Как се правят лоши закони
Пълната липса на подготвеност и изясненост по какъв начин Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от звено на Българска академия на науките се трансформира в звено на МОН лъсна в парламентарната Комисия по обучение и просвета завчера при първото четене на плана за Закон за Национален институт по метеорология и хидрология, препоръчан от Министерски съвет. Скандалите с този институт продължиха повече от година, шефът му проф. Христомир Брънзов подвигна колектива на митинг и заплаши да спре работа заради сякаш незадоволителните пари, дадени му от Българска академия на науките. Доказателствата от Общото заседание на Българска академия на науките, че това не е правилно, не бяха чути. Управителният съвет на академията освободи проф. Брънзов от поста му, тъй като нарушава Устава на Българска академия на науките, притежавайки частни компании, и поради непокорство на решенията на управлението да се извърши одит на института. Финансова инспекция направи МОН и министър Красимир Вълчев призна пред Народно събрание, че институтът в действителност разполага с задоволително пари за оперативната си активност, само че има нарушавания при потреблението им. След това Национален институт по метеорология и хидрология изиска да излезе от Българска академия на науките, някои учени обаче взеха решение да останат в академията.
Управляващото болшинство трансферира Национален институт по метеорология и хидрология към МОН от 1 януари 2020 година с всичките му университетски права и активи, като това бе направено по невиждан метод - посредством... преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджет 2020! И, несъмнено, без списък на парцелите, употребени от Национален институт по метеорология и хидрология досега, без думичка по какъв начин ще бъде уредено разделянето им, тъй като съгласно Закона за Българска академия на науките те са благосъстоятелност на академията, а някои от тях се употребяват и от други институти. Имаше доста обещания Българска академия на науките, МОН и Национален институт по метеорология и хидрология да изчистят дружно противоречивите въпроси, това не се случи. Естествено, написаните урбулешката текстове в бюджетния закон още тогава заложиха доста проблеми и това се видя незабавно при първото четене на новия план в комисията.
От импортираните мнения по плана се разбра, че академията не е посочена като заинтригувана страна по Закона за Национален институт по метеорология и хидрология (!) и никакви нейни забележки и оферти не са взети поради. Ръководството на Хумболтовия съюз отбелязва, че това е неприемливо и че единствено в разговор с Българска академия на науките може да се реши разделянето и уреждането на права и активи. Дали единствено за един институт може да се прави обособен закон - Българска академия на науките и Селскостопанската академия не са аналог, тъй като те сплотяват голям брой институти, се споделя в мнението. От съюза акцентират, че не може със закона да се желае всички държавни органи, обществени организации и компании с държавно присъединяване да дават гратис всяка поискана от Национален институт по метеорология и хидрология информация. А Национален институт по метеорология и хидрология да обслужва безплатно единствено законодателната, изпълнителната и правосъдната власт, всички останали консуматори да си заплащат за информацията, като цените ще се дефинират от Научния съвет на института! Това значи Национален институт по метеорология и хидрология да има достъп до информацията на всички други научни институти, без те да имат същия достъп до неговите данни, недоумяват от Хумболтовия съюз. На това проф. Брънзов пред комисията съобщи ни повече, ни по-малко, че учените в институтите на Българска академия на науките не умеели да вършат разбори на данни, по тази причина желали от Национален институт по метеорология и хидрология да им дава подготвен теоретичен артикул. В мнението на Българска академия на науките - 8 плътни страници, се прави аргументиран и обстоен разбор на текстовете и има съществени правни и професионални възражения (анализът на Българска академия на науките е тематика за друга публикация). Учените оферират институтите на академията и упълномощените вузове да употребяват безплатно данни за потребностите на научни планове от архива на Национален институт по метеорология и хидрология. Като член на Световната метеорологична организация сме длъжни да предоставяме безплатно данни за научни и просветителни цели, а Национален институт по метеорология и хидрология от години дава данни против възнаграждение и в този момент това се узаконява, споделят от Българска академия на науките. Посочват и голям брой съществени нарушавания в плана от юридическа позиция, купища неуредени проблеми за имуществото, правата, академичната активност и прочие, които би следвало да бъдат уредени посредством съглашение сред Българска академия на науките и НИМХ-МОН.
Ръководството на Съюза на учените в България (СУБ) отбелязва в мнението си, че импортираният от Министерски съвет законопроект нарушава автономията на Българска академия на науките, като лишава от нея институт и парцели под предлог, че са " държавни ". И че новият институт на процедура е нова работа към МОН и без съображение е наименуван теоретичен. Според наличните данни единствено двама души от състава на Национален институт по метеорология и хидрология дават отговор на условията на Закона за развиване на университетския състав, т.е. не може да се направи теоретичен съвет и акредитация. Министър Красимир Вълчев разгласи пред комисията, че основанието НИМХ-МОН да е теоретичен институт, е фактът, че той... по този начин е записан в закона за бюджета! От СУБ са изумени, че съгласно плана мандатите на шефа на НИМХ-МОН са неограничени и че той ще дефинира членовете на научния съвет, който пък ще го избира. Това е нечувано в научната процедура, сподели в комисията депутатът от " Атака " проф. Станислав Станилов. Отгоре на всичко досегашният мандат на шефа нямало да се взема поради, а мандатът му щял да тече от деня на избора му след приемането на закона! Правите закон за един човек, съобщи проф. Станилов. той е безапелационен, че " отделянето на Национален институт по метеорология и хидрология е неточност и е част от разгрома на академията ".
Около университетските парцели в комисията се развихри парадокс. Председателката на синдиката " Висше обучение и просвета " в КНСБ доцент Лиляна Вълчева, която ревниво поддържа плана на Министерски съвет, с един размах зачерта всички юридически правила и разгласи парцелите на Национален институт по метеорология и хидрология за негова благосъстоятелност, а сетне вихрено взе да сипе бисери от рода на този, че парцелите на Българска академия на науките принадлежат на Централното ръководство на академията и в случай че всички институти излязат от нея, парцелите щели да останат единствено на управлението. А те били държавни, както мисли тя, и по тази причина трябвало да се реши кой в страната може да ги употребява. Че в България има няколко институции, като Българска академия на науките и Българска народна банка, чиято благосъстоятелност се урежда в обособен закон, явно на доцент Вълчева не й е известно. Но когато тя се втурна да сипе нападки по Българска академия на науките и да пита институтите на академията научни ли са, това провокира гневни реакции от проф. Станилов и от ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, та се наложи председателката на комисията Милена Дамянова да укротява синдикалистката.
Левият народен представител проф. Иво Христов заключи по този начин: " Не стана ясно за какво се прави този закон, не чух друго съображение с изключение на, че е имало митинги и един институт не е удовлетворен от това, което получава ". Притеснява ме рисковият казус, влизаме в рискова серпантина, изпълнителната власт стартира да деструктурира Българска академия на науките, която е на 150 години, основана е преди страната и с помощта на нея я има тази страна, а интернационалният одит през 2009 година й даде най-висока оценка, съобщи той. По думите му от юридическа позиция планът е курсова работа на студент по право в първи курс.
След цялото това кълбо от законови несъгласия, нарушавания, недомислия и неуредени въпроси 8 депутати в комисията се въздържаха, всичките от ръководещото болшинство чинно утвърдиха плана! Бог да пази България!
Управляващото болшинство трансферира Национален институт по метеорология и хидрология към МОН от 1 януари 2020 година с всичките му университетски права и активи, като това бе направено по невиждан метод - посредством... преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджет 2020! И, несъмнено, без списък на парцелите, употребени от Национален институт по метеорология и хидрология досега, без думичка по какъв начин ще бъде уредено разделянето им, тъй като съгласно Закона за Българска академия на науките те са благосъстоятелност на академията, а някои от тях се употребяват и от други институти. Имаше доста обещания Българска академия на науките, МОН и Национален институт по метеорология и хидрология да изчистят дружно противоречивите въпроси, това не се случи. Естествено, написаните урбулешката текстове в бюджетния закон още тогава заложиха доста проблеми и това се видя незабавно при първото четене на новия план в комисията.
От импортираните мнения по плана се разбра, че академията не е посочена като заинтригувана страна по Закона за Национален институт по метеорология и хидрология (!) и никакви нейни забележки и оферти не са взети поради. Ръководството на Хумболтовия съюз отбелязва, че това е неприемливо и че единствено в разговор с Българска академия на науките може да се реши разделянето и уреждането на права и активи. Дали единствено за един институт може да се прави обособен закон - Българска академия на науките и Селскостопанската академия не са аналог, тъй като те сплотяват голям брой институти, се споделя в мнението. От съюза акцентират, че не може със закона да се желае всички държавни органи, обществени организации и компании с държавно присъединяване да дават гратис всяка поискана от Национален институт по метеорология и хидрология информация. А Национален институт по метеорология и хидрология да обслужва безплатно единствено законодателната, изпълнителната и правосъдната власт, всички останали консуматори да си заплащат за информацията, като цените ще се дефинират от Научния съвет на института! Това значи Национален институт по метеорология и хидрология да има достъп до информацията на всички други научни институти, без те да имат същия достъп до неговите данни, недоумяват от Хумболтовия съюз. На това проф. Брънзов пред комисията съобщи ни повече, ни по-малко, че учените в институтите на Българска академия на науките не умеели да вършат разбори на данни, по тази причина желали от Национален институт по метеорология и хидрология да им дава подготвен теоретичен артикул. В мнението на Българска академия на науките - 8 плътни страници, се прави аргументиран и обстоен разбор на текстовете и има съществени правни и професионални възражения (анализът на Българска академия на науките е тематика за друга публикация). Учените оферират институтите на академията и упълномощените вузове да употребяват безплатно данни за потребностите на научни планове от архива на Национален институт по метеорология и хидрология. Като член на Световната метеорологична организация сме длъжни да предоставяме безплатно данни за научни и просветителни цели, а Национален институт по метеорология и хидрология от години дава данни против възнаграждение и в този момент това се узаконява, споделят от Българска академия на науките. Посочват и голям брой съществени нарушавания в плана от юридическа позиция, купища неуредени проблеми за имуществото, правата, академичната активност и прочие, които би следвало да бъдат уредени посредством съглашение сред Българска академия на науките и НИМХ-МОН.
Ръководството на Съюза на учените в България (СУБ) отбелязва в мнението си, че импортираният от Министерски съвет законопроект нарушава автономията на Българска академия на науките, като лишава от нея институт и парцели под предлог, че са " държавни ". И че новият институт на процедура е нова работа към МОН и без съображение е наименуван теоретичен. Според наличните данни единствено двама души от състава на Национален институт по метеорология и хидрология дават отговор на условията на Закона за развиване на университетския състав, т.е. не може да се направи теоретичен съвет и акредитация. Министър Красимир Вълчев разгласи пред комисията, че основанието НИМХ-МОН да е теоретичен институт, е фактът, че той... по този начин е записан в закона за бюджета! От СУБ са изумени, че съгласно плана мандатите на шефа на НИМХ-МОН са неограничени и че той ще дефинира членовете на научния съвет, който пък ще го избира. Това е нечувано в научната процедура, сподели в комисията депутатът от " Атака " проф. Станислав Станилов. Отгоре на всичко досегашният мандат на шефа нямало да се взема поради, а мандатът му щял да тече от деня на избора му след приемането на закона! Правите закон за един човек, съобщи проф. Станилов. той е безапелационен, че " отделянето на Национален институт по метеорология и хидрология е неточност и е част от разгрома на академията ".
Около университетските парцели в комисията се развихри парадокс. Председателката на синдиката " Висше обучение и просвета " в КНСБ доцент Лиляна Вълчева, която ревниво поддържа плана на Министерски съвет, с един размах зачерта всички юридически правила и разгласи парцелите на Национален институт по метеорология и хидрология за негова благосъстоятелност, а сетне вихрено взе да сипе бисери от рода на този, че парцелите на Българска академия на науките принадлежат на Централното ръководство на академията и в случай че всички институти излязат от нея, парцелите щели да останат единствено на управлението. А те били държавни, както мисли тя, и по тази причина трябвало да се реши кой в страната може да ги употребява. Че в България има няколко институции, като Българска академия на науките и Българска народна банка, чиято благосъстоятелност се урежда в обособен закон, явно на доцент Вълчева не й е известно. Но когато тя се втурна да сипе нападки по Българска академия на науките и да пита институтите на академията научни ли са, това провокира гневни реакции от проф. Станилов и от ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, та се наложи председателката на комисията Милена Дамянова да укротява синдикалистката.
Левият народен представител проф. Иво Христов заключи по този начин: " Не стана ясно за какво се прави този закон, не чух друго съображение с изключение на, че е имало митинги и един институт не е удовлетворен от това, което получава ". Притеснява ме рисковият казус, влизаме в рискова серпантина, изпълнителната власт стартира да деструктурира Българска академия на науките, която е на 150 години, основана е преди страната и с помощта на нея я има тази страна, а интернационалният одит през 2009 година й даде най-висока оценка, съобщи той. По думите му от юридическа позиция планът е курсова работа на студент по право в първи курс.
След цялото това кълбо от законови несъгласия, нарушавания, недомислия и неуредени въпроси 8 депутати в комисията се въздържаха, всичките от ръководещото болшинство чинно утвърдиха плана! Бог да пази България!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ