Паметник на поета
Паметник на Пенчо Славейков ще бъде подложен в края на месец октомври в Милано. Именно тук, в хотел " Манин ", той дописва някои от последните си произведения. Паметникът е дело на габровския ваятел Адриан Новаков и припомня този в центъра на София.
Хубава самодейност. Това не е първото удостояване на поета на италианска земя. В градчето Брунате, където умира през 1912 година Пенчо Славейков, има негов бюст, както и паметна плоча. Паметна плоча има и в Рим на дома, където е живял.
Аз обаче се замислих за друго. Какво знаят днешните българи за огромния ни стихотворец? Да, в учебно заведение се учат неговите стихове, само че какво остава в главите на тези, които в захлас повтарят припева на чалга шлагери? А това са към този момент не едно и две генерации. Четат ли те неговата лирика? Могат ли да изрецитират най-малко един стих? Познават ли добре " Микеланджело ", " Cis moll ", " Сърце на сърцата "?.. И неспокоен ли е духът им?
И в случай че не познават Пенчо Славейков, виновността не е на просветителната система, а на подмяната на полезностите.
Паметниците на огромни създатели са нещо хубаво. Те, дружно със сътвореното, остават през времето. Но какъв брой от тях са били разбрани и тачени приживе. Класическо е да се сещаме за тях, когато си отидат от този свят. Може би тъй като, когато са живи, са рискови.
Пенчо Славейков отпътува за Италия, откакто в края на 1911 година напуща България извънредно афектиран от отношението към него. Тогавашният министър на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста шеф на Народната библиотека и го назначава за организатор на учебния музей при Министерството на националното просвещение - пост, който той не заема в никакъв случай. Това не е първото опълчване на огромния стихотворец на властта. Като шеф на Народния спектакъл, бранейки независимостта му от некомпетентни вмешателства, влиза в спор с различен министър на просвещението - Никола Мушанов, и напуща.
Костите на Пенчо Славейков са пренесени от Италия в България 9 години след гибелта му.
И в действителност няма нищо по-логично точно в Италия - люлката на европейската просвета, да има монумент на Пенчо Славейков.
Харесвам нашия на пл. " Славейков ". Близко до хората. Можеш да седнеш. Да се снимаш даже. Но най-малко би трябвало да знаеш и чии са бронзовите скулптури. И когато седиш до тях, въображаемо да можеш да размениш някои мисли с огромните ни поети.
" Това, което не ни убива, ни прави по-силни ", е обичаната мисъл на Пенчо Славейков.
Дали обаче сегашното, което постепенно ни изпива силите като хора и като нация, преди да ни направи по-силни, няма да ни убие?
Хубава самодейност. Това не е първото удостояване на поета на италианска земя. В градчето Брунате, където умира през 1912 година Пенчо Славейков, има негов бюст, както и паметна плоча. Паметна плоча има и в Рим на дома, където е живял.
Аз обаче се замислих за друго. Какво знаят днешните българи за огромния ни стихотворец? Да, в учебно заведение се учат неговите стихове, само че какво остава в главите на тези, които в захлас повтарят припева на чалга шлагери? А това са към този момент не едно и две генерации. Четат ли те неговата лирика? Могат ли да изрецитират най-малко един стих? Познават ли добре " Микеланджело ", " Cis moll ", " Сърце на сърцата "?.. И неспокоен ли е духът им?
И в случай че не познават Пенчо Славейков, виновността не е на просветителната система, а на подмяната на полезностите.
Паметниците на огромни създатели са нещо хубаво. Те, дружно със сътвореното, остават през времето. Но какъв брой от тях са били разбрани и тачени приживе. Класическо е да се сещаме за тях, когато си отидат от този свят. Може би тъй като, когато са живи, са рискови.
Пенчо Славейков отпътува за Италия, откакто в края на 1911 година напуща България извънредно афектиран от отношението към него. Тогавашният министър на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста шеф на Народната библиотека и го назначава за организатор на учебния музей при Министерството на националното просвещение - пост, който той не заема в никакъв случай. Това не е първото опълчване на огромния стихотворец на властта. Като шеф на Народния спектакъл, бранейки независимостта му от некомпетентни вмешателства, влиза в спор с различен министър на просвещението - Никола Мушанов, и напуща.
Костите на Пенчо Славейков са пренесени от Италия в България 9 години след гибелта му.
И в действителност няма нищо по-логично точно в Италия - люлката на европейската просвета, да има монумент на Пенчо Славейков.
Харесвам нашия на пл. " Славейков ". Близко до хората. Можеш да седнеш. Да се снимаш даже. Но най-малко би трябвало да знаеш и чии са бронзовите скулптури. И когато седиш до тях, въображаемо да можеш да размениш някои мисли с огромните ни поети.
" Това, което не ни убива, ни прави по-силни ", е обичаната мисъл на Пенчо Славейков.
Дали обаче сегашното, което постепенно ни изпива силите като хора и като нация, преди да ни направи по-силни, няма да ни убие?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ