Промените в закона за религиите дискриминирали малките вероизповедания на католици, арменци и юдеи
Основният минус на препоръчаните промени в Закона за вероизповеданията е, че се подценяват дребните вероизповедания като католици, арменци и юдеи. Друг противоречив миг е и ограничението на възнаграждение на свещонослужители от непознати страни . Това съобщи съветникът на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеденията доцент Михаил Иванов.
По отношение на религиозните учебни заведения и верозповеданията реакцията на страната закъсня, съобщи доцент Иванов. Щеше да се спести доста социална сила и нямаше да се стигне до процеса с имамите в Пазарджик, добави той.
Предложените промени от трите партии в Закона за вероизповеданията имат противоречив аспект в отношение на това, че финансирането се планува да се дефинира по отношение на броя на хората, изповядващи съответното изповедание. Това ще докара до дискриминация по отношение на дребните вероизповедания като католици, арменци и юдеи , добави той.
Чуждото финансиране би трябвало да бъде регламентирано и следено, съобщи доцент Иванов. Чрез законопроекта обаче има „ половичнатост “ при финнасирането - деликатният въпрос е за заплащането на свещенослужителите, които на процедура са можели да получават възнаграждение от чужбина. За образец той даде съветските свещеници в съветската черква „ Св. Николай “ в София или католическия отец Паоло Кортези от Белене. Друг противоречив миг е регламентът свещенослужителите, които не са жители на България, да служат наложително с българин, съобщи Българска национална телевизия.
Няма да има проблеми по отношение на огромните вероизповедания, приключи доцент Иванов. Според него в полемиката за законопроекта би трябвало да се включат самите вероизповедания, каквато уговорка участва в препоръчаното законодателство.
Доц. Иванов посочи, че страната би трябвало да лицензира и да се даде път на Висшия ислямски институт като висше образователно заведение и към него да се построи богословска и научна изследователска база. Така той може да се трансформира в обучителен център на Балканите.
По отношение на религиозните учебни заведения и верозповеданията реакцията на страната закъсня, съобщи доцент Иванов. Щеше да се спести доста социална сила и нямаше да се стигне до процеса с имамите в Пазарджик, добави той.
Предложените промени от трите партии в Закона за вероизповеданията имат противоречив аспект в отношение на това, че финансирането се планува да се дефинира по отношение на броя на хората, изповядващи съответното изповедание. Това ще докара до дискриминация по отношение на дребните вероизповедания като католици, арменци и юдеи , добави той.
Чуждото финансиране би трябвало да бъде регламентирано и следено, съобщи доцент Иванов. Чрез законопроекта обаче има „ половичнатост “ при финнасирането - деликатният въпрос е за заплащането на свещенослужителите, които на процедура са можели да получават възнаграждение от чужбина. За образец той даде съветските свещеници в съветската черква „ Св. Николай “ в София или католическия отец Паоло Кортези от Белене. Друг противоречив миг е регламентът свещенослужителите, които не са жители на България, да служат наложително с българин, съобщи Българска национална телевизия.
Няма да има проблеми по отношение на огромните вероизповедания, приключи доцент Иванов. Според него в полемиката за законопроекта би трябвало да се включат самите вероизповедания, каквато уговорка участва в препоръчаното законодателство.
Доц. Иванов посочи, че страната би трябвало да лицензира и да се даде път на Висшия ислямски институт като висше образователно заведение и към него да се построи богословска и научна изследователска база. Така той може да се трансформира в обучителен център на Балканите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ