Кивано – далечен родственик на краставицата, и възможна алтернативна култура в родното земеделие
Отглеждането на различни култури има огромен капацитет за повишение на устойчивостта на системите за развъждане на аграрни култури и способства за по-разнообразни и здравословни диети. С напредването на изменението на климата нарастват и рисковете от загуба на годишна продукция. Необходимо е да се понижат излъчванията от питателните системи, като в същото време се усили тяхната резистентност. Огромният необработен капацитет за реализиране на тези двойни цели се крие в трансформирането на агро-хранителните системи към по-разнообразни, основани на растения и районни системи за произвеждане на храни. Това може да се реализира и посредством развъждане на нови и нишови култури, каквато за нашата страна е типът кивано. Кивано е част от фамилията на тиквовите култури, чиято технология на развъждане не се отличава значително от тази на близкия му родственик – краставицата. А имайки едно по-сложно сеитбообращение, с повече култури в полето, потребността от приложимост на синтетични пестициди за битка с плевелите, заболяванията и неприятелите понижава и имаме повече органично вещество в почвата, което способства индиректно и за намаляването на последствията от климатичните промени.
Какво съставлява киваното?
Киваното (Cucumis metuliferus) е другоземен плод, който произлиза от Африка, където растението е необятно публикувано и се смята за плод на дълголетието. Интересното е, че в Израел, Централна Америка и Нова Зеландия е зеленчукова просвета.
Снимка 1: Cucumis metuliferus (кивано) плод. Източник: 2Ban / Shutterstock
На външен тип растението съставлява тревиста лиана от семейство Тиквови и е тип от рода на краставицата. Плодът кивано постоянно се назовава рогат пъпеш, макар че в действителност е непосредствен родственик на краставицата и в реалност наподобява като огромна, презряла краставица. Жълтата му кожа е цялостна със заострени пъпки. Под дебелата, негодна за консумация, кора има доста семена, сходни на тези от краставицата. Пулпът е апетитен и сходен на желе. Вкусът на киваното е композиция от банан, краставица, тиквичка и киви. На пазара у нас може да се открие в някой от огромните търговски вериги на цена към 3 – 4 лева за плод.
Какви са изгодите от плода?
Сърцевината на плода съдържа доста потребни детайли: мед, фосфор, натрий, желязо, калий, манган и магнезий. Плодовете са богати и на витамини А и В, аскорбинова и фолиева киселина. През горещия сезон плодът съвършено утолява жаждата и възвръща водния баланс. Освен това плодът контролира салдото на глюкозата в кръвта, има невисок гликемичен показател и е подобаващ за хора с диабет. Плодовете са едни от най-нискокалоричните храни, които могат да се употребяват даже при най-строгите диети. Полезни са и за стените на кръвоносните съдове и сърцето, нервната система, черния дроб, бъбреците, панкреаса и кожата. След въвеждането на кивано в диетата се форсира процесът на филтриране от отрови и замърсявания. Препоръчва се плодовете да се употребяват по време на настинки, защото оказват помощ за повишение на имунитета и подсилване на защитните сили на организма. Освен това имат успокояващи и антисептични свойства.
Отглеждане
За момента киваното се отглежда в България, само че главно от фенове градинари. То не понася ниски температури, тъй че развъждането е допустимо единствено в топъл климат или специфични оранжерии. Въпреки това, засявайки го като разсад в края на март – началото на април, с следващо засяване навън, кивано може да се отглежда на практика на територията на цялата страна и то при добра добивност. Това значи, че киваното може да пораства на всички места в страната и софтуерно не се отличава от това да отгледаме краставици. Това прави тази просвета евентуално атрактивна за регионите с развито зеленчукопроизводство у нас. Така с изключение на рентабилност ще реализираме и по-сложно сеитбообращение във фермите.
Отглеждането на кивано стартира посредством произвеждане на разсад. Първо семената би трябвало да покълнат и по-късно да бъдат засадени в земята. Обикновено се постъпва по следния метод – взимате пластмасов резервоар и поставяте навлажнена хартиена салфетка (или памучна вата, торф, плат) на дъното, след това разпределяте семената от горната страна, като не е належащо да бъдат накиснати авансово. Покривате ги с друга салфетка и в случай че е належащо ги навлажнявате още веднъж, като е по-добре да става с вода от спрей бутилка. Покривате съда и го оставете на топло място.
Семената покълват бързо, защото обвивката е тънка и се отваря елементарно. В рамките на 1 ден могат да се видят дребни кълнове. Можете да оставите покълналите семена за най-много още 1 ден в контейнера, главното е да ги навлажнявате постоянно. Но не би трябвало да вършиме това по-дълго, защото корените могат елементарно да се заплитат един с различен и да се повредят, когато се засаждат в земята. Покълналите семена засаждаме в готови саксии или различен подобаващ съд. Важно е да бъдат направени дупки на дъното на съда. Добавяте почва, можете да употребявате подготвена от магазина или елементарна от градината. За да не се счупи дребното коренче, най-добре е да извършите дупка в саксията с молив или пръст и деликатно да поставите семето там, след което да го поръсите с пръст.
Когато температурата на въздуха и размерът на растенията го разрешават, го засаждаме навън. Обикновено вършим това, когато растението е към този момент на 2 – 3 седмици след засаждането в саксията. Много е значимо да се засадят, когато опасността от измръзване премине. В България е най-добре това да се направи доникъде на май.
Тъй като киваното е лиана, най-удобно е да се отглежда на пергола (арка с рамка). Това е по-удобно при грижите за растенията и събирането на плодове. Киваното цъфти, сходно на краставицата, с дребни жълти цветове, без доста мирис. По-добре е да оставите дистанцията сред редовете минимум 100 см., с цел да можете да ходите свободно сред тях.
Когато се появят първите плодове, те не се виждат толкоз елементарно заради изобилната зеленина. По-късно, когато краставиците се напълват от ден на ден и листата изсъхват, забелязвате какъв брой доста са плодовете. След прибиране плодовете се оставят да доузреят, до придобиване на жълт цвят, който е симптом за тяхната техническа зрялост.
Как се употребява киваното?
Заради мекия си плодов усет киваното се употребява необятно в кухнята на южните страни, като се стартира от потреблението на самия плод. За да го консумирате сурово, просто нарежете плода на половина. Пулпът се изгребва с лъжица и се яде. Семената са дребни и тънки, което ги прави лесни за консумация. Те са сходни на семената на елементарните краставици, само че някои хора избират единствено пулпата, без да ядат семената. Кората също е годна за консумация, само че заради плътната си конструкция, се яде рядко.
Плодът се яде недопечен, макар че идеално добавя всевъзможни компоти, желе и конфитюр. Кивано е отличен претендент за множеството обичайни плодови предписания. Добавете го към смутита, като топинг на сладолед или към кисело мляко за по-вкусен десерт. Феновете на пресни сокове сигурно ще оценят сока, изработен от сърцевината на кивано, като той върви добре и с други прясно изцедени сокове. Коктейл, изработен от каша от кивано с банан и лед, утолява глада и жаждата съвършено и неслучайно се продава на всички места в Африка в горещото време. Напитката мигновено освежава и енергизира.
Трябва да се означи, че заради неизразения си усет, пулпата от кивано може да се яде сладка, пикантна или солена. Това е страхотна гарнитура за доста солени предписания и прибавя сладостен, тропически привкус. Затова с него се подготвят плодови салати, десерти и закуски. Плътната каша от него хармонизира съвършено в салати с морски блага и пиле. Разбитата каша от кивано с чесън да вземем за пример е отличен сос за подготвяне на месо или риба. Кивано е уместно за подготвяне на каши, супи и гарнитури. Плодът се съчетава добре с усета на пържени морски блага и пиле. В родината им обаче най-често срещаното ядене с кивано е салата от този плод, домати, сладки пиперки, репички, лук и магданоз, като можете да употребявате лимонова кора и лимонен сок като дресинг. Друго известно ядене с него е направено от морски блага и сирене.
Между другото, белите семена на плода кивано, сходно на семената на краставицата, могат да се ядат. Благодарение на забавния си външен тип могат да се употребяват като вкусна украса на сандвичи, желета и съществени ястия. Месото на екзотичния плод постоянно се употребява за подготвяне на кремове за торти, а неузрелите плодове сполучливо се мариноват – също като краставиците.
Когато се употребява за първи път, би трябвало да опитате малко парче и да изчакате 1-2 часа. Ако няма алергична реакция към новия артикул, можете да изядете цялото кивано.
Как вярно да изберем плодове от кивано?
За да изберете апетитен зрял плод и да се насладите на усета му, би трябвало да следвате няколко рекомендации. Цветът на кивано е блестящо жълт, с мраморна шарка. Плодът би трябвало да е разтеглив, без вдлъбнатини или черни петна. “Рогата ” са меки и изпъкнали. Зрелият плод е дълъг към 10 – 15 см.
Узрялото кивано е доста сочно от вътрешната страна, тежи 200 – 250 гр. Ако тежестта е по-малко, това значи, че плодът е обран незрял, блудкав и на практика няма усет. Ако се окаже, че определеният плод към момента не е узрял, това не е проблем – задоволително е да го поставите на осветлен перваз на прозореца и да изчакате 3 – 4 дни. През това време кората на рогатия пъпеш ще пожълтее и плодът ще може да се яде.
Защо е належащо да се вкарват нови култури в родното земеделие?
Производството на селскостопански храни е наранено, само че и способства за изменението на климата. С изменението на климата все по-често се следят намаление на стабилността на добивите и хранителното качество на храните и се чакат спомагателни неподходящи резултати. Водени от световното стопляне, регионите за обработване се изместват на север и към по-големи надморски височини, където капацитетът за обработване преди този момент е бил стеснен от ниските температури. Съответно опциите за развъждане на различни култури в северните райони се усилват и даже могат да станат нужда в бъдеще. Освен че са мощно наранени от изменящите се климатични условия, системите за селскостопанско произвеждане също способстват за световното стопляне.
В случая с киваното, по-сложното му сеитбообращение води до по-малко бурени, заболявания и неприятели, а оттова отпада потребността от приложимост на пестициди, както и до увеличение на органичното вещество в самата почва. На този фактор изискуем дълготрайното свързване на въглероден диоксид в нея и тук е връзката за какво това комплицирано сеитбообръщане е значим фактор в битката с климатичните промени и за какво киваното може да играе все по-важна роля за в бъдеще.
В световен мащаб хранително-вкусовите системи са виновни за 1/3 от общите излъчвания на парникови газове. През 2020 година световните антропогенни излъчвания бяха 52 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид, от които 31% идват от агро-хранителни системи. Селскостопанското произвеждане или излъчванията от фермата, най-вече от отглеждане на животни, бяха най-значимите съставни елементи на излъчванията от агро-хранителната система през 2020 година, с 46%, следвани от постпроизводствени процеси (35% от хранителни боклуци и сила, употребена в семействата, търговията на дребно, превоз, обработка на храни и опаковане) и смяна в земеползването.
Отглеждането на различни култури има огромен капацитет за повишение на устойчивостта на системите за развъждане на аграрни култури, като в същото време способства за здравословните районни диети. Тези култури са също познати като второстепенни, нишови, незадоволително употребявани или осиротели култури. Възприемането на различно развъждане на култури в практиката постоянно е възпрепятствано от нуждата от повече познания за евентуално подобаващи култури.
Алтернативните култури в системата на сеитбообращението способстват за няколко значими неща – те прекъсват цикъла на плевелите, заболяванията и вредителите, открити в културите. Подобряват положението на почвата във връзка с структурата, равнищата на органична материя и хранене, изключително на азот, и се явяват опция в миг, когато имаме изменящи се климатични условия, като ни дават опция за акомодация към тях.
Автор: Роман Рачков / Климатека
Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа.
В обявата са употребявани материали от:
1. M. Crippa, E. Solazzo, D. Guizzardi, F. Monforti-Ferrario, F.N. Tubiello, A. Leip Food systems are responsible for a third of global anthropogenic GHG emissions Nature Food, 2 (3) (2021), pp. 198-209
2. A.S. Gardner, K.J. Gaston, I.M.D. Maclean Combining qualitative and quantitative methodology to assess prospects for novel crops in a warming climate Agricultural Systems, vol 190, Elsevier Ltd (2021)
3. Incredible Benefits of Exotic Kiwano (Horned Melon) for Wellness, Vigour and Vitality, Bina Rani, Upma Singh, Lakha Ram, Ravi Sharma,International Journal of Biological Innovation, 2019
