Стига лъжи: „Лукойл” е анклав, ето какво печелим ние
Откакто Кремъл реши да употребява своите петрол и газ като оръжие против Запада, у нас разноцветни политици и „ специалисти всичколози ” драговолно разискват енергийните опасности пред България, заливайки обърканата аудитория с полуистини и цялостни измислици.
Особено натрапчиви в последно време са предизвестията, че поради петролните наказания на Европейски Съюз против Русия може спре един от колосите на родната промишленост – „ ЛУКойл Нефтохим ” в Бургас.
Като водещи юристи на съветските петролни ползи се изявяват служебните министри, а президентът Румен Радев даже бе хазаин на среща с ръководители на бургаския „ Нефтохим ” и на огромния „ ЛУКойл “ – съветския.
Резултатът бе странна договорка – против заричане в хазната да влязат 700 млн. лв. налози следващата година София да уреди някак с Европейска комисия прескачане на глобите, тъй че „ ЛУКойл Нефтохим “ да продължи да преработва на цялостни обороти съветски нефт и да изнася по цел свят добитите артикули.
Мъчително е да гледаме по какъв начин служебната власт се прави, че не схваща смисъла на глобите – да се лимитират продажбите на съветски петрол, тъй като с тях Кремъл финансира войната в Украйна.
Представете си какви милиарди ще летят към Москва, в случай че България се окаже основен „ хъб “ на „ ЛУКойл “ за заобикаляне на рестриктивните мерки.
Ако затрудняваме бизнеса на руснаците, те ще хлопнат кепенците на нефтохима и ще настане апетит за горива, оправдават се Гълъб Донев и компания. От десния фланг назовават тези закани противен шантаж, а даже и леви политици със благосклонности към Москва признават, че руснаците блъфират. Но намират този „ метод “ за потребен.
„ ЛУКойл ” изнудва България, само че това е разбираемо – гонят си ползите. Това е в наш плюс, тъй като ще имаме нефт за България напълно от „ ЛУКойл “, ще съумяваме да изнасяме и за Украйна, разсъждаваше неотдавна някогашният червен народен представител Георги Кадиев пред Българска национална телевизия.
Той показа, че поддържа позицията на служебния кабинет в отбрана на изнудвача: „ Износът би трябвало да се продължи. За момента рафинерията би трябвало да има най-малко 60% съветски нефт, с цел да работи. Ако на следващия ден спре, ще имаме дефицит на дизел, ще имаме затворени стотици предприятия и ще имаме безработица “, обоснова се Кадиев.
Свободна страна сме и всеки може да приказва на воля. Но какви са обстоятелствата? Екип на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) направи изследване за да отговори на основния въпрос:
Може ли България без съветски нефт
Краткият отговор в разбора е „ ДА “. Ето какви са причините: Твърденията, че рафинерията може да работи единствено с съветски сортове, по- особено Urals, са погрешни. „ ЛУКойл Нефтохим “ от години преработва милиони тонове неруски петрол (около 40% от общия капацитет), а специалистите от ЦИД са безапелационни – няма механически, логистични или стопански спънки този дял да бъде повишен, като се употребяват сортове неруски недопечен нефт, които се оферират от пристанищата в Черно и Средиземно море.
В разбора се показват и съответни благоприятни условия за доставка, като са подбрани сортове, сходни или по-леки и с по-ниско наличие на сяра от Urals.
Тези сортове са дребна част от гамата неруски типове петрол, които могат да се доставят по Черно и Средиземно море. Дори единствено те са към 200 млн. тона годишно – под 3% от потоците недопечен нефт, показани в таблицата, били задоволителни, с цел да работи рафинерията „ Нефтохим “ в нормалния си режим без капка „ Уралс “.
А има и други вероятни снабдители – тези от Персийския залив (Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия, ОАЕ и др.) или по западното крайбрежие на Африка.
Реклама
Разбира се, значими са и методите за закупуване, превозване и доставка на неруски нефт до рафинерията. В тази връзка би трябвало да се вземат поради следните дадености, показват от ЦИД:
Пристанище Росенец може да обработва танкери с товар до към 70 000 т. Това са относително дребни по актуалните стандарти кораби, които могат да се зареждат на съвсем всички петролни терминали в Черно и Средиземно море. За съпоставяне през Босфора минават огромни танкери с съдържимост 120 000 т.
Ако „ Нефтохим Бургас “ употребява единствено съветски Уралс, са нужни към 100 двупосочни курса на танкер с нормалните размери сред Новоросийск/Туапсе и порт Росенец, с цел да се доставят 7 млн. т годишно – колкото преработва рафинерията през последните години.
Обичайното време за отиване и връщане на танкер от Росенец до Новоро-сийск или Туапсе – двете съществени съветски пристанища в Черно море, от които се доставя Уралс за рафинерията е 10- 12 дни.
Разстоянието от Росенец до Новоросийск е към 480 морски благи. А ето какви са дистанциите до други терминали за товарене на петрол в Черно и Средиземно море: до Джейхан (Турция), Марса ел-Харига (Либия) и Суец (Египет) са 1000 благи, до Арзев (Алжир) -1500 благи, до Озереевка (СРС – казахстански петрол през Русия) – 500, до Супса (азерски петрол през Грузия) 620 благи.
Изводът е явен – прекосяването към средиземноморски недопечен петрол ще усили транспортните разноски 2 до 3 пъти, само че при доставки на петрол от посочените портове в границите на Черно море разноските ще са близки до сегашните.
В края на март да вземем за пример дневните цени за танкерите AFRA LRi са били към $25 000 дневно. Следователно за в двете посоки пътешестване до Новоросийск сумата е към $300 000, а за в двете посоки пътешестване до далечния Арзев – 3 пъти повече, т.е. разликата е към 600 000 $.
На пръв взор наподобява доста, само че в действителност е към 1% от цената на транспортирания петрол. Това значи, че ролята на транспортните разноски съзнателно се преувеличава от някои политици и анализатори.
Изводът от разбора на ЦИД е, че в случай че „ ЛУКойл Нефтохим “ „ превключи “ напълно на неруски нефт, ще може да продава каквото си желае и където си желае по света. Може би притежателите ще печелят малко по-малко, само че за техните ползи ли ще се грижим?
Моралът и придържането към духа на глобите на Европейски Съюз против агресора са надалеч по-важни даже от налозите (при това обещаните 700 млн. лв. наподобяват повече на червейче на въдицата).
АНКЛАВЪТ
Бургаският нефтохимически комплекс е „ заградена територия ”. Рафинерията работи единствено с „ лукойлски “ нефт и не предлага на други компании преработвателни услуги (ишлеме). Освен това „ ЛУКойл Нефтохим “ ръководи и продуктопровода, който свързва оборудванията с огромните градове и нефтобази в Южна България (вкл. София).
Има си лично пристанище – Росенец, недостъпно за други ползватели. И държи към 90% от потенциала за предпазване на нефтопродукти в България.
Накратко, достъпът до цялата съществена петролна инфраструктура в България е заприщен от „ ЛУКойл ”. Това е монополно владичество, което е склонно да блокира конкуренцията, акцентират специалистите от ЦИД. И припомнят, че преразглеждането на регулаторната рамка за достъп на трети страни до петролната инфраструктура в България от дълго време е закъсняло.
„ ЛУКойл Нефтохим Бургас ” е част от интернационална отвесно интегрирана компания, която управлява към 90% от петролните пазари в България – дял, който надвишава пазарната доминация на Standart Oil на Рокфелер в Съединени американски щати преди приемането на антимонополното законодателство в Съединени американски щати (Закон на Шърман) през 1890 година, се показва в разбора.
Публикация на „ Сега “, заглавието е на Narod.bg
Особено натрапчиви в последно време са предизвестията, че поради петролните наказания на Европейски Съюз против Русия може спре един от колосите на родната промишленост – „ ЛУКойл Нефтохим ” в Бургас.
Като водещи юристи на съветските петролни ползи се изявяват служебните министри, а президентът Румен Радев даже бе хазаин на среща с ръководители на бургаския „ Нефтохим ” и на огромния „ ЛУКойл “ – съветския.
Резултатът бе странна договорка – против заричане в хазната да влязат 700 млн. лв. налози следващата година София да уреди някак с Европейска комисия прескачане на глобите, тъй че „ ЛУКойл Нефтохим “ да продължи да преработва на цялостни обороти съветски нефт и да изнася по цел свят добитите артикули.
Мъчително е да гледаме по какъв начин служебната власт се прави, че не схваща смисъла на глобите – да се лимитират продажбите на съветски петрол, тъй като с тях Кремъл финансира войната в Украйна.
Представете си какви милиарди ще летят към Москва, в случай че България се окаже основен „ хъб “ на „ ЛУКойл “ за заобикаляне на рестриктивните мерки.
Ако затрудняваме бизнеса на руснаците, те ще хлопнат кепенците на нефтохима и ще настане апетит за горива, оправдават се Гълъб Донев и компания. От десния фланг назовават тези закани противен шантаж, а даже и леви политици със благосклонности към Москва признават, че руснаците блъфират. Но намират този „ метод “ за потребен.
„ ЛУКойл ” изнудва България, само че това е разбираемо – гонят си ползите. Това е в наш плюс, тъй като ще имаме нефт за България напълно от „ ЛУКойл “, ще съумяваме да изнасяме и за Украйна, разсъждаваше неотдавна някогашният червен народен представител Георги Кадиев пред Българска национална телевизия.
Той показа, че поддържа позицията на служебния кабинет в отбрана на изнудвача: „ Износът би трябвало да се продължи. За момента рафинерията би трябвало да има най-малко 60% съветски нефт, с цел да работи. Ако на следващия ден спре, ще имаме дефицит на дизел, ще имаме затворени стотици предприятия и ще имаме безработица “, обоснова се Кадиев.
Свободна страна сме и всеки може да приказва на воля. Но какви са обстоятелствата? Екип на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) направи изследване за да отговори на основния въпрос:
Може ли България без съветски нефт
Краткият отговор в разбора е „ ДА “. Ето какви са причините: Твърденията, че рафинерията може да работи единствено с съветски сортове, по- особено Urals, са погрешни. „ ЛУКойл Нефтохим “ от години преработва милиони тонове неруски петрол (около 40% от общия капацитет), а специалистите от ЦИД са безапелационни – няма механически, логистични или стопански спънки този дял да бъде повишен, като се употребяват сортове неруски недопечен нефт, които се оферират от пристанищата в Черно и Средиземно море.
В разбора се показват и съответни благоприятни условия за доставка, като са подбрани сортове, сходни или по-леки и с по-ниско наличие на сяра от Urals.
Тези сортове са дребна част от гамата неруски типове петрол, които могат да се доставят по Черно и Средиземно море. Дори единствено те са към 200 млн. тона годишно – под 3% от потоците недопечен нефт, показани в таблицата, били задоволителни, с цел да работи рафинерията „ Нефтохим “ в нормалния си режим без капка „ Уралс “.
А има и други вероятни снабдители – тези от Персийския залив (Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия, ОАЕ и др.) или по западното крайбрежие на Африка.
Реклама
Разбира се, значими са и методите за закупуване, превозване и доставка на неруски нефт до рафинерията. В тази връзка би трябвало да се вземат поради следните дадености, показват от ЦИД:
Пристанище Росенец може да обработва танкери с товар до към 70 000 т. Това са относително дребни по актуалните стандарти кораби, които могат да се зареждат на съвсем всички петролни терминали в Черно и Средиземно море. За съпоставяне през Босфора минават огромни танкери с съдържимост 120 000 т.
Ако „ Нефтохим Бургас “ употребява единствено съветски Уралс, са нужни към 100 двупосочни курса на танкер с нормалните размери сред Новоросийск/Туапсе и порт Росенец, с цел да се доставят 7 млн. т годишно – колкото преработва рафинерията през последните години.
Обичайното време за отиване и връщане на танкер от Росенец до Новоро-сийск или Туапсе – двете съществени съветски пристанища в Черно море, от които се доставя Уралс за рафинерията е 10- 12 дни.
Разстоянието от Росенец до Новоросийск е към 480 морски благи. А ето какви са дистанциите до други терминали за товарене на петрол в Черно и Средиземно море: до Джейхан (Турция), Марса ел-Харига (Либия) и Суец (Египет) са 1000 благи, до Арзев (Алжир) -1500 благи, до Озереевка (СРС – казахстански петрол през Русия) – 500, до Супса (азерски петрол през Грузия) 620 благи.
Изводът е явен – прекосяването към средиземноморски недопечен петрол ще усили транспортните разноски 2 до 3 пъти, само че при доставки на петрол от посочените портове в границите на Черно море разноските ще са близки до сегашните.
В края на март да вземем за пример дневните цени за танкерите AFRA LRi са били към $25 000 дневно. Следователно за в двете посоки пътешестване до Новоросийск сумата е към $300 000, а за в двете посоки пътешестване до далечния Арзев – 3 пъти повече, т.е. разликата е към 600 000 $.
На пръв взор наподобява доста, само че в действителност е към 1% от цената на транспортирания петрол. Това значи, че ролята на транспортните разноски съзнателно се преувеличава от някои политици и анализатори.
Изводът от разбора на ЦИД е, че в случай че „ ЛУКойл Нефтохим “ „ превключи “ напълно на неруски нефт, ще може да продава каквото си желае и където си желае по света. Може би притежателите ще печелят малко по-малко, само че за техните ползи ли ще се грижим?
Моралът и придържането към духа на глобите на Европейски Съюз против агресора са надалеч по-важни даже от налозите (при това обещаните 700 млн. лв. наподобяват повече на червейче на въдицата).
АНКЛАВЪТ
Бургаският нефтохимически комплекс е „ заградена територия ”. Рафинерията работи единствено с „ лукойлски “ нефт и не предлага на други компании преработвателни услуги (ишлеме). Освен това „ ЛУКойл Нефтохим “ ръководи и продуктопровода, който свързва оборудванията с огромните градове и нефтобази в Южна България (вкл. София).
Има си лично пристанище – Росенец, недостъпно за други ползватели. И държи към 90% от потенциала за предпазване на нефтопродукти в България.
Накратко, достъпът до цялата съществена петролна инфраструктура в България е заприщен от „ ЛУКойл ”. Това е монополно владичество, което е склонно да блокира конкуренцията, акцентират специалистите от ЦИД. И припомнят, че преразглеждането на регулаторната рамка за достъп на трети страни до петролната инфраструктура в България от дълго време е закъсняло.
„ ЛУКойл Нефтохим Бургас ” е част от интернационална отвесно интегрирана компания, която управлява към 90% от петролните пазари в България – дял, който надвишава пазарната доминация на Standart Oil на Рокфелер в Съединени американски щати преди приемането на антимонополното законодателство в Съединени американски щати (Закон на Шърман) през 1890 година, се показва в разбора.
Публикация на „ Сега “, заглавието е на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ