Лесният въпрос за смисъла на живота
Откъде ме сполетя този прост въпрос? Сигурно край ушите ми е предходна някоя реклама или нещо сходно. Така или другояче се замислих (за следващ път) и взех решение да направя нещо ексцентрично: написах в Google " смисълът на живота " и натиснах Enter. Вие правили ли сте го? Търсили ли сте смисъла на живота в Google? Оказа се известна тематика, на която са отдадени десетки публикации (Тери Игълтън има дори зяла книга със заглавие " Смисълът на живота " ), така че това, което пиша сега, е единствено капка в океан от дълбокомъдрени текстове. Излиза, че въпросът за смисъла на живота е измежду най-трудните, тъй като са му отдадени тонове разсъждения и е получил всевъзможни отговори, в това число и 42. Ето най-популярните:
" Животът ни е даден, с цел да бъде изживян по метода, по който ние желаем, а не като масата хора, които ни заобикалят ". Това несъмнено е по този начин - ще изживеем живота си, както пожелаем, стига да е допустимо. Защото всеки втори несъмнено би поискал да е император на далечна вселена и когато това не се случи, ще провеси нос и ще каже, че не е изживял живота си пълноценно, т.е. животът му е останал неправилен. Следователно, на дневен ред излиза въпросът по какъв начин ще пожелаем да изживеем живота си и за какво ще пожелаем тъкмо по този начин и доколкото този въпрос остава без отговор в препоръчаната формула, то без отговор остава и въпросът за смисъла на живота.
" Бъде себе си! ". Тук казусът е сходен. Не знам от кое място се е родила тази нелепост, че човек може да бъде някой различен, с изключение на себе си. Дори да се преструва на някого, даже да му се постанова за се държи по нетипичен метод, човек отново е себе си и никой различен, той е този, който се е съгласил, избрал или позволил да бъде подобен, какъвто е, т.е. да бъде себе си. Истинският въпрос не е дали си себе си, а какъв е този, който си. " Бъде себе си! " е императив, който ни пропагандира да не се променяме. Ужасно нездравословна пропаганда! Човек живее, с цел да се трансформира - учи, с цел да се промени от необразован в образован, намира се с хора, с цел да се промени от лакомец в сърдечен човек, работи, с цел да се научи на нещо, което преди не е познавал, минава през житейски уроци, с цел да промени визиите си за положително и дължимо. Най-малкото, съзрявайки и остарявайки, човек също се трансформира, като с възрастта се трансформира на първо място мирогледът му. Как по този начин " Бъди себе си! ". Кого да бъда? Това ли е смисълът на живота - да се запитвам кого да бъда?
" Смисълът на живота е ние, които сме се родили и сме като един бял лист (празен), да се огледаме, да откриваме Хармонията... ". Една от най-големите нелепости, изричани в миналото, е че човек се ражда tabula rasa. Тя е обичан принцип на детерминизма, който упреква за всичко околната среда и най-много буржоазното общество в качеството му на такава. Любимо разбиране на вулгарните материалисти и изключително на марксистите-ленинци. Ако не с друго, в случай че не с способности, гении, наследствена просветеност, наследствен темперамент и прочие, то човек идва на този свят най-малко с присъщ духовен закон, с вродена визия за положително и зло и с вродена съвест. Това не е " празен бял лист " и няма нищо общо със смисъла на живота.
" Смисълът на живота е в самия живот или че основното е да осъществим своята задача (делото на своя живот) ". Поредната формулировка, която се пробва да изясни нещо, което не знаем, с друго, което също не знаем. То е все едно да ви кажа, че инжектоплякторът и тип смъцафруняк. Коя е нашата задача? Кое е делото на живота ни, с което да го осмислим? Безспорно, отговорим ли на тези въпроси, ще отговорим и за смисъла. Не споделям, че нямат отговор. Напротив, имат, само че дефиницията не го съдържа.
" Смисълът на живота са децата, т.е. смисълът е да се възпроизведеш ". Твърде рационално от биологична позиция, само че изчерпва ли се всичко с нея? Животът на хората без деца неправилен ли е?
" Да оставиш след себе си един по-добър свят ". Трогателна самоувереност е да мислиш, че индивидът може да въздейства върху качеството на света. Но е обикновено за човечество, допускащо, че може да въздейства върху ориста на планетата. Но не това е най-трагикомичното в тази идея, а възприятието на неизбежност, увереността, че със гибелта всичко свършва, индивидът престава да съществува и само делата му могат да го надживеят с някоя и друга година. На сходно разбиране се основава и учението на комунизма за безсмъртието - вечен е другарят Ленин, само че и той в някакъв метафоричен смисъл; безсмъртни са и " героите ", само че и те ще живеят не другаде, а в паметта на признателните генерации под формата на мемоари. Човек знае, че е вечен (ако беше tabula rasa, нямаше да има от кое място да знае, нито кой да му каже, тъй като в случай че величие не съществуваше, нямаше по какъв начин да има и визия за него), човек знае, че е вечен, само че тъй като му внушават, че не е, той гледа, в случай че не друго, то най-малко да остави след себе си " един по-добър свят ". Това ли е смисълът на живота? В подобен случай животът на всички умряли в навечерието на Октомврийската гражданска война е бил неправилен, тъй като останалият след тях свят никога не е бил по-добър.
" Смисълът на живота е в осъзнаването на нашето съвършенство, въпреки да ни се втълпява непрекъснато, че сме несъвършени ". Това е една от най-наглите дефиниции - манифест на самозабравянето. Ако нещо се втълпява безпричинно, то е точно, че от нас не съществува нищо по-прекрасно и по-съвършено и точно по тази причина споделят: " Бъди какъвто си! ", какво по-великолепно от това! Много по-правилно би било да се каже, че смисълът на живота е осъзнаването на нашето несъвършенство. Тогава животът е път към рационализиране и точно този път някои по-скромни хора сочат като смисъл на живота. Но по какъв начин може да си кадърен на рационализиране, когато си осъзнал личното си съвършенство!
" Смисълът на живота е да намериш щастието ". Да, това е хедоническият взор, въпреки че щастието не всеки път е идентично с насладата. Да осмислиш живот посредством разкриване на щастието е формула, която крие привидна мъдрост: " в случай че имам право на едно предпочитание, то няма да е власт или благосъстояние, а да бъда благополучен все едно по какъв метод - значимо е положението на благополучие, а не пътищата, по които е реализирано ". Представете си двама души. Всеки от тях тежи 100 кг, обаче преди единият е бил 80, а другият - 120. Дали се усещат еднообразно, както еднообразно тежат? Дали и двамата са щастливи? Примерът е с телесно тегло, само че може да бъде прибавен към всеки прогресивен и низходящ тренд, като е изключително индикативен при материалното богатство. Излиза, че щастието е заблуда. Тогава какво ни споделя " мъдрецът " - че смисълът на живот е в постигането на заблуда? Но дали всяко благополучие е заблуда? Ако може да се постави знак за тъждество сред благополучие и задоволеност, която е удовлетворение от постигането на поставената цел, то доколкото има разнообразни цели, дотолкоз и удовлетвореността е друга, в случай че не по чувство, то най-малко по естество. И въпреки всичко: задоволството от постигането на задачата - това ли е смисълът на живота? Да получиш някакво наслаждение? Не. По-скоро смисълът на живота е да постигнеш задачата, а не да се " изкефиш " от постигането, от това какъв воин си, по какъв начин си преодолял компликациите. Смисълът е в крайната точка на пътуването, а не по пътя, нищо че споделят: " Целта е нищо, придвижването е всичко ". Вижте единствено по какъв начин звучи, все едно го е споделил някой древен мъдрец. Всъщност максимата е на Едуард Бернщайн (не знам, не е ли правилно към този момент да споделяме " Бърнстейн "?) - бащата на еволюционния социализъм и марксическия ревизионизъм. И в действителност, такова нещо може да роди единствено главата на социалист. Движение без оглед на задачата прави и кокошката, откакто и отрежат главата. Това ли е смисълът на живота? Смисълът не е в придвижването, а в крайната точка на пътуването, само че коя е тя? Нямаме ли отговор на този въпрос, към момента нямаме отговор на въпроса за смисъла на живота. Следователно, с цел да разберем смисъла на живота, би трябвало да разберем за къде пътуваме, коя е задачата, да забележим крайната точка на пътя, онази гара, където релсите свършват и не не престават нататък. Бил съм на няколко последни гари. Там коловозите приключват с вкопани в земята буфери, само че оттатък тях, единствено на няколко крачки нормално е морето с безкрая на своя небосвод.
Дори и Айнщайн се е изказал : " Какъв е смисълът на човешкия живот, а и на органичния живот като цяло? Да се даде какъвто и да е отговор на този въпрос допуска съществуването на вяра. Защо въобще да се задава сходен въпрос, ще попитате вие. И аз ще ви отговоря по този начин: човек, който счита личния си живот и живота на останалите създания за неправилен, не е просто трагичен, а съвсем ненапълно неспособен за живот ". И споделя още: " Да се питаме за смисъла или задачата на нашето лично битие или създание, като цяло, постоянно ми се е коствало неуместно, в случай че би трябвало да се гледа обективно на нещата ", с което поставя още една тухла в стената на заблуждението, че въпросът за смисъла на живота е измежду най-трудните. Но няколко реда по-надолу по абсурден метод го опростява до същинското му положение: " Идеалите, които са осветявали пътя ми и постоянно са ми давали кураж да приема живота с усмивка, са Истината, Добротата и Красотата ". Това са трите господстващи хрумвания в света на концепциите на Платон и от този момент, та до през днешния ден, те са имена на Бог.
И тук може би би трябвало да завърша, като кажа, че въпросът за смисъла на живота остава отворен, че не мога да отговоря какъв е смисълът на живота. Не, няма да завърша по този начин, най-малкото тъй като е тривиално и предсказуемо. Знам какъв е смисълът на живота и съм подготвен да ви го кажа. Наистина ли ме питате? Ще ви отговоря, само че това не е мое мнение, а от дълго време известна истина - смисълът на живота не е въпрос на персонално заключение, колкото и да се мъчат да ни убедят в това; неговият отговор не е съчинение, чиято цел е да ни ласкае, радва или успокоява. Св. Василий Велики е споделил: " Човекът е гад, получила заповед да стане господ ". Ето го смисълът. Как тварта става господ? Като се смири, осъзнае несъвършенството си и използва свободата си, с цел да уеднакви своята воля с Божията. В общи линии е това - елементарен въпрос с елементарен отговор. Което ме връща към един диалог с другар, състоял се преди години в ирландската механа J. J. Murphy " s (тук мнозина ирландци ще ме укорят, че е ненужно да загатвам името, тъй като ирландската механа е една). Приятелят ми, понастоящем член на държавното управление, ми сподели: " Виж каква е ориста на човешкото знание - епохи наред учени с огромни мозъци щурмуват стръмните урви на вселенските секрети и когато най-после с изранени и окървавени ръце се доберат до върха, заварват там неколцина богослови, които добродушно си пият кафето ". Аз не обичам рисковите спортове, само че обичам кафе. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
" Животът ни е даден, с цел да бъде изживян по метода, по който ние желаем, а не като масата хора, които ни заобикалят ". Това несъмнено е по този начин - ще изживеем живота си, както пожелаем, стига да е допустимо. Защото всеки втори несъмнено би поискал да е император на далечна вселена и когато това не се случи, ще провеси нос и ще каже, че не е изживял живота си пълноценно, т.е. животът му е останал неправилен. Следователно, на дневен ред излиза въпросът по какъв начин ще пожелаем да изживеем живота си и за какво ще пожелаем тъкмо по този начин и доколкото този въпрос остава без отговор в препоръчаната формула, то без отговор остава и въпросът за смисъла на живота.
" Бъде себе си! ". Тук казусът е сходен. Не знам от кое място се е родила тази нелепост, че човек може да бъде някой различен, с изключение на себе си. Дори да се преструва на някого, даже да му се постанова за се държи по нетипичен метод, човек отново е себе си и никой различен, той е този, който се е съгласил, избрал или позволил да бъде подобен, какъвто е, т.е. да бъде себе си. Истинският въпрос не е дали си себе си, а какъв е този, който си. " Бъде себе си! " е императив, който ни пропагандира да не се променяме. Ужасно нездравословна пропаганда! Човек живее, с цел да се трансформира - учи, с цел да се промени от необразован в образован, намира се с хора, с цел да се промени от лакомец в сърдечен човек, работи, с цел да се научи на нещо, което преди не е познавал, минава през житейски уроци, с цел да промени визиите си за положително и дължимо. Най-малкото, съзрявайки и остарявайки, човек също се трансформира, като с възрастта се трансформира на първо място мирогледът му. Как по този начин " Бъди себе си! ". Кого да бъда? Това ли е смисълът на живота - да се запитвам кого да бъда?
" Смисълът на живота е ние, които сме се родили и сме като един бял лист (празен), да се огледаме, да откриваме Хармонията... ". Една от най-големите нелепости, изричани в миналото, е че човек се ражда tabula rasa. Тя е обичан принцип на детерминизма, който упреква за всичко околната среда и най-много буржоазното общество в качеството му на такава. Любимо разбиране на вулгарните материалисти и изключително на марксистите-ленинци. Ако не с друго, в случай че не с способности, гении, наследствена просветеност, наследствен темперамент и прочие, то човек идва на този свят най-малко с присъщ духовен закон, с вродена визия за положително и зло и с вродена съвест. Това не е " празен бял лист " и няма нищо общо със смисъла на живота.
" Смисълът на живота е в самия живот или че основното е да осъществим своята задача (делото на своя живот) ". Поредната формулировка, която се пробва да изясни нещо, което не знаем, с друго, което също не знаем. То е все едно да ви кажа, че инжектоплякторът и тип смъцафруняк. Коя е нашата задача? Кое е делото на живота ни, с което да го осмислим? Безспорно, отговорим ли на тези въпроси, ще отговорим и за смисъла. Не споделям, че нямат отговор. Напротив, имат, само че дефиницията не го съдържа.
" Смисълът на живота са децата, т.е. смисълът е да се възпроизведеш ". Твърде рационално от биологична позиция, само че изчерпва ли се всичко с нея? Животът на хората без деца неправилен ли е?
" Да оставиш след себе си един по-добър свят ". Трогателна самоувереност е да мислиш, че индивидът може да въздейства върху качеството на света. Но е обикновено за човечество, допускащо, че може да въздейства върху ориста на планетата. Но не това е най-трагикомичното в тази идея, а възприятието на неизбежност, увереността, че със гибелта всичко свършва, индивидът престава да съществува и само делата му могат да го надживеят с някоя и друга година. На сходно разбиране се основава и учението на комунизма за безсмъртието - вечен е другарят Ленин, само че и той в някакъв метафоричен смисъл; безсмъртни са и " героите ", само че и те ще живеят не другаде, а в паметта на признателните генерации под формата на мемоари. Човек знае, че е вечен (ако беше tabula rasa, нямаше да има от кое място да знае, нито кой да му каже, тъй като в случай че величие не съществуваше, нямаше по какъв начин да има и визия за него), човек знае, че е вечен, само че тъй като му внушават, че не е, той гледа, в случай че не друго, то най-малко да остави след себе си " един по-добър свят ". Това ли е смисълът на живота? В подобен случай животът на всички умряли в навечерието на Октомврийската гражданска война е бил неправилен, тъй като останалият след тях свят никога не е бил по-добър.
" Смисълът на живота е в осъзнаването на нашето съвършенство, въпреки да ни се втълпява непрекъснато, че сме несъвършени ". Това е една от най-наглите дефиниции - манифест на самозабравянето. Ако нещо се втълпява безпричинно, то е точно, че от нас не съществува нищо по-прекрасно и по-съвършено и точно по тази причина споделят: " Бъди какъвто си! ", какво по-великолепно от това! Много по-правилно би било да се каже, че смисълът на живота е осъзнаването на нашето несъвършенство. Тогава животът е път към рационализиране и точно този път някои по-скромни хора сочат като смисъл на живота. Но по какъв начин може да си кадърен на рационализиране, когато си осъзнал личното си съвършенство!
" Смисълът на живота е да намериш щастието ". Да, това е хедоническият взор, въпреки че щастието не всеки път е идентично с насладата. Да осмислиш живот посредством разкриване на щастието е формула, която крие привидна мъдрост: " в случай че имам право на едно предпочитание, то няма да е власт или благосъстояние, а да бъда благополучен все едно по какъв метод - значимо е положението на благополучие, а не пътищата, по които е реализирано ". Представете си двама души. Всеки от тях тежи 100 кг, обаче преди единият е бил 80, а другият - 120. Дали се усещат еднообразно, както еднообразно тежат? Дали и двамата са щастливи? Примерът е с телесно тегло, само че може да бъде прибавен към всеки прогресивен и низходящ тренд, като е изключително индикативен при материалното богатство. Излиза, че щастието е заблуда. Тогава какво ни споделя " мъдрецът " - че смисълът на живот е в постигането на заблуда? Но дали всяко благополучие е заблуда? Ако може да се постави знак за тъждество сред благополучие и задоволеност, която е удовлетворение от постигането на поставената цел, то доколкото има разнообразни цели, дотолкоз и удовлетвореността е друга, в случай че не по чувство, то най-малко по естество. И въпреки всичко: задоволството от постигането на задачата - това ли е смисълът на живота? Да получиш някакво наслаждение? Не. По-скоро смисълът на живота е да постигнеш задачата, а не да се " изкефиш " от постигането, от това какъв воин си, по какъв начин си преодолял компликациите. Смисълът е в крайната точка на пътуването, а не по пътя, нищо че споделят: " Целта е нищо, придвижването е всичко ". Вижте единствено по какъв начин звучи, все едно го е споделил някой древен мъдрец. Всъщност максимата е на Едуард Бернщайн (не знам, не е ли правилно към този момент да споделяме " Бърнстейн "?) - бащата на еволюционния социализъм и марксическия ревизионизъм. И в действителност, такова нещо може да роди единствено главата на социалист. Движение без оглед на задачата прави и кокошката, откакто и отрежат главата. Това ли е смисълът на живота? Смисълът не е в придвижването, а в крайната точка на пътуването, само че коя е тя? Нямаме ли отговор на този въпрос, към момента нямаме отговор на въпроса за смисъла на живота. Следователно, с цел да разберем смисъла на живота, би трябвало да разберем за къде пътуваме, коя е задачата, да забележим крайната точка на пътя, онази гара, където релсите свършват и не не престават нататък. Бил съм на няколко последни гари. Там коловозите приключват с вкопани в земята буфери, само че оттатък тях, единствено на няколко крачки нормално е морето с безкрая на своя небосвод.
Дори и Айнщайн се е изказал : " Какъв е смисълът на човешкия живот, а и на органичния живот като цяло? Да се даде какъвто и да е отговор на този въпрос допуска съществуването на вяра. Защо въобще да се задава сходен въпрос, ще попитате вие. И аз ще ви отговоря по този начин: човек, който счита личния си живот и живота на останалите създания за неправилен, не е просто трагичен, а съвсем ненапълно неспособен за живот ". И споделя още: " Да се питаме за смисъла или задачата на нашето лично битие или създание, като цяло, постоянно ми се е коствало неуместно, в случай че би трябвало да се гледа обективно на нещата ", с което поставя още една тухла в стената на заблуждението, че въпросът за смисъла на живота е измежду най-трудните. Но няколко реда по-надолу по абсурден метод го опростява до същинското му положение: " Идеалите, които са осветявали пътя ми и постоянно са ми давали кураж да приема живота с усмивка, са Истината, Добротата и Красотата ". Това са трите господстващи хрумвания в света на концепциите на Платон и от този момент, та до през днешния ден, те са имена на Бог.
И тук може би би трябвало да завърша, като кажа, че въпросът за смисъла на живота остава отворен, че не мога да отговоря какъв е смисълът на живота. Не, няма да завърша по този начин, най-малкото тъй като е тривиално и предсказуемо. Знам какъв е смисълът на живота и съм подготвен да ви го кажа. Наистина ли ме питате? Ще ви отговоря, само че това не е мое мнение, а от дълго време известна истина - смисълът на живота не е въпрос на персонално заключение, колкото и да се мъчат да ни убедят в това; неговият отговор не е съчинение, чиято цел е да ни ласкае, радва или успокоява. Св. Василий Велики е споделил: " Човекът е гад, получила заповед да стане господ ". Ето го смисълът. Как тварта става господ? Като се смири, осъзнае несъвършенството си и използва свободата си, с цел да уеднакви своята воля с Божията. В общи линии е това - елементарен въпрос с елементарен отговор. Което ме връща към един диалог с другар, състоял се преди години в ирландската механа J. J. Murphy " s (тук мнозина ирландци ще ме укорят, че е ненужно да загатвам името, тъй като ирландската механа е една). Приятелят ми, понастоящем член на държавното управление, ми сподели: " Виж каква е ориста на човешкото знание - епохи наред учени с огромни мозъци щурмуват стръмните урви на вселенските секрети и когато най-после с изранени и окървавени ръце се доберат до върха, заварват там неколцина богослови, които добродушно си пият кафето ". Аз не обичам рисковите спортове, само че обичам кафе. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ