Смъртта на Диор още тъне в догадки
Освен за все по-мъглявия Брекзит и за европейските избори, в Лондон приказват и за Кристиян Диор. Шедьоври на френския фешън талант събират все по-големи тълпи във „ Виктория и Албърт “. С грандиозната галерия международният музей продължава традицията, към този момент наложена с огромните модерно събития. Експозицията с логото „ Дизайнер на фантазии “ наблюдава историята и въздействието на един от най-смелите естети на предходния век, както и на неговите наследници – шестима художествени шефове, сред които и скандално изгоненият, само че необикновено надарен Джон Галиано. Хилядите гости се дивят на 500 артефакти - 200 тоалета „ висша мода “, аксесоари, тематични снимки, филм, винтидж парфюми, автентичен грим, илюстрации, списания и персонални движимости на Кристиян Диор. От градинарството до пътешествията и декоративните изкуства от XVIII век, изложбата разкрива източниците на ентусиазъм, които дефинират естетиката на стилната къща. От дръзкия дизайн на Ив Сен Лоран до рационалния жанр на Марк Боан, от пламенността на Джанфранко Фере до разточителството на Джон Галиано, от минимализма на Раф Симънс до феминистката визия на Мария Грация Чиури - облеклата разкриват по какъв начин всеки от тях остава правилен на Диор, като в същото време прибавя и персоналните си визии.
Прочутият стилист постоянно се е възхищавал от величието в архитектурата на Острова, от градините в дворците, от презокеанските лайнери, сред които и “Кралица Мери “. Той обожава костюмите, шити на Savile Row. Първото му ревю в Англия е в хотел „ Савой “, а през 1952 година основава Christian Dior London. Сред най-забележителните му английски клиентки при започване на кариерата му край Темза са писателката Нанси Митфорд и паметната балерина Марго Фонтейн. Принцеса Маргарет носи негова рокля на 21-ия й рожден ден. Корифеят е „ добре пристигнал “ в най-елитните дворци на Англия, в това число и в Бленхайм през 1954 година, където получава похвали от самия Уинстън Чърчил.
Ориоле Кулен, куратор във V&A, разяснява: „ През 1947 година Кристиян Диор промени лицето на модата с новия си взор, който предефинира женския контур и съживи парижката модерно промишленост след войната. Влиянието му е всепроникващо – то даде образа на цяла нова епоха. “ Винаги протоколните англичани обаче не се впускат в елементи от персоналния живот на модерно титана.
Кристиан Диор е роден в Гранвил във френския департамент Манш. Той е второто от петте деца на Александър Луи Маурис Диор, богат производител на артикули за торене. Бъдещият ас в шика мечтае да стане художник или проектант. Тишината в парка на родовото имение в Гренвил го подготвя повече към изобразяване и размисъл, а деловите диалози, които баща му се пробва да води с него, с цел да го възпламени по промишленото дело, го отегчават. Тийнейджърът се съпротивлява дълго и безмълвно, само че най-после отстъпва пред настояванията на родителите си и подава документи в най-хубавото във Франция висше учебно заведение за политически науки - „ Sciences Po “. В основната книга е записан като студент шест семестъра – от 1923 до 1926-а, само че вместо да овладява политическите премъдрости, той се посвещава на музеи и веселби. Денят му стартира с посещаване в Лувъра - още при отварянето му, по-късно – в Музея на декоративното изкуство, оттова – при импресионистите, а вечерта – буйни студентски купони. За да изкарва джобни пари, рисува фешън скици, които продава по 10 цента. Неговите ескизи за шапки и рокли постоянно се появяват в авторитетното списание „ Le Figaro Illustre “. След като приключва учебно заведение, през 1928 година отваря дребна изложба, подкрепят от татко си. В нея стартира много сполучливо да търгува даже с платна на велики художници, измежду които е и Пикасо. Но Диор старши е опустошен и синът е заставен да затвори галерията. От 1930 до 1940 година Кристиан работи за Робер Пиге, след което постъпва на военна работа. През 1942 напуща армията и се включва в бизнеса на Люсиен Лелонг и Пиер Балмен, които обличат съпругите на френските офицери. На 16 декември 1946 година Диор основава лична фешън къща със съдействието на магната Марсел Бусак, притежател на заводи за памук. През 1947 година показва първата си сбирка – Corolle. Но тогавашният основен редактор на Harper`s Bazaar Кармел Сноу я прекръства на New Look – тъй като облеклата са сетивен апотеоз на дамските извивки. Диор основава силуета на „ жените-цветя “, омайващи в бюстиета и поли, подчертаващи талията и бедрата. В годините след войната асистенти на дизайнера са безизвестните тогава Пиер Карден и Ив Сен Лоран.
Диор умира на почивка в Монтекатини Терме на 23 октомври 1957 година след сърдечен удар. Причините за него към момента не са конкретизирани, като версиите са няколко - задавяне от рибена кост, игра на карти, уморителен секс. Клюките са подхранвани от записките на евентуалния му ухажор Алексис декор Розенберг, издадени съвсем половин век след гибелта на дизайнера. Други допускат, че повода за гибелта на Диор е апоплектичен удар.
Прочутият стилист постоянно се е възхищавал от величието в архитектурата на Острова, от градините в дворците, от презокеанските лайнери, сред които и “Кралица Мери “. Той обожава костюмите, шити на Savile Row. Първото му ревю в Англия е в хотел „ Савой “, а през 1952 година основава Christian Dior London. Сред най-забележителните му английски клиентки при започване на кариерата му край Темза са писателката Нанси Митфорд и паметната балерина Марго Фонтейн. Принцеса Маргарет носи негова рокля на 21-ия й рожден ден. Корифеят е „ добре пристигнал “ в най-елитните дворци на Англия, в това число и в Бленхайм през 1954 година, където получава похвали от самия Уинстън Чърчил.
Ориоле Кулен, куратор във V&A, разяснява: „ През 1947 година Кристиян Диор промени лицето на модата с новия си взор, който предефинира женския контур и съживи парижката модерно промишленост след войната. Влиянието му е всепроникващо – то даде образа на цяла нова епоха. “ Винаги протоколните англичани обаче не се впускат в елементи от персоналния живот на модерно титана.
Кристиан Диор е роден в Гранвил във френския департамент Манш. Той е второто от петте деца на Александър Луи Маурис Диор, богат производител на артикули за торене. Бъдещият ас в шика мечтае да стане художник или проектант. Тишината в парка на родовото имение в Гренвил го подготвя повече към изобразяване и размисъл, а деловите диалози, които баща му се пробва да води с него, с цел да го възпламени по промишленото дело, го отегчават. Тийнейджърът се съпротивлява дълго и безмълвно, само че най-после отстъпва пред настояванията на родителите си и подава документи в най-хубавото във Франция висше учебно заведение за политически науки - „ Sciences Po “. В основната книга е записан като студент шест семестъра – от 1923 до 1926-а, само че вместо да овладява политическите премъдрости, той се посвещава на музеи и веселби. Денят му стартира с посещаване в Лувъра - още при отварянето му, по-късно – в Музея на декоративното изкуство, оттова – при импресионистите, а вечерта – буйни студентски купони. За да изкарва джобни пари, рисува фешън скици, които продава по 10 цента. Неговите ескизи за шапки и рокли постоянно се появяват в авторитетното списание „ Le Figaro Illustre “. След като приключва учебно заведение, през 1928 година отваря дребна изложба, подкрепят от татко си. В нея стартира много сполучливо да търгува даже с платна на велики художници, измежду които е и Пикасо. Но Диор старши е опустошен и синът е заставен да затвори галерията. От 1930 до 1940 година Кристиан работи за Робер Пиге, след което постъпва на военна работа. През 1942 напуща армията и се включва в бизнеса на Люсиен Лелонг и Пиер Балмен, които обличат съпругите на френските офицери. На 16 декември 1946 година Диор основава лична фешън къща със съдействието на магната Марсел Бусак, притежател на заводи за памук. През 1947 година показва първата си сбирка – Corolle. Но тогавашният основен редактор на Harper`s Bazaar Кармел Сноу я прекръства на New Look – тъй като облеклата са сетивен апотеоз на дамските извивки. Диор основава силуета на „ жените-цветя “, омайващи в бюстиета и поли, подчертаващи талията и бедрата. В годините след войната асистенти на дизайнера са безизвестните тогава Пиер Карден и Ив Сен Лоран.
Диор умира на почивка в Монтекатини Терме на 23 октомври 1957 година след сърдечен удар. Причините за него към момента не са конкретизирани, като версиите са няколко - задавяне от рибена кост, игра на карти, уморителен секс. Клюките са подхранвани от записките на евентуалния му ухажор Алексис декор Розенберг, издадени съвсем половин век след гибелта на дизайнера. Други допускат, че повода за гибелта на Диор е апоплектичен удар.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ