Освен, че играем в Mamma Mia“, ще правим и рок

Освен, че играем в „ Mamma Mia “, ще вършим и рок дует!


Българският артист е извънредно талантлив


Жертвите желаят повече изкуство, в сравнение с изкуството желае жертви


Ако не е любовта – къде отиваме?


Любовта е всекидневно избавление


Разочарованието е духовният СПИН през днешния ден!


Артистът е належащо обществено животно, без което никой не може


Българинът е талант на самоиронията


Многостранно надарените артисти Ники Сотиров и Владо Михайлов са част от звездния екип на спектакъла „ Mamma Mia “, който към този момент се радва на огромен триумф в страната ни. Освен в настоящия мюзикъл двамата са си партнирали и в няколко непознати продукции, снимани у нас, а към този момент замислят и обща музикална изненада, за която разкриха особено за в. „ Труд “. Паралелно с това Ники и Влади работят интензивно и по независимите си планове. За съвършената си игра в спектакълът „ Откриването “, Ники Сотиров завоюва огромната премия „ Златен BGMOT “ на интернационалния фестивал в Габрово, а на 26 и 27 септември в Нов Театър НДК ще е премиерата на постановката „ Антихрист “ на режисьорът Бойко Илиев. През есента му следва и кино премиера – на „ Смартфонът дезертьор “. Владо Михайлов, който е част от група „ Equinox “, спечелила две оценки за въздействащото си показване на „ Евровизия “, продължава да приготвя нови песни с нея, както и със „ Сленг “, на които е вокалист от 4 години. Той ще бъде част и от новият план на акад. Пламен Карталов – „ Фантомът на операта “.


– Двамата сте измежду основните герои в родната версия на хитовия мюзикъл „ Mamma Mia “. Какво ви споделят хората след зрелище?
Ники Сотиров: Най-големият комплимент за нас беше, че хора, които са гледали лондонската версия на мюзикъла „ Mamma Mia “ ни споделиха, че българската – на акад. Карталов и Софийската опера и балет е по-добра и истинска. И тези думи не бяха от притворни, комплиментарни хора, които имат интерес да ни ласкаят, а просто бяха откровени и направиха целият ни екип доста благополучен.
Владо Михайлов: За нас е доста прелестно, че идват хората и споделят – ние плакахме и се смяхме, а да успееш да разплачеш някого с комедия и мюзикъл – по-голямо самопризнание от това няма!

– А на вас самите случва ли ви се да се разплачете от мощна страст по време на театър?
В.: С Весето Делчева имаме доста прочувствени подиуми в „ Mamma Mia “, а другояче сме играли дружно и в мюзикъла „ Зоро “, където също съм плакал с нея. На мен, когато пеем с нея и ми се случва непрекъснато да имам сълзи в очите!
Н.: Това са мъжки, сухи сълзи, извинявай, че те преустановявам, Влади. Макар че нейните сълзи никак не са сухи, Веси Делчева си е цунами от страсти, влиза в представлението на 300 % и няма по какъв начин и ти да не влезеш на равнището на нейната сила, тъй като другояче се проваляш. За мен е безусловно изобретение, като певица, актриса, танцьор, една от най-талантливите. Тя е моторът на целият ни театър, в основната роля.

– Имате ли обичан миг в „ Mamma Mia “ и коя от песните на АВВА ви вълнува най-силно?
В.: Аз персонално одобрявам АВВА още от дете, когато слушах „ Пулсиращи ноти “ и „ Музикална стълбица “, дори като дребни с брат ми сме се приспивали с музиката на АВВА, тъй че за мен това е нещо доста персонално. В нашия театър изключително мощен миг е по време на песента „ Dancing queen “, когато на сцената има над 20 пеещи артисти, плюс луксозните деца, които са мюзикъл актьори от ансамбъла. Там има опция за многоглас и като ревнат всичките тези деца, с цел да сложат точката на парчето и постоянно настръхвам! Иначе всеки един миг ми е обичан – толкоз хубав, цветен, деятелен и динамичен театър, като динамичността е и поради страхотните режисьорски решения на маестро Карталов. Не може да не споменем прелестната работа на художниците и сценографите.
Н.: Да не пропуснем и бенда с диригент Светльо Лазаров. Емоцията, която изпитвам постоянно, като чувам всяка една от тези 22 песни е доста мощна, само че изключително специфични за мен са дуетите ми с Деница Шопова – „ Take a chance on me “ и с Весела Делчева – „ The Name Of The Game “. Песните на АВВА са толкоз човешки, красиви, близки, положителни, с подобен заряд! За мен е велика чест, че за 11 представления и към този момент повече от 11 хиляди души са гледали версията на този театър на маестро Карталов!

– Обмисляте ли други общи планове?
Н.: Да, ще издадем една загадка, че ние с Влади сме си говорили за рок дует! Вече имаме и тематика, която създаваме – сега е естетика, върви към филхармония! (Смеят се.)
В.: Ники е написал едни прелестни стихове за песента, които ме впечатлиха! Във всичко, което прави има обич. Той е такава душа, по този начин се раздава за всички и за мен е чест и наслаждение да работим дружно!

– И двамата сте се снимали с огромни холивудски звезди. Кои са най-харизматичните и привлекателни артисти, с които сте работили?
Н.: И двамата сме имали достойнството да снимаме с огромни имена. За себе си открих, че колкото една звезда е по-голяма, толкоз е по-естествена – Уесли Снайпс, Стивън Болдуин, Жан Клод-Ван Дам, Долф Лундгрен, Уилям Форсайт… В до момента си с тях, разбрах също, че ние до тези величия сме ужасно почтени, извънредно талантлив е българския артист и те го регистрират това, даже ни завиждат, че тук играем толкоз доста спектакъл. А, като запее Влади и те онемяват, тъй като той и Орлин Горанов пеят като ангели. Аз също пея, само че като ангел-хранител, тъй като съм бас-баритон и имам косъм в гърлото, а хранителите пеят с малко повече рокендрол бленда. (Смеят се.) А най-харизматичната жена, с която съм снимал е удивителната хубавица Хънтър Тайло, която играе доктор Тейлър в „ Дързост и хубост “. Направо ме изуми и й споделих – с 4 деца не можеш да изглеждаш по този начин! Тя ходеше постоянно с къси блузки, с цел да се вижда какъв брой й е стегната пресата и аз все търсех по кръстчето й да усетя къде й е правена липосукция, само че не открих на никое място! Викам й – тук някъде би трябвало да има ръбче, а тя – нямам! (Смеят се.)

– Влади, а ти търсил ли си ръбче от липосукция, до момента в който снимаше със Салма Хайек, която също наподобява доста добре?
В.: Не съм търсил! (Смее се.) С нея имах опция за поработя във кино лентата „ Шираз през септември “, само че забелязах, че и тя като всеки естествен човек се тормози от години, от килограми, само че дава всичко, което може за всеки план. Веднъж тя ме попита – съгласно теб, стара ли съм като лъчение? (Смее се.) Аз й отговорих – изобщо не си стара, освен като лъчение, само че и физически! Невероятна жена! Във кино лентата Салма и Ейдриън Броуди бяха семейство, а аз играех техен другар, като се загатваше, че с нея имаме флирт и моят воин им мъти водата. Като репетирахме, още през цялото време Салма пристигна и облегна другарски главата си на рамото ми и стартира да се интересува от мен, да идва и да поддържаме връзка, тъй като в сюжета ние би трябвало да имаме предистория и някакви прочувствени натрупвания, за които нямаше време, а тя се погрижи за това, от което несъмнено на мен ми се описа играта, само че ми беше прелестно. Невероятна! (Смеят се.)
Н.: Толкова е секси! Аз имах две подиуми в този филм, само че Салма не е идвала при мен. (Смеят се.)
-Ники, ти си бил състудент с Аня Пенчева в НАТФИЗ. Момчетата от курса бяхте ли влюбени в нея?
Н.: Ние с Аня сме повече от родственици, тъй като сме дружно от деца. Тя постоянно е носела особена харизма. С нея сме играли сантиментална двойка, само че единствено на сцената. Преди време взехме решение да създадем нещо дружно – спектакъла „ Една жена и един мъж “ и този план взе „ Аскеер “ за извънредно достижение в тандем, което беше огромно самопризнание за нас. Аня е прелестна, тя е убийствена актриса и страховит другар!

– Кой е най-забавният или неуместен миг по време на фотоси, който сте имали?
Н.: Имам три такива случки. Както се споделя – киното взема жертви, тъй като жертвите желаят повече изкуство, в сравнение с изкуството желае жертви! Във кино лентата „ Адаптация “ да вземем за пример ме бесеха и за секунда щяха в действителност да ме обесят, тъй като имаше един Васо, който ми държеше изпод краката, до момента в който висях на въжето, с цел да не ме стисне за врата, само че в този миг един човек влезе и викна – Васо! И Васо ми пусна краката и потегли да види какво се случва! (Смеят се.) Увиснах си крепко и добре, че въжето беше на една греда и аз съумях с някакъв див, животоспасяващ инстикт незабавно да се хвана за гредата и това ме избави! После направихме и втори дубъл, като му споделиха – Васо, този път не пускай тези крайници! (Смеят се.) Имаше и един различен миг с нощното къпане във кино лентата, където пък за секунда щях да се удавя! Днес към този момент виждам тези моменти от към смешната им страна.
В.: Имали сме и двамата такива рискови обстановки в киното, макар цялото внимание на екипа, няма по какъв начин да предвидиш всичко – случват се.

– Да се върнем към АВВА, които пеят основно за обич. Кое е вашето персонално Ватерло в любовта?
В.: „ Ватерло “ във разновидността на АВВА е една метафора за това да си намериш майстора, аз съм си го намирал в лицето на тези дами, които са трансформирали живота ми и са майки на моите деца, двете ми съпруги – някогашната и сегашната. Това е моето Ватерло, тъй като още като видиш един човек, както когато се видяхме със брачната половинка ми Миша преди години в един клуб и просто не можеш да откъснеш очи от него, не знаеш какво ти се е случило и задаваш несъответстващи въпроси, като – ти какъв брой деца искаш да имаш? Тогава попитах барабаниста на групата им – Миша има ли си другар? Той сподели – да, а аз – нищо, нищо, нищо! Това е моето персонално Ватерло! Смеят се. Както споделя Миша – повторно се жениш към този момент, какво не разбра?!
Н.: Моето Ватерло е моята муза Ана, тя продължава и през днешния ден да ме въодушевява и това в прочувствен аспект е епично, тъй като хората по някакъв метод постоянно стигат до някаква рутинност с времето. А ние в противен случай – всеки ден се разсънваме дружно като гаджета от предходната нощ и това ме прави благополучен!

– А била ли е любовта и избавление за вас?
Н.: Любовта постоянно е избавление, тъй като в случай че тя не е – в никакъв случай нямаше да бъде подобен феномен, тя е като загадка, никой не може да я изясни! Ок, това е някаква химия на организма, има нещо, в което аз имам вяра – всички знаем какъв брой доста се е раздрусал нашия свят, погледнете даже какво е времето! Даже тази безсмислица, че и лятото емигрира от България на мен ми звучи смешно и тъжно, само че любовта продължава да балансира този свят, в случай че не е тя, къде отиваме? Господ ни е доста ядосан и евентуално има за какво! Любовта – в лицето на Ана, ме избави от една доста тежка прочувствена рецесия, в която бях изпаднал преди години, само че тя не беше гарнирана с алкохол за отчаяние на жълтите медии.
В.: Любовта е всекидневно избавление! Когато имаш до себе си подобен човек, какъвто се веселя, че и Ники и аз сме намерили, то това те вади тъкмо от тежките прочувствени моменти, тъй като този човек те поддържа и ти споделя – умерено! В началото на нашата връзка ние имахме и доста тежък финансов миг, в който Господ споделя – няма да ти върви тази година. Ние не сме застраховани от това, само че тя сподели – умерено, не се притеснявай, аз съм до теб и всичко ще бъде наред и беше наред, с помощта на това. Защото нали знаете, че за един мъж – безработен и непризнат, един подобен миг е доста сложен. Ако Миша не беше до мен в този интервал – ти самичък не знаеш какво би станало и от там в действителност могат да дойдат опиати и какво ли не, само че като имаш рамо е друго!
Н.: Един Васко Пармаков си отиде от отчаяние и горест, той не си отиде от опиати! Пак ще се повтаря – разочарованието е духовният СПИН през днешния ден – от другар, жена, идея, специалност, като се разочароваш, изключително от човек, който си обичал и държиш…
В.: Ники загатна отчаяние, а това, което ние с него се опитваме да носим с това, което вършим е обаяние, да заразиш с наслада хората и те да излизат от салона малко по-замислени, положителни и очаровани, подготвени да посрещнат идващия ден и да дадат, вместо да се чудят за какво не взимат и да имат малко повече обич към всичко!

– Правили ли сте серенада на обичаната ви жена?
Н.: Ана всеки ден ми слуша серенадите, даже да й е допълнително – ги слуша и се радва. „ Mamma Mia “, даже я знае наизуст, тъй като тя ми подаваше текста и беше доста занимателно. Преди месец и половина взех огромна интернационална премия – „ Златен BGMOT “ в Габрово, измежду артисти от Щатите, Русия, Армения, Австрия, Полша… После споделих на Ана – ти заслужаваш част от тази премия, тъй като си ми подавала текста толкоз време, освен в „ Откриването, само че и в „ Жертвата “ на Бойко Илиев, където тя също ми оказа помощ да науча толкоз текст, това са 21 представления!
В.: Аз съм правил две серенади на Миша. Едната беше, когато отидох да я взема на сватбата и й пях серенада под балкона с тайфа другари. Изпях й един фиктивен, комичен текст и тя се посмя, а аз желаех тъкмо да я разсмея с това. Интересно беше и когато отидох да й желая ръката в Бургас на Никулден – тогава тя имаше концерт, а като слезе от сцената и аз застанах на коляно и й предложих, а Орлин Горанов, който играе третия баща в „ Мamma Mia “ също беше там.
Н.: (Смеят се.) Виждаш ли – Господ е събирач и си знае работата!

– Ники, ти имаш 1 дете, а Владо цели 3. Притеснява ли ви огромната експанзия измежду младежите и на какво се дължи тя съгласно вас?
Н.: Сложен въпрос, може би би трябвало да беседвам първо с щерка ми, която е психиатър и евентуално има чисто здравно и професионално пояснение на проблема. Агресията съгласно мен е някакъв кармичен иск за война, само че когато с мир победиш войната е доста по-лесно.
В.: Агресията потегля от вкъщи. Според мен положителният родител може да защищити детето си от доста бъдещи рискови обстановки, само че през днешния ден когато свободата я превърнахме в разпасаност и демокрацията в безредица – рискът от този вид ужасяваща експанзия е доста огромен, а го има и възприятието за безвластие, че си над закона, че той не е еднакъв за всички!

– Коя тематика, или събитие ви вълнуват най-силно сега?
Н.: „ Мamma Mia “ ме вълнува най-вече сега. А също по този начин за мен една от най-важните максими за нашата специалност е, че правдата на актьора е свещена и тя би трябвало да бъде защитавана и да се трансформира в държавна политика – НЕ МОЖЕ КУЛТУРАТА ДА Е НА КРАЧКА ПРЕД ПРОСТИТУЦИЯТА! Ако може да се напише това с огромни букви. Това е неуместно, актьора е належащо обществено животно, без което никой не може – ти влизаш в залата, с цел да бъдеш художествено измамен, само че без тази заблуда, която ние даваме, душата ти ще е постоянно гладна, даже да изядеш половин кон, отново ще си гладен.
В.: Като участник в „ Equinox “, за мен присъединяване ни в „ Евровизия “ беше един героизъм, не наш, само че ние направихме като актьори най-хубавото, което можем. Ние бяхме петима супер разнообразни хора, включително и двама чернокожи, само че успяхме да се обединим и това е тематиката, която ме вълнува. Продуцентът ни Боби Миланов доста ни въодушеви в нашата ария – с неговия план за това тъждество, за тази всеопрощаваща обич, сред другите раси и хората с разнообразни проблеми и това е най-ценното.

– След „ Евровизия “ нашата ария -„ Bones “ беше определена за най-хубава от професионалното жури. Владо, ти самият удовлетворен ли си от вашето показване и присъединяване ви в състезанието?
В.: Аз съм благополучен, че на състезанието ни поддържаха доста българи, въпреки доста хора да считат, че в България не сме узрели за това тъждество, само че се оказа,че не е по този начин и ужасно доста хора гласоподаваха за този план и отделиха от времето и финансите си. Големи експерти също споделиха, че България е равнище и това е наша цел да представим страната си с подобен имидж!

– Вие в действителност успяхте, а какво ти хареса най-вече в Португалия и коя е обичаната ви дестинация?
В.: Португалия е една от обичаните ми дестинации, за жалост имахме доста тежък график и крадяхме единствено моменти от Лисабон, който в действителност е вълшебно място. Рядко мога да посетя някой град и да си кажа – мога да пребивавам тук, а там ми се случи. Казваш си – уау! Ню Йорк за мен също е значима дестинация, от дете мечтаех за това. Отидох там на двайсет и няколко и от там доведох и някогашната си брачна половинка, тя е нюйоркчанка. Господ си знае работата,защото ти примерно имаш една визия за нещо, не знаеш от къде идва в главата ти, а след това разбираш!
Н.: Аз също държах да заведа Ана в Ню Йорк, където й демонстрирах двата театъра, в които играх 10 години. Ние с нея сме били и в Лисабон и също беше прелестно.Иначе моя обичана дестинация е Перу, тъй като там усещам Бога по-близо – просто можеш да го пипнеш!

– Как се работи с Жана Бергендорф и с какво си обяснявате нападките, на които беше подложена тя, в случай, че всеки може да сгреши, а Жана е надарена певица с бъдеще?
В.: С нея се работи по доста разнообразни способи, тя е енергиен гърмеж, убедих се в това. Убедих се и в нейната харизма и заряд, тя е един звяр просто! Много я обичам и нейното минало е нещо, за което доста се приказва, само че като един човек получи вярната поддръжка и някой ти каже – аз имам вяра в гения ти, както направи нашия продуцент Боби Миланов и това е доста значимо. Аз тогава действах като негова дясна ръка и застанах до нея с всичко, което имам като житейски опит, тъй като съм по-голям, минал съм през някои от нещата и съм имал сходни проблеми. Бях всяка вечер до Жана, с цел да си приказва тя с някого, бях слушател от време на време, различен път другар, давал съм й препоръки и тя проработи ужасно, активизира се и това, което направи ме респектира. Обичам Жана и й искам най-хубавото, ние продължаваме да работим дружно по плана в „ Юнивърсъл свят “ и може да се чака още доста от нас.

– Коя е най-хубавата и коя най-лошата ни национална линия съгласно вас?
Н.: Мисля, че България е земя на Бога, като родна земя му е и той се усеща удобно тук! Това е мое субективно чувство, усещам го със страшна мощ и за мен националната линия, която избавя българина е извънредно жилавия дух, силата му и неповторимото възприятие за комизъм. Българинът е талант на самоиронията, което доста ме ласкае.
В.: За мен предполагането е една от неприятните черти, тъй като аз го виждам всекидневно това. Ние, като цяло сме доста свити и избираме да се филмираме сами, вместо да попитаме индивида против нас в прав текст каква е истината. На това се мъча да се изучавам всеки ден и през днешния ден виждам неточности от предишното, когато съм мислил нещо за даден човек, или актьор, а по-късно живота постоянно ти удря плесници и ти демонстрира че си сбъркал. Въпросът е какъв брой шамара ще ти удари преди да се събудиш и да научиш този урок.

– Срещали ли сте се с хора, като Ванга, които имат невероятни качества?
Н.: Аз планувах да се срещна с Ванга – ставаше въпрос за един кино план, само че забавих срещата си с нея. Тя си отиде от този свят физически, духовно в никакъв случай няма да си отиде и беше оставила за мен едно човешко обръщение, което резервирам за себе си, както и един дребен талисман, който и през днешния ден е в къщата ми.

– Имали ли сте случки, които затвърждават вярата ви в Бог и оказва помощ ли ви молитвата в сложни моменти?
Н.: Вярата ми е непоколебима. Като станах хаджия за първи път и влязох в храма там, стоях самичък до саркофага на Иисус, имаше и един духовник, който ми сподели на чист български – Бог да те благослови! Това промени за хубаво доста неща в живота ми и Господ ми оказва помощ да си изучавам кармичните уроци. Важно е да носиш Бог в себе си и в случай че нещо няма да те изостави на този свят – това е той. Имаше една преживелица по време на нощно къпане с Бинка Желязкова, Янина Кашева и Коста Биков, след която ние взехме решение, че имаме акт на послушание на всеобща психическа илюзия, тъй като на една доста огромна канара пред нас се разруши вълна и по-късно всички видяхме големият облик на Дева Мария върху скалата!
В.: За мен молитвата не е единствено, когато си в сложен миг, тъй като е елементарно да се сетиш за Бог, като си в подобен миг, само че аз се пробвам повече да благодаря и да се сещам за хубавите неща в живота ми. Бог е на всички места!

– Любимата ви мисъл, или откъс?
Н.: Живота на актьора е молитва и всяка роля е Амин! Нашата специалност е една незавършена, ежедневна молитва, това са функциите, които вършим. Артистът лекува душата, докторът – тялото, а Бог е обич!
В.: Днес си спомних за тази мисъл – изгори, с цел да светиш!