Срив в доверието към Борисов, Гешев и парламента
От началото на митингите социолозите записват спад в утвърждението на множеството държавни институции и растеж на отрицателните оценки за тях. Това важи най-много за Народното събрание, съда, прокуратурата и държавното управление. Срив на доверието към премиера Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев, сочи декемврийското проучване на ”Екзакта”.
В края на 2020 година най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях утвърждението е по-висок дял от неодобрението), а минимум одобрявани са съдът, прокуратурата и Народното събрание. Парламентът е институцията с най-високо отрицание през 2020 година Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на Народното събрание през декември е 19,1% към 69,1%, при съда това съответствие е 16,3% към 61,4 %, а по отношение на прокуратурата е 20% към 57,2%.
Правителството губи 6% утвърждение от началото на митингите и прибавя близо 10% отрицание за същия интервал. Неодобрението към работата на кабинета през декември е доста по-висок дял от утвърждението (61,3 % към 28,4%). Одобрението към президента Румен Радев през декември е 50,9 %, а неодобрението - 37,6 %. За последната година той губи 10% утвърждение и прибавя 12% отрицание.
От началото на митингите се трансформират по-видимо и публичните настройки към ръководещите. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева прибавя 16% отрицание за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6 %, а одобряващите я са 22,3 %. Висока е поддръжката за нея в ГЕРБ - утвърждават я 77 % от гласоподавателите на партията. Премиерът Бойко Борисов губи 8% утвърждение от началото на митингите. През декември той е одобряван от 31,6 %от българите, а неодобряващите го са 60,7%. Борисов е одобряван от 95 % от гласоподавателите на ГЕРБ.
Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3 %, а неодобрението му е 57,7 %.
Корнелия Нинова като ръководител на парламентарна група е с утвърждение от 23,4 %, следвана от Даниела Дариткова с 22% утвърждение. Нинова леко покачва утвърждението си в края на годината, като с 3-4% спада неодобрението към нея след преизбирането ѝ за водач на Българска социалистическа партия. Понастоящем я утвърждават 88 % от гласоподавателите на Българска социалистическа партия, показват от " Екзакта ".
С приближаването на постоянните парламентарни избори нараства публичната убеденост, че ГЕРБ ще изкара цялостния си управнически мандат. Делът на очакващите ГЕРБ да приключи до дъно мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57%, а през декември е към този момент 64 %. Допускащите опцията за предварителни парламентарни избори са намалели двойно през декември спрямо юни (8 % против 16 %).
Отговорите на открит електорален въпрос в актуалното проучване демонстрират, че сигурни участници в идващ парламент са ГЕРБ, Българска социалистическа партия, " ИТН " и Движение за права и свободи съгласно данните на " Екзакта ". Разликата сред електоралната поддръжка за ГЕРБ и Българска социалистическа партия е от порядъка на 2% (18,6% и 16,5 %). Според " Екзакта " " ИТН " са трети с 9 %. На 5,4 % възлиза електоралната тежест на Движение за права и свободи. Шансове за идващ парламент имат Демократична България с 3,9 % електорален дял и Обединени патриоти - с 3,5 %. Потенциалът на Демократична България и Оперативна програма би могъл да работи за тях в идващите месеци, разясняват социолозите.
Лек растеж бележи електоратът на групировката на М. Манолова е посочвана като независима партия отвън коментираните съдружни формати с нейно присъединяване. " Републиканци за България " на Цветан Цветанов получава 2,4% електорална тежест три месеца след основаването си. По-малките партии имат капацитет, който следва да забележим дали ще усвоят в идващите месеци, означават от " Екзакта ".
Социолозите са тествали и настройките към позицията на България във връзка с Република Северна Македония. Според 46 % от българите не би трябвало да даваме втори късмет на РСМ да стартира договаряния с Европейски Съюз, до момента в който не бъдат дефинитивно позволени противоречивите въпроси. Сред останалите 53 % от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции.
Първата е по-мека - 14 % биха дали втори късмет на Македония до края на годината, в случай че РСМ показва положително отношение и заявява подготвеност да взема решение противоречивите въпроси, а втората е по-твърда - 39 % биха дали втори късмет на РСМ по-нататък във времето само в случай че има съответни доказателства, че се вземат решение противоречивите въпроси сред двете страни.
В края на 2020 година най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях утвърждението е по-висок дял от неодобрението), а минимум одобрявани са съдът, прокуратурата и Народното събрание. Парламентът е институцията с най-високо отрицание през 2020 година Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на Народното събрание през декември е 19,1% към 69,1%, при съда това съответствие е 16,3% към 61,4 %, а по отношение на прокуратурата е 20% към 57,2%.
Правителството губи 6% утвърждение от началото на митингите и прибавя близо 10% отрицание за същия интервал. Неодобрението към работата на кабинета през декември е доста по-висок дял от утвърждението (61,3 % към 28,4%). Одобрението към президента Румен Радев през декември е 50,9 %, а неодобрението - 37,6 %. За последната година той губи 10% утвърждение и прибавя 12% отрицание.
От началото на митингите се трансформират по-видимо и публичните настройки към ръководещите. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева прибавя 16% отрицание за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6 %, а одобряващите я са 22,3 %. Висока е поддръжката за нея в ГЕРБ - утвърждават я 77 % от гласоподавателите на партията. Премиерът Бойко Борисов губи 8% утвърждение от началото на митингите. През декември той е одобряван от 31,6 %от българите, а неодобряващите го са 60,7%. Борисов е одобряван от 95 % от гласоподавателите на ГЕРБ.
Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3 %, а неодобрението му е 57,7 %.
Корнелия Нинова като ръководител на парламентарна група е с утвърждение от 23,4 %, следвана от Даниела Дариткова с 22% утвърждение. Нинова леко покачва утвърждението си в края на годината, като с 3-4% спада неодобрението към нея след преизбирането ѝ за водач на Българска социалистическа партия. Понастоящем я утвърждават 88 % от гласоподавателите на Българска социалистическа партия, показват от " Екзакта ".
С приближаването на постоянните парламентарни избори нараства публичната убеденост, че ГЕРБ ще изкара цялостния си управнически мандат. Делът на очакващите ГЕРБ да приключи до дъно мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57%, а през декември е към този момент 64 %. Допускащите опцията за предварителни парламентарни избори са намалели двойно през декември спрямо юни (8 % против 16 %).
Отговорите на открит електорален въпрос в актуалното проучване демонстрират, че сигурни участници в идващ парламент са ГЕРБ, Българска социалистическа партия, " ИТН " и Движение за права и свободи съгласно данните на " Екзакта ". Разликата сред електоралната поддръжка за ГЕРБ и Българска социалистическа партия е от порядъка на 2% (18,6% и 16,5 %). Според " Екзакта " " ИТН " са трети с 9 %. На 5,4 % възлиза електоралната тежест на Движение за права и свободи. Шансове за идващ парламент имат Демократична България с 3,9 % електорален дял и Обединени патриоти - с 3,5 %. Потенциалът на Демократична България и Оперативна програма би могъл да работи за тях в идващите месеци, разясняват социолозите.
Лек растеж бележи електоратът на групировката на М. Манолова е посочвана като независима партия отвън коментираните съдружни формати с нейно присъединяване. " Републиканци за България " на Цветан Цветанов получава 2,4% електорална тежест три месеца след основаването си. По-малките партии имат капацитет, който следва да забележим дали ще усвоят в идващите месеци, означават от " Екзакта ".
Социолозите са тествали и настройките към позицията на България във връзка с Република Северна Македония. Според 46 % от българите не би трябвало да даваме втори късмет на РСМ да стартира договаряния с Европейски Съюз, до момента в който не бъдат дефинитивно позволени противоречивите въпроси. Сред останалите 53 % от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции.
Първата е по-мека - 14 % биха дали втори късмет на Македония до края на годината, в случай че РСМ показва положително отношение и заявява подготвеност да взема решение противоречивите въпроси, а втората е по-твърда - 39 % биха дали втори късмет на РСМ по-нататък във времето само в случай че има съответни доказателства, че се вземат решение противоречивите въпроси сред двете страни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ