Проф. Минчев: Насърчаването на българите в чужбина на всяка цена да гласуват не е задължително
От Facebook профила на политическия анализатор проф. Огнян Минчев
Време е за известно преосмисляне на казуса „ гласоподаване в чужбина “. Допреди 10 години гласуването отвън България бе по-скоро нищожно от позиция на изборните резултати - с огромното изключение на гласовете от Турция. С повишаването на общността на българите в чужбина, казусът за гражданското и политическо присъединяване на новата българска диаспора придобиваше все по-голямо значение.
Живеем във времена, в които на всички места се разрастват така наречен „ флуидни народи “ - национални общности, огромни елементи от които се „ разстилат “ по света, най-много по отношение на глобализацията. Китайци и индийци са най-типичните образци за „ флуидни народи “ в актуалния свят.
В България нестихващата емиграция с право се преглежда като голям проблем за националното ни развиване, само че към този момент не разполагаме с изключително ефикасни принадлежности - институционални и икономически - с цел да редуцираме вълната на гурбетчии и дълготрайно напускащи страната наши съграждани. Може би не е изключително утешителен фактът, че от множеството прилежащи страни и нации - от Източна Европа и някогашния Съветски съюз - емигрират съпоставими, даже по-големи елементи от националните общества като разследване на посткомунистическия преход.
Емиграцията от България е загуба на народен капитал - в стопанската система, в публичния живот, в капацитета на страната да се утвърди като стратегически фактор в района на югоизточна Европа. Тази загуба може да бъде отчасти обезщетена, в случай че българската страна, българският бизнес и гражданската общественост развият характерни принадлежности - политики, тактики - за най-малко частична интеграция на нашата диаспора в българския народен живот. Успелите българи в чужбина могат да бъдат привлечени да споделят част от своите триумфи и професионални и персонални достижения в планове, които са свързани с България.
Но българската диаспора не се състои единствено от сполучливи или доста интелигентни хора, макар продължителната заблуда, която споделяхме, че от България „ изтичат “ най-вече „ мозъци “. На процедура се оказва, че хора от всички обществени прослойки избират емиграцията като краткотрайна или дефинитивна орис за себе си. Те са друго сполучливи и друго задоволени или не от своя живот в чужбина. За положително или за неприятно, приелите ги общества ги интегрират и „ гълтам “ като натурален развой, който при българите се оказва по-успешен, в сравнение с при араби, гърци или китайци.
Най-лесният метод да се поддържа една жива връзка сред България и емигриралите българи - с изключение на, несъмнено фамилните връзки - е стимулирането на българите в чужбина да вземат участие в политическия живот, да гласоподават. Речено - сторено.
Вследствие на една композиция от цивилен старания и законодателни промени в изборния кодекс, през последните 5-7 години се улеснява и подтиква откриването на изборни секции по целия свят, където има обилни български общности. През последните две години гласовете от чужбина образуваха възходящ дял от политическо въздействие и влияние върху резултатите от прекомерно честите избори в България.
Гласовете на българите в чужбина отрезвиха илюзорната картина за диаспората измежду българите, останали в родината си. Стана ясно, че в чужбина не са единствено „ мозъците “, а и всевъзможни други. Изясни се, че страстите и пристрастията на българите „ вкъщи “ са останали аналогични и присъщи на българите в чужбина. Прояви се и нещо доста значимо, което неизбежно ще дефинира нашето отношение към гласуването отвън България. Българите от диаспората гласоподават за избрани български партии освен по лично „ български “ аргументи, само че и като разследване на своите прекарвания и живот в обществата, където са намерили гостолюбие.
Големият брой гласове в чужбина за партии като Има Такъв Народ и - изключително - за „ Възраждане “ породи отвращение измежду част от българската общност, поддържаща по-либерални разновидности на политическо държание. „ Не стига, че са отишли да живеят в Англия и в Америка, ами и за Путин ще ми гласоподават. Защо не отидат да живеят в Урюпинск - и тогава да гласоподават за Путин...? “
„ Евразийското “ изборно държание на огромни групи емигранти е освен разследване от въздействието, което оказва върху тях фамилията им, останало в България. Тези българи от диаспората гласоподават в интерес на десния популизъм по „ лични “ или „ заварени “ в обществата, където обитават аргументи. Мнозина от българите емигранти носят в себе си вариации на характерна българска патриархалност и традиционализъм, които пораждат у тях неприемане, даже отвращение от степента на либерализация на нравите на Запад.
„ Джендър “ културата, толерантността към имигранти от целия свят, разпадът на обичайна просвета в западните общества поражда мощна консервативна реакция измежду мнозина български емигранти. Ако гласоподаваха на френски избори, те щяха да поддържат несъмнено Националния фронт на мадам льо Пен. В Германия - Алтернативата за Германия. А в България - гласоподават за „ Възраждане “, а преди този момент - за Има Такъв Народ.
От една страна, този български избор от чужбина сближава политическите трендове на развиване в България с тези от цяла Европа и Америка. От друга - директното преместване на действителности от западните общества в българския политически избор може да има съществени - даже трагични последици за националния политически избор у нас. Ако решим, че въпреки всичко си коства да окуражаваме и поддържаме гласуването на български избори в чужбина, би трябвало да сме подготвени да поставим повече старания за тяхната подготовка и осъществяване.
Преди всичко, като страна и общество ние не вършим задоволително за осведомление на българската диаспора за развиването и проблемите на България в годините откакто емигрантите са я напуснали. Декоративната „ организация за българите в чужбина “ от дълго време е дадена на изполица на една дребна партия с огромни искания и несъмнено не се употребява по предопределение. Спорадичните политически визити в градове с български общности - на вицепрезидента, на партийни водачи и държавни представители надалеч не са задоволителни с цел да могат най-малко да приближат степента на осведоменост на диаспората до тази на българите, живеещи вкъщи си.
Подкрепата за български медии, учебни заведения, културни центрове и цивилен начинания е на доста по-ниско и неефективно равнище спрямо тази измежду народи, които от дълго време поддържат дълбоки връзки със своята диаспора. Вижте по какъв начин работят гръцката, арменската, полската диаспора в Европа и Америка и направете неизбежното съпоставяне с качеството на нашите старания.
Не зная какво е качеството на проведените в чужбина избори, само че допускам че тези секции, които се отварят в българските дипломатически задачи, работят задоволително добре - може би и по-добре от редица секции в самата България. Друг е въпросът по какъв начин работят секциите, проведени от самите общности, имат ли всички доброволци в тях задоволителна подготовка с цел да управляват и регистрират резултатите от изборите. На последните избори от 2 октомври още веднъж имаше известия за нарушавания на разпоредбите в редица секции - да вземем за пример в Турция, където заявления се попълнят отвън изборните секции, в секциите се позволяват външни лица и така нататък
Не е маловажно събитието, че броят на българите в чужбина, които гласоподават, варира в много по-широки граници, в сравнение с този на гласуващите в самата България. На 2 октомври гласуваха доста по-малко българи в чужбина, в сравнение с изборите през 2021 година От тази гл. точка - не съм сигурен, че основаването на специфичен „ изборен регион “ за чужбина е добра концепция, най-малкото тъй като закрепеният брой депутати в този „ регион “ ще се избират от доста различаващи се по брой гласоподаватели, отишли да гласоподават отвън България.
Най-накрая, само че не и по значение, колкото и непопулярна може да бъде сходна позиция - насърчаването на оптимално присъединяване в изборите на българите в чужбина непременно не е нито наложително, нито потребно от позиция на причините, изложени нагоре. Имаме потребност не просто от количество подадени гласове. Имаме потребност от гласоподаватели, които да са задоволително осведомени и задоволително стимулирани от позиция на българските публични действителности да вземат участие в изборите. Гласуването би трябвало да бъде обезпечено задоволително добре като организация и процедури, с цел да има смисъл като законно волеизлияние.
Към сегашния миг не по-малко от 25 на 100 от българските жители се намират дълготрайно в чужбина, което единствено по себе си е задоволителен мотив в интерес на тяхното привличане и консолидиране в българския публичен, културен и политически живот. Но връзките на България като страна и общество с нейната диаспора би трябвало да бъдат по-дълбоки и органични. Гласуването в чужбина би трябвало да бъде част от общите старания - на българите в България и на българите в чужбина да останат дружно в една интегрирана общественост на българската нация - от ден на ден „ флуидна “, сходно на голям брой други народи в актуалния свят.
Време е за известно преосмисляне на казуса „ гласоподаване в чужбина “. Допреди 10 години гласуването отвън България бе по-скоро нищожно от позиция на изборните резултати - с огромното изключение на гласовете от Турция. С повишаването на общността на българите в чужбина, казусът за гражданското и политическо присъединяване на новата българска диаспора придобиваше все по-голямо значение.
Живеем във времена, в които на всички места се разрастват така наречен „ флуидни народи “ - национални общности, огромни елементи от които се „ разстилат “ по света, най-много по отношение на глобализацията. Китайци и индийци са най-типичните образци за „ флуидни народи “ в актуалния свят.
В България нестихващата емиграция с право се преглежда като голям проблем за националното ни развиване, само че към този момент не разполагаме с изключително ефикасни принадлежности - институционални и икономически - с цел да редуцираме вълната на гурбетчии и дълготрайно напускащи страната наши съграждани. Може би не е изключително утешителен фактът, че от множеството прилежащи страни и нации - от Източна Европа и някогашния Съветски съюз - емигрират съпоставими, даже по-големи елементи от националните общества като разследване на посткомунистическия преход.
Емиграцията от България е загуба на народен капитал - в стопанската система, в публичния живот, в капацитета на страната да се утвърди като стратегически фактор в района на югоизточна Европа. Тази загуба може да бъде отчасти обезщетена, в случай че българската страна, българският бизнес и гражданската общественост развият характерни принадлежности - политики, тактики - за най-малко частична интеграция на нашата диаспора в българския народен живот. Успелите българи в чужбина могат да бъдат привлечени да споделят част от своите триумфи и професионални и персонални достижения в планове, които са свързани с България.
Но българската диаспора не се състои единствено от сполучливи или доста интелигентни хора, макар продължителната заблуда, която споделяхме, че от България „ изтичат “ най-вече „ мозъци “. На процедура се оказва, че хора от всички обществени прослойки избират емиграцията като краткотрайна или дефинитивна орис за себе си. Те са друго сполучливи и друго задоволени или не от своя живот в чужбина. За положително или за неприятно, приелите ги общества ги интегрират и „ гълтам “ като натурален развой, който при българите се оказва по-успешен, в сравнение с при араби, гърци или китайци.
Най-лесният метод да се поддържа една жива връзка сред България и емигриралите българи - с изключение на, несъмнено фамилните връзки - е стимулирането на българите в чужбина да вземат участие в политическия живот, да гласоподават. Речено - сторено.
Вследствие на една композиция от цивилен старания и законодателни промени в изборния кодекс, през последните 5-7 години се улеснява и подтиква откриването на изборни секции по целия свят, където има обилни български общности. През последните две години гласовете от чужбина образуваха възходящ дял от политическо въздействие и влияние върху резултатите от прекомерно честите избори в България.
Гласовете на българите в чужбина отрезвиха илюзорната картина за диаспората измежду българите, останали в родината си. Стана ясно, че в чужбина не са единствено „ мозъците “, а и всевъзможни други. Изясни се, че страстите и пристрастията на българите „ вкъщи “ са останали аналогични и присъщи на българите в чужбина. Прояви се и нещо доста значимо, което неизбежно ще дефинира нашето отношение към гласуването отвън България. Българите от диаспората гласоподават за избрани български партии освен по лично „ български “ аргументи, само че и като разследване на своите прекарвания и живот в обществата, където са намерили гостолюбие.
Големият брой гласове в чужбина за партии като Има Такъв Народ и - изключително - за „ Възраждане “ породи отвращение измежду част от българската общност, поддържаща по-либерални разновидности на политическо държание. „ Не стига, че са отишли да живеят в Англия и в Америка, ами и за Путин ще ми гласоподават. Защо не отидат да живеят в Урюпинск - и тогава да гласоподават за Путин...? “
„ Евразийското “ изборно държание на огромни групи емигранти е освен разследване от въздействието, което оказва върху тях фамилията им, останало в България. Тези българи от диаспората гласоподават в интерес на десния популизъм по „ лични “ или „ заварени “ в обществата, където обитават аргументи. Мнозина от българите емигранти носят в себе си вариации на характерна българска патриархалност и традиционализъм, които пораждат у тях неприемане, даже отвращение от степента на либерализация на нравите на Запад.
„ Джендър “ културата, толерантността към имигранти от целия свят, разпадът на обичайна просвета в западните общества поражда мощна консервативна реакция измежду мнозина български емигранти. Ако гласоподаваха на френски избори, те щяха да поддържат несъмнено Националния фронт на мадам льо Пен. В Германия - Алтернативата за Германия. А в България - гласоподават за „ Възраждане “, а преди този момент - за Има Такъв Народ.
От една страна, този български избор от чужбина сближава политическите трендове на развиване в България с тези от цяла Европа и Америка. От друга - директното преместване на действителности от западните общества в българския политически избор може да има съществени - даже трагични последици за националния политически избор у нас. Ако решим, че въпреки всичко си коства да окуражаваме и поддържаме гласуването на български избори в чужбина, би трябвало да сме подготвени да поставим повече старания за тяхната подготовка и осъществяване.
Преди всичко, като страна и общество ние не вършим задоволително за осведомление на българската диаспора за развиването и проблемите на България в годините откакто емигрантите са я напуснали. Декоративната „ организация за българите в чужбина “ от дълго време е дадена на изполица на една дребна партия с огромни искания и несъмнено не се употребява по предопределение. Спорадичните политически визити в градове с български общности - на вицепрезидента, на партийни водачи и държавни представители надалеч не са задоволителни с цел да могат най-малко да приближат степента на осведоменост на диаспората до тази на българите, живеещи вкъщи си.
Подкрепата за български медии, учебни заведения, културни центрове и цивилен начинания е на доста по-ниско и неефективно равнище спрямо тази измежду народи, които от дълго време поддържат дълбоки връзки със своята диаспора. Вижте по какъв начин работят гръцката, арменската, полската диаспора в Европа и Америка и направете неизбежното съпоставяне с качеството на нашите старания.
Не зная какво е качеството на проведените в чужбина избори, само че допускам че тези секции, които се отварят в българските дипломатически задачи, работят задоволително добре - може би и по-добре от редица секции в самата България. Друг е въпросът по какъв начин работят секциите, проведени от самите общности, имат ли всички доброволци в тях задоволителна подготовка с цел да управляват и регистрират резултатите от изборите. На последните избори от 2 октомври още веднъж имаше известия за нарушавания на разпоредбите в редица секции - да вземем за пример в Турция, където заявления се попълнят отвън изборните секции, в секциите се позволяват външни лица и така нататък
Не е маловажно събитието, че броят на българите в чужбина, които гласоподават, варира в много по-широки граници, в сравнение с този на гласуващите в самата България. На 2 октомври гласуваха доста по-малко българи в чужбина, в сравнение с изборите през 2021 година От тази гл. точка - не съм сигурен, че основаването на специфичен „ изборен регион “ за чужбина е добра концепция, най-малкото тъй като закрепеният брой депутати в този „ регион “ ще се избират от доста различаващи се по брой гласоподаватели, отишли да гласоподават отвън България.
Най-накрая, само че не и по значение, колкото и непопулярна може да бъде сходна позиция - насърчаването на оптимално присъединяване в изборите на българите в чужбина непременно не е нито наложително, нито потребно от позиция на причините, изложени нагоре. Имаме потребност не просто от количество подадени гласове. Имаме потребност от гласоподаватели, които да са задоволително осведомени и задоволително стимулирани от позиция на българските публични действителности да вземат участие в изборите. Гласуването би трябвало да бъде обезпечено задоволително добре като организация и процедури, с цел да има смисъл като законно волеизлияние.
Към сегашния миг не по-малко от 25 на 100 от българските жители се намират дълготрайно в чужбина, което единствено по себе си е задоволителен мотив в интерес на тяхното привличане и консолидиране в българския публичен, културен и политически живот. Но връзките на България като страна и общество с нейната диаспора би трябвало да бъдат по-дълбоки и органични. Гласуването в чужбина би трябвало да бъде част от общите старания - на българите в България и на българите в чужбина да останат дружно в една интегрирана общественост на българската нация - от ден на ден „ флуидна “, сходно на голям брой други народи в актуалния свят.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ