Искането на референдум за еврото противоречи на конституцията
Пак някой нещо не е схванал:
- „ Суверенитетът “ не е обвързван с и не е „ предаден “ с въвеждането на еврото.
- Преотстъпването на „ суверенитет “ от централните банки на страните членки на Европейската икономическа общественост (ЕИО) е де факто действителност от 1979 година, когато тези страни стартират да употребяват ЕКЮ-то като счетоводна единица, учредена на разменните ѝ курсове по отношение на валутите на обособените страни.
- Междувременно Европейска икономическа общност се трансформира в Европейски съюз (ЕС) на 1 ноември 1993 година и приема нови страни. За тях първо ЕКЮ-то, а по-късно и разменният механизъм са към този момент даденост. Но има някои значими детайлности.
- Този сменен механизъм е в основата на еврозоната от 1 януари 1999 година насам.
- И разменният механизъм, и еврото са даденост, заварено състояние за новите страни членки на Европейски Съюз, за старите като Дания, Швеция и други даденост е единствено разменният механизъм.
- Преговорите за участие на новите страни стартират през 1998-1999 година при към този момент настоящ паричен съюз (т.е. еврозона) на главното ядро страни, които към този момент са част от Европейски Съюз. Затова и разменният механизъм е част от договорите за участие.
- С договорите си за участие, включилите се към Европейски Съюз след 2004 година одобряват завареното състояние, видяно общо, само че и в посочените два съответни смисъла.
- Те имат свободата да решат по кое време тъкмо да се включат в еврозоната.
- Искането на референдум за участие в еврозоната е в действителност концепция за преразглеждане на контракта за участие в Европейски Съюз. Това би противоречало на Конституцията.
- Провеждането на подобен референдум и даже нереално вероятното решение да не бъде утвърдено участието на България в еврозоната, не значи нито че ще бъде непокътнат някакъв суверенитет на действителната парична политика на Българска народна банка, нито че този суверенитет би бил нещо положително.
- Историческият опит на България свидетелства, че Българска народна банка доста рядко е имала чиста интернационална самостоятелност на емисионната си политика. За страни като България и още 185-190 страни в света това е на процедура непостижимо.
- Едно от историческите издания на Българска народна банка демонстрира (автор на тази част Румен Аврамов), че докъм Първата международна война Българска народна банка търси паричен или железен стандарт, към който за се „ закачи “.
- След тази война Българска народна банка е нещо като „ валутен съвет “, ръководен от чужденци.
- Малцина са възмутени от този факт. Преди Втората международна война левът стават част от клиринговите разплащания на марката на Третия райх, а след нея – на клиринговата система на руската рубла. (Отново няма ропот във връзка суверенитета на Българска народна банка.)
- През всичките тези години постоянно е имало проблеми и с банковия контрол, с изключение на през 1944-1989 година - тъй като тогава надзорът не е банков.
- За тези, които не знаят: най-вероятната и действителна причина за смъртната присъда на Трайчо Костов (сам основен провинен за държавния гнет след септември 1944 г.) е събитието, че счита потребностите на страната от средства за възобновяване след войната не в рубли, а в щатски долари.
- " Независимата " парична политика за целия интервал от 1944 до 1991 година е суверенна (свободна) по отношение на и единствено естествената логичност на централното банкиране.
- Като част от зоната на рублата, разменният курс по отношение на конвертируемите валути е по-скоро фикция; през февруари-март 1990 година самостоятелният курс на лв. към $ на Съединени американски щати се оказва към 18 пъти по-нисък от пазарния.
- През 1989-1991 година Българска народна банка продължава да бъде изцяло подвластна от държавното управление до януари 1991 година
- До края на 1994 година Българска народна банка е релативно суверенна по отношение на партийното болшинство в парламента; след 5 май 1995 година бързо става изцяло подвластна от политиките на държавното управление. Това не значи, че политиката й е здравословна и че няма неофициално въздействие от страна на политиците и директно влияние от политиките на държавните управления от оня интервал.
- След 1-ви март и изключително след 1-ви юли 1997 година до в този момент е може би най-дългият интервал не самостоятелност на централната банка на България.
Някои заключения
Ако би трябвало да направя няколко изводи от казаното дотук, ще посоча следното, без рекламация за пълнота.
1. След преобразуването на Българска народна банка в паричен съвет през 1997 година, настава най-дългият интервал на действителна самостоятелност на централната банка в историята на България.
2. В годините измежду това Българска народна банка работи като главен фактор за най-дългия интервал на стопански напредък, здраве на обществените финанси и общо за всички богатство.
3. Винаги е било допустимо да отидеш " за риба " или да береш билки, с който и да е шеф или член на Българска народна банка, изключително в случай че си български притежател или шеф на банка. Освен фиксирането на разменния курс към немската марка и надлежно еврото, извънредно значими са възбраните за финансиране на държавното управление и банките.
4. Сега Българска народна банка може да избира в чия валута и бумаги да държи запаса на левовете в послание.
5. След 1997 година до момента е интервалът на най-голяма и продължителна независимост на централната банка след 1879 година
6. Суверенитет на Българска народна банка може и да няма, само че това не значи липса на суверенитет на страната.
7. Най-важен е суверенитетът на хората от техните избраници в политиката. Затова металният или някакъв сходен на металния стандарт в паричната политика е най-хубавия вид, в случай че централната банка не избавя (финансира) държавното управление и банките.
8. Казаното тук най-после за Българска народна банка важи и за ЕЦБ.
9. Спорът за „ цивилизационния “ избор е ненапълно фиктивен. От една страна, той към този момент е изработен. От друга - за двата файтона про-руски партии и политици, участието в НАТО и Европейски Съюз е от витална значимост. Без първото те биха имали по-малко благоприятни условия да оказват помощ на Кремъл, без второто участие те не биха могли да пречат на съседите. От трета страна, има една доста значима разлика сред тези партии тук и в Унгария: там те взимат от Руската федерация и продават на запад; в България замисълът постоянно от 1981 година насам е бил държавните управления да вземат на заем от Запада, с цел да заплащат на изток, на съветски държавни компании. Погледнато счетоводно, Европейски Съюз и страните от западните Балкани са доход за българската стопанска система, а „ Русия “ е разход. От четвърта страна, съревнованието сред партиите и политиците от тези два файтона, понижава цената и съвсем нищо не коства на Кремъл.
- „ Суверенитетът “ не е обвързван с и не е „ предаден “ с въвеждането на еврото.
- Преотстъпването на „ суверенитет “ от централните банки на страните членки на Европейската икономическа общественост (ЕИО) е де факто действителност от 1979 година, когато тези страни стартират да употребяват ЕКЮ-то като счетоводна единица, учредена на разменните ѝ курсове по отношение на валутите на обособените страни.
- Междувременно Европейска икономическа общност се трансформира в Европейски съюз (ЕС) на 1 ноември 1993 година и приема нови страни. За тях първо ЕКЮ-то, а по-късно и разменният механизъм са към този момент даденост. Но има някои значими детайлности.
- Този сменен механизъм е в основата на еврозоната от 1 януари 1999 година насам.
- И разменният механизъм, и еврото са даденост, заварено състояние за новите страни членки на Европейски Съюз, за старите като Дания, Швеция и други даденост е единствено разменният механизъм.
- Преговорите за участие на новите страни стартират през 1998-1999 година при към този момент настоящ паричен съюз (т.е. еврозона) на главното ядро страни, които към този момент са част от Европейски Съюз. Затова и разменният механизъм е част от договорите за участие.
- С договорите си за участие, включилите се към Европейски Съюз след 2004 година одобряват завареното състояние, видяно общо, само че и в посочените два съответни смисъла.
- Те имат свободата да решат по кое време тъкмо да се включат в еврозоната.
- Искането на референдум за участие в еврозоната е в действителност концепция за преразглеждане на контракта за участие в Европейски Съюз. Това би противоречало на Конституцията.
- Провеждането на подобен референдум и даже нереално вероятното решение да не бъде утвърдено участието на България в еврозоната, не значи нито че ще бъде непокътнат някакъв суверенитет на действителната парична политика на Българска народна банка, нито че този суверенитет би бил нещо положително.
- Историческият опит на България свидетелства, че Българска народна банка доста рядко е имала чиста интернационална самостоятелност на емисионната си политика. За страни като България и още 185-190 страни в света това е на процедура непостижимо.
- Едно от историческите издания на Българска народна банка демонстрира (автор на тази част Румен Аврамов), че докъм Първата международна война Българска народна банка търси паричен или железен стандарт, към който за се „ закачи “.
- След тази война Българска народна банка е нещо като „ валутен съвет “, ръководен от чужденци.
- Малцина са възмутени от този факт. Преди Втората международна война левът стават част от клиринговите разплащания на марката на Третия райх, а след нея – на клиринговата система на руската рубла. (Отново няма ропот във връзка суверенитета на Българска народна банка.)
- През всичките тези години постоянно е имало проблеми и с банковия контрол, с изключение на през 1944-1989 година - тъй като тогава надзорът не е банков.
- За тези, които не знаят: най-вероятната и действителна причина за смъртната присъда на Трайчо Костов (сам основен провинен за държавния гнет след септември 1944 г.) е събитието, че счита потребностите на страната от средства за възобновяване след войната не в рубли, а в щатски долари.
- " Независимата " парична политика за целия интервал от 1944 до 1991 година е суверенна (свободна) по отношение на и единствено естествената логичност на централното банкиране.
- Като част от зоната на рублата, разменният курс по отношение на конвертируемите валути е по-скоро фикция; през февруари-март 1990 година самостоятелният курс на лв. към $ на Съединени американски щати се оказва към 18 пъти по-нисък от пазарния.
- През 1989-1991 година Българска народна банка продължава да бъде изцяло подвластна от държавното управление до януари 1991 година
- До края на 1994 година Българска народна банка е релативно суверенна по отношение на партийното болшинство в парламента; след 5 май 1995 година бързо става изцяло подвластна от политиките на държавното управление. Това не значи, че политиката й е здравословна и че няма неофициално въздействие от страна на политиците и директно влияние от политиките на държавните управления от оня интервал.
- След 1-ви март и изключително след 1-ви юли 1997 година до в този момент е може би най-дългият интервал не самостоятелност на централната банка на България.
Някои заключения
Ако би трябвало да направя няколко изводи от казаното дотук, ще посоча следното, без рекламация за пълнота.
1. След преобразуването на Българска народна банка в паричен съвет през 1997 година, настава най-дългият интервал на действителна самостоятелност на централната банка в историята на България.
2. В годините измежду това Българска народна банка работи като главен фактор за най-дългия интервал на стопански напредък, здраве на обществените финанси и общо за всички богатство.
3. Винаги е било допустимо да отидеш " за риба " или да береш билки, с който и да е шеф или член на Българска народна банка, изключително в случай че си български притежател или шеф на банка. Освен фиксирането на разменния курс към немската марка и надлежно еврото, извънредно значими са възбраните за финансиране на държавното управление и банките.
4. Сега Българска народна банка може да избира в чия валута и бумаги да държи запаса на левовете в послание.
5. След 1997 година до момента е интервалът на най-голяма и продължителна независимост на централната банка след 1879 година
6. Суверенитет на Българска народна банка може и да няма, само че това не значи липса на суверенитет на страната.
7. Най-важен е суверенитетът на хората от техните избраници в политиката. Затова металният или някакъв сходен на металния стандарт в паричната политика е най-хубавия вид, в случай че централната банка не избавя (финансира) държавното управление и банките.
8. Казаното тук най-после за Българска народна банка важи и за ЕЦБ.
9. Спорът за „ цивилизационния “ избор е ненапълно фиктивен. От една страна, той към този момент е изработен. От друга - за двата файтона про-руски партии и политици, участието в НАТО и Европейски Съюз е от витална значимост. Без първото те биха имали по-малко благоприятни условия да оказват помощ на Кремъл, без второто участие те не биха могли да пречат на съседите. От трета страна, има една доста значима разлика сред тези партии тук и в Унгария: там те взимат от Руската федерация и продават на запад; в България замисълът постоянно от 1981 година насам е бил държавните управления да вземат на заем от Запада, с цел да заплащат на изток, на съветски държавни компании. Погледнато счетоводно, Европейски Съюз и страните от западните Балкани са доход за българската стопанска система, а „ Русия “ е разход. От четвърта страна, съревнованието сред партиите и политиците от тези два файтона, понижава цената и съвсем нищо не коства на Кремъл.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ