Край на купуването на ирански петрол
От през днешния ден влезе в действие решението на Съединени американски щати да прекратят действието на изключенията, които позволяваха на някои страни да продължат да купуват ирански нефт макар глобите против Иран, осведоми ТАСС.
На 22 април държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо съобщи, че Съединени американски щати към този момент няма да вършат изключения за вносители на ирански нефт.
Изключенията позволяваха на Китай, Индия, Италия, Гърция, Япония, Южна Корея, Тайван и Турция да продължат да купуват ирански нефт макар американските наказания, които влязоха в действие през ноември. Тези купувачи имаха период до 2 май да сведат до нула вноса си на черно злато от Иран.
Решението за стягане на глобите против Техеран, комбинирано със съглашението за стесняване на добива, контрактувано от ОПЕК и нейни сътрудници, дадоха съображение на редица анализатори да покачат прогнозите си за цените на петрола през 2019 година.
Справка за историята на петролните наказания на Вашингтон против Техеран.
От партньорство до първи наказания
В интервала на ръководство на иранския шах Мохамед Реза Пахлави (1941-1979 година), който насочва страната на запад и към доближаване със Съединени американски щати, двете страни подписват редица военни и стопански контракти, с помощта на които двустранните връзки доста укрепват.
След свалянето на шаха и идването на власт на аятолах Хомейни след успеха на ислямската гражданска война от 1978-1979 година връзките сред Съединени американски щати и Иран внезапно се изострят. През май 1979 година военните съветници на Съединени американски щати в Иран са лишени от дипломатически имунитет, държавното управление на Ислямската република отхвърля да одобри новия американски дипломат и не изпраща собствен дипломат във Вашингтон. Кулминацията на напрежението е вземането за заложници на американски дипломати в Техеран на 4 ноември 1979 година, които са освободени едвам през януари 1981 година. Кризата води до спиране на дипломатическите връзки, които и до през днешния ден не са възобновени, и въвеждане на първите наказания на Вашингтон против Иран, в това число ембарго против доставките на ирански нефт на американския пазар.
Засилване на ограничаващите ограничения
През идващите години Съединени американски щати неколкократно вкарват нови или ускоряват към този момент наложени ограничаващи ограничения, обвинявайки Иран в поддръжка за тероризма и разработка на нуклеарно оръжие.
Някои от американските ограничавания засягат и трети страни. Първите случаи на екстериториално деяние се появяват в закона за наказания против Иран от 1996 година. Документът планува стопански наказания против задгранични компании, които си сътрудничат с Ислямската република в добива на нефт и газ. През 2006 година той е сменен с ново законодателство, което дава на американската администрация опция да постанова наказания против компании и лица, които с вложенията си са съдействали за създаване на петролните запаси на Иран. Документът дава на президента на Съединени американски щати и право да изважда компании от санкционния режим, в случай че реши, че това е в интерес на националния интерес.
През февруари 2013 година при президента Барак Обама са признати редица ограничения, които в допълнение затрудняват достъпа на Иран до доходи от продажбата на нефт. Разширен е кръгът на преводите с ирански финансови институции, попадащи под глобите, което лимитира опцията на страната да се разпорежда с петролните доходи, подадени по сметки в задгранични банки. През юни 2013 година на американски банки, финансови институции и компании е неразрешено да работят с организации, които правят интервенции в иранска валута. По този метод иранският риал на процедура е изключен от интернационалната финансова система.
Смекчаване на глобите след нуклеарната договорка
На 20 януари 2014 година влиза в действие преходното съглашение за прекъсване на иранската нуклеарна стратегия, подписано на 24 ноември 2013 година сред Иран и " шесторката " интернационалните медиатори - Русия, Англия, Китай, Съединени американски щати, Франция и Германия. Вашингтон смекчава глобите против износа на ирански нефт, стопира рестриктивните мерки за чужденци, в това число за преводи, свързани с износа на ирански нефтохимически артикули. През ноември 2014 година са прекъснати американските наказания против трети страни, ориентирани към ограничение на покупките на нефт и петролни артикули.
На 14 юли 2015 година Иран и " шесторката " реализират съглашение за разрешаване на проблемите, свързани с иранската нуклеарна стратегия, и на 18 октомври същата година влиза в действие създаденият от тях взаимен проект. Той планува анулация на глобите, наложени на Иран поради нуклеарната му стратегия в подмяна на ангажимент на Техеран да ограничи нуклеарната си активност и да я сложи под интернационален надзор.
Промяна в политиката при Доналд Тръмп
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп даде обещание в предизборната си стратегия да противодейства на укрепването на Иран като главен съгласно него спонсор на ислямския тероризъм. След избирането си Тръмп стартира нова политика против Техеран и на 13 октомври 2017 година показа по-строга тактика по отношение на Техеран. Американският президент отхвърли да удостовери, че Техеран съблюдава отговорностите си по нуклеарната договорка, и на 16 ноември 2017 година удължи действието на ембаргото, наложено по-рано върху доставките на нефт и петролни артикули от Иран.
На 8 май 2018 година Тръмп разгласи едностранно отдръпване на Вашингтон от съглашението за иранската нуклеарна стратегия. През ноември антииранските наказания, включващи възбрана за покупка на ирански нефт, бяха обновени в цялостен размер. Същевременно американските управляващи предоставиха изключение от санкционния режим на осем страни, които получиха краткотрайно позволение да продължат да купуват нефт от Иран. Изключенията бяха в действие до началото на май 2019 година и на 22 април американската администрация разгласи, че няма да удължи действието им.
Петролни ресурси и доходи от износа на нефт
Доказаните петролни ресурси на Иран все още се равняват на 157 милиарда барела. По данни на ОПЕК през 2012 година приходите на страната от експорт на черно злато са били 101 милиарда $. като през идващите години са се намалили последователно до 27 милиарда д. през 2015 година. Отмяната на ембаргото разреши на Иран да възвърне приходите си от продажба на нефт до 41 милиарда д. през 2016 година и близо 53 милиарда д. през 2017 година.
Според изказването на държавния секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо от 22 април, американските наказания са лишили Техеран от доходи, доста превишаващи 10 милиарда $.
По материали на БТА
На 22 април държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо съобщи, че Съединени американски щати към този момент няма да вършат изключения за вносители на ирански нефт.
Изключенията позволяваха на Китай, Индия, Италия, Гърция, Япония, Южна Корея, Тайван и Турция да продължат да купуват ирански нефт макар американските наказания, които влязоха в действие през ноември. Тези купувачи имаха период до 2 май да сведат до нула вноса си на черно злато от Иран.
Решението за стягане на глобите против Техеран, комбинирано със съглашението за стесняване на добива, контрактувано от ОПЕК и нейни сътрудници, дадоха съображение на редица анализатори да покачат прогнозите си за цените на петрола през 2019 година.
Справка за историята на петролните наказания на Вашингтон против Техеран.
От партньорство до първи наказания
В интервала на ръководство на иранския шах Мохамед Реза Пахлави (1941-1979 година), който насочва страната на запад и към доближаване със Съединени американски щати, двете страни подписват редица военни и стопански контракти, с помощта на които двустранните връзки доста укрепват.
След свалянето на шаха и идването на власт на аятолах Хомейни след успеха на ислямската гражданска война от 1978-1979 година връзките сред Съединени американски щати и Иран внезапно се изострят. През май 1979 година военните съветници на Съединени американски щати в Иран са лишени от дипломатически имунитет, държавното управление на Ислямската република отхвърля да одобри новия американски дипломат и не изпраща собствен дипломат във Вашингтон. Кулминацията на напрежението е вземането за заложници на американски дипломати в Техеран на 4 ноември 1979 година, които са освободени едвам през януари 1981 година. Кризата води до спиране на дипломатическите връзки, които и до през днешния ден не са възобновени, и въвеждане на първите наказания на Вашингтон против Иран, в това число ембарго против доставките на ирански нефт на американския пазар.
Засилване на ограничаващите ограничения
През идващите години Съединени американски щати неколкократно вкарват нови или ускоряват към този момент наложени ограничаващи ограничения, обвинявайки Иран в поддръжка за тероризма и разработка на нуклеарно оръжие.
Някои от американските ограничавания засягат и трети страни. Първите случаи на екстериториално деяние се появяват в закона за наказания против Иран от 1996 година. Документът планува стопански наказания против задгранични компании, които си сътрудничат с Ислямската република в добива на нефт и газ. През 2006 година той е сменен с ново законодателство, което дава на американската администрация опция да постанова наказания против компании и лица, които с вложенията си са съдействали за създаване на петролните запаси на Иран. Документът дава на президента на Съединени американски щати и право да изважда компании от санкционния режим, в случай че реши, че това е в интерес на националния интерес.
През февруари 2013 година при президента Барак Обама са признати редица ограничения, които в допълнение затрудняват достъпа на Иран до доходи от продажбата на нефт. Разширен е кръгът на преводите с ирански финансови институции, попадащи под глобите, което лимитира опцията на страната да се разпорежда с петролните доходи, подадени по сметки в задгранични банки. През юни 2013 година на американски банки, финансови институции и компании е неразрешено да работят с организации, които правят интервенции в иранска валута. По този метод иранският риал на процедура е изключен от интернационалната финансова система.
Смекчаване на глобите след нуклеарната договорка
На 20 януари 2014 година влиза в действие преходното съглашение за прекъсване на иранската нуклеарна стратегия, подписано на 24 ноември 2013 година сред Иран и " шесторката " интернационалните медиатори - Русия, Англия, Китай, Съединени американски щати, Франция и Германия. Вашингтон смекчава глобите против износа на ирански нефт, стопира рестриктивните мерки за чужденци, в това число за преводи, свързани с износа на ирански нефтохимически артикули. През ноември 2014 година са прекъснати американските наказания против трети страни, ориентирани към ограничение на покупките на нефт и петролни артикули.
На 14 юли 2015 година Иран и " шесторката " реализират съглашение за разрешаване на проблемите, свързани с иранската нуклеарна стратегия, и на 18 октомври същата година влиза в действие създаденият от тях взаимен проект. Той планува анулация на глобите, наложени на Иран поради нуклеарната му стратегия в подмяна на ангажимент на Техеран да ограничи нуклеарната си активност и да я сложи под интернационален надзор.
Промяна в политиката при Доналд Тръмп
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп даде обещание в предизборната си стратегия да противодейства на укрепването на Иран като главен съгласно него спонсор на ислямския тероризъм. След избирането си Тръмп стартира нова политика против Техеран и на 13 октомври 2017 година показа по-строга тактика по отношение на Техеран. Американският президент отхвърли да удостовери, че Техеран съблюдава отговорностите си по нуклеарната договорка, и на 16 ноември 2017 година удължи действието на ембаргото, наложено по-рано върху доставките на нефт и петролни артикули от Иран.
На 8 май 2018 година Тръмп разгласи едностранно отдръпване на Вашингтон от съглашението за иранската нуклеарна стратегия. През ноември антииранските наказания, включващи възбрана за покупка на ирански нефт, бяха обновени в цялостен размер. Същевременно американските управляващи предоставиха изключение от санкционния режим на осем страни, които получиха краткотрайно позволение да продължат да купуват нефт от Иран. Изключенията бяха в действие до началото на май 2019 година и на 22 април американската администрация разгласи, че няма да удължи действието им.
Петролни ресурси и доходи от износа на нефт
Доказаните петролни ресурси на Иран все още се равняват на 157 милиарда барела. По данни на ОПЕК през 2012 година приходите на страната от експорт на черно злато са били 101 милиарда $. като през идващите години са се намалили последователно до 27 милиарда д. през 2015 година. Отмяната на ембаргото разреши на Иран да възвърне приходите си от продажба на нефт до 41 милиарда д. през 2016 година и близо 53 милиарда д. през 2017 година.
Според изказването на държавния секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо от 22 април, американските наказания са лишили Техеран от доходи, доста превишаващи 10 милиарда $.
По материали на БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ