Почитаме свети мъченик Димитрий Сливенски, който пеел като ангел
От него като реликви са непокътнати кървава пръст от мястото на посичането му, кръстче и икона
На 29 януари се уважава паметта на един български светия - Димитрий Сливенски (1818 - 1841). От него като реликви са непокътнати кървава пръст от мястото на посичането му, както и кръстчето и иконата на Богородица, които е носил в последния си земен час, написа
Той е роден в Сливен на 9 октомври 1818 година Родителите му Иван и Комна били небогати и благочестиви люде. Поради беднотия той останал без обучение. Въпреки че бил необразован, заради непрекъснатото посещаване на храмовите богослужения и положителната си памет той пеел прелестно като ангел и знаел наизуст доста от църковните песни.
Спорове
След като умрели родителите му, бедната им къщица се срутила и мястото било присвоено от съседите турци. Той останал безприютен и се видял заставен да стане прислужник. Бил междинен на растеж, само че хубавец. Работодателят му почнал да прави опити посредством синовете си да го отвлече от християнството и да го потурчи. Димитър самоуверено заявявал, че Христос е от Бога изпратен, че е потърпевш изкупително, възкръснал след гибелта си, възнесъл се в небесата и всичко владее на небето и земята; а Мохамед е един елементарен човек. В отговор на тия му думи турчинът мощно горящ от яд, блъснал му плесница и с ругателни думи го изгонил из дома си, без да му заплати нищо за дотогавашната работа.
Димитър се зарадвал, че по този начин трябвало да напусне този греховен дом, и се хванал на друга работа, с цел да изкарва прехраната си. Той постоянно влизал в спор с иноверци, което стигало и до представителите на властта.
Отричането
В това време в Сливен дошъл нов кадия (съдия). Димитър преднамерено бил извикан да прислужва при угощението, което локалните бейове устроили в чест на новодошлия арбитър. Там той го задържал с желание да го убеждава да стане мюсюлманин. Димитър иронично се пошегувал: „ Бива бе, кади ефенди (господин арбитър!) ". Домакините обаче взели съществено тези му думи и незабавно един от тях се заловил да навие на главата му чалма, само че Димитър я хвърлил и избягал чак в Русе. Там отишъл при владиката, на който разказал за станалото. След като го поучил във вярата и подвига, владиката го изпратил обратно в Сливен, с цел да пострада страдалчески там, където се е отрекъл от Христа.
Съд
На първото правосъдно съвещание кадията му припомнил, че той намерено заречен да смени вярата си и в този момент, като пристигнал и самичък се е предал, това направил вероятно с желание да извърши обещанието си. Свети Димитрий извадил от пазвата си кръста, който русенският митрополит му подарил, и рекъл, че той има вяра в Бога Иисуса Христа.
" Ако ли моите думи, казани на смешка, вие сте взели за истина, тогава вие сте за жалост. Аз съм християнин и в името на Христа съм подготвен да претърпя всичко, което можете да ми сторите! ". Кадията го предизвестил какво го чака, в случай че не банкет исляма, дал му тридневен период за размисъл и го пратил в пандиза.
Мъчения
След това още веднъж го изправил на съд и тъй като обещанията и ласкателствата не могли да трансформират решението на мъченика, го подложили на мъчения - били го на голо с мокри дюлеви пръчки, сложили го лежащ на земята и върху корема му натоварили четири хромела (камъни за смилане на булгур); след това цяла нощ го оставили да лежи на голата земя, вързан за ръцете и нозете и обтегнат на четири страни; набивали тресчици под ноктите на ръцете и нозете му.
Цяла година свети Димитрий лежал в пандиза изтезаван, без да може някой да облекчи ориста му. На втората година свикали ново правосъдно съвещание, на което османлиите желали мъченикът да бъде наказан на гибел. Но смъртната присъда трябвало да бъде доказана от Цариград. След три месеца, на 28 януари 1841 година, потвърждението пристигнало с последна спогодба: " В джамията ли желае да се поклони Богу или в църквата и в случай че изиска това последното, тогава да се пристъпи към осъществяване на смъртната присъда! ". Свети Димитрий споделил: " Водете ме в църквата! Там ще се поклоня на Бога и на Света Богородица и ще се помоля да одобряват душата ми! ". С това ориста му била решена.
Фурната
На 29 януари 1841 година в 8 ч. сутринта извели мъченика от пандиза, окован в стоманени вериги, с вързани обратно ръце, и го повели към лобното място. Св. Димитрий бил спокоен, покланял се на срещнатите християни и казвал: " Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене! " Пред фурната, гдето св. Димитрий работел в миналото, го сложили на колене и го обезглавили. Поп Стефан събрал окървавената пръст в едно ковчеже, което положил под престола на катедралата " Св. Димитрий Солунски ". По-късно сливенският митрополит Гервасий наредил на свещениците да закопаят сандъчето под светия трон, гдето си стои и до момента.
Погребват го в атонски метох
След изтезанието тялото на мъченика останало на лобното място едно денонощие, защитавано от стража. На другия ден излязло решение то да бъде хвърлено в реката, тъй като съгласно Корана земята не може да одобри тялото на човек, който похулил Мохамед. Но авторитетни сливенски християни съумели да получат позволение от кадията да го погребат по християнски. Свещениците поп Стефан и поп Янко го погребали тържествено в двора на метоха на Дохиарския манастир.
На 29 януари се уважава паметта на един български светия - Димитрий Сливенски (1818 - 1841). От него като реликви са непокътнати кървава пръст от мястото на посичането му, както и кръстчето и иконата на Богородица, които е носил в последния си земен час, написа
Той е роден в Сливен на 9 октомври 1818 година Родителите му Иван и Комна били небогати и благочестиви люде. Поради беднотия той останал без обучение. Въпреки че бил необразован, заради непрекъснатото посещаване на храмовите богослужения и положителната си памет той пеел прелестно като ангел и знаел наизуст доста от църковните песни.
Спорове
След като умрели родителите му, бедната им къщица се срутила и мястото било присвоено от съседите турци. Той останал безприютен и се видял заставен да стане прислужник. Бил междинен на растеж, само че хубавец. Работодателят му почнал да прави опити посредством синовете си да го отвлече от християнството и да го потурчи. Димитър самоуверено заявявал, че Христос е от Бога изпратен, че е потърпевш изкупително, възкръснал след гибелта си, възнесъл се в небесата и всичко владее на небето и земята; а Мохамед е един елементарен човек. В отговор на тия му думи турчинът мощно горящ от яд, блъснал му плесница и с ругателни думи го изгонил из дома си, без да му заплати нищо за дотогавашната работа.
Димитър се зарадвал, че по този начин трябвало да напусне този греховен дом, и се хванал на друга работа, с цел да изкарва прехраната си. Той постоянно влизал в спор с иноверци, което стигало и до представителите на властта.
Отричането
В това време в Сливен дошъл нов кадия (съдия). Димитър преднамерено бил извикан да прислужва при угощението, което локалните бейове устроили в чест на новодошлия арбитър. Там той го задържал с желание да го убеждава да стане мюсюлманин. Димитър иронично се пошегувал: „ Бива бе, кади ефенди (господин арбитър!) ". Домакините обаче взели съществено тези му думи и незабавно един от тях се заловил да навие на главата му чалма, само че Димитър я хвърлил и избягал чак в Русе. Там отишъл при владиката, на който разказал за станалото. След като го поучил във вярата и подвига, владиката го изпратил обратно в Сливен, с цел да пострада страдалчески там, където се е отрекъл от Христа.
Съд
На първото правосъдно съвещание кадията му припомнил, че той намерено заречен да смени вярата си и в този момент, като пристигнал и самичък се е предал, това направил вероятно с желание да извърши обещанието си. Свети Димитрий извадил от пазвата си кръста, който русенският митрополит му подарил, и рекъл, че той има вяра в Бога Иисуса Христа.
" Ако ли моите думи, казани на смешка, вие сте взели за истина, тогава вие сте за жалост. Аз съм християнин и в името на Христа съм подготвен да претърпя всичко, което можете да ми сторите! ". Кадията го предизвестил какво го чака, в случай че не банкет исляма, дал му тридневен период за размисъл и го пратил в пандиза.
Мъчения
След това още веднъж го изправил на съд и тъй като обещанията и ласкателствата не могли да трансформират решението на мъченика, го подложили на мъчения - били го на голо с мокри дюлеви пръчки, сложили го лежащ на земята и върху корема му натоварили четири хромела (камъни за смилане на булгур); след това цяла нощ го оставили да лежи на голата земя, вързан за ръцете и нозете и обтегнат на четири страни; набивали тресчици под ноктите на ръцете и нозете му.
Цяла година свети Димитрий лежал в пандиза изтезаван, без да може някой да облекчи ориста му. На втората година свикали ново правосъдно съвещание, на което османлиите желали мъченикът да бъде наказан на гибел. Но смъртната присъда трябвало да бъде доказана от Цариград. След три месеца, на 28 януари 1841 година, потвърждението пристигнало с последна спогодба: " В джамията ли желае да се поклони Богу или в църквата и в случай че изиска това последното, тогава да се пристъпи към осъществяване на смъртната присъда! ". Свети Димитрий споделил: " Водете ме в църквата! Там ще се поклоня на Бога и на Света Богородица и ще се помоля да одобряват душата ми! ". С това ориста му била решена.
Фурната
На 29 януари 1841 година в 8 ч. сутринта извели мъченика от пандиза, окован в стоманени вериги, с вързани обратно ръце, и го повели към лобното място. Св. Димитрий бил спокоен, покланял се на срещнатите християни и казвал: " Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене! " Пред фурната, гдето св. Димитрий работел в миналото, го сложили на колене и го обезглавили. Поп Стефан събрал окървавената пръст в едно ковчеже, което положил под престола на катедралата " Св. Димитрий Солунски ". По-късно сливенският митрополит Гервасий наредил на свещениците да закопаят сандъчето под светия трон, гдето си стои и до момента.
Погребват го в атонски метох
След изтезанието тялото на мъченика останало на лобното място едно денонощие, защитавано от стража. На другия ден излязло решение то да бъде хвърлено в реката, тъй като съгласно Корана земята не може да одобри тялото на човек, който похулил Мохамед. Но авторитетни сливенски християни съумели да получат позволение от кадията да го погребат по християнски. Свещениците поп Стефан и поп Янко го погребали тържествено в двора на метоха на Дохиарския манастир.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ