Карантината в гетата е пожелателна, за всички останали - задължителна
От дни в общественото пространство се разисква дали циганската махала в Сливен "Надежда " ще бъде сложена под карантина и затворена с обособени КПП-та, които да управляват влизането и излизането от квартала, заради пламналата болест там. Правозащитници незабавно видяха в това самобитна блодакада и уединяване на ромите, както и нарушение на човешките им права. Не е ли обаче тъкмо в този момент времето, в което тези сдружения, в които се изляха милиони и милиони финансови средства през годините за сякаш ромска интеграция, която по този начин и не се случи, да обяснят на нашите братя роми, че животът е главно човешко право, а не болестта, заболяванията и гибелта!?
"Жители на ромския квартал „ Надежда “ в Сливен сe измъкват през дупки в бетонната стена, издигната към махалата и по този начин пропущат инспекциите на контролно-пропусквателния пункт. От 36-те приети в болница пациенти, една трета са от "Надежда " и една трета - от регион в "Речица ". Похвално е държанието на кмета и регионалния шеф в града под Сините камъни, които се обърнаха към актива на локалните общности за подпомагане да подкрепят организирането на разяснителна акция, че противоепидемичните ограничения би трябвало прецизно да се съблюдават. Това обаче явно мъчно се възприема от жителите на циганските махали в цяла България, включително и софийските като Факултета.
Много от българските емигранти още при започване на карантината, запалила и Стария континент, се прибраха в България, заради настъпилата обществена и икономическа рецесия. В обществото ни незабавно се нагнети напрежение, че те може да са ни донесли смъртоносната болест, че евентуално не са се осигурявали там и по тази причина ще би трябвало да им се заплаща от общата хазна тук и още и още...
За никого в България не е загадка, че животът в циганските гета тече по собствен обичай и там спазването на правила е фантазия, която доста мъчно непринудено може да се случи. Разбира се, че измежду ромите има изключения, само че те живеят отвън тези квартали, познавам доста такива роми, които желаят да работят, да изучат децата си, да имат добър обществен статус и го реализират.
Но в махалите е друго, обикаляла съм ги дълго, там къщите са начесто - под един покрив живее цялата многолюдна фамилия, тук-там има вода, другаде не. Има огромни къщи със сателитни чинии. Има и коптори, в които се влиза напряко от улицата и се върви по земята, които са без порти и остъклени прозорци и така нататък и тъй наречените. Коментирам персоналните си усещания, без рекламация те да са неповторими, само че считам, че в родните ромските махали възбраните, карантината, няма по какъв начин да се съблюдават и не се съблюдават.
И тук към този момент идват справедливите питания - за какво, аджеба, в България законите и разпоредбите са годни единствено за едни и невалидни други!? Защо някои би трябвало да стоят затворени в домовете си, а други да се провират през дупки в стените, с цел да вървят където си желаят без маски и защитни средства, застрашавайки сигурността и живота на всички?! И тъй наречените и така нататък. Точно като в оня виц, че законът е врата в полето, през която минават единствено простаците, а тарикатите я заобикалят.
Много анализатори на процесите в Централна и Източна Европа се сплотяват към тезата, че международното заразно зло - коронавирусът, ускоряват настроенията против ромите в страните, ситуирани в тази част от Стария континент.
"Председателят на съвета Романи Розе, представен от организация KNA и "Дойче веле " насочва предизвестие - в това число към Европейски Съюз и държавните управления на въпросните страни: „ Ромите не трябва да се трансформират в изкупителна жертва, с която злоупотребяват националисти и расисти “. Той вижда в рецесията „ опасност от нови погроми против ромите “ ".
И с цел да няма "погром " би трябвало за следващ път да си затваряме очите и да страдаме от личната си приемливост, осигурявайки всепозволеност в държанието на това малцинство. Моите почетения, но най-накратко систематизирана обстановката у нас е такава - карантината в гетата е пожелателна, за всички останали жители е наложителна. Така не се гради заслужено и правово общество. Вярно е, че Иинституции и неправителствени организации, които не престават да лапат на гърба на тези хора, би трябвало да оказват помощ на бедните и несретните. В махалите е нужно да има освен полиция и жандармерия, а и здравни чиновници, посредници, обществени служащи, пастори, които безспирно да приказват и коментират, да оказват помощ. Има ги и в този момент тук-там. Но хайде стига с този двуличен "правозащитен " рев, тъй като това към този момент не е независимост, а свободия, която отива към вакханалия. Болестите и гибелта не са мотив за празенства.
"Жители на ромския квартал „ Надежда “ в Сливен сe измъкват през дупки в бетонната стена, издигната към махалата и по този начин пропущат инспекциите на контролно-пропусквателния пункт. От 36-те приети в болница пациенти, една трета са от "Надежда " и една трета - от регион в "Речица ". Похвално е държанието на кмета и регионалния шеф в града под Сините камъни, които се обърнаха към актива на локалните общности за подпомагане да подкрепят организирането на разяснителна акция, че противоепидемичните ограничения би трябвало прецизно да се съблюдават. Това обаче явно мъчно се възприема от жителите на циганските махали в цяла България, включително и софийските като Факултета.
Много от българските емигранти още при започване на карантината, запалила и Стария континент, се прибраха в България, заради настъпилата обществена и икономическа рецесия. В обществото ни незабавно се нагнети напрежение, че те може да са ни донесли смъртоносната болест, че евентуално не са се осигурявали там и по тази причина ще би трябвало да им се заплаща от общата хазна тук и още и още...
За никого в България не е загадка, че животът в циганските гета тече по собствен обичай и там спазването на правила е фантазия, която доста мъчно непринудено може да се случи. Разбира се, че измежду ромите има изключения, само че те живеят отвън тези квартали, познавам доста такива роми, които желаят да работят, да изучат децата си, да имат добър обществен статус и го реализират.
Но в махалите е друго, обикаляла съм ги дълго, там къщите са начесто - под един покрив живее цялата многолюдна фамилия, тук-там има вода, другаде не. Има огромни къщи със сателитни чинии. Има и коптори, в които се влиза напряко от улицата и се върви по земята, които са без порти и остъклени прозорци и така нататък и тъй наречените. Коментирам персоналните си усещания, без рекламация те да са неповторими, само че считам, че в родните ромските махали възбраните, карантината, няма по какъв начин да се съблюдават и не се съблюдават.
И тук към този момент идват справедливите питания - за какво, аджеба, в България законите и разпоредбите са годни единствено за едни и невалидни други!? Защо някои би трябвало да стоят затворени в домовете си, а други да се провират през дупки в стените, с цел да вървят където си желаят без маски и защитни средства, застрашавайки сигурността и живота на всички?! И тъй наречените и така нататък. Точно като в оня виц, че законът е врата в полето, през която минават единствено простаците, а тарикатите я заобикалят.
Много анализатори на процесите в Централна и Източна Европа се сплотяват към тезата, че международното заразно зло - коронавирусът, ускоряват настроенията против ромите в страните, ситуирани в тази част от Стария континент.
"Председателят на съвета Романи Розе, представен от организация KNA и "Дойче веле " насочва предизвестие - в това число към Европейски Съюз и държавните управления на въпросните страни: „ Ромите не трябва да се трансформират в изкупителна жертва, с която злоупотребяват националисти и расисти “. Той вижда в рецесията „ опасност от нови погроми против ромите “ ".
И с цел да няма "погром " би трябвало за следващ път да си затваряме очите и да страдаме от личната си приемливост, осигурявайки всепозволеност в държанието на това малцинство. Моите почетения, но най-накратко систематизирана обстановката у нас е такава - карантината в гетата е пожелателна, за всички останали жители е наложителна. Така не се гради заслужено и правово общество. Вярно е, че Иинституции и неправителствени организации, които не престават да лапат на гърба на тези хора, би трябвало да оказват помощ на бедните и несретните. В махалите е нужно да има освен полиция и жандармерия, а и здравни чиновници, посредници, обществени служащи, пастори, които безспирно да приказват и коментират, да оказват помощ. Има ги и в този момент тук-там. Но хайде стига с този двуличен "правозащитен " рев, тъй като това към този момент не е независимост, а свободия, която отива към вакханалия. Болестите и гибелта не са мотив за празенства.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ