От началото на 60-те години, поради масовата миграция от селата

От началото на 60-те години, заради всеобщата миграция от селата към градовете, стартира стремително строителство на панелни жилищни комплекси. Създадена е и стройна скица на обмисляне на потребностите на хората там: детска градина – на 3 до 5 хиляди поданици, учебно заведение – на 15-20 000 поданици, поликлиника и кино – на 40-50 хиляди поданици, оповестява retro.bg. В по-големите комплекси са построени така наречен РУМ-ове, Битови комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и така нататък, написа socbg.com.

Хората от това потомство помнят, че жилищата в огромна част от издигнатите жилищни блокове бяха зачислени към другите предприятия и институции и в тях можеше да бъдат настанени единствено отговарящите на избрани условия служащи и чиновници. Така се появяват да вземем за пример така наречен военни блокове из цяла България, за кремиковските служащи изниква цялостен нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в доста от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „ Славейков “. Тъй като огромна част от жилищата бяха ведомствени, хората, които ги обитаваха, заплащаха за тях алегоричен наем на страната. Наемът за жилище към края на 80-те е: 90 лева за стая, 130 лева за гарсониера и 280 лева за тристаен апартамент.

През 1969 година при междинна месечна заплата 117,17 лв. една гарсониера в София се продава за 5000 лева, т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 60-те, съгласно комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент носи риск страната да настани в него наложително наематели на държавен, алегоричен наем.