Петър Анастасов – председател на Сдружението на българите на остров Крит, пред „Труд“: На Крит живеят хиляди българчета фантоми
От една година на 830 км от България на остров Крит неделни учебни заведения събират и образоват на роден език, география и история българчета – деца на емигранти. Защо са основали своя организация, по какъв начин преодоляват несгодите в живота на непозната земя и поддържат връзката си с Родината, интегрират ли се или кроят проекти за връщане вкъщи – за това беседваме с Петър Анастасов.
– Г-н Анастасов, какво съставлява Сдружението на българите на остров Крит и за какво го създадохте?
– Сдружението на българите на Крит е отговор на потребностите на една огромна маса български сънародници, които живеят десетки години към този момент на острова, само че нямат действителна представителност пред обществото, нито пред гръцката и българската страна. Бяхме принудени да създадем тази организация, с цел да решаваме проблемите си и да опазваме културата и традициите си. След влизането на България в Европейски Съюз доста от нещата се усъвършенстваха, като права и благоприятни условия, само че на този остров измененията не се усетиха доста.
– Казвате, че има проблеми за решение – какви са?
– Предполагам, че компликациите за всички български общности в чужбина са идентични, само че на Крит главният проблем е трудовоправният. Българите на острова не са предпазени съвсем от нито една институция. Гръцките синдикати са мощни, само че са главно на континенталната част. Според наша информация на острова има 15 000 непрекъснато пребиваващи българи и към 5-10 000 сезонни служащи. Много от тези хора са без адрес, работят притиснати от недобросъвестни работодатели, съвсем 95% от дамите, които работят по къщите, са без обезпечаване – имат потребност от трудовоправни съвещания, отбрана. На второ място са проблемите с документи и връзката с родината. Един образец – през 2014-2017 година стартира да изтича валидността на персоналните документи и хората изпаднаха в усложнения – трябваше да вървят до България или до Атина. Но за това трябват време, пари. Най-лесно е този проблем да се реши на място, само че няма консулство. Има проблеми и с регистрацията на новородените деца. Никой не те задължава, в случай че ти се роди дете в Гърция, да го регистрираш като български жител. Има фрапиращи случаи – над 20 години има деца, които не са регистрирани в нито един български указател. Деца фантоми.
– Как оказва помощ сдружението за решаването на тези проблеми?
– Една от първите ни задания беше да установим връзка с Родината и да потърсим помощта на държавните институции. През 2015 година 541 емигранти и още 100 души онлайн направихме подписка за консулство в Крит. Но Външно министерство се забави с отговора. Тогава поставихме въпроса посредством депутати в Народно събрание. И ни дадоха отговор, че българите на остров Крит ще имат 2 пъти годишно консулски дни. Дотогава изобщо нямахме визити на български дипломати. Консулски дни на остров Крит се организираха към този момент пет пъти. За две години бяха обслужени 1000-1200 индивида – подмениха се документи, дадоха са съвещания. 200 деца, които не бяха регистрирани, получиха български документи. От година работим с Министерство на външните работи, към този момент имаме и уверения от екипа на вицепремиера Валери Симеонов, че ще бъде основана работна група, която ще ревизира издаването на документи за раждане на български деца в чужбина и съм сигурен, че ще се появят десетки хиляди българчета, останали до момента фантоми. От Министерство на външните работи дадоха обещание и че ще се удължи периода на годност на паспортите като на персоналните карти ще е 10 години. Сега той е 5 години. Радваме се и сме признателни, че с госпожа Екатерина Захариева и това управление на Министерство на външните работи нещата потеглиха доста добре. Може би би трябвало да вършим консулските дни по-често, а не на 6 месеца – това е дълъг период за хората с проблеми. Промениха се и нещата в Президенството. По-рано не можехме даже да беседваме с тях, в този момент има комисия към госпожа Илияна Йотова, която работи за българите в чужбина. Питат ни „ Какво ви е нужно? “. Не се усещаме забравени.
– А гръцката страна по какъв начин се отнася към сдружението на българите?
– В началото беше мъчно – когато подадохме документи за регистрация, ни посъветваха сдружението да бъде гръцко-българско. Отказахме, само че те настояха в него да има най-малко един грък. Ние не се съгласихме, пратихме запитване в Конституционни съд на Гърция и откакто оттова обявиха, че няма спънка сдружението ни да е единствено българско, го записаха. На Крит към този момент ни одобряват като институция – търсят ни от полиция, обществени служби, брегова защита. Помагаме им в решаването на разнообразни проблеми, в които вземат участие освен българи. Има и случаи на нарушители, които употребяват български документи.
– В началото на годината на Крит породи напрежение измежду българската общественост поради мистериозното изгубване на три българки. Заговори се за всеобщи изгубвания, някои намесиха мафията.
– От началото на година шест българки изчезнаха на остров Крит. Само през май бяха три. Една беше открита удавена, за другите две още нищо не се знае. Когато има три, четири такива случая в границите на няколко месеца, става необичайно, разумно е да питаме какво става. За страдание, гръцката страната приключваше тези случаи по бързата процедура. А има притеснителни обстоятелства, които изискват изясняване. Логично е и Външно министерство да изиска информация по тези случаи и България да упорства да се изяснят изцяло. Не става въпрос да притискаме гръцката страна, а да защитим правата си. Сега около тези случаи в Гърция направиха телевизионни и радио излъчвания. Усещаме поддръжка. И се надяваме всички въпроси да получат съответни отговори.
– Интегрират ли се българите измежду обществото в Крит?
– За гърците първа категория хора отвън тях няма. Те са уверени, че от тях е почнало всичко – просвета, цивилизация, народна власт. По тези тематики няма даже смисъл да се спори с тях. Те мъчно одобряват някои неща за себе си. Ти си служащ и толкоз. Това се усеща даже когато беседват с теб. Помежду си се обръщат с „ господин, госпожо “. Да се извърнат към българин с „ господин “ е доста необичаен случай. Трябва да си работил дълго, да си се потвърдил, да си постигнал освен стандарт, само че и да си дал нещо на обществото. На нас не ни пречи, че не ни споделят „ господине “, привикнали сме. Ненормално е, когато откакто си се потвърдил с работа и спазваш разпоредбите, да не престават да не ти внасят осигуровки, да работиш в съботите и неделите. Хубавото е, че като влязохме в Европейски Съюз доста от тези неща се почистиха. Станахме законни служащи, преди този момент се криехме. И в този момент има проблеми, работа без контракти и осигуровки, само че има механизми да пазиме правата си. Но като приказваме за интеграция да кажа, че българските роми на Крит, те не са малко, се интегрират доста добре в общността – работят, икономисват, децата им учат… Което демонстрира, че когато има система със строги правила – ги съблюдават. А у нас се живее на помощи и законите не се съблюдават, тъй като системата го разрешава.
– Сдружението е медиатор в връзките на българите на Крит с страната, само че има ли и собствен живот? Обикновено споделят, че българите в чужбина се разделят на групи, не се сплотяват.
– Трудно се основава общественост. И не е единствено въпрос на български нрав. Всеки има ползи, проблеми. Няма по какъв начин да съответстват вижданията на всички. Освен това на Крит се работи доста. Всички са компактно ангажирани. Трудно е човек да отдели време да се включи в общността. Въпросът е да се употребяват общите неща и това се стремим да създадем в сдружението. Към уеб страницата си сме създали конгрес, вършим анкети – питаме хората какво желаят – учебно заведение, национални танци, общи празници. Работим за български културно-информационни центрове в четирите съществени града в Крит. Там хората да поддържат връзка, да има срещи, концерти. На 24 май 2015 година в парка на Ираклио отбелязахме Деня на Кирил и Методий, извихме хора. Направихме няколко новогодишни тържества с музика, танци – хората желаят да честват дружно, да се почерпят. В различен град празнувахме Бабинден. Направихме публично засаждане на рози в град Ираклио.
– Розова градина в Крит? Защо?
– На този остров няма нищо българско и искахме да го създадем. През март 2017 година за националния ни празник засадихме с разрешението на тамошната администрация 60 български рози в центъра на Ираклио. Но някой изскуба цветята. Не знам кой го направи – българи или гърци, само че се укротявам, че в този момент вместо на едно място в доста къщи има български рози.
– Но не остана български знак на острова!
– Имаме и различен проект. Миналата година се срещнахме с проф. Божидар Димитров – светла му памет! Искахме съвет по какъв начин да свържем България и Крит, тъй като не можахме да открием общи исторически събития, допирни точки. Врагове сме били във войни, само че в този момент живеем дружно, желаеме да сме другари. Професорът ни сподели „ Има една история, в която за свободата на Крит се бие Гарибалди дружно с нашия капитан Петко Войвода, проучете я! “ Заехме се и установихме, че през 1866 година Гарибалди и Петко Войвода вземат участие с тайфа от италианци и българи във въстанието в Крит. Въстанието е разгромено, мнозина са избити, само че капитан Петко с част от хората се избавя. Сега търсим подобаващ камък, говорихме със скулптори, които да създадат бюст на капитан Петко в Крит. Вероятно ще го сложим в наше помещение, гръцката страна сигурно няма да се съгласи да е на обществено място. И паметникът на капитан Петко в родното му село Доганхисар, Дедеагачко, е в частен парцел. Но значимото е да сложим този монумент, тъй като това е допирна точка сред България и Крит и ще оказва помощ за съдействието и разбирателството ни с локалните хора.
– Вече имате четири български учебни заведения на остров Крит. Как се стигна до това?
– Първата ни обща концепция беше да създадем учебно заведение. Но нещата потеглиха доста мъчно. Затова на първо време създадохме сдружението. И чак когато към този момент имахме организация и опит, се заехме да отворим неделни учебни заведения. Гръцката страна не желае български учебни заведения. Има си гръцки учебни заведения, споделя, посещавайте ги. От предходната година събираме и образоваме българските деца в неделите. Много сме признателни на Външното ни министерство и Президентството, които ни поддържаха, и на Агенцията за българите в чужбина, която ни обезпечи учебници. За една година децата към този момент четат и пишат на български и това го направиха 7 учителки, които работят безплатно. Преди това малко деца владееха документално родния език. Подали сме в МОН в България документи да ни финансират за новата образователна година по програмата „ Роден език и просвета “. Чакаме решение! Имаме записани 150 деца до момента, само че се усилват и евентуално ще стигнат към 200. Учат български език и литература, по-големите – история и география на България. Разполагаме с 9 учителки, само че търсим още.
– Къде се намират тези учебни заведения?
– Училищата ни са в наети от нас пространства в четирите съществени града – в Ираклио го нарекохме „ Райна княгиня “, в Ханя – „ Дора Габе “, в Ретимно – „ Анастасия Димитрова “ – първата българска учителка през Възраждането, в Йерапетра „ Гина Кунчева “ – майката на Левски. Дадохме им женски имена, тъй като и в България, и по света множеството наши учебни заведения носят мъжки имена. Ние взехме решение да отдадем респект на жените-будителки. Смятаме през новата образователна година да образуваме и фолклорно-танцов отбор. С департамента по езиково образование към Софийския университет се договорихме да създадем в Крит места за отдалечено езиково образование по български на българи и чужденци. А с МОН работим следващата година да разкрием паралелка, в която незавършили приблизително обучение ще могат да се приготвят и да вземат дипломи.
– Правят ли българите в Крит проекти за връщане в България?
– Това е болна тематика. Всеки има предпочитание рано или късно да се завърне в родината. Но доста е мъчно, когато човек изживее половината си живот някъде надалеч и свикне с непознатия метод на живот, да се върне обратно, където е в пъти по-неуредено. И най-много – по какъв начин да отведеш там децата си? Другата опция е да оставиш децата в чужбина и да се върнеш самичък в бащината къща. Всеки, който е бил на открито, е придобил опит, сила, умения, които могат да раздвижат системата в родината ни. Можем да допринесем куцащите неща да тръгнат по-добре. Но усещаме негативизъм и от двете страни. Много емигранти споделят „ Аз съм отпътувал, с цел да пребивавам по-добре, за какво да се връщам? “. Други в България викат „ Ти си избягал отсам, в този момент ще ме учиш по какъв начин да пребивавам. Нали си се избавил там! “ Никой не се е избавил! И ние в чужбина живеем мъчно, единствено малко материално сме по-добре. И сме по-спокойни за себе си и за децата. В България, когато се връщаме, се постанова отново да заключваме вратите с по 2-3 катинара и да не пускаме децата нощем на открито. Така че всеки самичък за себе си взема решение дали да се върне. Но е значимо, до момента в който сме на открито, където и да е, да се стремим да опазим традициите, културата и езика си и да ги предадем на децата си. Защото угасне ли тази искра, стартира претопяването и противоположния път изчезва.
Нашият посетител
Петър Анастасов е роден през 1974 година в Лом. Учил е в Техническия университет в Русе и Стопанската академия “Димитър А. Ценов ” в Свищов. През 90-те години на предишния век развива търговски бизнес в родния си край. 2001 година отпътува със фамилията си за остров Крит в Гърция. Там се занимава с интериорен дизайн, подрежда аптеки, магазини, сладкарници. Семеен, с две деца.
– Г-н Анастасов, какво съставлява Сдружението на българите на остров Крит и за какво го създадохте?
– Сдружението на българите на Крит е отговор на потребностите на една огромна маса български сънародници, които живеят десетки години към този момент на острова, само че нямат действителна представителност пред обществото, нито пред гръцката и българската страна. Бяхме принудени да създадем тази организация, с цел да решаваме проблемите си и да опазваме културата и традициите си. След влизането на България в Европейски Съюз доста от нещата се усъвършенстваха, като права и благоприятни условия, само че на този остров измененията не се усетиха доста.
– Казвате, че има проблеми за решение – какви са?
– Предполагам, че компликациите за всички български общности в чужбина са идентични, само че на Крит главният проблем е трудовоправният. Българите на острова не са предпазени съвсем от нито една институция. Гръцките синдикати са мощни, само че са главно на континенталната част. Според наша информация на острова има 15 000 непрекъснато пребиваващи българи и към 5-10 000 сезонни служащи. Много от тези хора са без адрес, работят притиснати от недобросъвестни работодатели, съвсем 95% от дамите, които работят по къщите, са без обезпечаване – имат потребност от трудовоправни съвещания, отбрана. На второ място са проблемите с документи и връзката с родината. Един образец – през 2014-2017 година стартира да изтича валидността на персоналните документи и хората изпаднаха в усложнения – трябваше да вървят до България или до Атина. Но за това трябват време, пари. Най-лесно е този проблем да се реши на място, само че няма консулство. Има проблеми и с регистрацията на новородените деца. Никой не те задължава, в случай че ти се роди дете в Гърция, да го регистрираш като български жител. Има фрапиращи случаи – над 20 години има деца, които не са регистрирани в нито един български указател. Деца фантоми.
– Как оказва помощ сдружението за решаването на тези проблеми?
– Една от първите ни задания беше да установим връзка с Родината и да потърсим помощта на държавните институции. През 2015 година 541 емигранти и още 100 души онлайн направихме подписка за консулство в Крит. Но Външно министерство се забави с отговора. Тогава поставихме въпроса посредством депутати в Народно събрание. И ни дадоха отговор, че българите на остров Крит ще имат 2 пъти годишно консулски дни. Дотогава изобщо нямахме визити на български дипломати. Консулски дни на остров Крит се организираха към този момент пет пъти. За две години бяха обслужени 1000-1200 индивида – подмениха се документи, дадоха са съвещания. 200 деца, които не бяха регистрирани, получиха български документи. От година работим с Министерство на външните работи, към този момент имаме и уверения от екипа на вицепремиера Валери Симеонов, че ще бъде основана работна група, която ще ревизира издаването на документи за раждане на български деца в чужбина и съм сигурен, че ще се появят десетки хиляди българчета, останали до момента фантоми. От Министерство на външните работи дадоха обещание и че ще се удължи периода на годност на паспортите като на персоналните карти ще е 10 години. Сега той е 5 години. Радваме се и сме признателни, че с госпожа Екатерина Захариева и това управление на Министерство на външните работи нещата потеглиха доста добре. Може би би трябвало да вършим консулските дни по-често, а не на 6 месеца – това е дълъг период за хората с проблеми. Промениха се и нещата в Президенството. По-рано не можехме даже да беседваме с тях, в този момент има комисия към госпожа Илияна Йотова, която работи за българите в чужбина. Питат ни „ Какво ви е нужно? “. Не се усещаме забравени.
– А гръцката страна по какъв начин се отнася към сдружението на българите?
– В началото беше мъчно – когато подадохме документи за регистрация, ни посъветваха сдружението да бъде гръцко-българско. Отказахме, само че те настояха в него да има най-малко един грък. Ние не се съгласихме, пратихме запитване в Конституционни съд на Гърция и откакто оттова обявиха, че няма спънка сдружението ни да е единствено българско, го записаха. На Крит към този момент ни одобряват като институция – търсят ни от полиция, обществени служби, брегова защита. Помагаме им в решаването на разнообразни проблеми, в които вземат участие освен българи. Има и случаи на нарушители, които употребяват български документи.
– В началото на годината на Крит породи напрежение измежду българската общественост поради мистериозното изгубване на три българки. Заговори се за всеобщи изгубвания, някои намесиха мафията.
– От началото на година шест българки изчезнаха на остров Крит. Само през май бяха три. Една беше открита удавена, за другите две още нищо не се знае. Когато има три, четири такива случая в границите на няколко месеца, става необичайно, разумно е да питаме какво става. За страдание, гръцката страната приключваше тези случаи по бързата процедура. А има притеснителни обстоятелства, които изискват изясняване. Логично е и Външно министерство да изиска информация по тези случаи и България да упорства да се изяснят изцяло. Не става въпрос да притискаме гръцката страна, а да защитим правата си. Сега около тези случаи в Гърция направиха телевизионни и радио излъчвания. Усещаме поддръжка. И се надяваме всички въпроси да получат съответни отговори.
– Интегрират ли се българите измежду обществото в Крит?
– За гърците първа категория хора отвън тях няма. Те са уверени, че от тях е почнало всичко – просвета, цивилизация, народна власт. По тези тематики няма даже смисъл да се спори с тях. Те мъчно одобряват някои неща за себе си. Ти си служащ и толкоз. Това се усеща даже когато беседват с теб. Помежду си се обръщат с „ господин, госпожо “. Да се извърнат към българин с „ господин “ е доста необичаен случай. Трябва да си работил дълго, да си се потвърдил, да си постигнал освен стандарт, само че и да си дал нещо на обществото. На нас не ни пречи, че не ни споделят „ господине “, привикнали сме. Ненормално е, когато откакто си се потвърдил с работа и спазваш разпоредбите, да не престават да не ти внасят осигуровки, да работиш в съботите и неделите. Хубавото е, че като влязохме в Европейски Съюз доста от тези неща се почистиха. Станахме законни служащи, преди този момент се криехме. И в този момент има проблеми, работа без контракти и осигуровки, само че има механизми да пазиме правата си. Но като приказваме за интеграция да кажа, че българските роми на Крит, те не са малко, се интегрират доста добре в общността – работят, икономисват, децата им учат… Което демонстрира, че когато има система със строги правила – ги съблюдават. А у нас се живее на помощи и законите не се съблюдават, тъй като системата го разрешава.
– Сдружението е медиатор в връзките на българите на Крит с страната, само че има ли и собствен живот? Обикновено споделят, че българите в чужбина се разделят на групи, не се сплотяват.
– Трудно се основава общественост. И не е единствено въпрос на български нрав. Всеки има ползи, проблеми. Няма по какъв начин да съответстват вижданията на всички. Освен това на Крит се работи доста. Всички са компактно ангажирани. Трудно е човек да отдели време да се включи в общността. Въпросът е да се употребяват общите неща и това се стремим да създадем в сдружението. Към уеб страницата си сме създали конгрес, вършим анкети – питаме хората какво желаят – учебно заведение, национални танци, общи празници. Работим за български културно-информационни центрове в четирите съществени града в Крит. Там хората да поддържат връзка, да има срещи, концерти. На 24 май 2015 година в парка на Ираклио отбелязахме Деня на Кирил и Методий, извихме хора. Направихме няколко новогодишни тържества с музика, танци – хората желаят да честват дружно, да се почерпят. В различен град празнувахме Бабинден. Направихме публично засаждане на рози в град Ираклио.
– Розова градина в Крит? Защо?
– На този остров няма нищо българско и искахме да го създадем. През март 2017 година за националния ни празник засадихме с разрешението на тамошната администрация 60 български рози в центъра на Ираклио. Но някой изскуба цветята. Не знам кой го направи – българи или гърци, само че се укротявам, че в този момент вместо на едно място в доста къщи има български рози.
– Но не остана български знак на острова!
– Имаме и различен проект. Миналата година се срещнахме с проф. Божидар Димитров – светла му памет! Искахме съвет по какъв начин да свържем България и Крит, тъй като не можахме да открием общи исторически събития, допирни точки. Врагове сме били във войни, само че в този момент живеем дружно, желаеме да сме другари. Професорът ни сподели „ Има една история, в която за свободата на Крит се бие Гарибалди дружно с нашия капитан Петко Войвода, проучете я! “ Заехме се и установихме, че през 1866 година Гарибалди и Петко Войвода вземат участие с тайфа от италианци и българи във въстанието в Крит. Въстанието е разгромено, мнозина са избити, само че капитан Петко с част от хората се избавя. Сега търсим подобаващ камък, говорихме със скулптори, които да създадат бюст на капитан Петко в Крит. Вероятно ще го сложим в наше помещение, гръцката страна сигурно няма да се съгласи да е на обществено място. И паметникът на капитан Петко в родното му село Доганхисар, Дедеагачко, е в частен парцел. Но значимото е да сложим този монумент, тъй като това е допирна точка сред България и Крит и ще оказва помощ за съдействието и разбирателството ни с локалните хора.
– Вече имате четири български учебни заведения на остров Крит. Как се стигна до това?
– Първата ни обща концепция беше да създадем учебно заведение. Но нещата потеглиха доста мъчно. Затова на първо време създадохме сдружението. И чак когато към този момент имахме организация и опит, се заехме да отворим неделни учебни заведения. Гръцката страна не желае български учебни заведения. Има си гръцки учебни заведения, споделя, посещавайте ги. От предходната година събираме и образоваме българските деца в неделите. Много сме признателни на Външното ни министерство и Президентството, които ни поддържаха, и на Агенцията за българите в чужбина, която ни обезпечи учебници. За една година децата към този момент четат и пишат на български и това го направиха 7 учителки, които работят безплатно. Преди това малко деца владееха документално родния език. Подали сме в МОН в България документи да ни финансират за новата образователна година по програмата „ Роден език и просвета “. Чакаме решение! Имаме записани 150 деца до момента, само че се усилват и евентуално ще стигнат към 200. Учат български език и литература, по-големите – история и география на България. Разполагаме с 9 учителки, само че търсим още.
– Къде се намират тези учебни заведения?
– Училищата ни са в наети от нас пространства в четирите съществени града – в Ираклио го нарекохме „ Райна княгиня “, в Ханя – „ Дора Габе “, в Ретимно – „ Анастасия Димитрова “ – първата българска учителка през Възраждането, в Йерапетра „ Гина Кунчева “ – майката на Левски. Дадохме им женски имена, тъй като и в България, и по света множеството наши учебни заведения носят мъжки имена. Ние взехме решение да отдадем респект на жените-будителки. Смятаме през новата образователна година да образуваме и фолклорно-танцов отбор. С департамента по езиково образование към Софийския университет се договорихме да създадем в Крит места за отдалечено езиково образование по български на българи и чужденци. А с МОН работим следващата година да разкрием паралелка, в която незавършили приблизително обучение ще могат да се приготвят и да вземат дипломи.
– Правят ли българите в Крит проекти за връщане в България?
– Това е болна тематика. Всеки има предпочитание рано или късно да се завърне в родината. Но доста е мъчно, когато човек изживее половината си живот някъде надалеч и свикне с непознатия метод на живот, да се върне обратно, където е в пъти по-неуредено. И най-много – по какъв начин да отведеш там децата си? Другата опция е да оставиш децата в чужбина и да се върнеш самичък в бащината къща. Всеки, който е бил на открито, е придобил опит, сила, умения, които могат да раздвижат системата в родината ни. Можем да допринесем куцащите неща да тръгнат по-добре. Но усещаме негативизъм и от двете страни. Много емигранти споделят „ Аз съм отпътувал, с цел да пребивавам по-добре, за какво да се връщам? “. Други в България викат „ Ти си избягал отсам, в този момент ще ме учиш по какъв начин да пребивавам. Нали си се избавил там! “ Никой не се е избавил! И ние в чужбина живеем мъчно, единствено малко материално сме по-добре. И сме по-спокойни за себе си и за децата. В България, когато се връщаме, се постанова отново да заключваме вратите с по 2-3 катинара и да не пускаме децата нощем на открито. Така че всеки самичък за себе си взема решение дали да се върне. Но е значимо, до момента в който сме на открито, където и да е, да се стремим да опазим традициите, културата и езика си и да ги предадем на децата си. Защото угасне ли тази искра, стартира претопяването и противоположния път изчезва.
Нашият посетител
Петър Анастасов е роден през 1974 година в Лом. Учил е в Техническия университет в Русе и Стопанската академия “Димитър А. Ценов ” в Свищов. През 90-те години на предишния век развива търговски бизнес в родния си край. 2001 година отпътува със фамилията си за остров Крит в Гърция. Там се занимава с интериорен дизайн, подрежда аптеки, магазини, сладкарници. Семеен, с две деца.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ