От 12 до 17 декември 2017 г. в Национален дворец

Издателство „Факел Експрес“ със специални предложения на Софийски международен панаир на книгата

От 12 до 17 декември 2017 година в Национален замък на културата се организира 45-и Софийски интернационален панаир на книгата и 5-и Софийски интернационален книжовен фестивал.
В Панаира вземат участие повече от 200 издателства от страната и чужбина. Изключително наситената съпътстващата стратегия включва срещи с нови книги и с доста български и задгранични създатели.
Издателство ФАКЕЛ ЕКСПРЕС показва своите книги на щанд 449 – на една ръка разстояние от сцената за Културната стратегия на Панаира във предверие Запад на 4 етаж.
В навечерието на Коледните празници предлагаме нашите издания на по-ниски цени.
Най-нетърпеливите гости и фенове на изящното слово ще могат да купят „ Маскировка “ от Юз Алешковски , „ Стихотворения “ от Васил Балев и преди малко излезлите „ Приказките на господин Кабода “ от Елена Алексиева с подпис от създателите.
Предлагаме и опцията да получите 2 книги на цена от 5 лв..
Който купи книги за 30 и повече лв., ще завоюва ваучър с 30 % отстъпка за книги от издателството, годна до 15 януари 2018 година
Всяка наша книга е значим и доста скъп подарък.
Епистоларната замяна на мисли сред Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви в „ Публични врагове “ е същинско интелектуално наслаждение. Различията във възгледите, темперамента, характера и надлежно метода на живот, персонален и обществен, на двамата медийни врагове са много основни, само че с помощта на тях те развиват тематики, по едно и също време настоящи и безконечни, които точно заради разногласията и несъгласията им предизвикат у читателя размисъл, карат го да се съгласи с единия или с другия или да не е склонен и с двамата. Едно е несъмнено: книгата има познавателна стойност освен тъй като подтиква към по-внимателен прочит на непрекъснато цитираните Епикур, Лукреций, Лайбниц, Шопенхауер и Ницше, само че и тъй като обрисува от две постоянно изцяло противоположни гледни точки модерна Франция, а посредством нея и актуалното ни общество.

Напомняме, че Мишел Уелбек е прочут с романите „ Елементарните частици “, „ Платформата “, „ Възможност за остров “, „ Карта и територия “ и „ Подчинение “ , които също ще намерите на нашия щанд на Панаира.
„ Животът на насекомите “ от Виктор Пелевин е проницателен, лиричен и печален, определян като разказ антиутопия, постсоциалистически сюрреализъм, главозамавайща измислица, „ пастиш “ и „ колаж “. Наситен е с надълбоко философско наличие, в което човешкото начало влиза в екзистенциален спор с парадокса, жестокостта и безсмислието на битието, показвайки ни го в неговото разнообразие, постоянно придвижване, външни и вътрешни метаморфози.

В изящното издание на „ Записки. 1970 ‒ 1993 “ от Константин Павлов са включени повече от 60 нови фрагмента спрямо изданието от 2000 година на „ Жанет 45 “. Великолепно завършено от Светлин Русев, който с присъщия му усет и възприятие за история пръсна из него голям брой факсимилета на тези скъпи за нашата литература и време свидетелства, водени саморъчно от поета и нееднократно спасявани от заличаване от жена му. „ Както и да ги назоваваме: максими или афоризми, опити или изповеди, фрази, наблюдения, фрагменти и прочие, записките на Константин Павлов – към този момент наречени от него точно по този начин! – са не толкоз смайващи със своята дълбочина и елементарност прозрения, нито пък акробатични „ автокоментарии “ на художествените му текстове, колкото цели независими стихотворения и поеми. С тях поетът сякаш изобретява собствен нов род, собствен нов код – и към тайнствената природа на личното си творчество, и към всичко това, което ни заобикаля и съпътства – Време и Слово, Дух и Памет, Вина и Възмездие. “ (Георги Борисов)

„ Приказките на господин Кабода “ от Елена Алексиева (с изключителните рисунки на Кирил Златков ) са „ неуместни, сериозно-иронични, взрени в детайла и в същото време изчистени от всевъзможен обичай, придвижват ни в един чудноват свят, зареден с изключително напрежение. Те като че ли подтикват към откривателство и водят читателя по непознати пътеки. “ (Алек Попов). Книгата излиза от класическата визия за приказка и би могла да се чете като една учудена, меланхолична поема в прозаичност.

С двете си книги „ Шапката на Митеран “ и „ Жената с аленото тефтерче “ Антоан Лорен потвърждава изказванието си, че „ р оманите би трябвало да бъдат по-добри от същинския живот “. И двата романа са оптимистични, увлекателни и очарователни, изпълнени с чистосърдечност и тъничък комизъм, написани с особена лекост и непрестореност, които те сграбчват още с първите страници.