Проблемът не е във "Фейсбук", а в липсата на регулация
Още през 2010 година Марк Зукърбърг - създател и основен началник на " Facebook ", смяташе, че неприкосновеността на персоналните данни към този момент не е " обществена норма ". Но през последните няколко седмици - и нито момент по-рано, той и неговите сътрудници научиха, че обособените хора и обществото като цяло към момента държат на тази цялост.
Сегашните разкрития по какъв начин " Кеймбридж аналитика " - политическа консултантска компания, работила за акцията на Доналд Тръмп - е натрупала данни за над 50 млн. консуматори на " Facebook " без тяхното единодушие, принуди обществената медия да каже на всеки, който желае да слуша, че се отнася доста съществено към тази цялост. Миналата седмица " Facebook " разгласи, че опростява и централизира разпоредбите за отбрана на персоналните данни, като улеснява своите над два милиарда ползватели сами да дефинират какво количество персонална информация да споделят.
Това бе значима и нужна смяна, само че това, което научихме за практиката на събиране на персонални данни от обществените медии, рекламните компании, интернет издателите и други организации, приказва, че характерни промени, осъществявани от обособени компании като " Facebook ", няма да бъдат задоволителни. Необходимо е Конгресът да одобри ефикасни и всеобхватни закони за отбрана на неприкосновеността на персоналните данни.
Технологичната и рекламната промишленост от дълго време се съпротивляват против такива правила и нито този Конгрес, нито администрацията на Тръмп демонстрират някаква заинтригуваност за отбрана на персоналните данни. Но един ден на власт ще дойдат други политици и в този момент е най-подходящото време да стартира сериозен разбор по какъв начин следва да бъде засилен американският регулационен режим за отбрана на персоналните данни.
Не е належащо да се стартира от нулата. През 2012 година президентът Барак Обама предложи харта на правата за отбрана на персоналните данни. Документът включваше доста хрумвания по какъв начин да се даде на хората повече надзор върху тяхната (лична) информация, да се направи събирането на данни по-прозрачно и да се сложат ограничавания върху това, което бизнесът може да прави със събираната от компаниите информация. Тази харта на правата се провали, тъй като бе посрещната с принуда в Конгреса.
Но Европейският съюз приложи същия метод при създаването на своя " Общ правилник за отбрана на персоналните данни ", който влиза в действие от 25 май т.г.
Новите европейски правила не са съвършени -
те включват така наречен право да бъдеш пропуснат, което разрешава на хората да изискат фирмите да изтрият персоналната информация, която те повече не желаят да бъде споделяна. Това може да бъде прилагано по способи, ограничаващи свободата на словото. Но европейците направиха напредък към решаването на някои от проблемите, които напоследък се откроиха в Съединени американски щати. Техните закони да вземем за пример изискват фирмите да потърсят единодушие, преди да събират сензитивна персонална информация, да създадат това искане разбираемо и да дават на ползвателите елементарен метод да се откажат от шерването на такива данни, вместо да ги принуждават категорично да показват отвод, в случай че не желаят да бъдат следени.
Освен това фирмите, които желаят да събират данни за европейците, би трябвало ясно да показват по какъв начин имат намерение да употребяват персоналните данни, и не могат да събират повече информация, в сравнение с им е нужна за даване на услугата, която оферират.
" Хартата на правата " на Обама включваше сходна идея, като посочваше, че персоналната информация би трябвало да бъде употребена единствено по " способи, съвместими с подтекста, в който ползвателите дават данните ".
Днес е общоприета процедура доста компании да " изтръгват " колкото се може повече данни, като карат потребителите да се обвързват с дълги и непоклатими периоди на услугата.
Компаниите може даже да не знаят по какъв начин ще употребяват събраната информация,
само че въпреки всичко я събират, ако по-късно им се наложи да я употребяват по някакъв мотив.
Неотдавна някои консуматори на " Facebook " откриха, че приложението " Андроид " на компанията протоколира метаданни (базисна информация) за всеки входящ и произлязъл (телефонен) диалог и есемес и съхранява тази информация, в някои случаи за години. Компанията съобщи, че потребителите са се съгласили да споделят тази информация и по този метод тя " ти оказва помощ да откриваш и да бъдеш по отношение на хората, които са ти близки, и ти дава по-добро другарство във " Facebook ".
Подобно изказване несъмнено е оруелско. Трудно е да се повярва, че доста хора биха дали на компанията достъп до толкоз доста персонални данни, в случай че в действителност схващат на какво се съгласяват.
Новият европейски правилник ще разреши също по този начин на хората да имат достъп до персоналните си данни, да трансферират информацията за себе си от една компания към други, които дават сходна услуга, и напълно да я изтриват при избрани условия. Компаниите ще би трябвало да уведомяват до 72 часа, в случай че са разбрали за приключването на персонална информация.
© Dado Ruvic, Reuters
За доста компании ще бъде комплицирано да се съобразят с новите правила на Европейски Съюз и съответните чиновници в страните членки ще срещнат доста компликации да ги наложат като систематична процедура. " Ще би трябвало да се учим в процеса на приложението, сподели Изабел Фалк-Пиеротен, която оглавява френския регулатор по отбрана на персоналните данни - Националната комисия по информацията и свободите. Ще би трябвало да привикваме. "
Става обаче все по-ясно, че фирмите ще би трябвало да намерят способи по какъв начин да работят и по какъв начин да печелят при тези по-строги правила за персоналните данни. Някои от тях възнамеряват да ползват обособени или всички правила по отбраната на персоналните данни по отношение на всички свои клиенти, освен по отношение на европейците. Други страни към този момент имат или имат намерение да одобряват сходни правила.
В предишното търговци на месо, компании за кредитни карти, производители на коли и други браншове са се съпротивлявали на такива регулации с аргумента, че те ще ги разорят. Всъщност обаче доста браншове завоюваха от такива регулации, които мощно покачиха търсенето на артикули, за които потребителите се уверени, че дават отговор на избрани стандарти.
" Facebook " и други интернет компании се опасяват от регулации за персоналните данни, само че не би трябвало. Твърдите правила могат да се окажат от изгода за тях, както и за потребителите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата с "Фейсбук " (17)
Сегашните разкрития по какъв начин " Кеймбридж аналитика " - политическа консултантска компания, работила за акцията на Доналд Тръмп - е натрупала данни за над 50 млн. консуматори на " Facebook " без тяхното единодушие, принуди обществената медия да каже на всеки, който желае да слуша, че се отнася доста съществено към тази цялост. Миналата седмица " Facebook " разгласи, че опростява и централизира разпоредбите за отбрана на персоналните данни, като улеснява своите над два милиарда ползватели сами да дефинират какво количество персонална информация да споделят.
Това бе значима и нужна смяна, само че това, което научихме за практиката на събиране на персонални данни от обществените медии, рекламните компании, интернет издателите и други организации, приказва, че характерни промени, осъществявани от обособени компании като " Facebook ", няма да бъдат задоволителни. Необходимо е Конгресът да одобри ефикасни и всеобхватни закони за отбрана на неприкосновеността на персоналните данни.
Технологичната и рекламната промишленост от дълго време се съпротивляват против такива правила и нито този Конгрес, нито администрацията на Тръмп демонстрират някаква заинтригуваност за отбрана на персоналните данни. Но един ден на власт ще дойдат други политици и в този момент е най-подходящото време да стартира сериозен разбор по какъв начин следва да бъде засилен американският регулационен режим за отбрана на персоналните данни.
Не е належащо да се стартира от нулата. През 2012 година президентът Барак Обама предложи харта на правата за отбрана на персоналните данни. Документът включваше доста хрумвания по какъв начин да се даде на хората повече надзор върху тяхната (лична) информация, да се направи събирането на данни по-прозрачно и да се сложат ограничавания върху това, което бизнесът може да прави със събираната от компаниите информация. Тази харта на правата се провали, тъй като бе посрещната с принуда в Конгреса.
Но Европейският съюз приложи същия метод при създаването на своя " Общ правилник за отбрана на персоналните данни ", който влиза в действие от 25 май т.г.
Новите европейски правила не са съвършени -
те включват така наречен право да бъдеш пропуснат, което разрешава на хората да изискат фирмите да изтрият персоналната информация, която те повече не желаят да бъде споделяна. Това може да бъде прилагано по способи, ограничаващи свободата на словото. Но европейците направиха напредък към решаването на някои от проблемите, които напоследък се откроиха в Съединени американски щати. Техните закони да вземем за пример изискват фирмите да потърсят единодушие, преди да събират сензитивна персонална информация, да създадат това искане разбираемо и да дават на ползвателите елементарен метод да се откажат от шерването на такива данни, вместо да ги принуждават категорично да показват отвод, в случай че не желаят да бъдат следени.
Освен това фирмите, които желаят да събират данни за европейците, би трябвало ясно да показват по какъв начин имат намерение да употребяват персоналните данни, и не могат да събират повече информация, в сравнение с им е нужна за даване на услугата, която оферират.
" Хартата на правата " на Обама включваше сходна идея, като посочваше, че персоналната информация би трябвало да бъде употребена единствено по " способи, съвместими с подтекста, в който ползвателите дават данните ".
Днес е общоприета процедура доста компании да " изтръгват " колкото се може повече данни, като карат потребителите да се обвързват с дълги и непоклатими периоди на услугата.
Компаниите може даже да не знаят по какъв начин ще употребяват събраната информация,
само че въпреки всичко я събират, ако по-късно им се наложи да я употребяват по някакъв мотив.
Неотдавна някои консуматори на " Facebook " откриха, че приложението " Андроид " на компанията протоколира метаданни (базисна информация) за всеки входящ и произлязъл (телефонен) диалог и есемес и съхранява тази информация, в някои случаи за години. Компанията съобщи, че потребителите са се съгласили да споделят тази информация и по този метод тя " ти оказва помощ да откриваш и да бъдеш по отношение на хората, които са ти близки, и ти дава по-добро другарство във " Facebook ".
Подобно изказване несъмнено е оруелско. Трудно е да се повярва, че доста хора биха дали на компанията достъп до толкоз доста персонални данни, в случай че в действителност схващат на какво се съгласяват.
Новият европейски правилник ще разреши също по този начин на хората да имат достъп до персоналните си данни, да трансферират информацията за себе си от една компания към други, които дават сходна услуга, и напълно да я изтриват при избрани условия. Компаниите ще би трябвало да уведомяват до 72 часа, в случай че са разбрали за приключването на персонална информация.
© Dado Ruvic, Reuters
За доста компании ще бъде комплицирано да се съобразят с новите правила на Европейски Съюз и съответните чиновници в страните членки ще срещнат доста компликации да ги наложат като систематична процедура. " Ще би трябвало да се учим в процеса на приложението, сподели Изабел Фалк-Пиеротен, която оглавява френския регулатор по отбрана на персоналните данни - Националната комисия по информацията и свободите. Ще би трябвало да привикваме. "
Става обаче все по-ясно, че фирмите ще би трябвало да намерят способи по какъв начин да работят и по какъв начин да печелят при тези по-строги правила за персоналните данни. Някои от тях възнамеряват да ползват обособени или всички правила по отбраната на персоналните данни по отношение на всички свои клиенти, освен по отношение на европейците. Други страни към този момент имат или имат намерение да одобряват сходни правила.
В предишното търговци на месо, компании за кредитни карти, производители на коли и други браншове са се съпротивлявали на такива регулации с аргумента, че те ще ги разорят. Всъщност обаче доста браншове завоюваха от такива регулации, които мощно покачиха търсенето на артикули, за които потребителите се уверени, че дават отговор на избрани стандарти.
" Facebook " и други интернет компании се опасяват от регулации за персоналните данни, само че не би трябвало. Твърдите правила могат да се окажат от изгода за тях, както и за потребителите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата с "Фейсбук " (17)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ