наименуван " Камбаните " ) с 68 камбани от разнообразни страни, които да се бият единствено от деца. Повечето от камбаните идват дружно с делегациите на малчуганите, които за първи път вземат участие в сходен детски конгрес.Целият план се сплотява от мотото " Единство, творчество и хубост ". Името и девизът на асамблеята са заимствани от философската система на Николай Рьорих - съветски художник и мъдрец. Създаден е център " Знаме на мира ", който издава собствен вестник, както и едноименна фондация.Паметникът " Камбаните " обаче е най-важното удостоверение за мирните послания на десетки страни. Той е
построен единствено за 30 денонощия
от строителната бригада на Никола Павлов, а планът е дело на скулпторите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Гечев и инж. Антон Малеев. Състои се от един главен паметник от 4 отвесни пилона и два хоризонтални полукръга, които приютяват множеството от камбаните. Вертикалните бетонни структури се издигат на 37 м височина и сочат към четирите направления на света. На върха си образуват куха сфера, която съставлява планетата Земя, а вътре са закачени спираловидно седем камбани, символизиращи седемте континента и знак на мира. Те са отлети в бронзолеярната на Синодалния комплекс в София от Иван Костадинов и са с общо тегло от 12 тона, като най-голямата тежи 3650 кг. В долната част на четирите пилона има други 18 камбани, подбрани и настроени от проф. Добри Палиев, които дружно с главните 7 могат да извършват концертни творби. С течение на времето камбаните стават от ден на ден, защото не престават да се доставят от разнообразни страни.1996 година е сериозна за монумента. Kамбаните са благосъстоятелност на Министерство на културата с министър Георги Костов. Той издава заповед теренът да се разчисти и приготви за реставрация, паметникът да се събори, а камбаните да се приберат на склад при новия си собственик - Националния образователен комплекс по просвета, прочут още като Италианския колеж в Горна Баня.
Пред Камбаните са докарани булдозери
подготвени да ги срутен със земята. Всички камбани са свалени, голям брой от тях - развалени, и закарани в двора на лицея. Жителите на " Младост " обаче, които десетилетия наред употребяват парка за развлечения, фамилни излети и разходки, се струпват пред паметника и се пробват да предотвратят премахването му. Директорът на Италианския колеж Величка Велянова също е сюрпризирана от заповедта на министъра и се причислява към митинга на младостчани. Немалко медии обръщат внимание на проблема и Георги Костов е заставен да свика конференция, на която се отхвърля от желанието си да бутне паметника. От този миг нататък отговорността за целия парк се оставя в ръцете на Италианския колеж. Камбаните са върнати назад и непринудено закачени от бойци от столично военно отделение. В допълнение са закачени камбани от разнообразни страни - от най-малката камбанка, която може да разлюлее едно дете, до големи знакови камбани, които са част от всеобщата вяра за благополучие.
" Тези камбани да се бият единствено от деца "! " Бийте камбаните по-тихо " Това са единствено част от надписите на един от позабравените, само че въпреки всичко емблематични комплекси " Камбаните ", който се роди от едно противоречиво от днешна позиция събитие - Асамблеята " Знаме на мира. " Инициативата, оповестена от Людмила Живкова, събира като посланици на мира у нас деца от разнообразни континенти - пишещи, свирещи, пеещи и рисуващи. По мотив оповестената от Организация на обединените нации за 1979 година Международна година на детето, Комитетът за просвета в началото замисля да провежда интернационална галерия на детски произведения. Идеята е по този метод да се изтупат някои несъгласия от Студената война, да създадем крачка оттатък Желязната завеса и България да се покаже на света като толерантна страна. Кой, в случай че не децата, са най-подходящите носители на посланието? Благодарение на Людмила Живкова за първи път се дава опция на деца, които идват от страни с друг публичен строй, да споделят детските си показа за мир и за това кое е най-важно в нашия свят. Оттогава към момента се помни стихотворението на момченце от Ливан: " Вие, огромни, не стреляйте в дребните птички "
рецитирано по време на асамблеята
Интересното е, че концепцията на Живкова не среща добра поддръжка и у нас, а и у нашия по-голям брат - Съюз на съветските социалистически републики. Политбюро не е във екстаз от концепцията да докараме мало и огромно от разнообразни страни, в случай че това ще ни коства положителните връзки със Съюз на съветските социалистически републики. За да се подберат " най-хубавите от най-хубавите " се поставя сериозна цедилка, основно у нас.Въпреки това страната ни съумява да събере деца от 79 страни - еквивалент на 1979 година. Като знак на асамблеята е построен мемориал в нов парков комплекс (по-късно наименуван " Камбаните " ) с 68 камбани от разнообразни страни, които да се бият единствено от деца. Повечето от камбаните идват дружно с делегациите на малчуганите, които за първи път вземат участие в сходен детски конгрес.Целият план се сплотява от мотото " Единство, творчество и хубост ". Името и девизът на асамблеята са заимствани от философската система на Николай Рьорих - съветски художник и мъдрец. Създаден е център " Знаме на мира ", който издава собствен вестник, както и едноименна фондация.Паметникът " Камбаните " обаче е най-важното удостоверение за мирните послания на десетки страни. Той е
построен единствено за 30 денонощия
от строителната бригада на Никола Павлов, а планът е дело на скулпторите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Гечев и инж. Антон Малеев. Състои се от един главен паметник от 4 отвесни пилона и два хоризонтални полукръга, които приютяват множеството от камбаните. Вертикалните бетонни структури се издигат на 37 м височина и сочат към четирите направления на света. На върха си образуват куха сфера, която съставлява планетата Земя, а вътре са закачени спираловидно седем камбани, символизиращи седемте континента и знак на мира. Те са отлети в бронзолеярната на Синодалния комплекс в София от Иван Костадинов и са с общо тегло от 12 тона, като най-голямата тежи 3650 кг. В долната част на четирите пилона има други 18 камбани, подбрани и настроени от проф. Добри Палиев, които дружно с главните 7 могат да извършват концертни творби. С течение на времето камбаните стават от ден на ден, защото не престават да се доставят от разнообразни страни.1996 година е сериозна за монумента. Kамбаните са благосъстоятелност на Министерство на културата с министър Георги Костов. Той издава заповед теренът да се разчисти и приготви за реставрация, паметникът да се събори, а камбаните да се приберат на склад при новия си собственик - Националния образователен комплекс по просвета, прочут още като Италианския колеж в Горна Баня.
Пред Камбаните са докарани булдозери
подготвени да ги срутен със земята. Всички камбани са свалени, голям брой от тях - развалени, и закарани в двора на лицея. Жителите на " Младост " обаче, които десетилетия наред употребяват парка за развлечения, фамилни излети и разходки, се струпват пред паметника и се пробват да предотвратят премахването му. Директорът на Италианския колеж Величка Велянова също е сюрпризирана от заповедта на министъра и се причислява към митинга на младостчани. Немалко медии обръщат внимание на проблема и Георги Костов е заставен да свика конференция, на която се отхвърля от желанието си да бутне паметника. От този миг нататък отговорността за целия парк се оставя в ръцете на Италианския колеж. Камбаните са върнати назад и непринудено закачени от бойци от столично военно отделение. В допълнение са закачени камбани от разнообразни страни - от най-малката камбанка, която може да разлюлее едно дете, до големи знакови камбани, които са част от всеобщата вяра за благополучие.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ