Най-старото открито седло датира от преди 2700 г.
Още преди 2700 години пастирка, живяла в сухите региони на Северозападен Китай, е била заровена в палто, направено от скотски кожи, вълнени панталони и кожени ботуши. Облечена за езда, тя била заровена и с коженото си седло, заяви „ National Geographic ”.
Намерено в гробището Янгхай покрай Турпан и датирано сред 700 и 400 година пр.н.е., това седло, най-старото, което е открито до момента, слага под въпрос догатките за това кой е употребявал сходно съоръжение и с каква цел.
Според Патрик Вертман от Университета в Цюрих, водещ създател на проучването на седлото, оповестено в Archaeological Research in Asia, находката е " изненада ". Находките на седла са необичайност, защото органичните им съставни елементи постоянно се разлагат. По-често се откриват други типове екипировка за езда, като юзди и накрайници, само че те не демонстрират безусловно потреблението на седло.
Първите седла?
До находката в Янгхай най-старите известни седла принадлежат на културата Пазирик, чийто център е Алтайската област в Казахстан и Русия, северно от Янгхай и Турпан. Въпреки че седлата от Пазирик са индиректно датирани към V в. пр.н.е., Вертман счита, че културата Пазирик е почнала да употребява седла епохи по-рано.
" Ездата на коне евентуално е била въведена в Северозападен Китай от района [Пазирик] и е допустимо седлата също да са пристигнали по този метод ", споделя той. Въпреки това, до момента в който не бъдат открити такива по-ранни екземпляри (или седлата от V в. прочие н. е. не бъдат датирани още веднъж и не се откри, че са по-стари), седлото от Янгхай се счита за най-старото в света, което към момента е възобновено.
Удобни седалки
Запазено от сухия климат на района, седлото от Янгхай предлага богата информация за ранната технология за езда на коне и за обществото, което я е основало. Двете му криловидни кожи, цялостни със примес от плява, еленови косми и камилски косми, са били зашити дружно по външните ръбове и разграничени от част без заряд (известна като гълтач), която облекчава натиска върху гръбначния дирек на коня.
Появата на такива структури разкрива " възходящата грижа за комфорта и сигурността на ездача, както и за здравето на коня ", споделя Вертман. По-голямото улеснение разрешавало да се пътува на по-дълги дистанции, което увеличавало взаимоотношението с разнообразни хора. " За разлика от по-младите находки от елитните скитски погребения, това ранно седло е направено от евтини материали и е употребявано от елементарна жена ", отбелязва проучването на Вертман. " И въпреки всичко то свидетелства за същото майсторство на направата ".
Кога хората са почнали да яздят коне и по кое време са почнали да употребяват седла, са доста дискутирани тематики. Според едно проучване ездата е зародила в днешните Румъния, България и Унгария към 3000 година пр.н.е. През вековете преди появяването на седлото ездачите са яздили на голите конски гърбове или са седели върху рогозки или одеяла.
Седлото от Янгхай също по този начин разколебава догатките, че седлата за езда се употребяват единствено от мъже за военни цели. " Откриването на това седло в гробницата на жена подсказва, че дамите са взели участие в ежедневните действия на конните скотовъдци, които са включвали паша и пътешестване ", споделя Вертман./БГНЕС
