От основаването си през 1958 г. НАСА е постигнала доста

От основаването си през 1958 година НАСА е постигнала много забележителни неща в науката. Официално, хора са кацали на Луната шест пъти.

Космическата организация е съумяла да сложи лаборатории на Марс, а апарати са снимали всички планети в Слънчевата система, в това число и новата планета джудже Церера.

Въпреки десетилетия на теоретичен и софтуерен напредък към момента има хора, които считат, че финансирането на НАСА е хабене на пари. Но когато се създадат изчисленията и се тегли чертата, излиза, че в действителност американският поданик не заплаща изключително доста.

НАСА е основана с помощта на към този момент разгорялата се по това време Студена война. След изстрелването на Спутник през 1957 година тогавашният американски президент Айзенхауър осъзнал, че губи галактическата конкуренция. И по този начин се заражда НАСА.

„ Има доста аспекти на Космоса и галактическите технологии, които ще бъдат в помощ на всички хора, до момента в който Съединени американски щати не престават мирния си проект за проучване на Космоса. Всеки човек има право да показа разбиранията си по отношение на приключенията, които стоят пред нас “, споделя президентът по време на основаването на американската галактическата организация.

Да бъдеш въодушевен от науката и откритията, е едно от най-приятните чувства за човешкото създание. Но проучването на Космоса не е гратис. Каква е цената на големия прогрес?

Откакто през 1972 година публично завършва програмата Аполо, НАСА разполага приблизително с 0.5% от годишния бюджет на Съединени американски щати. А годишният бюджет на Съединени американски щати през 2014 година е 3 трилиона $. Тези 0.5%, несъмнено, не са малко пари, само че дано ги съпоставим с началото на програмата Аполо.

През 1961 година президентът Джон Кенеди взема решение, че НАСА би трябвало да изпрати хора на Луната преди края на десетилетието. По това време всеки американски поданик заплаща по 20 $ на година за НАСА. Кенеди желал да усили цифрата на 26 $ на година.

В настоящи пари ерата Аполо би коствала на данъкоплатците над 200 $ на година. Ако НАСА имаше този бюджет през 2015, то щеше да разполага с невероятните 65 милиарда $ на година. Реалният ѝ бюджет за тази година е 17.5 милиарда $. През 2014 година всеки американец е платил по към 54 $ за НАСА.

Тези пари се разпределят за доста разнообразни планове. И макар че цената на Кюриосити се прави оценка на 2.6 милиарда $, всеки американец е платил единствено по 41 цента за слагането на роувъра на Марс.

От 1972 година насам бюджетът на НАСА е оразян приблизително със 75%. И макар че парите, с които е разполагала НАСА по време на ерата Аполо е нямало по какъв начин да останат толкоз доста за непрекъснато, изниква въпросът на какво би била способна галактическата организация, в случай че от самото начало имаше подобен бюджет.

В момента за НАСА работят над 60 000 души, включително  и частни организации. Докато бюджетът ѝ не се усили, американците ще би трябвало да се задоволяват с билети за съветския Союз, в случай че желаят да изпращат астронавти в Космоса.

И макар неспирните борби за пари НАСА продължава забавната си научна активност. Следващият план се състои в прехвръкване към ледената луна на Юпитер, наречена Европа. В океаните на Европа има повече вода, в сравнение с Земята, и по тази причина вероятно там също може да има живот.

В по-дългосрочен проект учените на НАСА възнамеряват да изпратят хора на Марс. Това би трябвало да се случи малко преди 2040 година Ясно е, че американската галактическа стратегия няма да преживее втори „ Аполо миг “, тъй като евентуално в никакъв случай към този момент няма да получава толкоз пари, колкото при Кенеди. Най-вероятно няма да има и втора Студена война, която да забърза напредъка, само че въпросът остава: Какво още има в Космоса?

Все още не сме изследвали даже цялата Слънчева система – има толкоз доста въпроси и още повече въпроси, които даже още не знаем, че ще зададем. Цената на знанието е дребна и както споделят от НАСА: „ Да продължим да дерзаем за огромни достижения. “

Popular Science