Вредата от укриването на данъци от големите корпорации - и екологична
Освен като място да се укриват пари и да се лъжат данъчни системи, местата, известни като " данъчен парадайс ", способстват за смяната на климата и съответно за обезлесяването на Амазония. Това демонстрира проучване на Центъра за стабилно развиване на Стокхолмския университет.
Изследването е основано на разкритията в така наречен Досиета " Панама ". То изследва резултата върху природата тук-там, където работят мултинационални конгломерати, които употребяват главно офшорни зони, с цел да се избавят от налози.
" Трябва да стартираме да гледаме какви са вредите за природата от офшорните зони. За да има стабилно развиване, е нужна отчетност ", безапелационен е Виктор Галац, един от създателите на отчета.
Съгласно разбор на Бразилската централна банка за интервала 2000 – 2011 година най-малко 9 от най-големите производители на соя и говеждо месо – две от промишленостите, които са считани за основна причина за обезлесяването на планетата, са употребявали офшорни дъщерни компании, с цел да финансират активността си в Амазония. Припомняме, че дъждовните гори в Амазония постоянно биват наричани " белите дробове на Земята ". Оказва се обаче, че за над едно десетилетие 70% от задграничния капитал, с който работи бразилската стопанска система, е минал през офшорни зони – най-много Каймановите острови, Бахамите и Холандските Антили. Това прави 18,4 милиарда $. Няма по какъв начин обаче да бъде направена директна връзка сред влизащия в Бразилия капитал от офшорни зони и обезлесяването на Амазония, тъй като липсва задоволително обществена информация и като цяло картината остава непрозрачна, признават откривателите.
В отчета категорично се показва, че притокът на офшорни капитали не е противозаконен, а огромни компании като Louis Dreyfus Company, Cargill, Bunge и Amaggi Group категорично показват в отговор на изследването, че съблюдават закона. През 2009 година тъкмо бразилската Amaggi и френско-швейцарската Louis Dreyfus вършат взаимно дружество, което да работи в Байя, Бразилия. Съвместното дружество е записано на Каймановите острови, а притежател е тогавашният бразилски аграрни министър Блайро Маги.
Но не е единствено Бразилия – един от най-големите производители на хартия Asia Pacific Resources International Holdings (April), работи в горите на Индонезия, като заобикаля да заплаща налози посредством офшорна система, благодарение на две от най-авторитетните банки в света в лицето на Credit Suisse и ABN Amro.
Друг огромен проблем е незаконният лов на риба – според Интерпол, 70% от хванати плавателни съдове с незаконно уловена риба, плават под флага на страна, която е „ данъчен парадайс “. Става въпрос основно за Панама и Белиз.
Наличието на офшорни зони носи загуби от 200 милиарда $ годишно за разрастващите се стопански системи, твърди Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Изследването е основано на разкритията в така наречен Досиета " Панама ". То изследва резултата върху природата тук-там, където работят мултинационални конгломерати, които употребяват главно офшорни зони, с цел да се избавят от налози.
" Трябва да стартираме да гледаме какви са вредите за природата от офшорните зони. За да има стабилно развиване, е нужна отчетност ", безапелационен е Виктор Галац, един от създателите на отчета.
Съгласно разбор на Бразилската централна банка за интервала 2000 – 2011 година най-малко 9 от най-големите производители на соя и говеждо месо – две от промишленостите, които са считани за основна причина за обезлесяването на планетата, са употребявали офшорни дъщерни компании, с цел да финансират активността си в Амазония. Припомняме, че дъждовните гори в Амазония постоянно биват наричани " белите дробове на Земята ". Оказва се обаче, че за над едно десетилетие 70% от задграничния капитал, с който работи бразилската стопанска система, е минал през офшорни зони – най-много Каймановите острови, Бахамите и Холандските Антили. Това прави 18,4 милиарда $. Няма по какъв начин обаче да бъде направена директна връзка сред влизащия в Бразилия капитал от офшорни зони и обезлесяването на Амазония, тъй като липсва задоволително обществена информация и като цяло картината остава непрозрачна, признават откривателите.
В отчета категорично се показва, че притокът на офшорни капитали не е противозаконен, а огромни компании като Louis Dreyfus Company, Cargill, Bunge и Amaggi Group категорично показват в отговор на изследването, че съблюдават закона. През 2009 година тъкмо бразилската Amaggi и френско-швейцарската Louis Dreyfus вършат взаимно дружество, което да работи в Байя, Бразилия. Съвместното дружество е записано на Каймановите острови, а притежател е тогавашният бразилски аграрни министър Блайро Маги.
Но не е единствено Бразилия – един от най-големите производители на хартия Asia Pacific Resources International Holdings (April), работи в горите на Индонезия, като заобикаля да заплаща налози посредством офшорна система, благодарение на две от най-авторитетните банки в света в лицето на Credit Suisse и ABN Amro.
Друг огромен проблем е незаконният лов на риба – според Интерпол, 70% от хванати плавателни съдове с незаконно уловена риба, плават под флага на страна, която е „ данъчен парадайс “. Става въпрос основно за Панама и Белиз.
Наличието на офшорни зони носи загуби от 200 милиарда $ годишно за разрастващите се стопански системи, твърди Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ