Седмицата: Долу маските, но и гащите! Че властта хвана гората по без гащи
Пак върви „ разногласието “ и през миналата седмица да я завършваме ли пандемията, нищо че ковидът отново си е тук, а у нас отново – към момента - няма религия, че даже е идвал. Объркващо, нали? Ама, кво пък толкоз объркващо! Пандемията си я караме на крайник към този момент две години – като се изключи oпъналите петaлата в нея в най-директния смисъл. Маските по този начин и не се носят в същите тия две години – като се изключи ония парцали под брадите и на другите по джобовете, дето приличат на непрани долни гащи от най-малко две години насам. А изключенията с маскирането, включително и с имунизирането, са единствено с цел да потвърдят правилото.
Това е то тая пандемичната, но като за международно българска работа с игри на ужким. Уж сме с гащи, но по този начин ги увъртолваме, пълним си ги мръсно гащите, че по-добре да сме без гащи. И сега отново сме в ситуацията „ Долу маските и изуй гащите! “. Докато се чекнем по маскената тематика, щото очевидно ни е най-важната та да се усещаме „ свободни “, властта си вее гащите, маскирана, че сякаш взема решение рецесиите ни всевъзможни. Тия същите рецесии, в които – която и да е тя (я служебна, я постоянна по работа власт) сама ни увъртоли.
Същата тая власт, която дружно с маската, си смъкна и гащите – та й лъсна голият гъз, без да й пука.
Какво друго, в случай че не демонстративно въртене на гол гъз, е да вземем за пример последната, по-точно следващата изява на „ обществената спасителка “ Корнелия Нинова към този момент не просто като лидерка на все по-стопената й Българска социалистическа партия, а и като ръководителка на авансово скопеното й сякаш министерство на стопанската система. Коалиционната партньорка на премиера ПростоКиро в качеството й и на вицепремиер, просто хвана гората. Не че този им партизанлък не е отколе деен в Столетницата - дори десетилетия се титулуваха като дейни борци. Сега обаче партизанлъкът на Корнелия в действителност е „ до голо “. Така се разго(н)ли Нинова партийновластово, че овладя горските стопанства напълно демонстративно. Оказва се, че май в действителност горските предприятия са дадени напълно в ръцете на партийни функционери на Българска социалистическа партия, и то без опит в бранша, както сигнализира от седмици Александър Дунчев – народен представител, и то от водещата управническата коалиция партия „ Продължаваме промяната “. Май напълно в действителност секторът е присвоен от бесепарите в съвсем цялата страна. И то напълно май под управлението на партийната лидерка – вицепремиерка.
Що пък не, откакто партизанлъкът – вкарването в гората на властта на свои назначения, лъсна на голо тия дни и на доста по-високо. Чааак на президентско равнище, което равнище напълно до неотдавна владееше и публично и изпълнителната власт. Та веднага – в събота, той – президентът втори мандат Румен Радев, дето излъчи две служебни държавни управления, си разгласи кадровите искания и в сегашната, сякаш постоянна изпълнителна власт. Като си уточни – към този момент с пръст, скоро може и с пестник, за какво е внезапно по този начин изстинал към четворната коалиция на властта на Кирил Петков, на който сякаш беше „ топъл татко “. Щото същата тази „ синовна “ власт редовно му отстранявала фрагментите – тия от служебните му кабинети, които „ разкриваха злоупотреби на ГЕРБ “, както съобщи персонално Радев. И това по случай Международния ден на театъра го рече. Сигурно по тази причина не назова президентът кои тъкмо постове засяга, та „ театърът “ да е цялостен.
Все по-пълна с партизани без гащи някак си се оказва тая гора – сякаш властова, управническа, а политпартийна в действителност. Което обаче може да си има и хубава страна. Тая, при която в последна сметка идва горският. Ама не някой горски от тия многото в листата с назначенията на Корнелия. А оня от вица, дето като във всеки анекдот истината е повече от майтапа, в който се споделя по какъв начин партизаните и стражарите се гонели един различен из гората, но най-после на горския му писнало, пристигнал и ги натирил всички.
Та по този начин и в този момент с следващите партизанлъци на гол задник. Взе да му писва на горския – оня дето няколко пъти върви да гласоподава единствено за една година. И до момента в който при започване на митингите в гората с жълтите павета над 60% от „ горските “ гласоподаватели одобряваха тази „ битка с корупцията “, в този момент няма и 35 на 100 считат, че в същата сякаш битка на сегашната четворна власт има триумф. Което значи, че триумф няма, а има някакъв недостиг - изострен дефицит на нещо належащо. Така де, недостиг на самообладание до цялостно писване от това маскирано гологъзене на една заразно родена сякаш изпълнителна, а то „ многопартийно “ напълно партизанска власт.
Това е то тая пандемичната, но като за международно българска работа с игри на ужким. Уж сме с гащи, но по този начин ги увъртолваме, пълним си ги мръсно гащите, че по-добре да сме без гащи. И сега отново сме в ситуацията „ Долу маските и изуй гащите! “. Докато се чекнем по маскената тематика, щото очевидно ни е най-важната та да се усещаме „ свободни “, властта си вее гащите, маскирана, че сякаш взема решение рецесиите ни всевъзможни. Тия същите рецесии, в които – която и да е тя (я служебна, я постоянна по работа власт) сама ни увъртоли.
Същата тая власт, която дружно с маската, си смъкна и гащите – та й лъсна голият гъз, без да й пука.
Какво друго, в случай че не демонстративно въртене на гол гъз, е да вземем за пример последната, по-точно следващата изява на „ обществената спасителка “ Корнелия Нинова към този момент не просто като лидерка на все по-стопената й Българска социалистическа партия, а и като ръководителка на авансово скопеното й сякаш министерство на стопанската система. Коалиционната партньорка на премиера ПростоКиро в качеството й и на вицепремиер, просто хвана гората. Не че този им партизанлък не е отколе деен в Столетницата - дори десетилетия се титулуваха като дейни борци. Сега обаче партизанлъкът на Корнелия в действителност е „ до голо “. Така се разго(н)ли Нинова партийновластово, че овладя горските стопанства напълно демонстративно. Оказва се, че май в действителност горските предприятия са дадени напълно в ръцете на партийни функционери на Българска социалистическа партия, и то без опит в бранша, както сигнализира от седмици Александър Дунчев – народен представител, и то от водещата управническата коалиция партия „ Продължаваме промяната “. Май напълно в действителност секторът е присвоен от бесепарите в съвсем цялата страна. И то напълно май под управлението на партийната лидерка – вицепремиерка.
Що пък не, откакто партизанлъкът – вкарването в гората на властта на свои назначения, лъсна на голо тия дни и на доста по-високо. Чааак на президентско равнище, което равнище напълно до неотдавна владееше и публично и изпълнителната власт. Та веднага – в събота, той – президентът втори мандат Румен Радев, дето излъчи две служебни държавни управления, си разгласи кадровите искания и в сегашната, сякаш постоянна изпълнителна власт. Като си уточни – към този момент с пръст, скоро може и с пестник, за какво е внезапно по този начин изстинал към четворната коалиция на властта на Кирил Петков, на който сякаш беше „ топъл татко “. Щото същата тази „ синовна “ власт редовно му отстранявала фрагментите – тия от служебните му кабинети, които „ разкриваха злоупотреби на ГЕРБ “, както съобщи персонално Радев. И това по случай Международния ден на театъра го рече. Сигурно по тази причина не назова президентът кои тъкмо постове засяга, та „ театърът “ да е цялостен.
Все по-пълна с партизани без гащи някак си се оказва тая гора – сякаш властова, управническа, а политпартийна в действителност. Което обаче може да си има и хубава страна. Тая, при която в последна сметка идва горският. Ама не някой горски от тия многото в листата с назначенията на Корнелия. А оня от вица, дето като във всеки анекдот истината е повече от майтапа, в който се споделя по какъв начин партизаните и стражарите се гонели един различен из гората, но най-после на горския му писнало, пристигнал и ги натирил всички.
Та по този начин и в този момент с следващите партизанлъци на гол задник. Взе да му писва на горския – оня дето няколко пъти върви да гласоподава единствено за една година. И до момента в който при започване на митингите в гората с жълтите павета над 60% от „ горските “ гласоподаватели одобряваха тази „ битка с корупцията “, в този момент няма и 35 на 100 считат, че в същата сякаш битка на сегашната четворна власт има триумф. Което значи, че триумф няма, а има някакъв недостиг - изострен дефицит на нещо належащо. Така де, недостиг на самообладание до цялостно писване от това маскирано гологъзене на една заразно родена сякаш изпълнителна, а то „ многопартийно “ напълно партизанска власт.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ