От днес вече е сигурно, че страна ни отново отива

От през днешния ден към този момент е несъмнено, че страна ни още веднъж отива на предварителни избори. Само след 9 месеца ръководство на кабинета „ Денков “, българите ще би трябвало да дадат своята поддръжка за партиите. Защо се стигна до тук, кой къде сгреши, ще има ли амнистия сред след предварителния избор и допустима ли е конституционна рецесия попитахме Ирена Тодорова, учител в Департамент " Политически науки " в Нов български университет.

Г-ж Тодорова, към този момент е ясно, че отиваме на избори. Какво съгласно вас докара до следващите предварителни избори?

Политическата неначетеност. Крайно време е да стане ясно, че политиката не е бизнес. Правилата на политическия терен, не са разпоредбите на пазара. Няма покупко-продажби, предложения, планове и сглобки. Има електорална тежест, водачество, партии, представителност. Всеки, който подценява системата се дави в самата системата. Лидерите на „ смяната “ надскочиха себе си, смятайки, че паразитирането върху бутиковия градски избор и евроатлантическата поддръжка са задоволително изискване за политически дял, не употребявам думата триумф, тъй като той би следвало да се простира оттатък персоналните мотивации. Това е тежък политически неуспех освен за „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, това е неуспех за всички ни, за страната.

А ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи по какъв начин се отнасят с това?

В политиката, а и в природата, по-силният изяжда по-слабият, елементарна причинност, а не демоничен проект. С други думи обичайните партии (ГЕРБ и ДПС) постепенно унищожават партиите на смяната (ПП и ДБ). Имаше и други планове против статуквото като „ Изправи се БГ “, които през днешния ден също са някъде в небитието. Вижте, аз съм по-скоро закостенял човек, от позиция на държавността и нямам доверие, че в общество като нашето са вероятни стихийни промени, революции. И заради тази причина, преди 3 години, също смятах, че е тежка неточност да се опълчват „ остарели “ против „ нови “ партии, а е значимо да се откри баланс на силите и по този начин в спокойна конюнктура, в среда на политически консенсус и базова легитимност да се пристъпи към нужните промени в правосъдната система и впрочем.

Смятате ли, че след два месеца ще има някаква смяна в електоралните настройки и ще се отрази ли това на изборната интензивност?

Безспорно има електорална отмалялост и разграничаване от политиката. Имаме от ден на ден гласоподаватели на излъганите очаквания, които не желаят и да чуят за избори. Не знам по какъв начин ще се развие акцията, има прекалено много незнайни. Включително и дали изборите ще са 2 в 1. Не би трябвало да подценяваме и опцията да се появи план на Радев. Борисов и Пеевски са подготвени за избори, мисля даже, че Движение за права и свободи ще хвърлят голям запас, с цел да подобрят резултата си. Ако се появи индивид към президента, не изключвам и опцията за нова тройна коалиция – ГЕРБ, Движение за права и свободи и  партията към Радев.

Следейки протичащото се към договарянията в последните месеци, съгласно вас като специалист кое взриви нежния мир сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ?

Отказът на Политическа партия – Демократична България да подпишат съдружно съглашение още преди 10 месеца. Тогава бяха в по-силна позиция, евентуално това щеше да им подсигурява по-устойчив на времето политически имидж, пък било то и в прегръдката на ГЕРБ и Движение за права и свободи.

Има един разказ на Мишел Уелбек „ Подчинение “, в който той споделя за неуспеха на актуалните общества, обзети от суетност и двуличие, общества, които не имат вяра в нищо задоволително мощно, с цел да могат да се опълчват на каквото и да било. По същият метод и вярата на ПП-ДБ да заличат Борисов и Пеевски се оказа хлабава, толкоз хлабава, че стремежът за власт я подчини неотложно. Това взриви нежния мир, както добре го нарекохте. ПП-ДБ имаха вяра, а и допускам към момента имат вяра, че интернационалните им контакти и цялостната евроатлантическа констелация ще им подсигурява по-солидно наличие в ръководството, на инат на същинската им политическа тежест, като в това време подцениха Борисов.

Само преди дни в пленарна зала от ПП-ДБ оповестиха, че желаят поддръжка от ГЕРБ-СДС за втория мандат. Това ли съгласно вас е била главната цел през цялото време, в случай че си спомним и един запис от среща на „ Продължаваме промяната “ от преди няколко месеца?

Не, не мисля. Дори считам, че по едно време на всички им се услади властта и даже си представяха разновидности за осъществяване на цялостен мандат.

Виждаме, че от ПП-ДБ държат изборите да се проведат дружно с европейските. Те акцентират като аргумент икономисване на 100 милиона лв., само че това ли е главната причина?

Това не е заможен мотив. ПП-ДБ осъзнават, че на европейски избори, поради цялостния им електорален профил биха имали по-добър резултат, това е същинската причина. При 2 в 1 ще минимализират електоралните вреди. За жителите това също не е добър вид, защото не трябва да се сливат европейски и национални избори, несъмнено и технологията на изборния развой също ще бъде ненужно усложнена.

Само преди няколко дни заявихте мнение, че имиджа на Асен Василев и Кирил Петков девалвира? Какво бихте споделили с днешна дата и поради държанието им в последната седмица?

Била съм права. Жалко е това, което видяхме в последните дни, дни на политическа мъка. Пак наблягам, че не се замайвам от грешките на политическите ни водачи, даже в противен случай. Имаме потребност от престижи, било то и в политиката. Очаквах, че точно от средите на „ Продължаваме промяната “ ще се родят нови лица, които да освежат политическия ни хайлайф, да трансформират говоренето, изобщо цялостния облик на политиката, само че това не се случи.

Ние би трябвало да спрем да мислим като жертви на политиците, където ние сме само и единствено в подчинена роля, роля на жители, наблюдаващи. Особен детайл на политическата ни просвета е мисленето за политиците, като насилници - жителите, като жертви. Време е да поемем и ние отговорност за политическите си избори и да търсим повече отчетност от тези, които ни съставляват.

Предвид всичко изречено от ПП-ДБ в последните дни, по какъв начин съгласно вас ще се развият нещата след предварителните избори? Може ли да се чака още веднъж да седнат на една маса с ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи?

Всичко е допустимо, дано забележим по какъв начин ще се разпрострат пристрастеностите. Интересно би било по какъв начин ще се конструира служебния кабинет. Формулата би могла да ни подскаже в каква посока вървим. Ако забележим имена свързани с ГЕРБ – Съюз на демократичните сили, Политическа партия – Демократична България и Движение за права и свободи е един сюжет, само че не трябва да изключваме и различен подобен,  при който Борисов и Радев имат определяща роля.

Къде в цялата обстановка виждате опозицията?

Опозицията на какво? Преди 3 години всички бяха против ГЕРБ, през днешния ден всички са против ПП-ДБ, това е незабравим поврат. Даже не знам по какъв начин е вероятен. Обърнете внимание, че Радев, Костадинов, Трифонов всички се дистанцират от Политическа партия – Демократична България, само Нинова е една концепция по-умерена, само че отново сериозна към тях. Опозициите са конюнктурни, в случай че мога по този начин да се изразя, подтекста трансформира функциите.

Предвид измененията в Конституцията, виждате ли конституционна рецесия, както сподели президентът Румен Радев?

Не, уповавам се да не се стига до там. Президентът би трябвало да насрочи избори и да назначи длъжностен кабинет. Не считам, че има интерес да подтиква в допълнение политическата рецесия, като провокира нова, този път конституционна.

Тези предварителни избори ще бъдат по-особени, тъй като Народното събрание ще работи. Очаквате ли там напрежението да продължава да пораства и да се взимат съответни решения или ще е сцена за предизборни борби?

Това Народно заседание е в акция от ден първи, точно заради неговата непредвидимост, чакам да продължи да работи по същия метод.

Как бихте оценили последните 9 месеца и работата на кабинета „ Денков “? 

Давам си сметка, че това е къс интервал, в който бе съвсем невероятно да се случат по този начин декларираните огромни промени, несъмнено има стъпки в вярната посока, само че резултатите са частични – Шенген и промените в правосъдната система да вземем за пример. Планът за възобновяване и резистентност обаче е неуспех. Оценката ще я дадат гласоподавателите.