Отлагането на еврото ще спре стимулите за по-висока инфлация, казва

Отлагането на еврото ще спре тласъците за по-висока инфлация, споделя макроикономистът Стоян Панчев, ръководител на Българско либертарианско общество, съосновател и изпълнителен шеф на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП)

 
-->
- Господин Панчев, по какъв начин отлагането на приемане на еврото ще повлияе на българската стопанска система и изобщо на бизнеса у нас?

- Отлагането на приемането на еврото няма да има никакви отрицателни резултати за българската стопанска система, в противен случай, ще забави или възпре някои от проблемите, съпъстващи участието в еврозоната - тласъците за по-висока инфлация, премахването на валутния ръб, отпущането на държавната дългова политика, както и разноските по самото вероятно въвеждане на новата валута, които ще са за държвата, бизнесите и потребителите. Смятам, че прибързаното влизане в еврозоната е от най-големите икономически неточности, които могат да се позволен в сегашната обстановка.

- Възможно ли е това да повлияе на кредитния рейтинг на България?

- Самото отсрочване мъчно ще повлияе на кредитния рейтинг, само че неизпълнението на Маастрихските критерии сигурно изпращат отрицателен сигнал към вложителите. От друга страна би трябвало да имаме поради, че проблеми с инфлацията има в цяла Европа, тъй че не сме някакво доста особено изключение. Също да напомня, че организациите, даващи тези рейтинги, излязоха с прогнози, че надали ще успеем с кандидатурата за 2024 година, надлежно това е към този момент регистрирано в техните модели. 

- В обществените мрежи се чуват апели за протест на храни, за които хората считат, че спекулативно са с нараснали цени. Възможно ли е, съгласно вас, по този метод производителите да бъдат принудени да понижат цените?

- Много мъчно е с протести да се реализира понижаване на цените, изключително когато приказваме за храни, стока от първа нужда, която основна част от потребителската кошница на всеки човек. Разговорът за цените е достигнал доста ниска точка и това се дължи на лиспата за научно схващане от кое място в действителност идва високата инфлация и по какъв начин тя може да бъде овладяна. Произходът й няма нищо общо с производителите, с търговците, със спекулантите, даже с войната - в основата й е паричната политика на огромните централни банки - тези в Съединени американски щати и еврозоната. Съответно, с цел да се спре растежът на цените, би трябвало стягане на паричната политика - високи лихви и понижена ликвидност.

- В стопански проект по какъв начин се обрисува 2023 година? Навлязохме в третия месец от годината и скоро ще стартират анализите на база първото тримесечие. Какво можем да чакаме?

- Началото на 2023 година е мъчно за оценка, тъй като имаме огромен набор от индикатори от последното тримесечие на 2022 година и от януари 2023 година, които демонстрират спорна картина. Инфлацията стартира да пада, след това потегля още веднъж нагоре (както стана на избрани места в еврозоната, в това число Германия), икономическата интензивност се забавя, само че след това стартира да се възстановява. Управляващите процесите в стопанската система са изправени пред тежък избор за 2023 година - или ще би трябвало да се провокира криза (със упоменатата затегната политика) или инфлацията ще продължи да е сериозен камшик за всички. Моето очакване е да забележим по-ниска инфлация, само че и по-лошо положение на стопанската система, т.е. криза към средата на 2023 г.