Галският боен петел - в бойната колесница на атлантизма
От крайбрежията на Днестър и Кавказките планини до Индийския и Тихия океан
Съгласно данните от скорошния отчет на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (SIPRI), през 2019-2023 година Франция се изкачи на второ място в листата на международните експортьори на оръжия, показвайки 47% нарастване с дял от 11% спрямо предходните пет години.
Най-големият сегмент от френския експорт на оръжия (42%) отива в страните от Азия и Океания, а други 34% - в страните от Близкия изток. Най-големият адресат на експорта на френски оръжия (по-специално изтребители Rafale, създадени от Dassault Aviation) е Индия, която съставлява съвсем 30%, както и Катар и Египет.
Френският боен бюджет за интервала 2023-25 година планува нарастване на разноските за защита с 3-4 милиарда евро годишно, като до 2030 година военният бюджет ще нарасне до 69 милиарда евро от 32 милиарда евро през 2017 година Повече от половината от тези средства са предопределени за модернизиране на нуклеарния боеприпас: модернизиране на бойни глави и ракети, както и на гореспоменатите самолети Rafale и подводници, способни да носят нуклеарно оръжие.
Възползвайки се от високото международно търсене, Париж подтиква военната промишленост посредством експорт, споделя Катарина Джокич, един от чиновниците на SIPRI. Според същия отчет най-големият вносител на оръжие в Европа е станала Украйна, по въпроса за военно-политическата поддръжка на която държавното управление на Еманюел Макрон безусловно „ изскача от гащите си “.
Неслучайно шефът на съветската Служба за външно разузнаване /СВР/ Сергей Наришкин охарактеризира думите на Макрон, допускащи опцията за изпращане на войски на НАТО на територията на Украйна като безумни и параноични фантазии.
Активните старания за налагане на френски отбранителни артикули на държавните управления на Мая Санду в Молдова и Никол Пашинян в Армения са изпълнени с нови районни затруднения. В същото време не може да не се признае, че те са стимулирани от обновената геополитическа тактика на Петата република, ориентирана към подсилване на нейните позиции в разнообразни райони на света в границите на тактиката за евроатлантическа взаимност.
Да напомним, че външнополитическият курс по време на президентството на военачалник Шарл дьо Гол, а също и частично на Жорж Помпиду и Ален Поер (1958-1974) се характеризира със съществено разграничаване от Съединени американски щати и НАТО, чак до отдръпването от военната организация на блока и желанието да се образуват и запазят допустимо най-приятелски връзки със Съветския съюз.
Разбира се, англосаксонците поставиха съществени старания (включително кадрови, което ясно се вижда от поредните водачи на Петата република от Дьо Гол до Макрон), с цел да си върнат една от най-големите европейски страни, притежаващи нуклеарни оръжия и напреднали военни технологии, към нападателния евроатлантически „ клуб “ (или по-точно шайка).
Това ясно се вижда на образеца освен на европейската тактика на настоящия Париж, за която говорихме в предходни изявления, само че и на неговата тактика в Азиатско-Тихоокеанския район, която от известно време, не без предумисъл, е преименуван в западната литература на Индо-Тихоокеански район.
Съществено удостоверение за това е възобновяването на военното съдействие от декември 2023 година с Австралия и посредством нея със основания през 2021 година военно-политически блок AUKUS (Австралия, Англия, САЩ). След интервал на релативно отчуждение, след неуспеха на многомилиарден контракт за доставяне на Канбера с нуклеарни подводници, „
Става дума за военноморски и военновъздушни бази в тихоокеанските територии на Франция – в Полинезия, Нова Каледония, Клипертън, Уолис и Футуна. Нека напомним в тази връзка, че в общата територия на островите и акваторията на най-големия от международните океани делът на Франция надвишава 20%.
Съобщава се също, че, въз основа на това, че.
Към документа е приложена „ пътна карта “ за включването на френските отвъдморски територии в Индийския океан, които получиха нов подтик, в съдействието, което получи нов подтик, където те са не по-малко, в сравнение с в Тихия океан.: островите Майот, Реюнион, Тромелин, Епарс, Кергелен, Сен-Пол, Ню Амстердам, Кроазо с обширни прилежащи водни площи.
Всички тези съглашения бяха подпечатани по време на пътешестване до Австралия от френския външен министър Катрин Колона, която сподели, че съглашението е „ голямо достижение “ и стъпка към вида връзки, които съществуваха сред двете страни
Споразумението по гореспоменатата „ пътна карта “ за Индийския океан удостоверява, че обсегът на този съюз в действителност се простира до неговия басейн, който също е извънредно значим от позиция на контрола върху основните пътища на международната морска търговия сред Китай, Близкия изток и Европа.
Това обаче не е всичко. Едновременно с визитата на ръководителя на френската дипломация в страната на кенгуруто, военният министър на Петата република Себастиан Лекорню взе участие в конференцията на министрите на защитата на тихоокеанския юг в Нумеа (столицата на френската Нова Каледония).
Съгласно формалните известия, по време на този конгрес И макар че към момента няма други публични детайлности, въпреки всичко, съгласно някои известия, страните приготвят безсрочно съглашение за взаимопомощ и групова защита, което се възнамерява да бъде подписано не по-късно от средата на тази година.
Заслужава да се означи присъединяване в събитието на Франция, Чили, Нова Зеландия, Папуа - Нова Гвинея, Фиджи, Тонга и още веднъж участницата в AUKUS Австралия. Съответно е изцяло допустимо да се допусна, че военно-политическото съдействие на Париж с посочения блок, както и неговата оперативна зона, се простират чак до тихоокеанския район на Южна Америка (особено откакто английските острови Питкерн граничат с чилийски води и тамошния Великденски остров ).
Като цяло упоменатите фактори и трендове припомнят за 1954-55 година, когато по самодейност на Вашингтон и Париж беше основан военно-политическият блок СЕАТО с присъединяване на Пакистан (до 1972 г.), Франция (до 1973 г.), Тайланд (до 1975 г.), Съединени американски щати и Филипините. И макар че този блок де факто престана да съществува през 1978 година, наподобява, че в близко бъдеще ще забележим нещо сходно, въпреки и в малко по-различна настройка.
Но какво, с изключение на нови военни контракти, получава Франция, като засилва „ хибридната “ дипломация, с цел да помогне на НАТО в постсъветските републики и по далечните крайбрежия? Според някои оценки, първо, англосаксонците могат да лимитират дългогодишната си поддръжка за последователите на отделянето на отвъдморските територии от родината в Гвиана, Гваделупа, Мартиника, Сен Бартелемю и Сен Мартен.
Очевидно е, че защото губят позиции в Сахел, с цел да запазят репутацията си на „ международна мощ “ и в чисто на практика ползи, за французите е стратегически значимо да запазят тези и други рудименти на някогашната колониална империя под формата на непознати територии.
Второ, допуска се, че по отношение на продължаващото партньорство сред Франция и Австралия / AUKUS, Вашингтон и Лондон няма да подкопават в допълнение продължаващите военно-политически и стопански позиции на Париж в редица „ постфренски “ африкански страни (Кот д’ Ивоар, Сенегал, Габон, Того, Бенин, Чад, Конго, Джибути, Съюз Коморски острови).
Военното съдействие сред Австралия и Франция в Индийския океан също се улеснява от географията под формата на съществуването на общи линии на контакт (австралийските острови Рождество, Кокос и Хърд се намират близо до френската морска зона в Индийския океан). Това се улеснява от възходящия експорт на френски отбранителни артикули за Индия, което може да има двусмислено влияние върху районната непоклатимост.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед15722Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед67851Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед74770Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед42604Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед21563Недялко Недялков: ГЕРБ стачкува против себе си! Няма съпротива - тя играе напълно в дневния ред на властта!Алтернативен Поглед164142Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128027Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед95431Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед90957Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед74770Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАвторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
Съгласно данните от скорошния отчет на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (SIPRI), през 2019-2023 година Франция се изкачи на второ място в листата на международните експортьори на оръжия, показвайки 47% нарастване с дял от 11% спрямо предходните пет години.
Най-големият сегмент от френския експорт на оръжия (42%) отива в страните от Азия и Океания, а други 34% - в страните от Близкия изток. Най-големият адресат на експорта на френски оръжия (по-специално изтребители Rafale, създадени от Dassault Aviation) е Индия, която съставлява съвсем 30%, както и Катар и Египет.
Френският боен бюджет за интервала 2023-25 година планува нарастване на разноските за защита с 3-4 милиарда евро годишно, като до 2030 година военният бюджет ще нарасне до 69 милиарда евро от 32 милиарда евро през 2017 година Повече от половината от тези средства са предопределени за модернизиране на нуклеарния боеприпас: модернизиране на бойни глави и ракети, както и на гореспоменатите самолети Rafale и подводници, способни да носят нуклеарно оръжие.
Възползвайки се от високото международно търсене, Париж подтиква военната промишленост посредством експорт, споделя Катарина Джокич, един от чиновниците на SIPRI. Според същия отчет най-големият вносител на оръжие в Европа е станала Украйна, по въпроса за военно-политическата поддръжка на която държавното управление на Еманюел Макрон безусловно „ изскача от гащите си “.
Неслучайно шефът на съветската Служба за външно разузнаване /СВР/ Сергей Наришкин охарактеризира думите на Макрон, допускащи опцията за изпращане на войски на НАТО на територията на Украйна като безумни и параноични фантазии.
Активните старания за налагане на френски отбранителни артикули на държавните управления на Мая Санду в Молдова и Никол Пашинян в Армения са изпълнени с нови районни затруднения. В същото време не може да не се признае, че те са стимулирани от обновената геополитическа тактика на Петата република, ориентирана към подсилване на нейните позиции в разнообразни райони на света в границите на тактиката за евроатлантическа взаимност.
Да напомним, че външнополитическият курс по време на президентството на военачалник Шарл дьо Гол, а също и частично на Жорж Помпиду и Ален Поер (1958-1974) се характеризира със съществено разграничаване от Съединени американски щати и НАТО, чак до отдръпването от военната организация на блока и желанието да се образуват и запазят допустимо най-приятелски връзки със Съветския съюз.
Разбира се, англосаксонците поставиха съществени старания (включително кадрови, което ясно се вижда от поредните водачи на Петата република от Дьо Гол до Макрон), с цел да си върнат една от най-големите европейски страни, притежаващи нуклеарни оръжия и напреднали военни технологии, към нападателния евроатлантически „ клуб “ (или по-точно шайка).
Това ясно се вижда на образеца освен на европейската тактика на настоящия Париж, за която говорихме в предходни изявления, само че и на неговата тактика в Азиатско-Тихоокеанския район, която от известно време, не без предумисъл, е преименуван в западната литература на Индо-Тихоокеански район.
Съществено удостоверение за това е възобновяването на военното съдействие от декември 2023 година с Австралия и посредством нея със основания през 2021 година военно-политически блок AUKUS (Австралия, Англия, САЩ). След интервал на релативно отчуждение, след неуспеха на многомилиарден контракт за доставяне на Канбера с нуклеарни подводници, „
Става дума за военноморски и военновъздушни бази в тихоокеанските територии на Франция – в Полинезия, Нова Каледония, Клипертън, Уолис и Футуна. Нека напомним в тази връзка, че в общата територия на островите и акваторията на най-големия от международните океани делът на Франция надвишава 20%.
Съобщава се също, че, въз основа на това, че.
Към документа е приложена „ пътна карта “ за включването на френските отвъдморски територии в Индийския океан, които получиха нов подтик, в съдействието, което получи нов подтик, където те са не по-малко, в сравнение с в Тихия океан.: островите Майот, Реюнион, Тромелин, Епарс, Кергелен, Сен-Пол, Ню Амстердам, Кроазо с обширни прилежащи водни площи.
Всички тези съглашения бяха подпечатани по време на пътешестване до Австралия от френския външен министър Катрин Колона, която сподели, че съглашението е „ голямо достижение “ и стъпка към вида връзки, които съществуваха сред двете страни
Споразумението по гореспоменатата „ пътна карта “ за Индийския океан удостоверява, че обсегът на този съюз в действителност се простира до неговия басейн, който също е извънредно значим от позиция на контрола върху основните пътища на международната морска търговия сред Китай, Близкия изток и Европа.
Това обаче не е всичко. Едновременно с визитата на ръководителя на френската дипломация в страната на кенгуруто, военният министър на Петата република Себастиан Лекорню взе участие в конференцията на министрите на защитата на тихоокеанския юг в Нумеа (столицата на френската Нова Каледония).
Съгласно формалните известия, по време на този конгрес И макар че към момента няма други публични детайлности, въпреки всичко, съгласно някои известия, страните приготвят безсрочно съглашение за взаимопомощ и групова защита, което се възнамерява да бъде подписано не по-късно от средата на тази година.
Заслужава да се означи присъединяване в събитието на Франция, Чили, Нова Зеландия, Папуа - Нова Гвинея, Фиджи, Тонга и още веднъж участницата в AUKUS Австралия. Съответно е изцяло допустимо да се допусна, че военно-политическото съдействие на Париж с посочения блок, както и неговата оперативна зона, се простират чак до тихоокеанския район на Южна Америка (особено откакто английските острови Питкерн граничат с чилийски води и тамошния Великденски остров ).
Като цяло упоменатите фактори и трендове припомнят за 1954-55 година, когато по самодейност на Вашингтон и Париж беше основан военно-политическият блок СЕАТО с присъединяване на Пакистан (до 1972 г.), Франция (до 1973 г.), Тайланд (до 1975 г.), Съединени американски щати и Филипините. И макар че този блок де факто престана да съществува през 1978 година, наподобява, че в близко бъдеще ще забележим нещо сходно, въпреки и в малко по-различна настройка.
Но какво, с изключение на нови военни контракти, получава Франция, като засилва „ хибридната “ дипломация, с цел да помогне на НАТО в постсъветските републики и по далечните крайбрежия? Според някои оценки, първо, англосаксонците могат да лимитират дългогодишната си поддръжка за последователите на отделянето на отвъдморските територии от родината в Гвиана, Гваделупа, Мартиника, Сен Бартелемю и Сен Мартен.
Очевидно е, че защото губят позиции в Сахел, с цел да запазят репутацията си на „ международна мощ “ и в чисто на практика ползи, за французите е стратегически значимо да запазят тези и други рудименти на някогашната колониална империя под формата на непознати територии.
Второ, допуска се, че по отношение на продължаващото партньорство сред Франция и Австралия / AUKUS, Вашингтон и Лондон няма да подкопават в допълнение продължаващите военно-политически и стопански позиции на Париж в редица „ постфренски “ африкански страни (Кот д’ Ивоар, Сенегал, Габон, Того, Бенин, Чад, Конго, Джибути, Съюз Коморски острови).
Военното съдействие сред Австралия и Франция в Индийския океан също се улеснява от географията под формата на съществуването на общи линии на контакт (австралийските острови Рождество, Кокос и Хърд се намират близо до френската морска зона в Индийския океан). Това се улеснява от възходящия експорт на френски отбранителни артикули за Индия, което може да има двусмислено влияние върху районната непоклатимост.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед15722Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед67851Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед74770Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед42604Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед21563Недялко Недялков: ГЕРБ стачкува против себе си! Няма съпротива - тя играе напълно в дневния ред на властта!Алтернативен Поглед164142Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128027Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед95431Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед90957Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед74770Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАвторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ