От комерсиална гледна точка, Жоан Миро е един от най-продаваните

Да се стремиш към свобода е да се стремиш към простота ~ Жоан МИРО

От комерсиална позиция, Жоан Миро е един от най-продаваните модерни художници. Неговите нереални композиции притеглят декораторите, които обичат да украсяват с тях банкови офиси и вили на богаташи по Лазурния бряг. Неговите произведения са елементарно разпознаваеми, поради неповторимия му жанр, ярки цветове и странните форми на рисунките.

Художникът се ражда на 20 април 1893, а изобретателният му дух бива подхранен от най-ранно детство. 27- годишен Миро потегля по добре отъпкания артистичен път и отпътува за Париж., където прекарва повече от 10 години. Скоро се среща с най-хубавите създатели на времето си - кубиста Пабло Пикасо и сюрреалиста Андре Бретон. Движейки се измежду верните среди Миро завоюва почит и в добавка на личните си изложения, получава поръчка от съветския балет да направи лична интерпретация на Ромео и Жулиета.

Нещо повече Миро съумява да продаде своя лична картина „ The Farm “ не на какъв да е, а на самия Ърнест Хемингуей. През 1968 даже е награден със степен лекар на университета Харвард, а през 1975 е открита неговата фондация Fundació Joan Miró в Барселона.

Когато изяснява изкуството си, постоянно споделя, че то е плод на халюцинациите му, за които след това се схваща, че са плод на бедността му и това, че постоянно се е налагало да гладува. Силният му дух употребява тази нерадост, като я трансформира в източник на ентусиазъм.

Без да е формален член на сюрреалистичното придвижване, Жоан Миро има свободата да опитва с всички артистични стилове без да прави взаимни отстъпки с вижданията си. Преследва своите лични правила в артистичния свят, не робува на никакви художествени течения и резервира своята автономия, която му разрешава да изявява себе си в разнородни сфери.

Жоан Миро умира в Палма де Майорка на 25 декември 1983 година, оставяйки към 2000 картини, 500 статуи, 400 керамични произведения и 5000 рисунки и колажи и своя неповторим жанр.

(Joan Miró, photo by Carl Van Vechten, June 1935)

Трудно ми е да приказвам за моята живопис, тъй като тя е постоянно родена в едно халюцинационно положение, провокирано от някакъв справедлив или индивидуален потрес, за който аз съм изцяло неотговорен.

За мен формата в никакъв случай не е нереална, тя постоянно е звезда, човек или нещо друго.

Всичко, което рисувам, съм го видял в полята или на морския бряг.

За мен обектът е нещо живо. Тази цигара или тази кибритена кутия съдържат скришен живот, доста по-интензивен, в сравнение с могат да си помислят хората.

Най-простите неща ми дават хрумвания.

В течение на целият интервал, в който работя над платното, усещам, по какъв начин започнах да го обичам с такава обич, която се ражда единствено от постепенно схващане.

Когато работя, би трябвало да бъде замислено с огън в душата, само че изпълнено с клинична хладина.

Мисля за студиото ми като за зеленчукова градина, където нещата следват естествения си ход. Те порастват, избуяват. Трябва да ги присаждаш, да ги поливаш.

Започвам да рисувам, и, до момента в който рисувам, картината сама се утвърждава под моята четка.

Опитвам се да употребявам цвета, като думи, които образуват стихове, като ноти, които образуват музика.

Не различавам сред лирика и изобразяване.

Търся неподвижно придвижване, нещо равнозначно на красноречива тишина, няма музика.

Картината изниква от мазките с четката, както стихотворението изниква от думите. Смисълът идва по-късно.

Чувствам нужда за постигане на оптималната активност с най-малко средства.

Да се стремиш към независимост е да се стремиш към елементарност.

Най-важното на изкуството е какво ще посее. Изкуството може да почине, картината да изчезне. Важно е какви семена са покълнали от тях.

Joan Miró, Horse, Pipe and Red Flower, 1920, Philadelphia Museum of Art