Съвременната българска мечта*
От измененията насам България е изгубила над една четвърт от популацията си: от близо 9 милиона души през 1989 година - на малко над 7 милиона през днешния ден. Според прогнозата на Организация на обединените нации, до 2050 година българите ще намалеят даже до 5,2 милиона. Населението на нито една друга страна в света не понижава с по-бързи темпове, отбелязва вестник " Ди Велт " и показва главните аргументи за това: ниската раждаемост и най-много голямото приключване на работна ръка в чужбина.
" Голям брой добре квалифицирани фрагменти - компютърни експерти, лекари, медицински сестри - отпътуват за Германия, Австрия или Англия. Други пък отиват в Испания и Гърция като сезонни служащи ", показва Хелене Кортлендер от Софийското бюро на немската фондация " Фридрих Еберт ".
В множеството случаи българските експерти обръщат тил на родината си поради ниското възнаграждение на труда, добавя картината австрийският " Винер Цайтунг ". В София един доктор със компетентност може да изкара и 900 евро месечна заплата, само че лекарите в провинцията са принудени да се задоволяват с на половина по-ниски приходи. Още по-драстични са разликите в заплащането на медицинските сестри: в София една сестра в операционна има опция да получава до 400 евро, до момента в който колежките ѝ в по-отдалечените краища на страната нерядко взимат единствено по 130 евро.
Втора работа или напряко в чужбина
За да оцелеят, доста от тези нископлатени фрагменти си намират и втора работа. По-младите обаче не желаят да живеят по този метод и бягат в чужбина, четем по-нататък в обявата. Там е представена председателката на Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) Станка Маркова, която споделя, че от 55 000 медицински сестри в страната през 1989 година, през днешния ден техният брой е понижен на половина. Още по-тревожно е, че междинната им възраст е много висока - към 50 години. Младите хора под 30 години съставляват едвам 4 % от всички медицински сестри. " Междувременно има осезателен дефицит на фрагменти – освен в провинцията, а и в столицата ", прибавя Маркова.
В репортажа на австрийското издание се споделя още, че профилирани компании набират фрагменти за чужбина благодарение на масирани рекламни акции. За задачата те наемат конферентни зали в хотели и си сортират най-хубавите експерти от всички сектори. А това се отразява пагубно на България, заключава " Винер Цайтунг ".
Почти всички претенденти за работа в чужбина споделят пред изданието, че считат да останат в непознатата страна единствено няколко години, след което със извоюваните пари да си построят къща в България . " ", разяснява представителката на една организация, набираща експерти. Кампании за набиране на фрагменти провежда също и Медицинският университет в София - само че с противоположен знак - т.е. като опит да се провежда своего рода национална трудова борса за медицински фрагменти. Възможно е по този метод да се открият и някои в действителност привлекателни работни места, които да станат опция на емиграцията, само че истината е, че здравната специалност в България в това време загуби огромна част от престижа си, се споделя в обявата.
В тази връзка проф. Маркова отбелязва, че предстоящата от години насам промяна в опазването на здравето се лимитира само до съкращения на фрагменти в областта на помощния медицински личен състав. " Голяма част от пенсионираните медицински сестри не престават да работят и откакто навършат 70-годишна възраст – поради дефицита на фрагменти, само че и поради ниските си приходи ", показва Маркова.
Българското държавно управление счита, че предвид на дефицита на медицински личен състав би трябвало да се огледат опциите, които оферират страни като Турция или Индия. Това обаче не може да бъде трайно решение на проблемите в сектора, защото множеството привлечени извън хора остават единствено за няколко години в приемната страна, след което се връщат вкъщи, показва „ Винер Цайтунг “.
Домашни помощнички и болногледачки в чужбина
От България си потеглят и доста дами, които работят като домашни помощнички или болногледачки, да вземем за пример в Германия. Над 200 000 немски фамилии употребяват услугите на дами от Източна Европа, написа вестник " Аугсбургер Алгемайне ". Много от тези, които гледат възрастни и заболели хора на 24 часа, нерядко се оказват частично или даже напълно незаконно наети, споделя професорът по право Лотар Кноп, който е проучвал сферата на тези услуги. " В множеството случаи става дума за полякини, румънки или българки ", прибавя той.
На тематиката се стопира и вестник " Шаумбургер Нахрихтен ", който споделя персоналната история на 35-годишната Елена от България. Социоложка по специалност, тя не можела да си откри добре платена работа, заради което станала болногледачка в Германия. 14 дни в месеца тя се грижи за една стара жена в дома ѝ. Работата е тежка, само че по тази причина пък относително добре платена. Българката получава близо 1000 евро месечно от посредническата организация, която я е наела на работа. " За Германия парите не са доста, само че за България си е нещо като малко положение ", споделя Елена пред изданието.
Източник: Deutsche Welle
Заглавието е на редакцията!
" Голям брой добре квалифицирани фрагменти - компютърни експерти, лекари, медицински сестри - отпътуват за Германия, Австрия или Англия. Други пък отиват в Испания и Гърция като сезонни служащи ", показва Хелене Кортлендер от Софийското бюро на немската фондация " Фридрих Еберт ".
В множеството случаи българските експерти обръщат тил на родината си поради ниското възнаграждение на труда, добавя картината австрийският " Винер Цайтунг ". В София един доктор със компетентност може да изкара и 900 евро месечна заплата, само че лекарите в провинцията са принудени да се задоволяват с на половина по-ниски приходи. Още по-драстични са разликите в заплащането на медицинските сестри: в София една сестра в операционна има опция да получава до 400 евро, до момента в който колежките ѝ в по-отдалечените краища на страната нерядко взимат единствено по 130 евро.
Втора работа или напряко в чужбина
За да оцелеят, доста от тези нископлатени фрагменти си намират и втора работа. По-младите обаче не желаят да живеят по този метод и бягат в чужбина, четем по-нататък в обявата. Там е представена председателката на Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) Станка Маркова, която споделя, че от 55 000 медицински сестри в страната през 1989 година, през днешния ден техният брой е понижен на половина. Още по-тревожно е, че междинната им възраст е много висока - към 50 години. Младите хора под 30 години съставляват едвам 4 % от всички медицински сестри. " Междувременно има осезателен дефицит на фрагменти – освен в провинцията, а и в столицата ", прибавя Маркова.
В репортажа на австрийското издание се споделя още, че профилирани компании набират фрагменти за чужбина благодарение на масирани рекламни акции. За задачата те наемат конферентни зали в хотели и си сортират най-хубавите експерти от всички сектори. А това се отразява пагубно на България, заключава " Винер Цайтунг ".
Почти всички претенденти за работа в чужбина споделят пред изданието, че считат да останат в непознатата страна единствено няколко години, след което със извоюваните пари да си построят къща в България . " ", разяснява представителката на една организация, набираща експерти. Кампании за набиране на фрагменти провежда също и Медицинският университет в София - само че с противоположен знак - т.е. като опит да се провежда своего рода национална трудова борса за медицински фрагменти. Възможно е по този метод да се открият и някои в действителност привлекателни работни места, които да станат опция на емиграцията, само че истината е, че здравната специалност в България в това време загуби огромна част от престижа си, се споделя в обявата.
В тази връзка проф. Маркова отбелязва, че предстоящата от години насам промяна в опазването на здравето се лимитира само до съкращения на фрагменти в областта на помощния медицински личен състав. " Голяма част от пенсионираните медицински сестри не престават да работят и откакто навършат 70-годишна възраст – поради дефицита на фрагменти, само че и поради ниските си приходи ", показва Маркова.
Българското държавно управление счита, че предвид на дефицита на медицински личен състав би трябвало да се огледат опциите, които оферират страни като Турция или Индия. Това обаче не може да бъде трайно решение на проблемите в сектора, защото множеството привлечени извън хора остават единствено за няколко години в приемната страна, след което се връщат вкъщи, показва „ Винер Цайтунг “.
Домашни помощнички и болногледачки в чужбина
От България си потеглят и доста дами, които работят като домашни помощнички или болногледачки, да вземем за пример в Германия. Над 200 000 немски фамилии употребяват услугите на дами от Източна Европа, написа вестник " Аугсбургер Алгемайне ". Много от тези, които гледат възрастни и заболели хора на 24 часа, нерядко се оказват частично или даже напълно незаконно наети, споделя професорът по право Лотар Кноп, който е проучвал сферата на тези услуги. " В множеството случаи става дума за полякини, румънки или българки ", прибавя той.
На тематиката се стопира и вестник " Шаумбургер Нахрихтен ", който споделя персоналната история на 35-годишната Елена от България. Социоложка по специалност, тя не можела да си откри добре платена работа, заради което станала болногледачка в Германия. 14 дни в месеца тя се грижи за една стара жена в дома ѝ. Работата е тежка, само че по тази причина пък относително добре платена. Българката получава близо 1000 евро месечно от посредническата организация, която я е наела на работа. " За Германия парите не са доста, само че за България си е нещо като малко положение ", споделя Елена пред изданието.
Източник: Deutsche Welle
Заглавието е на редакцията!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ