Галина Георгиева не разбира от медии. Но за 97 депутати това няма значение
От години е известно, че Съветът за електронни медии е изцяло непотребен и паразитен орган, чиито членове са в плен на партийни зависимости и чиновническо мислене. Както и че съществуването на този (по принцип важен) регулатор на медийната среда у нас се обезсмисля от ден на ден, откогато ръководи ГЕРБ. В последното десетилетие партията на Бойко Борисов наложи скица за попълване на съвета, която толерира послушничеството и подсигурява разцвет на хора без биографии, подготвени на всичко, с цел да получат благословията на ръководещите. Поради тази причина от доста време насам в състезанията за нови членове на съвета вземат участие единствено имената, които внесат ГЕРБ, техните съдружни сътрудници и вероятно Българска социалистическа партия. Нито един човек от гражданския бранш към този момент не се мами да даде единодушие да бъде препоръчан, тъй като е авансово известно, че изборът е предупреден, че битка на хрумвания няма да има, а единствено кухо и нищо незначещо говорене. След което ГЕРБ и кръговете, които се пробват да управляват колкото се може повече медии в България, ще наложат волята си и ще изпълнят проекта си да вкарат още един дисциплиниран член на регулатора.
Изборът на най-новия член на съвета е самобитен връх в тази традиция. " Сега " разгласява (със съкращения) стенограмата от съвещанието на медийната комисия, на която бяха показани претендентите - Галина Георгиева, персонално предложение на Рашидов, и Ия Петкова–Гурбалова, номинирана от Българска социалистическа партия. Стенограмата илюстрира по-добре от всички разбори какъв е стилът на това ръководство. В наизустените и обтекаеми изявления на кандидатите проличава какъв брой изпразнено от смисъл е сякаш конкурсното начало при тези назначения. Безучастните погледи на депутатите подсказваха, че нищо в тази официална процедура няма никакво значение. Напротив, ръководителят Вежди Рашидов даже смъмри колегата си от ГЕРБ Лъчезар Иванов, че пита какво би трябвало да направи Съвет за електронни медии, с цел да се измъкне България от срамната 111-а позиция в международната ранглиста по независимост на словото. Ядът на Рашидов бе безрезултатен, тъй като Георгиева и Петкова така или другояче нямаха отговор на този въпрос. За съответните проблеми в работата на Съвет за електронни медии пък и дума не можеше да стане - очевидно нагласените и политически следени състезания за генерални шефове на Българска национална телевизия и БНР, пазаруването против десетки милиони на сериозни малките екрани като BiT и заличаването им по-късно, което става с решение на Съвет за електронни медии, прекосяването на Нова телевизия в ръцете на братята Домусчиеви и последвалите кадрови промени в медията и така нататък
При решаващото гласоподаване в залата предстоящо повече гласове събра Георгиева, която бе подкрепена както от ГЕРБ, по този начин и от " опозицията " в лицето на Движение за права и свободи. Въпреки че за новия член на Съвет за електронни медии още преди гласуването се разбра, че няма никакъв реален опит в медии с изключение на работа като телефонистка, че е завършила висшето си обучение във филиала на УНСС във Враца със компетентност " Аграрна стопанска система " и междинен успех " Добър 3.89 ". И че измежду предметите, които Георгиева е изучавала, няма нито един, свързан с медии. Не стана ясно и по какъв начин Георгиева дава отговор на изискването в Закона за радиото и малкия екран, че членове на Съвет за електронни медии могат да бъдат единствено хора, които " имат публичен престиж и професионално самопризнание ". Преди да попадне на новия си пост, тя нямаше даже социална видимост. Сега най-малко този недостиг е отхвърлен - Галя Георгиева беше запаметяваща се история в седмица на доста и огромни кавги. Уви, по най-неподходящите аргументи.
------------------------------------
Желанието ми е дам своята полза
Комисия по просвета и медии, Народно заседание
11 юли, 2019 година
--------
Станислав Станилов ( " Атака " ): Според вас предаванията на електронните медии намират ли се в границите на приличието съгласно публичните настройки?
Ия Петкова: Тук виждам главната роля на Съвет за електронни медии не като цензор, а като регулатор на това медийно наличие, както и ролята на двата етични кодекса. Разбира се, това е все по-същественият и значим въпрос, изключително и с навлизането на цифровите технологии и интернет. Пренасянето на аудио-визуалното наличие от обичайния екран към новите портативни устройства. В тази връзка бих желала да подчертавам върху нуждата от отбрана на децата от наличие, което може да поврежда тяхното психическо или физическо здраве. Наистина отбраната на децата е извънредно значима и корегулацията, от една страна – регулаторът, въпреки това, самите медии, които оферират това наличие.
Галя Георгиева: Тук е моментът да кажем и за свръхрегулацията на обичайните медии и с по-малка част за електронните такива. Директивата за аудио-визуални медийни услуги внася разяснение и ние като членки на Европейски Съюз до края на идната 2020 година сме в развой на консолидиране и на транспониране на тази инструкция, която визира даването на такива услуги посредством електронните медии.
Боряна Георгиева ( " Воля " ): Смятате ли, че ще съумеете в работата си да се абстрахирате от политическите ползи?
Г.Г.: Като млад и просветен човек, за себе си бих могла да кажа, че съм политически неангажирана, само че виновна към обстановката в страната. Работата ми все още, и предходни такива, е обвързвана с опцията да следя от близко и това потвърждава, че не съм имала проблем по тази тематика, която вие засягате, т.е. имала съм опция и съм го правила, абстрахирала съм се от всевъзможни политически намеси.
И.П.: Аз считам, че принадлежността към избрана партия не е минус, а пък непринадлежността към избрана партия не е преимущество. Мисля, че не е нужно да обосновавам, че уменията, знанията и експертизата не са функционалност на избрана политическа принадлежност или не. Смятам, че в целия ми доскорошен опит постоянно съм работила извънредно отговорно. Знаете, че работата в университет е обвързвана с развиването на младежи, където не можеш да си позволиш по някакъв метод държание, което да ги приканва в една или в друга посока, и съм извънредно безкомпромисна по тази тематика. Работата ми в НДК, който също е публично място, мисля, че неведнъж съм потвърдила това си качество, и на вашия въпрос бих се радвала, в случай че може да отговори някой от моите студенти или някой от моите сътрудници, с цел да ви увери и да бъдете спокойни в това.
Лъчезар Иванов (ГЕРБ): Първият въпрос: по какъв начин виждате битката с подправените вести? Вторият въпрос: какво бихте създали за отбрана на свободата на медиите и да можем да заемаме по-предна позиция в света и да не изглеждаме толкоз обратно?
Вежди Рашидов: Последният ви въпрос – има една действителна статистика, че България е доста напред по свободата на медиите. Това е много сложен въпрос и несъмнено това ще бъде доста по-нататъшен диалог след през днешния ден, като вземем решението, несъмнено, за попълнение на Съвет за електронни медии. Явно в бъдеще ще обсъждаме доста съществено някои проблеми, тъй като тук виждам, че опираме единствено до морала, само че не стига понякога моралът, защото за мен е доста значим въпросът, на който вие би трябвало да отговорите – до каква степен се базира свободата и чия привилегия е на словото? Аз считам, че всеки естествен човек по света има право на независимост на словото и не трябва то да бъде нереалност на една каста или на друга. Основно, когато приказваме за свободата на слово, какви ще бъдат функционалностите на контролиращите, на органа като Съвет за електронни медии, който с изключение на надзор би трябвало да има благоприятни условия и лостове да окаже въздействие, с цел да отбрани достолепието на всеки, както на медиите, по този начин и на всеки жител, по този начин и на феновете. Ние сме взаимно свързани като сервитьорите в ресторанта и клиентът – единият без другия няма по какъв начин да съществува. Така са и медиите – без фена няма по какъв начин да ви има и няма смисъл да има медии.
Г.Г.: Въпросът визира още една тематика от Директивата за аудио-визуални медийни услуги и това е ангажираността на публичните ни медии за повишение на медийната просветеност. В това число, бих допълнила и сериозното мислене на фена и на потребителя в интернет медиите. В този смисъл подправените вести са нещо, с което и представителите на медиите, и представителите на всички организации, а и в огромен % будното общество организира една такава масирана акция, само че повишението на медийната грамотност е от главно значение.
И.П: Фалшивите вести са главен проблем освен в България, той е проблем на световно равнище. Това в действителност е проблем, с който аз персонално смятам – на това беше основана и цялата ми мотивация първоначално, че със взаимни средства би трябвало да се опитваме да се оправяме. Както сподели и госпожа Георгиева, подправените вести и оправянето с тях вървят ръка за ръка с повишение на медийната просветеност. Приоритетът за повишение на медийната просветеност е ясно отразен в новата инструкция, която следва да бъде транспонирана – живи и здрави, следващата година. По-добрата медийна среда може би е част от отговора и на втория въпрос във връзка с свободата на словото. Мисля, че 111-о място – най-малко по това, което последно съм чела – заема България, което има къде да се усъвършенства, има предизвикателство. Считам, че още веднъж е роля на всички заинтригувани страни, на всички участници в медийната екосистема, с цел да се усъвършенства това.
Г.Г.: През 2016 година е било последното чуване, чиято стенограма за претендент на Съвет за електронни медии съм чела, и тогава България беше на 113-о място, в този момент и госпожа Петкова споделя, че сме на 111-о.
Велислава Кръстева (ДПС): Какво ще работите в Съвет за електронни медии?
Г.Г.: Работата на надзорния орган, съобразено отново със Закон за радиото и телевизията, изисква вземането на решения с колегиалност, едни положителни, публично познати правила. Преди години с едно риалити, към момента бях част от екипа на Нова телевизия, в Съвет за електронни медии бързо образуваха една комисия дружно с представители от Агенция за протекция на детето, където доста бързо трябваше да вземат решение и може би и вследствие на това всяка година до 31-во число на март подписват едно в допълнение съглашение с Агенцията за протекция на детето да преценяват наличието, което се излъчва в медиите. Така че част от работата на Съвет за електронни медии с изключение на надзора е удобното повлияване на медийната среда.
Ако фундаментът е обучение, то кое ни учи на хъс и мотивация за развиване? Това е работата ни. Това е и част от желанието ми аз да вземам участие, като дам своята полза, тъй като за мен резултатът се мери с % полза. Да, можех да употребявам времето си по отношение на убеждението на това вие да вземете решение, само че убеждението е предоставяне на доверие. Така че в този смисъл мандатната позиция не допуска изпитателен период в осъществяването на един план, полезността какво остава след теб.
И.П.: Въпросът е сложен и ще ви кажа. Първо, ще стартира с това, че Съвет за електронни медии е групов регулаторен орган, и се връщам към мотивацията. Първото нещо, в което аз надълбоко имам вяра е, че един човек самичък нищо не може да направи. Може да го направи, когато работи в екип, и това ще е моето първо нещо, с което аз бих станала член на Съвет за електронни медии. И разбира се, спазването на закона.
Александър Симов (БСП): Ще доживеем ли досега, в който Съвет за електронни медии има ясно отношение по тематиката има ли независимост на словото в България?
Г.Г: Без да изпадам в подробност и да взимам отношение по поведение… Във връзка с доклада на Съвет за електронни медии, срещнах се с него, изчетох го целия и в годините ми се е налагало. В този смисъл, в случай че хората, пред които този орган се регистрира като контролен подобен, и сте обърнали внимание, квалификацията на чиновниците там е нещо, към което настоящите членове и ръководителят са се насочили последните две години. Може би многото редове на квалификации, които следва да придобият, е било… Относно свободата на словото не знам какъв отговор очаквате да получите. Ако са съждения на тази тематика, познанията ми в региона не са се изчерпали и това, което споделих досега, не преставам твърдо да заставам зад тази позиция и това е персонална отговорност. Асоциацията на европейските публицисти, българските публицисти подписват една, с голямо предпочитание да се съблюдава всичко написано там, и в идващия миг вие казвате, че няма независимост на словото.
А.С.: Ситуацията е тежка.
Г.Г.: С общи старания и полезността на органа нещата се случват.
И.П.: Аз също съм изчела доклада на Съвет за електронни медии и желая да кажа, че беше извънредно потребен. Единственото, което мога да направя в тази ситуация, без да влизам в непотребна дискусия, е да преповторя това, което доскоро споделих, а точно в самодейната роля в това всички страни да вземат участие в търсенето на разговор, в ролята на публичните медии като поръчител на тази независимост на словото.
Вежди Рашидов: Много постоянно говорихте тук за това – да се образоват публицистите, да се приготвят, да има начетеност. Аз считам, че СУ от стотици години бълва във Факултета по публицистика много мераклии да са гении. Скъпи колежки, аз доста желая от вас да чуя нещо, тъй като аз мога да ви изброя водещи излъчвания от по този начин наречените водещи публицисти по два часа, които са се трансформирали в представители на престъпната хроника на Министерство на вътрешните работи и на КАТ – и това е развлечение от заран до вечер. Българинът пък доста обича да е публицист – камераман. Интересува ме нещо друго – не знам дали ще образовате през ХХI в. някой публицист. Аз запитвам: какво бихте създали, в случай че сте в Съвет за електронни медии, срещу опростачването на поколенията, на децата ни, на бъдещето? Не знам дали ще образоваме някой, само че ние си опростачихме децата – едно потомство, и страхът ми от това, че това потомство на следващия ден ще бъдат майки и татковци. Да оставим подправените вести, на всички е ясно, че подправената вест е тъкмо това, което играе ролята на опростачване. Когато човек не пуши и не пие към този момент и единствено му остава един грях, да играе, че единствено яде и пие, без да упоменат за единствения му грях. Това също е подправена вест, само че от цялата тази история излиза един богат публицист, любещ народа с 15 хиляди лева, и малко ненавиждани политици с по 3 хиляди лева – нали, те ненавиждат народа. Искам да знам какво вършим оттук насетне, с цел да балансираме и да сложим всичко по този начин вярно, че всички да сме щастливи, тъй като „ Репортери без граници “ окепазиха и публицистиката, и името на българската ни страна. Затова споделям, че когато Съвет за електронни медии проработи, и ние би трябвало да намерим законови форми и да му дадем пълномощия, ние би трябвало да търсим тъкмо тези законови лостове, посредством които да вкараме най-сетне някаква хигиена в общия ни живот. Аз нямам доверие да е свещена крава само публицистиката, която безпределно почитам, тъй като е нужна. Аз имам вяра ужасно доста в това, че човек е свещено нещо – самият субект, и би трябвало да съхраним хигиената на самия субект, по тази причина, скъпи мои колежки, благодаря ви! (Отговор на въпроса не е даден и комисията минава към друга точка от дневния ред - б.р.).
Изборът на най-новия член на съвета е самобитен връх в тази традиция. " Сега " разгласява (със съкращения) стенограмата от съвещанието на медийната комисия, на която бяха показани претендентите - Галина Георгиева, персонално предложение на Рашидов, и Ия Петкова–Гурбалова, номинирана от Българска социалистическа партия. Стенограмата илюстрира по-добре от всички разбори какъв е стилът на това ръководство. В наизустените и обтекаеми изявления на кандидатите проличава какъв брой изпразнено от смисъл е сякаш конкурсното начало при тези назначения. Безучастните погледи на депутатите подсказваха, че нищо в тази официална процедура няма никакво значение. Напротив, ръководителят Вежди Рашидов даже смъмри колегата си от ГЕРБ Лъчезар Иванов, че пита какво би трябвало да направи Съвет за електронни медии, с цел да се измъкне България от срамната 111-а позиция в международната ранглиста по независимост на словото. Ядът на Рашидов бе безрезултатен, тъй като Георгиева и Петкова така или другояче нямаха отговор на този въпрос. За съответните проблеми в работата на Съвет за електронни медии пък и дума не можеше да стане - очевидно нагласените и политически следени състезания за генерални шефове на Българска национална телевизия и БНР, пазаруването против десетки милиони на сериозни малките екрани като BiT и заличаването им по-късно, което става с решение на Съвет за електронни медии, прекосяването на Нова телевизия в ръцете на братята Домусчиеви и последвалите кадрови промени в медията и така нататък
При решаващото гласоподаване в залата предстоящо повече гласове събра Георгиева, която бе подкрепена както от ГЕРБ, по този начин и от " опозицията " в лицето на Движение за права и свободи. Въпреки че за новия член на Съвет за електронни медии още преди гласуването се разбра, че няма никакъв реален опит в медии с изключение на работа като телефонистка, че е завършила висшето си обучение във филиала на УНСС във Враца със компетентност " Аграрна стопанска система " и междинен успех " Добър 3.89 ". И че измежду предметите, които Георгиева е изучавала, няма нито един, свързан с медии. Не стана ясно и по какъв начин Георгиева дава отговор на изискването в Закона за радиото и малкия екран, че членове на Съвет за електронни медии могат да бъдат единствено хора, които " имат публичен престиж и професионално самопризнание ". Преди да попадне на новия си пост, тя нямаше даже социална видимост. Сега най-малко този недостиг е отхвърлен - Галя Георгиева беше запаметяваща се история в седмица на доста и огромни кавги. Уви, по най-неподходящите аргументи.
------------------------------------
Желанието ми е дам своята полза
Комисия по просвета и медии, Народно заседание
11 юли, 2019 година
--------
Станислав Станилов ( " Атака " ): Според вас предаванията на електронните медии намират ли се в границите на приличието съгласно публичните настройки?
Ия Петкова: Тук виждам главната роля на Съвет за електронни медии не като цензор, а като регулатор на това медийно наличие, както и ролята на двата етични кодекса. Разбира се, това е все по-същественият и значим въпрос, изключително и с навлизането на цифровите технологии и интернет. Пренасянето на аудио-визуалното наличие от обичайния екран към новите портативни устройства. В тази връзка бих желала да подчертавам върху нуждата от отбрана на децата от наличие, което може да поврежда тяхното психическо или физическо здраве. Наистина отбраната на децата е извънредно значима и корегулацията, от една страна – регулаторът, въпреки това, самите медии, които оферират това наличие.
Галя Георгиева: Тук е моментът да кажем и за свръхрегулацията на обичайните медии и с по-малка част за електронните такива. Директивата за аудио-визуални медийни услуги внася разяснение и ние като членки на Европейски Съюз до края на идната 2020 година сме в развой на консолидиране и на транспониране на тази инструкция, която визира даването на такива услуги посредством електронните медии.
Боряна Георгиева ( " Воля " ): Смятате ли, че ще съумеете в работата си да се абстрахирате от политическите ползи?
Г.Г.: Като млад и просветен човек, за себе си бих могла да кажа, че съм политически неангажирана, само че виновна към обстановката в страната. Работата ми все още, и предходни такива, е обвързвана с опцията да следя от близко и това потвърждава, че не съм имала проблем по тази тематика, която вие засягате, т.е. имала съм опция и съм го правила, абстрахирала съм се от всевъзможни политически намеси.
И.П.: Аз считам, че принадлежността към избрана партия не е минус, а пък непринадлежността към избрана партия не е преимущество. Мисля, че не е нужно да обосновавам, че уменията, знанията и експертизата не са функционалност на избрана политическа принадлежност или не. Смятам, че в целия ми доскорошен опит постоянно съм работила извънредно отговорно. Знаете, че работата в университет е обвързвана с развиването на младежи, където не можеш да си позволиш по някакъв метод държание, което да ги приканва в една или в друга посока, и съм извънредно безкомпромисна по тази тематика. Работата ми в НДК, който също е публично място, мисля, че неведнъж съм потвърдила това си качество, и на вашия въпрос бих се радвала, в случай че може да отговори някой от моите студенти или някой от моите сътрудници, с цел да ви увери и да бъдете спокойни в това.
Лъчезар Иванов (ГЕРБ): Първият въпрос: по какъв начин виждате битката с подправените вести? Вторият въпрос: какво бихте създали за отбрана на свободата на медиите и да можем да заемаме по-предна позиция в света и да не изглеждаме толкоз обратно?
Вежди Рашидов: Последният ви въпрос – има една действителна статистика, че България е доста напред по свободата на медиите. Това е много сложен въпрос и несъмнено това ще бъде доста по-нататъшен диалог след през днешния ден, като вземем решението, несъмнено, за попълнение на Съвет за електронни медии. Явно в бъдеще ще обсъждаме доста съществено някои проблеми, тъй като тук виждам, че опираме единствено до морала, само че не стига понякога моралът, защото за мен е доста значим въпросът, на който вие би трябвало да отговорите – до каква степен се базира свободата и чия привилегия е на словото? Аз считам, че всеки естествен човек по света има право на независимост на словото и не трябва то да бъде нереалност на една каста или на друга. Основно, когато приказваме за свободата на слово, какви ще бъдат функционалностите на контролиращите, на органа като Съвет за електронни медии, който с изключение на надзор би трябвало да има благоприятни условия и лостове да окаже въздействие, с цел да отбрани достолепието на всеки, както на медиите, по този начин и на всеки жител, по този начин и на феновете. Ние сме взаимно свързани като сервитьорите в ресторанта и клиентът – единият без другия няма по какъв начин да съществува. Така са и медиите – без фена няма по какъв начин да ви има и няма смисъл да има медии.
Г.Г.: Въпросът визира още една тематика от Директивата за аудио-визуални медийни услуги и това е ангажираността на публичните ни медии за повишение на медийната просветеност. В това число, бих допълнила и сериозното мислене на фена и на потребителя в интернет медиите. В този смисъл подправените вести са нещо, с което и представителите на медиите, и представителите на всички организации, а и в огромен % будното общество организира една такава масирана акция, само че повишението на медийната грамотност е от главно значение.
И.П: Фалшивите вести са главен проблем освен в България, той е проблем на световно равнище. Това в действителност е проблем, с който аз персонално смятам – на това беше основана и цялата ми мотивация първоначално, че със взаимни средства би трябвало да се опитваме да се оправяме. Както сподели и госпожа Георгиева, подправените вести и оправянето с тях вървят ръка за ръка с повишение на медийната просветеност. Приоритетът за повишение на медийната просветеност е ясно отразен в новата инструкция, която следва да бъде транспонирана – живи и здрави, следващата година. По-добрата медийна среда може би е част от отговора и на втория въпрос във връзка с свободата на словото. Мисля, че 111-о място – най-малко по това, което последно съм чела – заема България, което има къде да се усъвършенства, има предизвикателство. Считам, че още веднъж е роля на всички заинтригувани страни, на всички участници в медийната екосистема, с цел да се усъвършенства това.
Г.Г.: През 2016 година е било последното чуване, чиято стенограма за претендент на Съвет за електронни медии съм чела, и тогава България беше на 113-о място, в този момент и госпожа Петкова споделя, че сме на 111-о.
Велислава Кръстева (ДПС): Какво ще работите в Съвет за електронни медии?
Г.Г.: Работата на надзорния орган, съобразено отново със Закон за радиото и телевизията, изисква вземането на решения с колегиалност, едни положителни, публично познати правила. Преди години с едно риалити, към момента бях част от екипа на Нова телевизия, в Съвет за електронни медии бързо образуваха една комисия дружно с представители от Агенция за протекция на детето, където доста бързо трябваше да вземат решение и може би и вследствие на това всяка година до 31-во число на март подписват едно в допълнение съглашение с Агенцията за протекция на детето да преценяват наличието, което се излъчва в медиите. Така че част от работата на Съвет за електронни медии с изключение на надзора е удобното повлияване на медийната среда.
Ако фундаментът е обучение, то кое ни учи на хъс и мотивация за развиване? Това е работата ни. Това е и част от желанието ми аз да вземам участие, като дам своята полза, тъй като за мен резултатът се мери с % полза. Да, можех да употребявам времето си по отношение на убеждението на това вие да вземете решение, само че убеждението е предоставяне на доверие. Така че в този смисъл мандатната позиция не допуска изпитателен период в осъществяването на един план, полезността какво остава след теб.
И.П.: Въпросът е сложен и ще ви кажа. Първо, ще стартира с това, че Съвет за електронни медии е групов регулаторен орган, и се връщам към мотивацията. Първото нещо, в което аз надълбоко имам вяра е, че един човек самичък нищо не може да направи. Може да го направи, когато работи в екип, и това ще е моето първо нещо, с което аз бих станала член на Съвет за електронни медии. И разбира се, спазването на закона.
Александър Симов (БСП): Ще доживеем ли досега, в който Съвет за електронни медии има ясно отношение по тематиката има ли независимост на словото в България?
Г.Г: Без да изпадам в подробност и да взимам отношение по поведение… Във връзка с доклада на Съвет за електронни медии, срещнах се с него, изчетох го целия и в годините ми се е налагало. В този смисъл, в случай че хората, пред които този орган се регистрира като контролен подобен, и сте обърнали внимание, квалификацията на чиновниците там е нещо, към което настоящите членове и ръководителят са се насочили последните две години. Може би многото редове на квалификации, които следва да придобият, е било… Относно свободата на словото не знам какъв отговор очаквате да получите. Ако са съждения на тази тематика, познанията ми в региона не са се изчерпали и това, което споделих досега, не преставам твърдо да заставам зад тази позиция и това е персонална отговорност. Асоциацията на европейските публицисти, българските публицисти подписват една, с голямо предпочитание да се съблюдава всичко написано там, и в идващия миг вие казвате, че няма независимост на словото.
А.С.: Ситуацията е тежка.
Г.Г.: С общи старания и полезността на органа нещата се случват.
И.П.: Аз също съм изчела доклада на Съвет за електронни медии и желая да кажа, че беше извънредно потребен. Единственото, което мога да направя в тази ситуация, без да влизам в непотребна дискусия, е да преповторя това, което доскоро споделих, а точно в самодейната роля в това всички страни да вземат участие в търсенето на разговор, в ролята на публичните медии като поръчител на тази независимост на словото.
Вежди Рашидов: Много постоянно говорихте тук за това – да се образоват публицистите, да се приготвят, да има начетеност. Аз считам, че СУ от стотици години бълва във Факултета по публицистика много мераклии да са гении. Скъпи колежки, аз доста желая от вас да чуя нещо, тъй като аз мога да ви изброя водещи излъчвания от по този начин наречените водещи публицисти по два часа, които са се трансформирали в представители на престъпната хроника на Министерство на вътрешните работи и на КАТ – и това е развлечение от заран до вечер. Българинът пък доста обича да е публицист – камераман. Интересува ме нещо друго – не знам дали ще образовате през ХХI в. някой публицист. Аз запитвам: какво бихте създали, в случай че сте в Съвет за електронни медии, срещу опростачването на поколенията, на децата ни, на бъдещето? Не знам дали ще образоваме някой, само че ние си опростачихме децата – едно потомство, и страхът ми от това, че това потомство на следващия ден ще бъдат майки и татковци. Да оставим подправените вести, на всички е ясно, че подправената вест е тъкмо това, което играе ролята на опростачване. Когато човек не пуши и не пие към този момент и единствено му остава един грях, да играе, че единствено яде и пие, без да упоменат за единствения му грях. Това също е подправена вест, само че от цялата тази история излиза един богат публицист, любещ народа с 15 хиляди лева, и малко ненавиждани политици с по 3 хиляди лева – нали, те ненавиждат народа. Искам да знам какво вършим оттук насетне, с цел да балансираме и да сложим всичко по този начин вярно, че всички да сме щастливи, тъй като „ Репортери без граници “ окепазиха и публицистиката, и името на българската ни страна. Затова споделям, че когато Съвет за електронни медии проработи, и ние би трябвало да намерим законови форми и да му дадем пълномощия, ние би трябвало да търсим тъкмо тези законови лостове, посредством които да вкараме най-сетне някаква хигиена в общия ни живот. Аз нямам доверие да е свещена крава само публицистиката, която безпределно почитам, тъй като е нужна. Аз имам вяра ужасно доста в това, че човек е свещено нещо – самият субект, и би трябвало да съхраним хигиената на самия субект, по тази причина, скъпи мои колежки, благодаря ви! (Отговор на въпроса не е даден и комисията минава към друга точка от дневния ред - б.р.).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ