10 години Железен купол: По-безопасен ли е животът в Израел?
от понеделник насам, принуждавайки жителите на страната – в това число на някои от най-луксозните квартали в Тел Авив – да побегнат от заведенията за хранене и кафенетата към бомбоубежищата. Ракетните офанзиви от линията Газа лишиха няколко живота в Израел до четвъртък сутринта.
Броят на жертвите безспорно би бил надалеч по-голям, в случай че не беше именитата израелска система за противовъздушна защита – Железен купол, която се трансформира в главен воин в епизодите на принуждение сред Израел и терористичните групировки, основани в Газа.
RAW FOOTAGE: This is the moment the Iron Dome intercepted a barrage of rockets over Tel Aviv and central Israel.
— Israel Defense Forces (@IDF)
През март 2021 година се навърши десетилетие, откогато новаторската отбранителна система беше употребена за първи път. За този интервал тя надмина упованията, като прихвана над 2500 дребни и огромни ракети при разнородни метеорологични условия и избави стотици, в случай че не и хиляди животи, написа журналистът – специалист по дипломация и интернационална политика Лазар Берман в публикация за The Times of Israel.
Ефективността на Противовъздушна отбрана системата (средно към 90%, б.р.) притегли огромно внимание. Инвестициите на Съединени американски щати ѝ дадоха опция за съществено развиване, а две батареи на Железния купол към този момент са продадени на Вашингтон. Други страни също подписаха покупко-продажби за закупуване на системата.
Железният купол е неоспорим тактически и софтуерен триумф. Но софтуерните и тактически достижения не са равни на стратегически триумф. Понякога това може да има противоположен резултат, който да заслепи водачите за заплашителни трендове и им даде роман за триумф, който да акцентират пред обществото, пренебрегвайки назряващите рискови проблеми.
След 10 години в ерата на Железния купол, Израел би трябвало да направи крачка обратно и да се запита – по-добре ли живее с тази система, в сравнение с без нея?
Защита на нападението През по-голямата част от своята история Израелските отбранителни сили залагат прекомерно малко на защитата. Традиционната им идея за сигурност почива на 3 взаимно допълващи се стълба – въздържане, ранно предизвестие и решителна победа на бойното поле. Водена от тази идея през годините на голям брой победи над стандартните арабски армии, израелската армия построява нападателна мощ, целяща да възпира враговете от нахлуване и усъвършенствани разследващи масиви, с цел да открие по кое време това въздържане е изчезнало. Когато не съумява да убеди съперника, че е по-добре да заобикаля спора, Израел нападна с цялата си нападателна мощност в търсене на бърза и решителна победа на вражеска територия. Подобен резултат би укрепил възпирането, съгласно концепцията.
Отбраната стартира да се промъква в диалога през 60-те години на предишния век, когато Израел обмисля закупуването на отбранителната ракетна система " Хоук " от Съединени американски щати. Възможността за консумиране на оскъдните запаси за защита провокира отпор на най-високо равнище в израелската войска.
Командирът на военновъздушните сили Езер Вайзман се опълчва на концепцията с претекста, че това ще даде на политическото управление на Израел опрощение да избегне дръзките настъпателни интервенции – в тази ситуация неочакван въздушен удар – нужни за спечелването на война. " Страхувах се, че когато висшето (държавно) управление ще би трябвало да утвърди въздушна атака, съществуването в Израел на ракети " Хоук " в действителност ще блокира бързото удостоверение (да ударим първи) ", споделя Вайзман в записките си.
Противовъздушна отбрана системата " Хоук " не е по усета на израелските военни
Друга рецензия на управлението на израелските Военновъздушни сили против американските ракети е, че те са чисто отбранителни. Според военните е по-добре парите да бъдат изхарчени за гъвкави платформи като самолети, които могат да се употребяват както за защита, по този начин за офанзива.
В последна сметка 5 ракетни батареи " Хоук " са купени директно преди Шестдневната война през 1967 година за 30 млн. $. Те са интегрирани в съществуващата офанзивна идея, като пазят оборудванията на военновъздушните сили на Израел (както и нуклеарния реактор Димона), с цел да поддържат качествата на израелските Военновъздушни сили за въздържане и първи удар.
Последващият защитителен план, на който залага израелската войска, е неуспех. Скандалната линия Бар-Лев, поредицата от укрепления, издигнати на брега на Суецкия канал след Шестдневната война, е елементарно завладяна от египетските войски при започване на Войната от Йом Кипур през 1973 година
Вместо да задържат вражеското нахлуване, с цел да дадат на израелската войска време да доближи фронта и да премине в офанзива, опитите за избавяне на обсадените войски в аванпостовете – вместо да съберат задоволително армия, с цел да преминат Суецкия канал и да пренесат борбата на вражеска територия – гълтам огромна част от вниманието и ресурсите на Южното израелско командване в първите дни на войната.
Любителите на военна история ще се сетят за други големи защитни системи, които са имали нежелателен и непредвиден резултат върху стратегическото мислене. В публикацията си от 2015 година " Железният купол – новата линия " Мажино ", израелският бригаден военачалник доктор Меир Финкел съпоставя системата с отбранителната система от укрепления на Франция, издигната през 30-те години, с цел да спре немската атака. Модерната фортификационна линия " Мажино " коства към 3 милиарда френски франка (около 6% от френския боен бюджет от 1930 до 1937 г.), поглъщайки средства, които са доста по-необходими за нападателни качества като танкове и самолети. Но тя по този начин и не извършва ролята си, защото Вермахтът я заобикаля и завладява Франция.
Провалът на линията " Мажино " (на фотографията горе) се усеща надалеч отвън разноските. В книгата си за рухването на Франция през Втората международна война английският историк Алистър Хорн разказва по какъв начин отбранителната линия се трансформира освен в главен съставен елемент на френската тактика, само че и основава илюзорна атмосфера на сигурност и сигурност.
Фортификационната линия не дава нито едно от двете, а когато немската армия идва през 1940 година, просто минава през Арденската гора, където укрепленията са нищожни. Впоследствие Франция се предава единствено за 46 дни. " Всички дефекти на линията " Мажино " – астрономически разноски за сметка на нападателни средства, основаване на подправена сигурност и недоразвитост на нападателното мислене на армията – също могат да съществуват в подтекста на Железния купол ", предизвестява Финкел.
Четвъртият дирек
Именно опасността от ракетни офанзиви дава опция на защитата да стане част от трите нормални детайла на израелската идея за сигурност. Ракетите " Катюша " от Южен Ливан – първо от Организацията за избавление на Палестина (ООП), а по-късно и от Хизбула – принуждава израелската войска да се впусне в огромни офанзивни интервенции и дава на дребните въоръжени групировки мярка за въздържане против могъщите израелски войски.
По време на войната в Персийския залив през 1991 година войските на Саддам Хюсеин изстрелват 39 ракети " Скъд " по Тел Авив, като Израел разчита напълно на недоказаната по това време система за противовъздушна защита на Съединени американски щати " Пейтриът ". Командващият израелските Военновъздушни сили по това време генерал-майор Авиху Бен-Нун признава след войната, че единствено една от иракските ракети е свалена от американската Противовъздушна отбрана система.
След като групировката Хизбула съумява да поддържа резистентен обстрел с ракети " Катюша " по време на Втората ливанска война през 2006 година, през 2007 година Израел показва защитата като четвъртия дирек в концепцията за национална сигурност. Същата година тогавашният министър председател Ехуд Олмерт приема рекомендацията на министъра на защитата Амир Перец и утвърждава " Железен купол " като решение на Израел против ракетите с дребен обхват.
Железният купол е очакван като съставен елемент с дребен обхват на зараждащата система за противоракетна защита на Израел. " Прашката на Давид " има задачата да защищити страната от ракети със междинен обхват, до момента в който Противовъздушна отбрана системите Arrow 2 и Arrow 3 са предопределени се задействат при балистични ракети с огромен обхват.
Инвестициите в защита още веднъж са подложени на тежки рецензии. Много израелски висши военни считат, че системата е опасност за нападателната военна идея на страната им. Още по-лошото съгласно тях е, че противоракетната защита може даже да навреди на възпиращите качества на Израел, защото ще отнеме средства от нападателните качества, на които се базират те.
Не след дълго Железният купол повлиява на бойната тактика на израелската войска. Пехотата и бронираните машини имат забележителна роля в интервенция " Излято олово " в Газа през 2008-2009 година, която се организира преди разгръщането на новата система за въздушна защита.
След като Железният купол е ситуиран през 2011 година, Израел взе участие в още два огромни спора против Хамас. През 2012 година при интервенция " Отбранителен дирек " израелската войска разчита напълно на огнева мощност без никакви наземни маневри, до момента в който лимитираното наземно нахлуване в интервенция " Защитен борд " през 2014 година е част от отбранителни старания против тунели и няма за цел да побеждава Хамас на полето.
И въпреки всичко Железният купол се радва на дъжд от похвали. " Чрез обезвреждане на множеството ракети, ориентирани към обитаеми региони, Железният купол дава скъпо време на политиците да намерят дипломатически решения. Ако залпове от ракети се изсипват върху израелски жилища, лечебни заведения и учебни заведения, израелските водачи ще бъдат подложени на голям напън да наредят сухопътни интервенции, които могат да доведат до обилни жертви. Лишавайки терористите от решаващо нападателно преимущество, Железният купол ще избави човешки животи и ще предотврати войни ", написа израелският дипломат в Съединени американски щати Майкъл Орен в The Wall Street Journal.
Трябва да се означи, че израелската войска се отдалечава от наземните интервенции още от 90-те години, разчитайки на прецизни въздушни и ракетни удари, които са доста по-безопасни за бойците. Но военните осъзнават, че би трябвало незабавно да поправят качествата си за наземно маневриране след неуспеха през 2006 година, а триумфът на системата Железен купол значително лишава поддръжниците на сухопътните интервенции от самодейността за смяна.
Чий Железен купол? Отбранителни начинания, които вършат израелската войска по-ефективна в предишното, са вярно интегрирани в съществуващите концепции, допълвайки решителните нападателни качества на Израел. Но Железният купол по този начин и не е вярно интегриран и остава нещо като независима дарба.
Това значително се дължи на съответния интерес на политиците към тази система. " Израелската войска не има вяра във опцията за реализиране на победа във война, акция или стеснен спор посредством защитата. Победата постоянно води със себе си атака ", считат откривателите от Центъра за интердисциплинарни военни проучвания " Дадо ".
Но военните офанзиви основават проблеми на израелските политически водачи, които се изправят пред интернационалните следствия като Доклада " Голдстоун " (обвиняващ Израел във военни закононарушения, б.р.) след интервенция " Излято олово " и гнева на съдружниците. " Политиците преглеждат защитата като позволяваща понижаване на нуждата да се предприеме атака и по този метод защитата принадлежи на политическия, а не на военния набор от принадлежности ", пишат откривателите от военния мозъчен концерн.
Политиците доста обичат да се хвалят с Железния купол
Въпросът на кого принадлежи Железният купол излиза на напред във времето, щом стане дума кого би трябвало да пази. Политиците упорстват Противовъздушна отбрана системата да се концентрира върху отбраната на популацията – което неслучайно включва и всичките им евентуални гласоподаватели – до момента в който военните желаят системата да работи най-вече по първичното ѝ предопределение: предотвратяване на стратегическата инфраструктура, което разрешава на израелската войска непрестанно да действа по време на война.
Докато Израел се изправя против следващия ракетен обстрел от " Хамас " против личните му жители, политиците показват Железния купол като доказателство за триумфа на техния метод, който се основава на удари по Газа от бойната авиация и артилерията, с цел да възвърне възпирането. Но до момента в който министър председателят Нетаняху и други афишират победа пред батареите на Железния купол, качествата на Хамас и " Ислямски джихад " не престават да нарастват.
Обхватът и точността на ракетите на терористичните групи в Газа непрестанно се уголемяват. През 2012 година Йерусалим и Тел Авив са подложени на обстрел, а през 2014 година е ред на Хайфа. В същия спор Хамас даже съумява краткотрайно да спре полетите на израелското летище Бен Гурион, откъсвайки от света за няколко часа страната с най-могъщите военни в Близкия изток. Отново през 2021 година работата на най-голямото израелско летище е краткотрайно спряна повече от един път.
Сега Хамас и " Ислямски джихад " изстрелват залпове със стотици ракети към Тел Авив и не наподобяват изключително възпрени след десетилетие на интервенции, в чиито край управлението на Израел разгласи, че възпирането е засилено.
WATCH as the Iron Dome Aerial Defense System intercepts rockets over southern Israel:
— Israel Defense Forces (@IDF) Технологията като тактика Може да наподобява необичайно да се сложи под въпрос система, която е избавила стотици израелски животи и то точно в миг, в който избавя животи, само че нещата не са толкоз елементарни. В десетилетието след появяването на Железния купол още милиони израелци са сложени под опасност, да не приказваме за цивилните жители на Газа, чийто живот съзнателно е изложен на риск от Хамас, стреляйки по Израел, без да се опасява от съдбоносен отговор.
Нека си представим за миг, че Железният купол не съществува. Израел ще има два вероятни разновидността за деяние по отношение на Газа: да потърси политическо решение с Хамас посредством посредничеството на Египет и други трети страни, или да стартира решителна наземна акция в опит да избави израелците от ракетната опасност от Газа един път вечно.
През по-голямата част от историята на Израел концепцията му против комплицирани терористични мрежи се основава на наземни нападения и по-големи интервенции и постоянно съумява, в това число против ООП в Южен Ливан през 1982 година и палестинските групи в Западния бряг през 2002 година Подобна интервенция в Газа ще има висока финансова и кървава цена и ще изисква някакво по-дългосрочно израелско наличие или основаването на палестински сили за сигурност, само че евентуално би могло да докара до решение на опасността от Хамас.
Вместо това, с илюзията, че софтуерното магьосничество на Железния купол му дава херметически затворен бункер, в който да се подслони колкото е належащо, до момента Израел избира да остави казуса с Газа да назрява. Дори главната виновност да бъде хвърлена върху жестокото и корумпирано държавно управление на Хамас, милиони поданици на Газа към момента живеят в ужасни стопански условия на границата на Израел. Дори да кажем, че за това не е отговорен Израел, е мъчно да си представим минусите в една нова действителност, която да разреши на жителите на Газа да просперират и да пътуват, без да съставляват заплаха за израелците.
А същото това държавно управление на Хамас е опряло нож в гърлото на милиони израелци, доста повече, в сравнение с през 2011 година Израел освен няма решение на разположение, само че не се разисква даже самия факт, че му липсва такова. През последните две години в страната 4 пъти имаше парламентарни избори и в никоя от акциите не се говореше какво да се прави с Газа – въпрос, по който Бенямин Нетаняху, министър председател за цялата ера на Железния купол, би бил уязвим.
" Това, което в миналото беше тактически защитителен механизъм за краткотрайна отбрана на цивилното население, се трансформира в независима тактика ", написа политическият теоретик от Университета в Тел Авив Йоав Фромер.
Железният купол е израелски софтуерен пробив и Израел би трябвало да се гордее с тази Противовъздушна отбрана система. Когато сирените завият и взривът на прихващането на Железният купол отеква в израелските градове, целият народ благодари на Бог и на визионерите, създали системата за противоракетна защита. Обстоятелствата и даже моралът постановиха да се откри такова решение.
Но до момента в който не бъде интегрирана в идея с нападателната мощност на израелската войска и политически метод, който най-малкото предлага дълготрайно решение на предизвикването в Газа, тази отбранителна система може да обезпечи единствено краткотраен заслон за израелските жители, до момента в който от ден на ден рискове настъпват през границите.
Броят на жертвите безспорно би бил надалеч по-голям, в случай че не беше именитата израелска система за противовъздушна защита – Железен купол, която се трансформира в главен воин в епизодите на принуждение сред Израел и терористичните групировки, основани в Газа.
RAW FOOTAGE: This is the moment the Iron Dome intercepted a barrage of rockets over Tel Aviv and central Israel.
— Israel Defense Forces (@IDF)
През март 2021 година се навърши десетилетие, откогато новаторската отбранителна система беше употребена за първи път. За този интервал тя надмина упованията, като прихвана над 2500 дребни и огромни ракети при разнородни метеорологични условия и избави стотици, в случай че не и хиляди животи, написа журналистът – специалист по дипломация и интернационална политика Лазар Берман в публикация за The Times of Israel.
Ефективността на Противовъздушна отбрана системата (средно към 90%, б.р.) притегли огромно внимание. Инвестициите на Съединени американски щати ѝ дадоха опция за съществено развиване, а две батареи на Железния купол към този момент са продадени на Вашингтон. Други страни също подписаха покупко-продажби за закупуване на системата.
Железният купол е неоспорим тактически и софтуерен триумф. Но софтуерните и тактически достижения не са равни на стратегически триумф. Понякога това може да има противоположен резултат, който да заслепи водачите за заплашителни трендове и им даде роман за триумф, който да акцентират пред обществото, пренебрегвайки назряващите рискови проблеми.
След 10 години в ерата на Железния купол, Израел би трябвало да направи крачка обратно и да се запита – по-добре ли живее с тази система, в сравнение с без нея?
Защита на нападението През по-голямата част от своята история Израелските отбранителни сили залагат прекомерно малко на защитата. Традиционната им идея за сигурност почива на 3 взаимно допълващи се стълба – въздържане, ранно предизвестие и решителна победа на бойното поле. Водена от тази идея през годините на голям брой победи над стандартните арабски армии, израелската армия построява нападателна мощ, целяща да възпира враговете от нахлуване и усъвършенствани разследващи масиви, с цел да открие по кое време това въздържане е изчезнало. Когато не съумява да убеди съперника, че е по-добре да заобикаля спора, Израел нападна с цялата си нападателна мощност в търсене на бърза и решителна победа на вражеска територия. Подобен резултат би укрепил възпирането, съгласно концепцията.
Отбраната стартира да се промъква в диалога през 60-те години на предишния век, когато Израел обмисля закупуването на отбранителната ракетна система " Хоук " от Съединени американски щати. Възможността за консумиране на оскъдните запаси за защита провокира отпор на най-високо равнище в израелската войска.
Командирът на военновъздушните сили Езер Вайзман се опълчва на концепцията с претекста, че това ще даде на политическото управление на Израел опрощение да избегне дръзките настъпателни интервенции – в тази ситуация неочакван въздушен удар – нужни за спечелването на война. " Страхувах се, че когато висшето (държавно) управление ще би трябвало да утвърди въздушна атака, съществуването в Израел на ракети " Хоук " в действителност ще блокира бързото удостоверение (да ударим първи) ", споделя Вайзман в записките си.
Противовъздушна отбрана системата " Хоук " не е по усета на израелските военни
Друга рецензия на управлението на израелските Военновъздушни сили против американските ракети е, че те са чисто отбранителни. Според военните е по-добре парите да бъдат изхарчени за гъвкави платформи като самолети, които могат да се употребяват както за защита, по този начин за офанзива.
В последна сметка 5 ракетни батареи " Хоук " са купени директно преди Шестдневната война през 1967 година за 30 млн. $. Те са интегрирани в съществуващата офанзивна идея, като пазят оборудванията на военновъздушните сили на Израел (както и нуклеарния реактор Димона), с цел да поддържат качествата на израелските Военновъздушни сили за въздържане и първи удар.
Последващият защитителен план, на който залага израелската войска, е неуспех. Скандалната линия Бар-Лев, поредицата от укрепления, издигнати на брега на Суецкия канал след Шестдневната война, е елементарно завладяна от египетските войски при започване на Войната от Йом Кипур през 1973 година
Вместо да задържат вражеското нахлуване, с цел да дадат на израелската войска време да доближи фронта и да премине в офанзива, опитите за избавяне на обсадените войски в аванпостовете – вместо да съберат задоволително армия, с цел да преминат Суецкия канал и да пренесат борбата на вражеска територия – гълтам огромна част от вниманието и ресурсите на Южното израелско командване в първите дни на войната.
Любителите на военна история ще се сетят за други големи защитни системи, които са имали нежелателен и непредвиден резултат върху стратегическото мислене. В публикацията си от 2015 година " Железният купол – новата линия " Мажино ", израелският бригаден военачалник доктор Меир Финкел съпоставя системата с отбранителната система от укрепления на Франция, издигната през 30-те години, с цел да спре немската атака. Модерната фортификационна линия " Мажино " коства към 3 милиарда френски франка (около 6% от френския боен бюджет от 1930 до 1937 г.), поглъщайки средства, които са доста по-необходими за нападателни качества като танкове и самолети. Но тя по този начин и не извършва ролята си, защото Вермахтът я заобикаля и завладява Франция.
Провалът на линията " Мажино " (на фотографията горе) се усеща надалеч отвън разноските. В книгата си за рухването на Франция през Втората международна война английският историк Алистър Хорн разказва по какъв начин отбранителната линия се трансформира освен в главен съставен елемент на френската тактика, само че и основава илюзорна атмосфера на сигурност и сигурност.
Фортификационната линия не дава нито едно от двете, а когато немската армия идва през 1940 година, просто минава през Арденската гора, където укрепленията са нищожни. Впоследствие Франция се предава единствено за 46 дни. " Всички дефекти на линията " Мажино " – астрономически разноски за сметка на нападателни средства, основаване на подправена сигурност и недоразвитост на нападателното мислене на армията – също могат да съществуват в подтекста на Железния купол ", предизвестява Финкел.
Четвъртият дирек
Именно опасността от ракетни офанзиви дава опция на защитата да стане част от трите нормални детайла на израелската идея за сигурност. Ракетите " Катюша " от Южен Ливан – първо от Организацията за избавление на Палестина (ООП), а по-късно и от Хизбула – принуждава израелската войска да се впусне в огромни офанзивни интервенции и дава на дребните въоръжени групировки мярка за въздържане против могъщите израелски войски.
По време на войната в Персийския залив през 1991 година войските на Саддам Хюсеин изстрелват 39 ракети " Скъд " по Тел Авив, като Израел разчита напълно на недоказаната по това време система за противовъздушна защита на Съединени американски щати " Пейтриът ". Командващият израелските Военновъздушни сили по това време генерал-майор Авиху Бен-Нун признава след войната, че единствено една от иракските ракети е свалена от американската Противовъздушна отбрана система.
След като групировката Хизбула съумява да поддържа резистентен обстрел с ракети " Катюша " по време на Втората ливанска война през 2006 година, през 2007 година Израел показва защитата като четвъртия дирек в концепцията за национална сигурност. Същата година тогавашният министър председател Ехуд Олмерт приема рекомендацията на министъра на защитата Амир Перец и утвърждава " Железен купол " като решение на Израел против ракетите с дребен обхват.
Железният купол е очакван като съставен елемент с дребен обхват на зараждащата система за противоракетна защита на Израел. " Прашката на Давид " има задачата да защищити страната от ракети със междинен обхват, до момента в който Противовъздушна отбрана системите Arrow 2 и Arrow 3 са предопределени се задействат при балистични ракети с огромен обхват.
Инвестициите в защита още веднъж са подложени на тежки рецензии. Много израелски висши военни считат, че системата е опасност за нападателната военна идея на страната им. Още по-лошото съгласно тях е, че противоракетната защита може даже да навреди на възпиращите качества на Израел, защото ще отнеме средства от нападателните качества, на които се базират те.
Не след дълго Железният купол повлиява на бойната тактика на израелската войска. Пехотата и бронираните машини имат забележителна роля в интервенция " Излято олово " в Газа през 2008-2009 година, която се организира преди разгръщането на новата система за въздушна защита.
След като Железният купол е ситуиран през 2011 година, Израел взе участие в още два огромни спора против Хамас. През 2012 година при интервенция " Отбранителен дирек " израелската войска разчита напълно на огнева мощност без никакви наземни маневри, до момента в който лимитираното наземно нахлуване в интервенция " Защитен борд " през 2014 година е част от отбранителни старания против тунели и няма за цел да побеждава Хамас на полето.
И въпреки всичко Железният купол се радва на дъжд от похвали. " Чрез обезвреждане на множеството ракети, ориентирани към обитаеми региони, Железният купол дава скъпо време на политиците да намерят дипломатически решения. Ако залпове от ракети се изсипват върху израелски жилища, лечебни заведения и учебни заведения, израелските водачи ще бъдат подложени на голям напън да наредят сухопътни интервенции, които могат да доведат до обилни жертви. Лишавайки терористите от решаващо нападателно преимущество, Железният купол ще избави човешки животи и ще предотврати войни ", написа израелският дипломат в Съединени американски щати Майкъл Орен в The Wall Street Journal.
Трябва да се означи, че израелската войска се отдалечава от наземните интервенции още от 90-те години, разчитайки на прецизни въздушни и ракетни удари, които са доста по-безопасни за бойците. Но военните осъзнават, че би трябвало незабавно да поправят качествата си за наземно маневриране след неуспеха през 2006 година, а триумфът на системата Железен купол значително лишава поддръжниците на сухопътните интервенции от самодейността за смяна.
Чий Железен купол? Отбранителни начинания, които вършат израелската войска по-ефективна в предишното, са вярно интегрирани в съществуващите концепции, допълвайки решителните нападателни качества на Израел. Но Железният купол по този начин и не е вярно интегриран и остава нещо като независима дарба.
Това значително се дължи на съответния интерес на политиците към тази система. " Израелската войска не има вяра във опцията за реализиране на победа във война, акция или стеснен спор посредством защитата. Победата постоянно води със себе си атака ", считат откривателите от Центъра за интердисциплинарни военни проучвания " Дадо ".
Но военните офанзиви основават проблеми на израелските политически водачи, които се изправят пред интернационалните следствия като Доклада " Голдстоун " (обвиняващ Израел във военни закононарушения, б.р.) след интервенция " Излято олово " и гнева на съдружниците. " Политиците преглеждат защитата като позволяваща понижаване на нуждата да се предприеме атака и по този метод защитата принадлежи на политическия, а не на военния набор от принадлежности ", пишат откривателите от военния мозъчен концерн.
Политиците доста обичат да се хвалят с Железния купол
Въпросът на кого принадлежи Железният купол излиза на напред във времето, щом стане дума кого би трябвало да пази. Политиците упорстват Противовъздушна отбрана системата да се концентрира върху отбраната на популацията – което неслучайно включва и всичките им евентуални гласоподаватели – до момента в който военните желаят системата да работи най-вече по първичното ѝ предопределение: предотвратяване на стратегическата инфраструктура, което разрешава на израелската войска непрестанно да действа по време на война.
Докато Израел се изправя против следващия ракетен обстрел от " Хамас " против личните му жители, политиците показват Железния купол като доказателство за триумфа на техния метод, който се основава на удари по Газа от бойната авиация и артилерията, с цел да възвърне възпирането. Но до момента в който министър председателят Нетаняху и други афишират победа пред батареите на Железния купол, качествата на Хамас и " Ислямски джихад " не престават да нарастват.
Обхватът и точността на ракетите на терористичните групи в Газа непрестанно се уголемяват. През 2012 година Йерусалим и Тел Авив са подложени на обстрел, а през 2014 година е ред на Хайфа. В същия спор Хамас даже съумява краткотрайно да спре полетите на израелското летище Бен Гурион, откъсвайки от света за няколко часа страната с най-могъщите военни в Близкия изток. Отново през 2021 година работата на най-голямото израелско летище е краткотрайно спряна повече от един път.
Сега Хамас и " Ислямски джихад " изстрелват залпове със стотици ракети към Тел Авив и не наподобяват изключително възпрени след десетилетие на интервенции, в чиито край управлението на Израел разгласи, че възпирането е засилено.
WATCH as the Iron Dome Aerial Defense System intercepts rockets over southern Israel:
— Israel Defense Forces (@IDF) Технологията като тактика Може да наподобява необичайно да се сложи под въпрос система, която е избавила стотици израелски животи и то точно в миг, в който избавя животи, само че нещата не са толкоз елементарни. В десетилетието след появяването на Железния купол още милиони израелци са сложени под опасност, да не приказваме за цивилните жители на Газа, чийто живот съзнателно е изложен на риск от Хамас, стреляйки по Израел, без да се опасява от съдбоносен отговор.
Нека си представим за миг, че Железният купол не съществува. Израел ще има два вероятни разновидността за деяние по отношение на Газа: да потърси политическо решение с Хамас посредством посредничеството на Египет и други трети страни, или да стартира решителна наземна акция в опит да избави израелците от ракетната опасност от Газа един път вечно.
През по-голямата част от историята на Израел концепцията му против комплицирани терористични мрежи се основава на наземни нападения и по-големи интервенции и постоянно съумява, в това число против ООП в Южен Ливан през 1982 година и палестинските групи в Западния бряг през 2002 година Подобна интервенция в Газа ще има висока финансова и кървава цена и ще изисква някакво по-дългосрочно израелско наличие или основаването на палестински сили за сигурност, само че евентуално би могло да докара до решение на опасността от Хамас.
Вместо това, с илюзията, че софтуерното магьосничество на Железния купол му дава херметически затворен бункер, в който да се подслони колкото е належащо, до момента Израел избира да остави казуса с Газа да назрява. Дори главната виновност да бъде хвърлена върху жестокото и корумпирано държавно управление на Хамас, милиони поданици на Газа към момента живеят в ужасни стопански условия на границата на Израел. Дори да кажем, че за това не е отговорен Израел, е мъчно да си представим минусите в една нова действителност, която да разреши на жителите на Газа да просперират и да пътуват, без да съставляват заплаха за израелците.
А същото това държавно управление на Хамас е опряло нож в гърлото на милиони израелци, доста повече, в сравнение с през 2011 година Израел освен няма решение на разположение, само че не се разисква даже самия факт, че му липсва такова. През последните две години в страната 4 пъти имаше парламентарни избори и в никоя от акциите не се говореше какво да се прави с Газа – въпрос, по който Бенямин Нетаняху, министър председател за цялата ера на Железния купол, би бил уязвим.
" Това, което в миналото беше тактически защитителен механизъм за краткотрайна отбрана на цивилното население, се трансформира в независима тактика ", написа политическият теоретик от Университета в Тел Авив Йоав Фромер.
Железният купол е израелски софтуерен пробив и Израел би трябвало да се гордее с тази Противовъздушна отбрана система. Когато сирените завият и взривът на прихващането на Железният купол отеква в израелските градове, целият народ благодари на Бог и на визионерите, създали системата за противоракетна защита. Обстоятелствата и даже моралът постановиха да се откри такова решение.
Но до момента в който не бъде интегрирана в идея с нападателната мощност на израелската войска и политически метод, който най-малкото предлага дълготрайно решение на предизвикването в Газа, тази отбранителна система може да обезпечи единствено краткотраен заслон за израелските жители, до момента в който от ден на ден рискове настъпват през границите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ