Остров Повеглия - проклетата земя
Остров Повеглия е един от островите, намиращи се сред Венеция и Лидо, във Венецианската лагуна. Но вместо да е прелестно място за отмора и отдих, този остров смразява кръвта на всеки локален гражданин.
Смятан е за едно от най-злите места в света. Страшните митове за остров Повеглия се множат като бурени и се възприемат от всички като достоверни истории. В тях се споделя, че острова бил последно леговище за хиляди пациенти по времето на черната чума, както и за психологично заболели. Почвата на острова е безусловно цялостна с човешки остатъци. Образувал се е пласт леплив прахуляк, получен при изгарянето на хилядите трупове.
Всъщност историята на остров Повеглия стартира по времето, когато чумата стартира да броди из Европа. В началото хората се опитвали да се скрият там, само че заболяването още веднъж ги застигнала. Мъртвите били погребвани в ями, а постоянно и изгаряни. При най-малкото безпокойство, че някой е болен, бил извличан от вкъщи му и изгарян жив измежду останките. Около 160 000 индивида са намерили гибелта си на този остров през тези години.
През 18 век епидемията от чума още веднъж се връща, при идването на два инфектирани кораба. По това време острова е употребен за инспекция на стоките и хората идващи във Венеция.
През 20 век на остров Повеглия се построява огромна психиатрична клиника с огромна кула-камбанария. Хоспитализираните там настояват, че виждат и чуват призраците, умряли от чума.
Техните недоволства остават нечути от личния състав. Ужасът обаче не свършва дотук. Един от лекарите в психиатричното заведение взема решение да открие лек за лудостта. Започват страшни опити с триони, чукове и пили с болните. Извършвани са в кулата- камбанария.
Според легендата, след години на опити лекарят бил осъден. Не единствено чувал и виждал духовете, само че те го предиздвикали да се хвърли (или са го бутнали) от камбанарията. Според разказите на сестра- очевидка на скока му, когато паднал е бил още жив, само че от земята се надигнала мъгла, която го задушила. Това бил краят и на болничното заведение. В тихи нощи още може да се чуе звукът на камбанарията, която бие сама.
