Европейска столица на културата - с или без български акцент?
Отлетяха ли, отвеяни от ледения вятър в Пловдив, едни няколко милиона лв. в мразовитата зимна вечер, в която се състоя формалната гала по откриването на " Европейска столица на културата "? И както гласи една остаряла българска сентенция - " Всяко знамение за три дни ". Сцената, струваща към 2 000 000 лв., бе построена, с цел да стои там единствено ден. Затваряни бяха улици и булеварди - поради градежа ѝ.
Сякаш подготовката кипеше с невероятни темпове, със скоростта на светлината. До крайния период всичко бе готово и очакваше... Вечерта на 12-ти януари 1 500 души на сцената и още към 50 000 фенове тръпнеха нетърпеливо за началото на плана " Ние сме всички цветове ", с който бе белязан стартът.
Откриването стартира в действителност вълнуващо. Но всичко завърши, когато на сцената излязоха кандидат-актьорите - бъдещите на България. И започнаха да крещят. На разнообразни езици. Изразяваха фрази, несвързани между тях някак си. Повтаряха и крещяха, на фона на страховита музика.
Сякаш се извършваше някакъв обред по приканване на призраци. Но те - децата, кандидат-артистите - не са отговорни, нали подобен им е сюжетът. Сякаш оня, който е писал, няма ни най-малка визия от идното събитие. Сякаш грам не обича Пловдив и е решил да си отмъсти, само че защо?! Сякаш е основал този сюжет без да вложи и капчица въображение.
Та нали Пловдив е в България. Но като едни същински националисти още веднъж пренебрегнахме себе си. Защо не показахме българското, а всеки един роден детайл трябваше да бъде с подправен аранжимент? Знам, ще кажете: " Е, нали посланието е " ЗАЕДНО "! Само че в устрема си създателят да покаже задачата - точно единството - той е погубил достоверността на семейството. Не може да се гордееш, че си хазаин на грандиозното събитие, а в това време всички български детайли и моменти да бъдат прекъсвани неколкократно целеустремено, несъобразено и непремерено, с цел да бъдат вплетени други непознати такива. Силата на мелодията от 20-те български гайди, пък, не съумя да накара замръзналите от мраз фенове да настръхнат. Не се появиха и сълзи в очите им, както нормално се случва, когато българин чуе гайда.
Капката от чашата преля точно в кулминационния миг, когато великият глас на Валя Балканска и единствената по рода си ария " Излел е Дельо Хайдутин " бяха полузаглушени от фойерверките. Никой не оспорва качеството им и комбинацията, в която бяха изпълнени. Просто не им бе там мястото. Попя малко Валя, попя няколко секунди, пък притихна и тя да чуе другото и след това продължи. А в случай че по този начин посрещаме чужденците и вкъщи си, то ние сигурно се заличаваме като нация.
Автор: Атанаска Маркова
Сякаш подготовката кипеше с невероятни темпове, със скоростта на светлината. До крайния период всичко бе готово и очакваше... Вечерта на 12-ти януари 1 500 души на сцената и още към 50 000 фенове тръпнеха нетърпеливо за началото на плана " Ние сме всички цветове ", с който бе белязан стартът.
Откриването стартира в действителност вълнуващо. Но всичко завърши, когато на сцената излязоха кандидат-актьорите - бъдещите на България. И започнаха да крещят. На разнообразни езици. Изразяваха фрази, несвързани между тях някак си. Повтаряха и крещяха, на фона на страховита музика.
Сякаш се извършваше някакъв обред по приканване на призраци. Но те - децата, кандидат-артистите - не са отговорни, нали подобен им е сюжетът. Сякаш оня, който е писал, няма ни най-малка визия от идното събитие. Сякаш грам не обича Пловдив и е решил да си отмъсти, само че защо?! Сякаш е основал този сюжет без да вложи и капчица въображение.
Та нали Пловдив е в България. Но като едни същински националисти още веднъж пренебрегнахме себе си. Защо не показахме българското, а всеки един роден детайл трябваше да бъде с подправен аранжимент? Знам, ще кажете: " Е, нали посланието е " ЗАЕДНО "! Само че в устрема си създателят да покаже задачата - точно единството - той е погубил достоверността на семейството. Не може да се гордееш, че си хазаин на грандиозното събитие, а в това време всички български детайли и моменти да бъдат прекъсвани неколкократно целеустремено, несъобразено и непремерено, с цел да бъдат вплетени други непознати такива. Силата на мелодията от 20-те български гайди, пък, не съумя да накара замръзналите от мраз фенове да настръхнат. Не се появиха и сълзи в очите им, както нормално се случва, когато българин чуе гайда.
Капката от чашата преля точно в кулминационния миг, когато великият глас на Валя Балканска и единствената по рода си ария " Излел е Дельо Хайдутин " бяха полузаглушени от фойерверките. Никой не оспорва качеството им и комбинацията, в която бяха изпълнени. Просто не им бе там мястото. Попя малко Валя, попя няколко секунди, пък притихна и тя да чуе другото и след това продължи. А в случай че по този начин посрещаме чужденците и вкъщи си, то ние сигурно се заличаваме като нация.
Автор: Атанаска Маркова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ