Ива Монова – от състезател до другата страна на волейбола
От началото на летния сезон едно ново име се появи в щабовете на националните ни тимове, като Ивелина Монова извършва разнообразни управителни длъжности и оказва помощ на старши-треньорите в женското направление.
Само до преди няколко месеца Ива Монова бе настояща състезателка на Марица (Пловдив) като играеше на поста либеро. Тя е национална състезателка, волейболистка с доста опит, като има и наличие в чужбина. През миналия сезон бе в основата на шампионската купа на пловдивчанки и огромния пробив в груповата фаза най-престижния европейски шампионат – Шампионската лига. Веднага по-късно обаче настъпи коренна смяна, като тя мина от " другата страна " и стана тийм управител на националкитедо 17 години, които приключиха на четвърто място на Европейското състезание в София. След това активността й продължи в щаба на женския народен тим на България, където оказва помощ организационно на селекционара Иван Петков.
" До тази трансформация се стигна напълно внезапно ", споделя за BGvolleyball.com Ива Монова. " Иван Петков ми се обади и ме попита, бих ли се занимавала с такава служба и откакто го разисках с половинката ми се съгласих. Обичам провокациите и по тази причина се съгласих ".
Засега досегашната волейболистка не желае да разяснява бъдещето си в финален вид. Има възможност да се завърне на терена, само че има и опция да продължи по поетия към този момент път. Всичко ще се реши в края на лятото, когато завършва поетия ангажимент с женския народен тим.
" Възможно е да се завърна като играч. Волейболът ужасно ми липсва. Всеки ден съм в залата, само че от „ другата страна “ и като виждам девойките доста ми се играе ", доверява още либерото.
Чувства се добре по новия си път. За нея поста тийм управител е виновна служба с доста и разнообразна работа. Заявява, че постоянно й е харесвало да е в придвижване, както и да се оправя с разнообразни спънки и компликации по време на цялостния подготвителен и спортен развой.
Споделя, че е останала сюрпризирана какъв брой доста работа има по организацията на един народен тим с цел да се усещат удобно състезатели и щаб. Изисква се безрезервност и доста бягане, като постоянно всяка минута е разграфена и времето е ангажирано напълно. Но това въобще не я плаши, а в противен случай изпълнена е с готовност за рационализиране и изява на новото поле.
" Аз самата, даже след толкоз години на игрището, не съм си и представяла какъв брой доста изисква тази служба. Задълженията са ужасно доста, от това да се обезпечи вода за тренировките, през екипировка, самолетни билети, хотели, храна и още много неща ", разкрива всекидневието на един тийм управител досегашната състезателка.
След токова години във волейбола за нея връзката е доста лесна. И с девойките, и с дамите тя се схваща отлично. Особено това се демонстрира при дамите, като с много от тях е била съотборничка в националния тим, а до скоро с някои и на игрището с Марица.
Независимо, че е от " другата страна " Ива продължава да се вълнува около тима, с който е сега, единствено че към този момент по напълно друг метод. Казва, че в този момент влага много повее страсти от вълненията като играч.
" Дали се вълнувам? О, да, доста. Има моменти, в които дори не мога да виждам какво става на игрището. Когато си извън е доста по- стресиращо, тъй като и да искаш, с нищо неможе да окажеш помощ. Когато съм вътре е елементарно, зависи от мен да посрещна добре, да извадя хубава топка и да оказа помощ на тима ", изяснява с усмивка Ива.
А след толкоз години опит на волейболното поле задаваме въпроса, влече ли я активността да бъде треньор и би ли я направила своя специалност в бъдеще? Още не знае. Сега занапред е почнала по новия път и всичко би трябвало да осмисли и да се натрупа опит и умения. Всяко начало е прочувствено след което настава време за равносметка.
" Чак да ме влече да бъда треньор не бих споделила, само че не е изключено. Не всеки може да бъде треньор, изискват се доста самообладание и нерви, особенно при работата с дами ", добавя волейболистката – началник.
Заявява, че въпреки всичко вижда своето бъдеще обвързвано с волейбола, без значение пад каква форма е: " Бъдещето си, да сме живи и здрави, виждам във волейбола под каква форма ще е, единствено времето ще покаже ", приключва Ива Монова.
Само до преди няколко месеца Ива Монова бе настояща състезателка на Марица (Пловдив) като играеше на поста либеро. Тя е национална състезателка, волейболистка с доста опит, като има и наличие в чужбина. През миналия сезон бе в основата на шампионската купа на пловдивчанки и огромния пробив в груповата фаза най-престижния европейски шампионат – Шампионската лига. Веднага по-късно обаче настъпи коренна смяна, като тя мина от " другата страна " и стана тийм управител на националкитедо 17 години, които приключиха на четвърто място на Европейското състезание в София. След това активността й продължи в щаба на женския народен тим на България, където оказва помощ организационно на селекционара Иван Петков.
" До тази трансформация се стигна напълно внезапно ", споделя за BGvolleyball.com Ива Монова. " Иван Петков ми се обади и ме попита, бих ли се занимавала с такава служба и откакто го разисках с половинката ми се съгласих. Обичам провокациите и по тази причина се съгласих ".
Засега досегашната волейболистка не желае да разяснява бъдещето си в финален вид. Има възможност да се завърне на терена, само че има и опция да продължи по поетия към този момент път. Всичко ще се реши в края на лятото, когато завършва поетия ангажимент с женския народен тим.
" Възможно е да се завърна като играч. Волейболът ужасно ми липсва. Всеки ден съм в залата, само че от „ другата страна “ и като виждам девойките доста ми се играе ", доверява още либерото.
Чувства се добре по новия си път. За нея поста тийм управител е виновна служба с доста и разнообразна работа. Заявява, че постоянно й е харесвало да е в придвижване, както и да се оправя с разнообразни спънки и компликации по време на цялостния подготвителен и спортен развой.
Споделя, че е останала сюрпризирана какъв брой доста работа има по организацията на един народен тим с цел да се усещат удобно състезатели и щаб. Изисква се безрезервност и доста бягане, като постоянно всяка минута е разграфена и времето е ангажирано напълно. Но това въобще не я плаши, а в противен случай изпълнена е с готовност за рационализиране и изява на новото поле.
" Аз самата, даже след толкоз години на игрището, не съм си и представяла какъв брой доста изисква тази служба. Задълженията са ужасно доста, от това да се обезпечи вода за тренировките, през екипировка, самолетни билети, хотели, храна и още много неща ", разкрива всекидневието на един тийм управител досегашната състезателка.
След токова години във волейбола за нея връзката е доста лесна. И с девойките, и с дамите тя се схваща отлично. Особено това се демонстрира при дамите, като с много от тях е била съотборничка в националния тим, а до скоро с някои и на игрището с Марица.
Независимо, че е от " другата страна " Ива продължава да се вълнува около тима, с който е сега, единствено че към този момент по напълно друг метод. Казва, че в този момент влага много повее страсти от вълненията като играч.
" Дали се вълнувам? О, да, доста. Има моменти, в които дори не мога да виждам какво става на игрището. Когато си извън е доста по- стресиращо, тъй като и да искаш, с нищо неможе да окажеш помощ. Когато съм вътре е елементарно, зависи от мен да посрещна добре, да извадя хубава топка и да оказа помощ на тима ", изяснява с усмивка Ива.
А след толкоз години опит на волейболното поле задаваме въпроса, влече ли я активността да бъде треньор и би ли я направила своя специалност в бъдеще? Още не знае. Сега занапред е почнала по новия път и всичко би трябвало да осмисли и да се натрупа опит и умения. Всяко начало е прочувствено след което настава време за равносметка.
" Чак да ме влече да бъда треньор не бих споделила, само че не е изключено. Не всеки може да бъде треньор, изискват се доста самообладание и нерви, особенно при работата с дами ", добавя волейболистката – началник.
Заявява, че въпреки всичко вижда своето бъдеще обвързвано с волейбола, без значение пад каква форма е: " Бъдещето си, да сме живи и здрави, виждам във волейбола под каква форма ще е, единствено времето ще покаже ", приключва Ива Монова.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ