5,58 лв. става минималната почасова ставка от 1 януари
От първи януари идната година минималната месечна работна заплата ще стане 933 лв.. Размерът ѝ ще се увеличи с 19,6%, или със 153 лева по отношение на сегашната ѝ стойност.
Преизчислено размерът на минималната часова работна заплата ще стане 5,58 лева./час. Това е добра вест, само че в случай че методиката на определянето ѝ не е противоположна на тази в развития свят. Докато там минималното заплащане за час е базата по която се пресмята минималната месечна работна заплата, при нас от МРЗ се пресмята почасовото заплащане, написа Банкер.
Тази на пръв взор незначителна разлика води до по-малка еластичност на пазара на труда, което се отразява и на продуктивността. Защото
работодателите срещат усложнения при нормативното регламентиране на контракт за работа по брой отработени часове.
В България не можеш да отидеш в една компания случайно и да поискаш да измиеш прозорците на офиса ѝ за 2 часа против надлежна документи съгласно условията на Национална агенция за приходите и Министерството на финансите, споделя икономистът Румен Гълъбинов. Не можеш и да отидеш да помагаш в ресторанта на родственик при по-голяма натовареност като да вземем за пример женитба или длъжностен ваучър. Ако това става от време на време, най-вероятно ще ви бъде препоръчан трудов контракт на половин работен ден и толкоз.
Никаква еластичност, макар че животът я изисква.
Възможно е трудът ви да бъде скрепен нормативно и с цивилен контракт, само че тогава осигуровките са напълно за ваша сметка, което надали е желан от вас вид. Най-често такива просто не се заплащат.
Както споменахме, в множеството развити страни националните минимални работни заплати се пресмятат въз основата на почасовите хонорари.
„ Минималната почасова ставка ще изсветли сивия бранш, тъй като ще се удържат осигуровки за всеки отработен час.
Оттам и осигурителните вноски за пенсия, което ще докара до повишение на пенсиите ”, е мнението на Гълъбинов.
По данни от средата на тази година почасовото възнаграждение у нас остава над три пъти по-ниско от междинното за Европейски Съюз, макар че през предходната година страната ни се подрежда на второ място по-ръст на почасовите хонорари в общността.
Ниското равнище на заплатите допуска и по-висок растеж на увеличението им.
Почасовите хонорари и заплати в България са нарастнали с 15,5% на годишна база през 2022-ра до приблизително 7,1 евро.
Единствената страна с по-силен растеж е Унгария, където междинното почасово заплащане скача с 16,4% до 9,1 евро.
Средното почасово възнаграждение в Европейски Съюз нараства през предходната година с 4,4% до 22,9 евро на час. Конкретно за еврозоната нарастването е 4% на годишна база до приблизително 25,5 евро на час.
Интересно е да се означи, че по данните на Евростат междинното почасово заплащане в Сърбия, която не е член на Европейски Съюз, е по-високо от това в България – приблизително 7,4 евро на час.
След България, страните с най-ниски почасови хонорари са Румъния (9 евро), Унгария (9,1 евро), Латвия (9,6 евро), Полша (10,3 евро), Хърватия (10,4 евро), Словакия (11,4 евро), Гърция (11,6 евро), Естония (12,2 евро), Литва (12,5 евро), Чехия (12,5 евро) и Португалия (13 евро).
С най-високи междинни почасови хонорари в Европейски Съюз са Люксембург (44,4 евро), Дания (41 евро), Белгия (33,4 евро), Ирландия (31,8 евро), Нидерландия (30,7 евро), Германия (30,3 евро), Финландия (29,6 евро), Австрия (28,6 евро), Франция (27,7 евро), Швеция (27,3 евро), Италия (21,2 евро), Словения (19,8 евро), Испания (17,5 евро), Кипър (15,6 евро) и Малта (13,6 евро).
Преизчислено размерът на минималната часова работна заплата ще стане 5,58 лева./час. Това е добра вест, само че в случай че методиката на определянето ѝ не е противоположна на тази в развития свят. Докато там минималното заплащане за час е базата по която се пресмята минималната месечна работна заплата, при нас от МРЗ се пресмята почасовото заплащане, написа Банкер.
Тази на пръв взор незначителна разлика води до по-малка еластичност на пазара на труда, което се отразява и на продуктивността. Защото
работодателите срещат усложнения при нормативното регламентиране на контракт за работа по брой отработени часове.
В България не можеш да отидеш в една компания случайно и да поискаш да измиеш прозорците на офиса ѝ за 2 часа против надлежна документи съгласно условията на Национална агенция за приходите и Министерството на финансите, споделя икономистът Румен Гълъбинов. Не можеш и да отидеш да помагаш в ресторанта на родственик при по-голяма натовареност като да вземем за пример женитба или длъжностен ваучър. Ако това става от време на време, най-вероятно ще ви бъде препоръчан трудов контракт на половин работен ден и толкоз.
Никаква еластичност, макар че животът я изисква.
Възможно е трудът ви да бъде скрепен нормативно и с цивилен контракт, само че тогава осигуровките са напълно за ваша сметка, което надали е желан от вас вид. Най-често такива просто не се заплащат.
Както споменахме, в множеството развити страни националните минимални работни заплати се пресмятат въз основата на почасовите хонорари.
„ Минималната почасова ставка ще изсветли сивия бранш, тъй като ще се удържат осигуровки за всеки отработен час.
Оттам и осигурителните вноски за пенсия, което ще докара до повишение на пенсиите ”, е мнението на Гълъбинов.
По данни от средата на тази година почасовото възнаграждение у нас остава над три пъти по-ниско от междинното за Европейски Съюз, макар че през предходната година страната ни се подрежда на второ място по-ръст на почасовите хонорари в общността.
Ниското равнище на заплатите допуска и по-висок растеж на увеличението им.
Почасовите хонорари и заплати в България са нарастнали с 15,5% на годишна база през 2022-ра до приблизително 7,1 евро.
Единствената страна с по-силен растеж е Унгария, където междинното почасово заплащане скача с 16,4% до 9,1 евро.
Средното почасово възнаграждение в Европейски Съюз нараства през предходната година с 4,4% до 22,9 евро на час. Конкретно за еврозоната нарастването е 4% на годишна база до приблизително 25,5 евро на час.
Интересно е да се означи, че по данните на Евростат междинното почасово заплащане в Сърбия, която не е член на Европейски Съюз, е по-високо от това в България – приблизително 7,4 евро на час.
След България, страните с най-ниски почасови хонорари са Румъния (9 евро), Унгария (9,1 евро), Латвия (9,6 евро), Полша (10,3 евро), Хърватия (10,4 евро), Словакия (11,4 евро), Гърция (11,6 евро), Естония (12,2 евро), Литва (12,5 евро), Чехия (12,5 евро) и Португалия (13 евро).
С най-високи междинни почасови хонорари в Европейски Съюз са Люксембург (44,4 евро), Дания (41 евро), Белгия (33,4 евро), Ирландия (31,8 евро), Нидерландия (30,7 евро), Германия (30,3 евро), Финландия (29,6 евро), Австрия (28,6 евро), Франция (27,7 евро), Швеция (27,3 евро), Италия (21,2 евро), Словения (19,8 евро), Испания (17,5 евро), Кипър (15,6 евро) и Малта (13,6 евро).
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ