От държавен терор до права на жените. Какво е архивна революция
Отваря се просто една дървена врата, а резултатът е цяла гражданска война. Не се схваща незабавно, само че тъкмо тя дава късмет да се преобърне цяло общество. Вратата води към архивите на Българската комунистическа партия. Ако през нея мине етичен историк, разказът за всичко отминало просто ще си пристигна на мястото.
Преди да забележим положителните вести, дано първо се спрем на неприятните. В България от над три десетилетия няма цензура, само че част от историческата й просвета още се развива по този начин, сякаш е в менгемето на национализма, а не е подчинена на професионалната нравственос. Това даже не е въпрос на възраст, доколкото заболяването " да служим на национализма " се демонстрира и при напълно млади и по-новаторски настроени сътрудници.
Изглежда, че повода е в някакво дълго продължаващо разбиране, че историческата просвета би трябвало да служи на страната и на " националния интерес ", вместо да дава познания на индивида.
В последно време има и пробиви в това разбиране, само че няма да ги разберем, в случай че първо не забележим по какъв начин живяха и работеха историците откакто падна комунистическият режим.
Безпаричие и маргинализация
В началото на 90-те историците получиха по-голяма независимост, в сравнение с имаха по-рано. Само че тя съответства с проблеми към заплащането на труда, пониженото финансиране на проучванията и внезапното редуциране на броя на докторантурите и стипендиите.
Само 8 години преди рухването на Берлинската стена страната беше отделяла големи суми за исторически проучвания - най-вече към честването на " 1300 години България ". А след рухването на стената, когато понижиха рестриктивните мерки, настъпи мъчно време от финансова позиция. Огромната част от младите се ориентираха към специалности, свързани с стопанската система и правото.
Но имаше и добра вест - състезанията за специализации в чужбина станаха по-отворени, младите историци можеха да пътуват зад граница. Това доближаване на света нямаше по какъв начин да докара до задълбочени бързи плодове, само че пък сензитивно промени обстановката на историческото поле в България.
По-сетне към това се насложи и разпространяването на Интернет на границата на двете епохи - с всички произлизащи последствия.
Телевизията и историята " а ла Божидар Димитров "
Първоначалното маргинализиране на историческата просвета съответства с изплуването на фенове в тази материя, а двата феномена дружно бяха последвани от появяването на нов тип стратегии по малките екрани - серия магазинни излъчвания с националистически послания, които стъпваха върху разкази за предишното. Те създаваха характерна атмосфера и някак даже рамкираха присъединяване, посланията и ценностната канара на появяващите се в тях историци.
В някои от тези излъчвания се тропкаха хорца, а историците напускаха условията за експертност и се стремяха да отговорят на упованията на водещи и продуценти.
В немалка степен тези телевизионни излъчвания, отдадени на предишното, дадоха образа на всеобщо популяризираните исторически познания през първото десетилетие на новия век, а в немалка степен и по-късно.
Ето резултата: България влезе в Европейския съюз на 1 януари 2007 година, без някой да е направил „ инвентаризация “ на образователното наличие по история. А идното влизане в Европейския съюз се представяше за метафорична реализация на „ националното обединяване “.
Осмислянето на комунизма
И въпреки всичко, рухването на режима отключи. Сред тях са същинските истории за така наречен Народен съд, за и присъда след 9 септември 1944 година, а неотдавна и за българското съучастничество в от земите, анексирани от България през Втората международна война.
Те се появиха освен с помощта на свободата, само че и на една същинска „ архивна гражданска война “: учените получиха достъп до документите на управлявалата Българска комунистическа партия, в това число и на нейните най-висши звена.
Това оказа помощ да се разкрият механизмите, употребявани от единствената Партия с основно " П ", с цел да проникне и овладее учебното заведение, университета и Българска академия на науките. За това писа историчката Весела Чичовска .
Отворените архиви направиха допустимо проучването на насилствената колективизация на земеделската земя и отрицателните й последствия за селското стопанство. За това писаха Владимир Мигев и Михаил Груев .
Пак с помощта на " архивната гражданска война " Александър Везенков разказа феномена на тогавашната номенклатура, Момчил Методиев изследва опита на Държавна сигурност за надзор над църквата, а Мартин Иванов и Даниел Вачков описаха за проблемите, свързани с външния дълг на страната. Мартин Иванов разказа и непрестанните безрезултатни стопански промени.
Започнаха да се вършат и опити за цялостна концептуална характерност на режима след войната. Владимир Мигев приказва за построяването на тоталитарния режим още при „ националната народна власт “, т.е. директно след 9 септември 1944 година, за цялостното му одобряване след есента на 1947 година, за съществуването му в чист тип до лятото на 1953 година и за последвалото известно намаляване. Според създателя от началото на 60-те насетне е налице постепенна еволюция към властнически модел, при непокътнато обаче тотално владичество на Българска комунистическа партия.
Разкриваха се постепенната еволюция на режима от свирепия тоталитаризъм първоначално към битовизма и мрежите от 60-те години насетне, свързани с опити за съблазняване на интелигенцията и българската версия на така наречен „ гулаш социализъм “, водеща към общо корумпиране на обществото, както написа Ивайло Знеполски .
„ Левият “ взор
Още при започване на 90-те се очерта и едно второ направление историци, даващи оценки за комунистическия интервал.
Те го разглеждаха като продължение на трендове, почнали още преди 9 септември 1944 година Описваха комунизма като част от една обща политика на рационализация тръгнала през 30-те, осъществена и дала своите резултати макар политическото принуждение. Така го виждат Илияна Марчева, Искра Баева, Евгения Калинова . Признавайки неналичието на народна власт и свободи, тези създатели поставяха акцентиране върху обществените придобивки по времето на социализма.
Ала даже и леви историци не можеха да скрият перманентния стоков недостиг, нередовното доставяне със артикули от първа нужда, жилищните, транспортни, търговски и телефонни проблеми в огромните градове, все забравени от дълго време в развитите страни.
Новите тематики на историците
В първото десетилетие на века българските учени откриха за себе си нови тематики. Появиха се проучванията, отдадени на дамите, които направиха Красимира Даскалова , Татяна Кметова и други, а Румен Даскалов написа цялостна обществена история на България сред 1878 и 1939 година
Близостта на комунистическия интервал даде опция да се развие и автобиографистиката и устната история, с която се зае Даниела Колева . Нова и обещаваща проблематика притегли млади откриватели, които се насочиха към тематики като историята на архитектурата или туризма ( Елица Станоева ), на предприемаческата просвета и нрав ( Ивайло Найденов ), дисциплинирането на всекидневието и бита, от хигиената до пола, брака и сексуалността ( Елена Александрова ), историята на музиката като част от културата ( Мария Александрова ), престъпната престъпност през интервала 1944-1989 година с фокус върху обири, грабежи, изнасилвания и убийства ( Стефан Иванов ) и други.
Можем несъмнено да кажем, че през последните няколко години тези нови тематики и полета стартират последователно да трансформират и публичните показа за това с какво се занимава историята. Любопитно е да следим до каква степен ще ни заведат през третото десетилетие на нашия век.
* Статията е приспособен фрагмент от обява на Стефан Дечев на “Contemporary European History ”, издание на Cambridge University Press. Авторът благодари на Нов български университет за обезпечения открит достъп до обявата.
** Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Преди да забележим положителните вести, дано първо се спрем на неприятните. В България от над три десетилетия няма цензура, само че част от историческата й просвета още се развива по този начин, сякаш е в менгемето на национализма, а не е подчинена на професионалната нравственос. Това даже не е въпрос на възраст, доколкото заболяването " да служим на национализма " се демонстрира и при напълно млади и по-новаторски настроени сътрудници.
Изглежда, че повода е в някакво дълго продължаващо разбиране, че историческата просвета би трябвало да служи на страната и на " националния интерес ", вместо да дава познания на индивида.
В последно време има и пробиви в това разбиране, само че няма да ги разберем, в случай че първо не забележим по какъв начин живяха и работеха историците откакто падна комунистическият режим.
Безпаричие и маргинализация
В началото на 90-те историците получиха по-голяма независимост, в сравнение с имаха по-рано. Само че тя съответства с проблеми към заплащането на труда, пониженото финансиране на проучванията и внезапното редуциране на броя на докторантурите и стипендиите.
Само 8 години преди рухването на Берлинската стена страната беше отделяла големи суми за исторически проучвания - най-вече към честването на " 1300 години България ". А след рухването на стената, когато понижиха рестриктивните мерки, настъпи мъчно време от финансова позиция. Огромната част от младите се ориентираха към специалности, свързани с стопанската система и правото.
Но имаше и добра вест - състезанията за специализации в чужбина станаха по-отворени, младите историци можеха да пътуват зад граница. Това доближаване на света нямаше по какъв начин да докара до задълбочени бързи плодове, само че пък сензитивно промени обстановката на историческото поле в България.
По-сетне към това се насложи и разпространяването на Интернет на границата на двете епохи - с всички произлизащи последствия.
Телевизията и историята " а ла Божидар Димитров "
Първоначалното маргинализиране на историческата просвета съответства с изплуването на фенове в тази материя, а двата феномена дружно бяха последвани от появяването на нов тип стратегии по малките екрани - серия магазинни излъчвания с националистически послания, които стъпваха върху разкази за предишното. Те създаваха характерна атмосфера и някак даже рамкираха присъединяване, посланията и ценностната канара на появяващите се в тях историци.
В някои от тези излъчвания се тропкаха хорца, а историците напускаха условията за експертност и се стремяха да отговорят на упованията на водещи и продуценти.
В немалка степен тези телевизионни излъчвания, отдадени на предишното, дадоха образа на всеобщо популяризираните исторически познания през първото десетилетие на новия век, а в немалка степен и по-късно.
Ето резултата: България влезе в Европейския съюз на 1 януари 2007 година, без някой да е направил „ инвентаризация “ на образователното наличие по история. А идното влизане в Европейския съюз се представяше за метафорична реализация на „ националното обединяване “.
Осмислянето на комунизма
И въпреки всичко, рухването на режима отключи. Сред тях са същинските истории за така наречен Народен съд, за и присъда след 9 септември 1944 година, а неотдавна и за българското съучастничество в от земите, анексирани от България през Втората международна война.
Те се появиха освен с помощта на свободата, само че и на една същинска „ архивна гражданска война “: учените получиха достъп до документите на управлявалата Българска комунистическа партия, в това число и на нейните най-висши звена.
Това оказа помощ да се разкрият механизмите, употребявани от единствената Партия с основно " П ", с цел да проникне и овладее учебното заведение, университета и Българска академия на науките. За това писа историчката Весела Чичовска .
Отворените архиви направиха допустимо проучването на насилствената колективизация на земеделската земя и отрицателните й последствия за селското стопанство. За това писаха Владимир Мигев и Михаил Груев .
Пак с помощта на " архивната гражданска война " Александър Везенков разказа феномена на тогавашната номенклатура, Момчил Методиев изследва опита на Държавна сигурност за надзор над църквата, а Мартин Иванов и Даниел Вачков описаха за проблемите, свързани с външния дълг на страната. Мартин Иванов разказа и непрестанните безрезултатни стопански промени.
Започнаха да се вършат и опити за цялостна концептуална характерност на режима след войната. Владимир Мигев приказва за построяването на тоталитарния режим още при „ националната народна власт “, т.е. директно след 9 септември 1944 година, за цялостното му одобряване след есента на 1947 година, за съществуването му в чист тип до лятото на 1953 година и за последвалото известно намаляване. Според създателя от началото на 60-те насетне е налице постепенна еволюция към властнически модел, при непокътнато обаче тотално владичество на Българска комунистическа партия.
Разкриваха се постепенната еволюция на режима от свирепия тоталитаризъм първоначално към битовизма и мрежите от 60-те години насетне, свързани с опити за съблазняване на интелигенцията и българската версия на така наречен „ гулаш социализъм “, водеща към общо корумпиране на обществото, както написа Ивайло Знеполски .
„ Левият “ взор
Още при започване на 90-те се очерта и едно второ направление историци, даващи оценки за комунистическия интервал.
Те го разглеждаха като продължение на трендове, почнали още преди 9 септември 1944 година Описваха комунизма като част от една обща политика на рационализация тръгнала през 30-те, осъществена и дала своите резултати макар политическото принуждение. Така го виждат Илияна Марчева, Искра Баева, Евгения Калинова . Признавайки неналичието на народна власт и свободи, тези създатели поставяха акцентиране върху обществените придобивки по времето на социализма.
Ала даже и леви историци не можеха да скрият перманентния стоков недостиг, нередовното доставяне със артикули от първа нужда, жилищните, транспортни, търговски и телефонни проблеми в огромните градове, все забравени от дълго време в развитите страни.
Новите тематики на историците
В първото десетилетие на века българските учени откриха за себе си нови тематики. Появиха се проучванията, отдадени на дамите, които направиха Красимира Даскалова , Татяна Кметова и други, а Румен Даскалов написа цялостна обществена история на България сред 1878 и 1939 година
Близостта на комунистическия интервал даде опция да се развие и автобиографистиката и устната история, с която се зае Даниела Колева . Нова и обещаваща проблематика притегли млади откриватели, които се насочиха към тематики като историята на архитектурата или туризма ( Елица Станоева ), на предприемаческата просвета и нрав ( Ивайло Найденов ), дисциплинирането на всекидневието и бита, от хигиената до пола, брака и сексуалността ( Елена Александрова ), историята на музиката като част от културата ( Мария Александрова ), престъпната престъпност през интервала 1944-1989 година с фокус върху обири, грабежи, изнасилвания и убийства ( Стефан Иванов ) и други.
Можем несъмнено да кажем, че през последните няколко години тези нови тематики и полета стартират последователно да трансформират и публичните показа за това с какво се занимава историята. Любопитно е да следим до каква степен ще ни заведат през третото десетилетие на нашия век.
* Статията е приспособен фрагмент от обява на Стефан Дечев на “Contemporary European History ”, издание на Cambridge University Press. Авторът благодари на Нов български университет за обезпечения открит достъп до обявата.
** Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ