Новооткрит вид калмар-вампир бе открит „с плячка в ръцете“
Откриването на калмар-вампир от ранната юра може да помогне за разкриването на едва познатия генезис на този неповторим тип. Фактът, че е умира и се вкаменява, държейки плячка, прибавя необикновен спомагателен взор за мястото му в екосистемата.
Калмарите-вампири не са същински калмари, защото са по-близки до октоподите, в сравнение с до съществата, на които са кръстени. Членовете на фамилията могат елементарно да бъдат разпознати във фосилния запис, защото наред с осемте си ръце те имат и две влакна, а не по-съществените пипала, които имат калмарите. Въпреки това те остават доста едва проучени.
Днес е оживял единствено един тип калмар-вампир, само че най-малко този път това не е отражение на вредата, която човечеството е нанесло на планетата. Доколкото можем да кажем, от доста дълго време съществува единствено един тип. Иначе са известни повече от дузина техни предшественици от времената, когато очевидно са живели в по-плитки води. И въпреки всичко всяко изобретение е скъпо.
Това от Люксембург през 2022 година датира отпреди към 180 милиона години и е даже по-ценно от множеството, тъй като е тип, който не сме виждали до момента, в този момент наименуван Simoniteuthis michaelyi. Освен това е извънредно цялостен, като се виждат твърдата вътрешна част на животното и върховете на всичките осем ръце. Дължината му е била 38 сантиметра.
Снимка: Fuchs et al., Swiss Journal of Palaeontology, 2024 (CC BY 4.0)
Две риби са покрай устата на екземпляра, като явно са държани от ръцете. Учените, описали вкаменелостта, отдават гибелта ѝ на „ удавяне по нехайство “; това се случва, когато морските същества са прекомерно заети да се хранят или да мърсуват, с цел да осъзнаят, че потъват във води, които са толкоз небогати на О2 (хипоксични), че няма да могат да оцелеят или да избягат.
Един от създателите, които оповестяват за тази находка, преди този момент е описал случай на такова удавяне поглъщане, в който са взели участие два калмара-вампири от разнообразни типове. Единият се е хранел с другия, когато, както се допуска, и двата са потънали. В такива хипоксични води е по-вероятно телата на животните да се запазят. Въпреки това фактът, че такава забележителна част от вкаменелостите на античните калмари наподобява са починали при този развой, допуска, че те са си били забележителна опасност при започване на юрския интервал. Съвременната акомодация на този тип към небогати на О2 води очевидно е настъпила доста по-късно. Други главоноги също са били склонни да умират по този метод.
Във вкаменелостта на S. michaelyi се виждат най-малко частични следи от всичките осем ръце, само че няма следи от двете нишковидни пипала. Въпреки това екипът, който го разказва, е сигурен, че е калмар-вампир, а не извънредно изглеждащ октопод.
Като една от най-старите известни вкаменелости на този тип, откритието би могло да хвърли светлина върху тяхната еволюция, само че към този момент, в случай че не друго, единствено основава повече въпроси, ужас и комплициране. По-специално, не знаем по кое време са се развили двете влакна, употребявани от актуалните калмари за захващане на дребни организми и плаващ детрит. И този образец не дава отговори.
Снимка: Fuchs et al., Swiss Journal of Palaeontology, 2024 (CC BY 4.0)
Като се има поради произходът им като произходящ тип от същинските калмари, „ таксоните, принадлежащи към клада на вампироморфите, несъмнено би трябвало да демонстрират корона с ръце, която се състои или от 10 добре развити ръце, или от 8 плюс рудиментална двойка “, пишат създателите. Въпреки това, сходно на множеството други сходни антични вкаменелости, в този случай не може да се види нито едно от двете.
Името на рода е в чест на Джо Симон, доброволец в Националния природонаучен музей на Люксембург, а самият тип е кръстен на шефа на музея Патрик Микаели.
Калмарите-вампири имат един от най-лошите обществени облици в животинското царство. Дори научното название на оживелия тип значи „ вампирски калмар от пъкъла “. След като са съумели да се приспособят да живеят в съвсем безкислородни океански дълбочини, те незаслужено получават освен името върколак, само че и изцяло неправилна връзка с рисковата жадност за консуматорство (заради обстоятелството, че до момента в който се борят плячката си не виждат по какъв начин потъват).
Всъщност, в случай че в миналото срещнете жив калмар-вампир, той не би представлявал никаква опасност, камо ли да ви изпие кръвта. Вероятно от дълго време щяхте да сте смазани до гибел от рисковия напън на дълбочините, където живеят, само че поради скромните им размери те по този начин или другояче не биха ви изяли, в случай че нещо друго не ви е разчленило към този момент.
