Отнема само една секунда, за да се заредят четири плувни

Отнема единствено една секунда, с цел да се заредят четири плувни басейна с олимпийски размери с вода през турбините на язовира Tucuruí в северна Бразилия. Приливът на вода тук в един от най-големите водноелектрически резервоари в района на Амазонка е пронизителен, само че това прави язовира петата по величина електроцентрала в света. Докато водата се движи през поредност от 25 турбини и преливници на язовира обаче, се случва нещо друго – тя отделя парникови газове. Често считани за една от най-старите форми на възобновима сила, водноелектрическите язовири и техните резервоари са виновни за изпускането на съвсем един милиард тона метан в атмосферата, когато водата се доближава и по-късно минава през турбините, които генерират електричество. Метанът е парников газ, който е повече от 80 пъти по-мощен от въглеродния диоксид за 20-годишен живот, само че също по този начин се разгражда по-бързо в атмосферата от CO2. Още по тематиката ВЕИ 6 март 2024 ВЕИ 13 яну 2024 12 яну 2024 ВЕИ 8 ное 2022 Тези скрити излъчвания значат, че водноелектрическата сила може би не е толкоз чиста, колкото наподобява на пръв взор, разяснява BBC. Причината е, че освен водата минава през турбините – доста разтворени парникови газове също минават през тях. Точно както въглеродният диоксид се разтваря в нашата газирана вода, до момента в който е под налягане, по този начин и газът метан се разтваря в огромни водни тела при избрани условия. Сега си представете, че държите бутилка газирана вода. Преди да го отворите, не виждате никакви мехурчета вътре, тъй като въглеродният диоксид остава разперен. Когато отворите капака, чувате пенлив тон, защото налягането се освобождава и мехурчетата въглероден диоксид се издигат нагоре. Първо разклатете тази вода и това ефервесцентно " дегазиране " най-вероятно ще накара газираната ви напитка да избухне на всички места. Нещо сходно се случва с метана, разперен във водата от езерата, когато се разрушава в турбините. От 51 милиарда тона парникови газове, отделяни от хората всяка година, три милиарда тона от тях са от метан, който излиза от водата. Когато водата се раздвижи, метанът излиза от разтвора и се трансформира в мехурчета газ. И един от най-големите източници на този дегазиращ метан е нещо като изненада – водноелектрически язовири като Tucuruí. Но в този момент има очаквания, че е допустимо да се улови този метан, преди да избяга в атмосферата, и да се употребява като източник на сила. Заплахата от метана Метанът е виновен за към 30% от световното стопляне след индустриалната гражданска война, съгласно Международната организация по енергетика. Ограничаването на излъчванията на метан е разпознато като основна тактика за краткосрочни дейности против изменението на климата. „ След към 12 години метанът може да се окисли и да стане въглероден диоксид, тъй че в случай че понижим излъчванията на метан през днешния ден, можем да окажем въздействие върху световното стопляне в границите на нашия живот “, споделя Луиз Парлонс Бентата (Louise Parlons Bentata), основен изпълнителен шеф и съосновател на Bluemethane. Около 150 страни се причислиха към Global Methane Pledge, който има за цел да понижи излъчванията на метан от човешката активност с 30% от равнищата от 2020 година до 2030 г. Въпреки че намаляването на потреблението на изкопаеми горива е част от решението (40% от излъчванията на метан идват от енергийния бранш (т.е. петрол и газ), метанът идва и от доста други източници, в това число наедрял рогат добитък. Все още по-малко прочут е забележителният принос на водните тела към тези излъчвания. Метанът се създава и в седименти от сладка вода, когато богатата на въглерод органична материя се разлага от микроби в отсъствието на О2 – това включва естествено срещащи се тропически блата, торфени блата и подгизнали почви. С всички тези естествени източници техният статут на източник или уловител на парникови газове като метан може да бъде добре пристигнал за климата или пък рисков според от практиките за потребление в земеделието при изменението на климата. След това има основани от индивида водни източници на метан, в това число пречиствателни станции за отпадъчни води и развъждане на ориз. Във всички тези източници бактериите са виновни за разграждането на органичната материя и освобождението на метан. И тогава, несъмнено, има язовири и техните резервоари. Резервоарите способстват за 22 милиона тона метан годишно – малко по-малко от две трети от метана, създаден при производството на ориз или пречистването на отпадъчни води (35 милиона тона от всяка индустрия). Метанът идва от разлагащата се органична материя на дъното на водното тяло. В резервоарите, както и в пречиствателните станции, когато тази вода се разбърка, тя се оттича. Потенциален източник на сила Вътре в 20-футов (6 м) ръждивочервен резервоар в университета Кранфийлд водата се спуска през поредност от тръби и контейнери под действието на гравитацията. Тук Луиз Парлонс Бентата, основен изпълнителен шеф и съосновател на Bluemethane, създава технология, която улавя метан от водни тела като резервоари и пречиствателни станции за отпадни води. Метанът е главният съставен елемент на изкопаемия природен газ и може да се изгаря като енергиен запас. Бентата се надява, че нейната технология може да улови мехурчета от метан, до момента в който се движат нагоре към повърхността, като го насочи, с цел да бъде събран за потребление като неизкопаем източник на биогаз. Комерсиализирането на технологията Bluemethane е подложено на тестване в United Utilities, водна компания в северозападната част на Обединеното кралство: „ Компаниите за отпадъчни води към този момент употребяват анаеробно храносмилане, те вземат твърди боклуци и ги разбъркват без О2, с цел да основат метанов биогаз и най-после течността към момента има много разперен метан в нея ", изяснява тя. „ Компанията към този момент имат генератори за биогаз и употребява сила за зареждане, тъй че не променяме нищо трагично. “ Следователно тази модулна патентована технология може да бъде лесна за инсталиране в границите на съществуваща инфраструктура, позволявайки на промишлености, произвеждащи високо органично натоварване, като пречиствателни станции, пивоварни и производители на целулоза, да генерират повече сила на място, като в същото време понижават излъчванията. И вместо водата да се изпомпва интензивно, методът на Бентата и нейния съосновател Нестор Руеда-Вайехо (Nestor Rueda-Vallejo) разрешава на гравитацията да свърши сложната работа. „ Ниската приложимост на сила беше нашето главно условие за планиране “, споделя Парлонс Бентата. „ Искаме да премахнем най-вече метан, като използваме минимум сила. “ Въпреки че водоснабдителните компании в Обединеното кралство са се заели да бъдат декарбонизирани до 2030 година, базовите излъчвания на метан към момента не се мерят необятно. Бентата би желала да види повече финансиране за компании с отворен достъп, които могат да мерят метановите излъчвания по-точно, което да може да отприщи повече световни вложения в технологии за премахване на метан. Това е от значително значение, тъй като макар че е виновен за една трета от световното стопляне, метанът получава единствено към 2% от финансирането за климатичните промени. Емисиите на метан от водни обекти са изключително незадоволително проучени, споделя Карол Хелфтер, екологичен физик в Центъра за екология и хидрология на Обединеното кралство, който учи излъчванията на метан от открити води. Но тази празнота в знанията може да стартира да се затваря. „ Когато погледнете научната литература, информацията се просмуква и картината се оформя постепенно, само че има доста неустановеност към размера на излъчванията на метан от водни източници “, споделя Хелфтер. Появяващата се картина допуска, че „ от крана може да изтича “ повече метан, в сравнение с се смяташе до момента. През февруари изследване, оповестено от Принстънския университет, Съединени американски щати, заяви, че излъчванията на метан от централизирани уреди за филтриране на отпадъчни води евентуално ще бъдат двойно повече от сумата, докладвана преди този момент от Агенцията за запазване на околната среда на държавното управление на Съединени американски щати. Според Хелфтер, който сега мери водните излъчвания на метан в три обекта в Обединеното кралство, най-точните данни идват от измерването на излъчванията непосредствено благодарение на микро-метеорологични техники като вихрова ковариация, която пресмята какъв брой метан изтича непосредствено от водата в атмосферата. Вземането на проби обаче не е практично в обширни области, тъй че се употребява математическо моделиране за оценка на излъчванията в районен и световен мащаб. Авангардни сателитни наблюдения на метан могат да оказват помощ за това, само че има провокации: наблюденията могат да бъдат лимитирани от това какъв брой постоянно спътникът минава над избран район и облаците пречат, което е проблематично, изключително над Обединеното кралство и огромни елементи от тропиците. Плюс това, както изяснява Хелфтер, " единствено тъй като във водата има метан, не значи, че той ще избяга в атмосферата; може да остане разперен ". Но при водноелектрическите язовири, да вземем за пример, турбуленцията на турбините – като разлюляване на бутилка с газирана вода – провокира освобождението на мехурчета метан. Пари, пари, метан „ Не би трябвало да мислим за [разтворения метан] просто като за голям проблем, а просто като за нов запас “, споделя Парлонс Бентата, който желае да сътвори стойност за този понастоящем изтъркан газ. Това е обезпокоително. Едно от тези езера създава толкоз доста метан, че езерото от време на време се възпламенява – Карол Хелфтер Тъй като язовирите са един от най-големите източници на метан от водата, те могат да бъдат положително място за начало. Екипът на Bluemethane мери метана в 20 водноелектрически резервоара, от Бразилия до Камерун, с цел да разпознава горещи точки, които биха могли да се възползват най-вече от технологията за хващане на скъпия газ. Възможността за монетизиране на улавянето на метан може да бъде огромна в страни като Бразилия, където водната сила е главният източник на сила. Bluemethane си партнира със софтуерната платформа Open Hydro, която оказва помощ на резервоари като Tucuruí да изчислят своите излъчвания и да декарбонизират сладководни системи. Тяхната нова рамка, Reservoir Methane Capture Mechanism, дава хващане на метан като услуга за водноелектрически оператори в Бразилия. Това значи, че водноелектрическите оператори могат да отключат вложения и да употребяват хващане на метан, с цел да генерират осезаеми финансови тласъци като въглеродни заеми, без да поемат опасности, свързани със закупуването на новата технология. Езеро, цялостно с енергия Огромни количества метан са арестувани на дъното на надълбоко езеро, което граничи с Руанда и Демократична република Конго. Езерото Киву е известно като „ езерото палач “ заради риска от избухливи прояви на метан вследствие на геоложка интензивност под повърхността, където се съединяват тектоничните плочи. Редки „ преобръщания на езера “ се случват, когато водата стане толкоз наситена с разтворени газове, а точно въглероден диоксид и метан, че газовете се отделят неконтролируемо като струи, заплашвайки милиони хора. Пет енергийни компании добиват метан от езерото Киву като източник на сила. През 2016 година топлоелектрическа централа, работеща с газ метан, наречена KivuWatt, стартира да генерира 26 MW по този начин належащо електричество от метана на езерото. „ Ние не просто ускоряваме по-чистата енергия; ние отключваме същинската стойност на нашия най-ценен запас “, споделя Мария Убиерна, създател на Open Hydro, компания, която също проучва излъчванията на парникови газове, свързани с резервоарите. Убиерна има вяра, че този метод може да форсира прехода към зелена сила. Веднъж уловен от водата, метанът може да се употребява като биогаз за произвеждане на електричество или да се надстрои до „ зелен “ природен газ, който може да се употребява за отопление, произвеждане на електричество или гориво за транспортни средства. Като опция метанът може да се преобразува във водород или да се употребява в горивни кафези за произвеждане на електричество. Понастоящем по-голямата част от водорода в света се добива посредством метанови системи. Използването на метан от хидроенергия за сила – като да вземем за пример посредством изгарянето му или превръщането му във водород – към момента освобождава въглероден диоксид в атмосферата, само че не повече, в сравнение с вероятно би било освободено по този начин или другояче от органичната материя, разлагаща се на дъното на резервоарите. Докато улавянето на метан от африканското езеро Киву е рисков образец, Хелфтер вижда голям капацитет технологията на Bluemethane да бъде публикувана в разрастващите се страни. Наскоро тя откри " извънредно високи концентрации на метан " в открити езера в Бангалор, Индия, които получават сурови, непречистени отпадни води от милиони хора всеки ден. Въпреки че това е извънредно, би трябвало да е предизвестие, споделя тя. " Това е обезпокоително. Едно от тези езера създава толкоз доста метан, че езерото от време на време се възпламенява. Но тук-там като това, в случай че можете да съберете тези огромни количества метан, можете да създадете сила и да намалите риска от пожар ", споделя Хелфтер. Тъй като Хелфтер се тревожи, че развиването на инфраструктурата за отпадни води тук-там като Индия и Африка може да бъде „ изцяло изпреварено от скоростта на тази урбанизация “, тъй че излъчванията на метан могат да съставляват по-голям проблем в бъдеще, в случай че не се третират вярно.