От този предприемчив българин, наречен Паисий на модерното ни фабрично

От този деятелен българин, наименуван Паисий на модерното ни фабрично стопанство не е останало доста: един султански ферман и един утопичен портрет, нарисуван по бегли и неразбираеми мемоари на околните му.

Добри Желязков е роден през 1800 година в Сливен. Останал без татко от дребен, той учи в гръцко учебно заведение, а като младеж се занимава със сладкарство. А след това, както всички сливенци, става абаджия, създава и търгува с аби и шаеци, като стига и до Цариград. Около 1825 година към този момент е с една крачка пред своите съперници. Той също преде на чекръци и тъче на ръчни станове, само че развлачва вълната посредством фиктивен от него дарак. Според оскъдните сведения този апарат представлявал някаква композиция от дърво и телове. Макар че в никакъв случай няма да узнаем техническата същина на изобретението, то внезапно подобрило качеството на продукцията.

В платовете на Добри липсвали брадавици и възли, присъщи за останалите платове. Същевременно неведнъж е повишена и продуктивността на труда в един от най-трудните и мудни процеси на шаечното произвеждане. Платовете на Добри стартират да се търсят, търгуват се сполучливо и измежду останалите занаятчии се поражда злоба и завист. Добри напуща домашната си работилница и придвижва машината, надалеч от човешките погледи, в местността „ Тридесетте каваци “ – Асеновското дефиле, до Костичковата мелница.

През 1830 година дружно с доста други сливенци се преселва в Русия. Установява се в Крим. Тук се оженва за Марийка Янакиева, също сливенка преселница. Използва получената зестра да стартира търговия с бакалски артикули, които изнася в Измит (Никодимия, Мала Азия), внася вълна в България, а оттова изнася коприна за Виена и Брашов.

Търговските каузи го водят в Екатеринослав (Днепропетровск), където посещава текстилни заводи, оборудвани с съвременни машини, задвижвани с водна мощ. През 1833 година се преселва със фамилията си в този нов промишлен център. Все намира мотив да преглежда с часове становете, чекръците и дараците. Хрумва му концепцията да придвижи съветския опит в България и да трансформира примитивното ръчно текстилно произвеждане във фабрична промишленост. Но това се оказва доста сложна работа. Русия не разрешава най-строго да се изнасят каквито и да било индустриални секрети, изключително пък за Турция.

Добри прави невъзможното да завоюва доверието на някои съветски индустриалци, с цел да получи свободен достъп до индустриалните им пространства. Уж от любознание, стартира да преглежда деликатно оборудванията, снема с педи размерите им, запомня по какъв начин са свързани обособените елементи. Вечер прави подробни скици на видяното. Купува някои машини, разглобява ги и наема съветски дърводелец да им направи умалени дървени модели, сходни на детски играчки. Подобни модели прави и на машините, които е скицирал.

Първата българска фабрика, учредена в Сливен през 1834 година от Добри Желязков

През 1834 година той към този момент има настоящи модели на главните механични уреди – дарака, чекръка, стана, чепкалото, въртележката.

За да ги придвижи, ги скрива в огромни кожени чували с вълна. Доверени съветски търговци ги придвижват като тяхна стока по море – от Севастопол до Бургас.

Добри пътува със фамилията си настрана от рисковия товар. В България се разплаща с търговците, притъпява, с някоя друга лира, бдителността на турските митничари и моделите стигат читави до Сливен. Така Добри се трансформира в пионер на българския индустриален шпионаж.

Веднага стартира да преустройва родната къща на жена си в Мангърската махала в дребна текстилна работилница. Тя била с размери 22,2 метра дължина, 4,80 метра ширина и 3,80 метра височина. В двора инсталира дарак за влачене на вълна, задвижван от кон. С помощта на умел дърводелец (лодкостроител от Бургас) трансформира дребните модели в обикновено работещи уреди. В двора, зад работилницата, засажда промишлен шубрак багра, импортиран от Цариград, нужен за вапцване (боядисване) на пресуканите от чекръците прежди.

С локални служащи Добри стартира да създава аби, шаеци и най-вече сукно. Задвижването на чекръците и становете е ръчно, както и останалите интервенции. Новост е машината за развлачване на вълната, въпреки и движена изначало на ръка тя е доста по-производителна от ръчното чепкане. Машинното култивиране на вълната дава опция от нея да се изпредат по-тънки, по-равномерни прежди, а от тях да се изтъкат по-качествени сукна. На огромен търговски триумф се радват дребните сини и червени килимчета, върху които коленичат мюсюлманите, когато произнасят петте си дневни молебствия.

За две години работа Добри натрупва опит и добра облага. Това провокира злоба измежду останалите членове на сливенския абаджийски еснафин, които упорстват градският шеф да се намеси и приключи тази несправедливост, само че той избира да препрати случая в Цариград, там да отсъдят кой е прав, кой е крив.

Докладът му има необикновен отзив. През една зимна заран на 1836 година Добри, претрупан с два топа синьо и алено сукно, съпроводен от двама пазачи, поема по височайша заповед за Цариград. Платовете на Добри мощно заинтригували турското държавно управление. Начело на страната е енергичният Махмуд ІІ, който поставя енергични старания да модернизира и реформира голямата Османска империя. Това е огромният житейски късмет на будния сливенски майстор Добри Желязков, който от този миг към този момент ще назовават Фабрикаджията. В турската столица Добри се обръща за помощ и съвет към котленеца Стефанаки Богориди, авторитетна, доста авторитетна персона в империята, оказал помощ на стотици нашенци, подал ръка и на Раковски. Днес името на Богориди не се знае, несправедливо е изхвърлено от Пантеона на бележитите ни родолюбци.

Думата на Богориди отваря пред Добри и най-високите порти във Високата врата. Той е признат от великия везир Мехмед Емин Рауф паша, който остава очарован от мострите. По гледище на Богориди платовете са показани и на султан Махмуд ІІ, който не скрива възхищението си от достижението на своя български гражданин. Обрадван Богориди продължава своето нахлуване и Махмуд ІІ демонстрира извънредно внимание към Добри, като издава специфичен ферман, който слага основите на текстилната промишленост в Турция (България).

Този исторически документ е изписан на хубава пергаментна хартия, подплатена със зелен плат, необятен е 0,63 метра и дълъг 0,90 метра. Ферманът е богато декориран, употребявани са ярки и живи краски – златна, синя, зелена, жълта, алена. Най-отгоре, изтънчено изрисувана, свети султанската тугра (герб), с цел да подчертае непоколебимото съпричастие на царска воля към делото на сливенеца Добри Фабрикаджията.

Ферманът освобождава до гибел Добри Желязков от всевъзможни налози и данъци и го упълномощава да управлява и подрежда бъдещата императорска сукнена фабрика в Сливен. Между него и турското държавно управление се подписва контракт за три години за доставка на платове за облекло на турската войска и администрацията. Турция се задължава да построи фабриката и да набави машините, а Добри да купува вълната, спомагателните материали и първични материали, да заплаща на служащите и да продава на страната направеното сукно по 21 гроша аршина. Печалбата и загубата е за негова сметка. Турция влага в начинанието над два милиона гроша, а Добри – 80 хиляди.

Договорът не прецизира въпроса за собствеността на фабриката, нито какви ще бъдат взаимоотношенията на страните след приключването на контрактувания период. След години тези неясноти ще изиграят неприятна смешка на Добри, само че в този момент бъдещето е ярко и безметежно.

С типична ориенталска тромавост, тежка повинност и безчет неуредици градежът стартира в северния завършек на Сливен, в Раковската махала. Правителството подрежда изсичане на близката вековна гора, отчуждава съществуващите къщи, воденици и тепавици. Постепенно работата се възстановява. С всеки минал ден продълговатото, двуетажно здание подвига все по-високо каменната си снага.

Добри донася своите машини, те са оценени на 20 000 гроша държавен дълг, и потегля към Австрия и Белгия, с цел да закупува нови уреди и откри майстори-специалисти, които да обучат българските служащи.

Най-после, в края на 1836 година, всичко е готово, водата нахлува в каменния тунел, който минава под цялото здание, завъртва лопатите на огромното дървено колело, което потегля каишите на машините, те ритмично затракват и известяват на света, че сърцето на първата текстилна фабрика в империята към този момент пулсира.

Всички служащи и майстори били българи и се наричали хаврикаджии (фабрикаджии). Те носели на главите си високи фесове, с дълги пискюли през врат, а на фесовете отдясно пришита бронзова значка (чилинче) – характерен царски знак.

Добри Желязков бил персонален човек. Голяма внушителна външност, рус, със сини очи, хубави мустаци. Обличал се по европейски – панталони, ботуши, синьо сетре и жилетка, бяла яка и връзка, а на феса му отдясно висяло златно чилинче с коронка и сплетени под нея ножица и станове. Живеел нашироко, радеел за просветата и книгата. В дома си уредил цветарник (чичеклик) с джамлъци. Той първи пренесъл от Цариград в Сливен бялата акация, кипариса, кестеновото дърво, сакъзчето и красивия царски паун.

Привидно се радвал на респект и почитание, когато минавал през чаршията българи и турци му ставали на крайници, само че вътрешно всички кипели от злоба и ругаели, че чиляк от нищо и никакъв джинс (род) забогатял и командва 400–500 души.

В края на 1838 година Високата врата взема решение да разшири фабриката. В създаването на плана взе участие и Добри. Тъй като тригодишният му контракт изтича, при започване на 1839 година е извикан в Цариград. Изказват му признателност, закачат му медал, освобождават го от финансовите каузи на фабриката и го назначават за баш занаятчия с висока заплата.

На 1 юли 1839 година умира настойника му – султан Махмуд ІІ и на власт идва Абдул Меджид. Той назначава за шеф на Сливен Мустафа Кяни бей, дамата на който била дойка на султана и по този начин той бил сют-кардаш – млечен брат на младия държател.

Суров и леден, Мустафа Кяни бей стартира с крути ограничения разширението на фабриката. За да освободи терен, събаря къщите на цялата Раковска махала, а сливенци погнал да работят непостижима повинност. Разправят, че на града силата му изтекла в този градеж. Градежът е извънредно величествен. Именно той е изобразен в известната гравюра на Ф. Каниц. Основното здание има грамадни за времето си размери, след Рилския манастир това е най-големият градеж в българските земи. Зданието е четириетажно, в основите е 100 метра дълго и 16 метра необятно. Дворът на императорската сукнена фабрика е 15 500 кв. м, от които застроени 3920 кв. м. Всички уреди се задвижват от водна мощ.

Хората проклинат и фабриката, и Добри. Между него и Мустафа Кяни бей назряват спорове. Проблемите се задълбочават, когато стартира Кримската война (1853–1856 г.). Фабриката минава на военна нога, Мустафа Кяни бей с чин полковник е назначен за неин шеф.

При опит да получи ключовете на фабриката сред двамата поражда скандал. Добри му удря плесница. Вбесен, Мустафа изхвърля със стража Добри на улицата. Работниците се подвигат на стачка, първата в Турция, респективно в България, само че всичко е на вятъра. За да заличи всевъзможен спомен от омразния му Добри, Мустафа Кяни бей събаря издъно всички издигнати от него здания.

Тръгва Добри да си търси правата в Цариград, само че и хората, и времената са други. На доста порти чука, само че единственото, което реализира, е да го назначат за основен занаятчия в новопостроената държавна сукнена фабрика в Измит, с цел да провежда производството ѝ. Всичко това му коства доста пари, прахосва съвсем всичкото си имущество, при честите зимни пътувания с кон до Цариград краката му измръзват.

През 1856 година Добри се завръща в Сливен, душевно смачкан, вцепенен от тежък ревматизъм. Ляга на легло и повече не става.

Из Сливен се запява ария за Добри, по какъв начин той съградил фабрика, вземал препитанието на доста небогати и по наказване божие, ляга яталак (скован), та до сетния му час да го возят в количка.

Към 1860 година за шеф на фабриката е назначен Хюсеин бей, потурчен поляк. Покъртен от житейската драма на Добри, той му отпуска без да пита пенсия (150 гроша) от фабричните пари. Поръчва дървена носилка, носена от бойци, с цел да може Добри да посещава фабриката.

През 1865 година тъгите на Добри Фабрикаджията свършват. Умира в цялостна мизерия. Погребан е в двора на църквата „ Св. Димитър Солунски “.

След Освобождението фабриката е пригодена за казарма, сетне се експлоатира от акционерните сдружения „ Напредък “ и „ България “. През 1904 година историческият паметник е трансфорат в затвор. Всички уреди, в това число първите, положили основите на текстилната ни индустрия, са изхвърлени на произвола на ориста. Нищо не е оцеляло…