А някога наричаха образованието ни „Българското чудо“
От 1989 до 2017 в България вечно затварят порти 2544 учебни заведения... Две хиляди петстотин четиридесет и четири учебни заведения... Това в никакъв случай не го е имало в българската история - което учебно заведение единствено успее да оцелее, да оцелява, което не може - пускайте му кепенците... Какво се учи и какво не се учи през днешния ден в българското учебно заведение, не можем да кажем, само че проучвания сочат, че през днешния ден България е на последно място в Европейски Съюз по просветеност
Тази публикация нямаше да я напишем, в случай че не наближава първият образователен ден и в случай че всички ние не виждаме какво (не) е българското обучение сега, а тъй като истината се познавала в съпоставяне, взехме решение да се върнем обратно във времето... Но да караме поред...
До Освобождението по българските земи друго, както се споделя, може да няма, само че има 1088 учебни заведения, тъй като през Възраждането е въпрос на авторитет всеки град и по - рядко село да има свое учебно заведение, несъмнено, дребна постройка с 3-4 класни стаи. Децата учат главно „ Рибния буквар " на доктор Петър Берон - и буквар, и енциклопедия за непознати растения и животни, за произхода на кафето, за по какъв начин се добива захарта и солта и други такива, и раздел по аритметика има, а и нравствени препоръки в тоя „ Рибен буквар " има, като да вземем за пример „ На другите не се присмивай, ами себе си гледай " и „ Ако излъжеш един път, не ти имат вяра повторно "...
В огромните български градове пък в 50 учебни заведения цели 5 години учат главните дялове на науката. И три гимназии имаме - Априловската в Габрово, Пловдивската и Болградската (в Русия, в региона Бесарабия, обитаема с българи), а и едно комерсиално учебно заведение в Свищов имаме. В Елена пък Петко Славейков „ лее " даскали в своята „ Даскалоливница ", т.е. приготвя учители, а заможни и уважавани от съгражданите си българи, занаятчийски еснафи (сдружения) и църковни общини ръководят учебните заведения, купуват учебници и принадлежности и на учителите заплащат заплати - и всичко това за националния прогрес...
През Руско - турската война обаче някои учебни заведения са разрушени, други превърнати в лечебни заведения, казарми или хранилища, а и доста учители се включват във войната, само че доста скоро след Освобождението 1878, когато нито Коституцията сме дали своят вот, нито държавно управление имаме, един „ Привременен правилник на националните учебни заведения " приканва всички краища на България да почват да отварят първични учебни заведения (3 години), по - богатите общини - междинни учебни заведения (с 2 години „ от горната страна " ), а градовете - основни учебни заведения (с 4 години „ от горната страна " ), тъй като няма време за губене - единствено 3% от българския народ може да чете и написа, т.е. на 100 души - трима...
И когато в 1879 най - достойните българи се събират в Търново на Учредително заседание и гласоподават Конституцията, се сплотяват към концепцията, че образованието е " основата на напредъка на народа ни и за който народ образованието е наложително, той съумява ", ето за какво записват в Конституцията първичното обучение да е гратис и наложително. И всички по този начин се задействат, че за две години отварят 356 учебни заведения, а откакто тук идва чехът Константин Иречек и става министър на просветата, се създават учебните закони и учебната система - в началото учебно заведение, приблизително учебно заведение и гимназия. И таман отварят и аграрни и занаятчийски учебни заведения, и се оказва, че тъй като младата страна има потребност от служители, доста учители потеглят натам поради високите заплати, само че бързо му намират колая - отварят във Враца и Шумен педагогичен учебни заведения и скоро те стартират да „ бълват " фрагменти...
И въпреки в 1885 в България да има към този момент 2556 първични учебни заведения, нов закон този път не предлага, а напряко принуждава всяка община да отвори минимум едно в началото учебно заведение и да го устоя, тъй като на този стадий страната няма пари, а на годишни общински събори учителите да вземат решение какво ще учат децата... И тъй като тогава има и частни учебни заведения (католически колежи, мюсюлмански учебни заведения и подобни), законът споделя те да се устоят сами...
И всички отново се задействат, само че да се отвори учебно заведение в бедните общини на Западна България е едно, напълно друго е в напредналата, въпреки и не на всички места, Източна България. Който желае обаче, намира метод и десетки села вършат на учебни заведения паянтови здания, хамбари, обори и изоставени турски къщи, като ги спретват, варосват и оборудват, доколкото могат... Стаите дребни, вратите и прозорците зеят, от тавана капе, черните дъски протрити, децата пият вода от казан, ламаринена печка пуши, мирише на неощавени цървули, само че това няма никакво значение - децата учат...
И единствено да вметнем, че през днешния ден, в 2017 година, в България, член на Европейски Съюз, има 2456 учебни заведения - със 100 по - малко в сравнение с в е тая 1885 година, когато на всичкото от горната страна сме били и 3 милиона...
И към 1900 нещата се понаместват, тъй като като се изключи че за пет години отварят нови 400 учебни заведения, 1/3 от тях са и новопостроени. Гимназиите стават 165, занаятчийските учебни заведения - 51, за възрастните необразовани българи отварят неделни и вечерни учебни заведения, настрана учебни заведения за деца със специфични просветителни потребности, както през днешния ден ги назоваваме. От 1905 страната към този момент подлага и претендентите за учители на изпит, заплаща и учителските заплати, частните учебни заведения все по този начин не получават държавна помощ, само че върху тях се упражнява непоколебим надзор...
И когато към 1909 страната вижда, че нещата вървят добре, нов закон „ застопорява " структурата на българското учебно заведение, тъй че с дребни промени тя се резервира цели 40 години. Началното учебно заведение, наложително и гратис, е 4 години, следва 3 години прогимназия и след това 5 години гимназия или професионално учебно заведение, в което единствено последните 2 години се учат специфични предмети. Гимназиите са три типа, като всичките учат по идентични стратегии, само че в действителните с превес на естествените науки и математиката, в класическите учат латински и гръцки език, а в полукласическите - единствено латински. Така характерът на българското обучение става пределно либерален, тъй като всяко дете има достъп до всевъзможен вид учебно заведение, стига да желае да учи...
И в 1912 напъните в продължение на повече от трийсет години дават такива плодове, че се заговаря за „ българското знамение ". В съпоставяне с балканските страни ние сме преди всичко по брой възпитаници в наложителното в началото учебно заведение, по брой учебни заведения (3525), по брой учители (10 013) и по брой възпитаници (439 207), а и като цяло българският народ е най - образован. И това се случва единствено тъй като страната си слага цел и я преследва, общините не се помайват, а работят, освен това с всеобща национална поддръжка...
И единствено да вметнем, че взискателността към учениците е по този начин висока, че единствено 1/3 от гимназистите се дипломират, по тази причина пък най - положителните... И с държавни стипендии те не престават образованието си в Софийския университет и в непознати университети, а останалите стават уважавани и авторитетни хора по родните си места, тъй като са образовани...
Може би тук е мястото да кажем, че от 1878 до 1944 българското обучение постоянно е било подпомагано от богати българи и от повече от 50 благотворителни организации, чиито парични фондове ги набират отново от тия хора, само че и от всички българи... И да не прозвучи жестоко, само че никой филантропично не раздава пари на небогати деца, пари се дават за градеж на учебно заведение или за разкриване на нов тип учебно заведение, за безвъзмездни учебници, принадлежности и униформи, за безвъзмездни трапезарии и пансиони, настрана за стипендии за висок триумф, настрана за парични фондове за най - ученолюбивите, с цел да продължат и „ по - нагоре "... И всичко това се прави с мисъл - да се изучат всички български деца, тъй като без обучение няма нито персонален, нито национален напредък...
Та през Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата международна война (1914 - 1919) по разбираеми аргументи доста учебни заведения ги затварят, само че все пак в 1920 имаме 3637 начални учебни заведения, 444 прогимназии и 87 гимназии... И тъй като на власт идва Българският аграрни национален съюз (БЗНС), а тогава България 80% е „ селска ", той постанова наложително обучение до 7 клас, тъй като на хората по селата, препитаващи се единствено от земята, децата им постоянно отсъствали от учебно заведение (четохме, че „ селската " образователна година свършвала в края на март), а и нямало потребност момчетата да учат повече от 5-6 години, на девойките пък и трети клас им стигало...
И стартира да работи Закон за земеделското обучение - който желае, да не учи гимназия, само че наложително би трябвало да приключи двугодишно земеделско учебно заведение, където момчетата учат съвременни предмети, като овощарски и лозарски комплекти, пчелни кошери, маси със столове, „ готварски машини ", умивалници и сервиз, а девойките - тегел, ръкоделие, плетене, готварство, птицевъдство, цветарство и консервиране, като логиката е все една и съща - и земя да обработва човек, единствено с мотика и търнокоп не става, нужно му е обучение... И нещата отново потеглят, а статистиката сочи, че в 1927 в България има 4111 учебни заведения, съвсем напълно в нови здания...
Да вметнем единствено, че просветният министър Омарчевски освобождава детската литература от налози, а и вкарва „ благозвучно " предписание - цялостен член се написа пред думи, започващи с гласна ( " мъжът идва " ), а къс член - пред думи, които стартират със съгласна ( " мъжа пристигна " ), само че интелигенцията се опълчва на „ благозвучното " му предписание и скоро то отпада...
Така минават годините, само че в 1934 у нас се прави прелом, анулират Конституцията, разпускат Народното събрание, не разрешават партиите и изобщо обстановката се трансформира. Новата власт подрежда учебните настоятелства да не се избират към този момент от популацията, а в тях да влизат кметът, попът и докторът, „ измисля " и приблизително тригодишно учебно заведение над прогимназията, понижава и броя на гимназиите и с цел да възпре нормалния напор, вкарва приемен изпит. Мерките обаче не срещат поддръжка нито измежду учителите, нито измежду популацията, по тази причина в 1936 се поставя завършек на опита.
После в Европа, а и в България „ замирисва " на война и българските държавни управления концентрират вниманието си натам, само че все пак в 1939 у нас има 4743 учебни заведения, 1932 прогимназии и 139 гимназии и може да е имало дефекти, не може да е нямало, само че по това време българското обучение с нищо не пада по - долу от европейското...
После идва 1944 и политическата система, а и всичко се сменя, единствено образованието не го пипат може би тъй като новите ръководещи са приключили единствено прогимназия и не се сещат какво тъкмо да трансформират... Това в кръга на шегата - вършат гимназиите четиригодишни, а след 15 години, когато индустриална България има от ден на ден потребност от служащи, отварят професионално - механически учебни заведения и техникуми, в 1979 пък вкарват след десети клас в гимназиите преодоляване на специалност и на това му споделят УПК, само че то се разпада в 1991, тъй като няма никакъв смисъл... Много преди този момент отварят и езикови гимназии и съгласно доста хора през днешния ден те са били единствено за децата на комунистическите големци, само че тъй като проверихме нещата, бихме споделили - освен...
И да кажем, че в 70-те и 80-те години по качество на образованието си България е всред водещите страни в света. Факт е, че учебното заведение е идеологизирано, че учениците вървят на селскостопански бригади и военно образование, само че през днешния ден хората си спомнят за тези неща с екстаз. Проверихме и друго - купонът за училищен стол е коствал 50 ст, за някои деца и безвъзмезден, имало е и летни детски лагери на морето или на други места - за 20 дни се е плащало 20 лева, а за трето дете в фамилията - 40 стотинки...
Някой може да каже, че тогава са промивали на децата главите и всякакви такива неща, само че това са други работи, нас ни интересуваше качеството и равнището на образованието... И като направихме информация, установихме, че образователната стратегия по класове през годините е непроменяема или почни непроменяема, че се е учело по едни и същи учебници, а дали това има някакво значение, не знаем, само че съгласно нас единствено приключилите по времето на социализма и малко след 1989 имат и богата обща просвета, и са изцяло грамотни, а на останалите се извиняваме...
В 1989 в България има 5000 учебни заведения, а нататък какво става, не успяхме да му хванем края, изключително на образователните проекти и учебници... Започва съсипията на българското обучение, тъй като всеобщо се затварят фабрики и предприятия, по селата хората остават без работа, едни потеглят с децата си към града или „ на открито ", само че тъй като остават малко деца, почват да им затварят учебните заведения, някъде ги сплотяват, само че доста родители се тормозят децата им да пътуват всеки ден по 10-15 км в студа и лапавицата... От друга страна, никой към този момент не желае да учи в професионално учебно заведение или колеж, тъй като каква е изгодата, като след това няма да има къде да работи...
И тъй като на ръководещите българското обучение им е доста значимо, след учителската стачка в 2007 те си измиват ръцете с т.нар „ делегирани бюджети ", които за 10 години поставят дефинитивно кръст на българското учебно заведение. Ежегодно на възпитаник се отпускат по 1400-1500 лева (от януари 2018 и на учениците в частните училища) и с общия бюджет учебните заведения се самоиздържат. И в огромните градове се оправят, като се изключи че тук текат какви ли не пари от какви ли не фондове и фондации, само че в селско учебно заведение със 100 деца това няма по какъв начин да стане, а и с цел да има пари най-малко за заплати, там учителите търпят какви ли не възпитаници, да не приказваме, че някои от тях и не стъпват в учебно заведение... И това в никакъв случай не го е имало в българската история - което учебно заведение единствено успее да оцелее, да оцелява, което не може - пускайте му кепенците...
И от 1989 до 2017 в България вечно затварят порти 2544 учебни заведения... Две хиляди петстотин четиридесет и четири учебни заведения...
Какво се учи и какво не се учи през днешния ден в българското учебно заведение, не можем да кажем, само че проучвания сочат, че през днешния ден България е на последно място в Европейски Съюз по просветеност, 40% от 16 - годишните възпитаници са функционално необразовани, предходната година на изпита по математика след 7 клас 12% от учениците имат цялостни двойки (по тази причина „ смъкват " прага на тройката), а университетите, кой знае за какво станали 50, първата година имат спецкурс по правопис и пунктуация... Бизнесът твърди, че не може да откри готови служащи, а България е и безспорен рекордьор по нито учещи, нито работещи хора на възраст сред 16 и 25 години...
Неравенството сред елитните и периферните учебни заведения е фрапантно - възпитаниците на първите отиват да учат „ на открито ", „ възпитаниците " на вторите стават евентуални емигранти или новобранци, само че и няма по какъв начин да е другояче, в случай че в нито един миг от новата българска история ръководещите не са абдикирали по този начин от образованието, както в този момент, което е непростима историческа виновност, да не кажем освен това... Много е елементарно да кажем, че единствено те са отговорни, само че в случай че те унищожават българското обучение, ние да не би да имаме нещо срещу?
А до момента в който пишем всичко това, опустелите 2544 учебни заведения из цяла България сънуват цялостни класни стаи, карти по история и география, черни дъски и тебешири, разтворени учебници и тетрадки с подгънати крайчета, „ Тих бял Дунав " от стройни детски гласчета и неспокойни футболни топки под чиновете, а като се разсънят, по коридорите си виждат захвърлени бирени бутилки, фасове, запален паркет и укорителния взор на Вазов от от дълго време наклонен и прашасал портрет...
Автор: Катерина Иванова, Деа Манолова - newme.bg
Тази публикация нямаше да я напишем, в случай че не наближава първият образователен ден и в случай че всички ние не виждаме какво (не) е българското обучение сега, а тъй като истината се познавала в съпоставяне, взехме решение да се върнем обратно във времето... Но да караме поред...
До Освобождението по българските земи друго, както се споделя, може да няма, само че има 1088 учебни заведения, тъй като през Възраждането е въпрос на авторитет всеки град и по - рядко село да има свое учебно заведение, несъмнено, дребна постройка с 3-4 класни стаи. Децата учат главно „ Рибния буквар " на доктор Петър Берон - и буквар, и енциклопедия за непознати растения и животни, за произхода на кафето, за по какъв начин се добива захарта и солта и други такива, и раздел по аритметика има, а и нравствени препоръки в тоя „ Рибен буквар " има, като да вземем за пример „ На другите не се присмивай, ами себе си гледай " и „ Ако излъжеш един път, не ти имат вяра повторно "...
В огромните български градове пък в 50 учебни заведения цели 5 години учат главните дялове на науката. И три гимназии имаме - Априловската в Габрово, Пловдивската и Болградската (в Русия, в региона Бесарабия, обитаема с българи), а и едно комерсиално учебно заведение в Свищов имаме. В Елена пък Петко Славейков „ лее " даскали в своята „ Даскалоливница ", т.е. приготвя учители, а заможни и уважавани от съгражданите си българи, занаятчийски еснафи (сдружения) и църковни общини ръководят учебните заведения, купуват учебници и принадлежности и на учителите заплащат заплати - и всичко това за националния прогрес...
През Руско - турската война обаче някои учебни заведения са разрушени, други превърнати в лечебни заведения, казарми или хранилища, а и доста учители се включват във войната, само че доста скоро след Освобождението 1878, когато нито Коституцията сме дали своят вот, нито държавно управление имаме, един „ Привременен правилник на националните учебни заведения " приканва всички краища на България да почват да отварят първични учебни заведения (3 години), по - богатите общини - междинни учебни заведения (с 2 години „ от горната страна " ), а градовете - основни учебни заведения (с 4 години „ от горната страна " ), тъй като няма време за губене - единствено 3% от българския народ може да чете и написа, т.е. на 100 души - трима...
И когато в 1879 най - достойните българи се събират в Търново на Учредително заседание и гласоподават Конституцията, се сплотяват към концепцията, че образованието е " основата на напредъка на народа ни и за който народ образованието е наложително, той съумява ", ето за какво записват в Конституцията първичното обучение да е гратис и наложително. И всички по този начин се задействат, че за две години отварят 356 учебни заведения, а откакто тук идва чехът Константин Иречек и става министър на просветата, се създават учебните закони и учебната система - в началото учебно заведение, приблизително учебно заведение и гимназия. И таман отварят и аграрни и занаятчийски учебни заведения, и се оказва, че тъй като младата страна има потребност от служители, доста учители потеглят натам поради високите заплати, само че бързо му намират колая - отварят във Враца и Шумен педагогичен учебни заведения и скоро те стартират да „ бълват " фрагменти...
И въпреки в 1885 в България да има към този момент 2556 първични учебни заведения, нов закон този път не предлага, а напряко принуждава всяка община да отвори минимум едно в началото учебно заведение и да го устоя, тъй като на този стадий страната няма пари, а на годишни общински събори учителите да вземат решение какво ще учат децата... И тъй като тогава има и частни учебни заведения (католически колежи, мюсюлмански учебни заведения и подобни), законът споделя те да се устоят сами...
И всички отново се задействат, само че да се отвори учебно заведение в бедните общини на Западна България е едно, напълно друго е в напредналата, въпреки и не на всички места, Източна България. Който желае обаче, намира метод и десетки села вършат на учебни заведения паянтови здания, хамбари, обори и изоставени турски къщи, като ги спретват, варосват и оборудват, доколкото могат... Стаите дребни, вратите и прозорците зеят, от тавана капе, черните дъски протрити, децата пият вода от казан, ламаринена печка пуши, мирише на неощавени цървули, само че това няма никакво значение - децата учат...
И единствено да вметнем, че през днешния ден, в 2017 година, в България, член на Европейски Съюз, има 2456 учебни заведения - със 100 по - малко в сравнение с в е тая 1885 година, когато на всичкото от горната страна сме били и 3 милиона...
И към 1900 нещата се понаместват, тъй като като се изключи че за пет години отварят нови 400 учебни заведения, 1/3 от тях са и новопостроени. Гимназиите стават 165, занаятчийските учебни заведения - 51, за възрастните необразовани българи отварят неделни и вечерни учебни заведения, настрана учебни заведения за деца със специфични просветителни потребности, както през днешния ден ги назоваваме. От 1905 страната към този момент подлага и претендентите за учители на изпит, заплаща и учителските заплати, частните учебни заведения все по този начин не получават държавна помощ, само че върху тях се упражнява непоколебим надзор...
И когато към 1909 страната вижда, че нещата вървят добре, нов закон „ застопорява " структурата на българското учебно заведение, тъй че с дребни промени тя се резервира цели 40 години. Началното учебно заведение, наложително и гратис, е 4 години, следва 3 години прогимназия и след това 5 години гимназия или професионално учебно заведение, в което единствено последните 2 години се учат специфични предмети. Гимназиите са три типа, като всичките учат по идентични стратегии, само че в действителните с превес на естествените науки и математиката, в класическите учат латински и гръцки език, а в полукласическите - единствено латински. Така характерът на българското обучение става пределно либерален, тъй като всяко дете има достъп до всевъзможен вид учебно заведение, стига да желае да учи...
И в 1912 напъните в продължение на повече от трийсет години дават такива плодове, че се заговаря за „ българското знамение ". В съпоставяне с балканските страни ние сме преди всичко по брой възпитаници в наложителното в началото учебно заведение, по брой учебни заведения (3525), по брой учители (10 013) и по брой възпитаници (439 207), а и като цяло българският народ е най - образован. И това се случва единствено тъй като страната си слага цел и я преследва, общините не се помайват, а работят, освен това с всеобща национална поддръжка...
И единствено да вметнем, че взискателността към учениците е по този начин висока, че единствено 1/3 от гимназистите се дипломират, по тази причина пък най - положителните... И с държавни стипендии те не престават образованието си в Софийския университет и в непознати университети, а останалите стават уважавани и авторитетни хора по родните си места, тъй като са образовани...
Може би тук е мястото да кажем, че от 1878 до 1944 българското обучение постоянно е било подпомагано от богати българи и от повече от 50 благотворителни организации, чиито парични фондове ги набират отново от тия хора, само че и от всички българи... И да не прозвучи жестоко, само че никой филантропично не раздава пари на небогати деца, пари се дават за градеж на учебно заведение или за разкриване на нов тип учебно заведение, за безвъзмездни учебници, принадлежности и униформи, за безвъзмездни трапезарии и пансиони, настрана за стипендии за висок триумф, настрана за парични фондове за най - ученолюбивите, с цел да продължат и „ по - нагоре "... И всичко това се прави с мисъл - да се изучат всички български деца, тъй като без обучение няма нито персонален, нито национален напредък...
Та през Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата международна война (1914 - 1919) по разбираеми аргументи доста учебни заведения ги затварят, само че все пак в 1920 имаме 3637 начални учебни заведения, 444 прогимназии и 87 гимназии... И тъй като на власт идва Българският аграрни национален съюз (БЗНС), а тогава България 80% е „ селска ", той постанова наложително обучение до 7 клас, тъй като на хората по селата, препитаващи се единствено от земята, децата им постоянно отсъствали от учебно заведение (четохме, че „ селската " образователна година свършвала в края на март), а и нямало потребност момчетата да учат повече от 5-6 години, на девойките пък и трети клас им стигало...
И стартира да работи Закон за земеделското обучение - който желае, да не учи гимназия, само че наложително би трябвало да приключи двугодишно земеделско учебно заведение, където момчетата учат съвременни предмети, като овощарски и лозарски комплекти, пчелни кошери, маси със столове, „ готварски машини ", умивалници и сервиз, а девойките - тегел, ръкоделие, плетене, готварство, птицевъдство, цветарство и консервиране, като логиката е все една и съща - и земя да обработва човек, единствено с мотика и търнокоп не става, нужно му е обучение... И нещата отново потеглят, а статистиката сочи, че в 1927 в България има 4111 учебни заведения, съвсем напълно в нови здания...
Да вметнем единствено, че просветният министър Омарчевски освобождава детската литература от налози, а и вкарва „ благозвучно " предписание - цялостен член се написа пред думи, започващи с гласна ( " мъжът идва " ), а къс член - пред думи, които стартират със съгласна ( " мъжа пристигна " ), само че интелигенцията се опълчва на „ благозвучното " му предписание и скоро то отпада...
Така минават годините, само че в 1934 у нас се прави прелом, анулират Конституцията, разпускат Народното събрание, не разрешават партиите и изобщо обстановката се трансформира. Новата власт подрежда учебните настоятелства да не се избират към този момент от популацията, а в тях да влизат кметът, попът и докторът, „ измисля " и приблизително тригодишно учебно заведение над прогимназията, понижава и броя на гимназиите и с цел да възпре нормалния напор, вкарва приемен изпит. Мерките обаче не срещат поддръжка нито измежду учителите, нито измежду популацията, по тази причина в 1936 се поставя завършек на опита.
После в Европа, а и в България „ замирисва " на война и българските държавни управления концентрират вниманието си натам, само че все пак в 1939 у нас има 4743 учебни заведения, 1932 прогимназии и 139 гимназии и може да е имало дефекти, не може да е нямало, само че по това време българското обучение с нищо не пада по - долу от европейското...
После идва 1944 и политическата система, а и всичко се сменя, единствено образованието не го пипат може би тъй като новите ръководещи са приключили единствено прогимназия и не се сещат какво тъкмо да трансформират... Това в кръга на шегата - вършат гимназиите четиригодишни, а след 15 години, когато индустриална България има от ден на ден потребност от служащи, отварят професионално - механически учебни заведения и техникуми, в 1979 пък вкарват след десети клас в гимназиите преодоляване на специалност и на това му споделят УПК, само че то се разпада в 1991, тъй като няма никакъв смисъл... Много преди този момент отварят и езикови гимназии и съгласно доста хора през днешния ден те са били единствено за децата на комунистическите големци, само че тъй като проверихме нещата, бихме споделили - освен...
И да кажем, че в 70-те и 80-те години по качество на образованието си България е всред водещите страни в света. Факт е, че учебното заведение е идеологизирано, че учениците вървят на селскостопански бригади и военно образование, само че през днешния ден хората си спомнят за тези неща с екстаз. Проверихме и друго - купонът за училищен стол е коствал 50 ст, за някои деца и безвъзмезден, имало е и летни детски лагери на морето или на други места - за 20 дни се е плащало 20 лева, а за трето дете в фамилията - 40 стотинки...
Някой може да каже, че тогава са промивали на децата главите и всякакви такива неща, само че това са други работи, нас ни интересуваше качеството и равнището на образованието... И като направихме информация, установихме, че образователната стратегия по класове през годините е непроменяема или почни непроменяема, че се е учело по едни и същи учебници, а дали това има някакво значение, не знаем, само че съгласно нас единствено приключилите по времето на социализма и малко след 1989 имат и богата обща просвета, и са изцяло грамотни, а на останалите се извиняваме...
В 1989 в България има 5000 учебни заведения, а нататък какво става, не успяхме да му хванем края, изключително на образователните проекти и учебници... Започва съсипията на българското обучение, тъй като всеобщо се затварят фабрики и предприятия, по селата хората остават без работа, едни потеглят с децата си към града или „ на открито ", само че тъй като остават малко деца, почват да им затварят учебните заведения, някъде ги сплотяват, само че доста родители се тормозят децата им да пътуват всеки ден по 10-15 км в студа и лапавицата... От друга страна, никой към този момент не желае да учи в професионално учебно заведение или колеж, тъй като каква е изгодата, като след това няма да има къде да работи...
И тъй като на ръководещите българското обучение им е доста значимо, след учителската стачка в 2007 те си измиват ръцете с т.нар „ делегирани бюджети ", които за 10 години поставят дефинитивно кръст на българското учебно заведение. Ежегодно на възпитаник се отпускат по 1400-1500 лева (от януари 2018 и на учениците в частните училища) и с общия бюджет учебните заведения се самоиздържат. И в огромните градове се оправят, като се изключи че тук текат какви ли не пари от какви ли не фондове и фондации, само че в селско учебно заведение със 100 деца това няма по какъв начин да стане, а и с цел да има пари най-малко за заплати, там учителите търпят какви ли не възпитаници, да не приказваме, че някои от тях и не стъпват в учебно заведение... И това в никакъв случай не го е имало в българската история - което учебно заведение единствено успее да оцелее, да оцелява, което не може - пускайте му кепенците...
И от 1989 до 2017 в България вечно затварят порти 2544 учебни заведения... Две хиляди петстотин четиридесет и четири учебни заведения...
Какво се учи и какво не се учи през днешния ден в българското учебно заведение, не можем да кажем, само че проучвания сочат, че през днешния ден България е на последно място в Европейски Съюз по просветеност, 40% от 16 - годишните възпитаници са функционално необразовани, предходната година на изпита по математика след 7 клас 12% от учениците имат цялостни двойки (по тази причина „ смъкват " прага на тройката), а университетите, кой знае за какво станали 50, първата година имат спецкурс по правопис и пунктуация... Бизнесът твърди, че не може да откри готови служащи, а България е и безспорен рекордьор по нито учещи, нито работещи хора на възраст сред 16 и 25 години...
Неравенството сред елитните и периферните учебни заведения е фрапантно - възпитаниците на първите отиват да учат „ на открито ", „ възпитаниците " на вторите стават евентуални емигранти или новобранци, само че и няма по какъв начин да е другояче, в случай че в нито един миг от новата българска история ръководещите не са абдикирали по този начин от образованието, както в този момент, което е непростима историческа виновност, да не кажем освен това... Много е елементарно да кажем, че единствено те са отговорни, само че в случай че те унищожават българското обучение, ние да не би да имаме нещо срещу?
А до момента в който пишем всичко това, опустелите 2544 учебни заведения из цяла България сънуват цялостни класни стаи, карти по история и география, черни дъски и тебешири, разтворени учебници и тетрадки с подгънати крайчета, „ Тих бял Дунав " от стройни детски гласчета и неспокойни футболни топки под чиновете, а като се разсънят, по коридорите си виждат захвърлени бирени бутилки, фасове, запален паркет и укорителния взор на Вазов от от дълго време наклонен и прашасал портрет...
Автор: Катерина Иванова, Деа Манолова - newme.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ