SGI представя: Небостъргачите - "демоните" в градската среда?
Още по тематиката
SGI показва: Как да " построим " здраве
Мнението на един проектант
2 май 2018
Новите строителни правила на София
След законови промени столицата би трябвало да е по-защитена от небостъргачи и градежи в зелени площи
27 апр 2018
Топ строителните разрешителни: Жилища, главно на юг
През първите три месеца на 2018 година в София преобладават постройките с жилища
4 апр 2018
За плюсовете и минусите на затворените комплекси
Няколко въпроса за сегашното и бъдещето през погледа на един проектант
30 мар 2018
Владислав Дечев е част от първичния екип, който образува офиса на SGI в България през 2010 година През 2015 година става шеф, водещ техническия и дизайнерския екип на " Международната архитектура " в офиса в София. Има над 10-годишен опит в проектирането на огромни градоустройствени планове, промишлени уреди и складови бази, офиси, жилищни и търговски обекти в България, Европа и Близкия изток.
Във всеки финален брой на " Капитал " от месеца експерти ще проучват значими, само че рядко обсъждани тематики за градско обмисляне, дизайн и архитектура в специфичната графа на архитектурното бюро Stephen George International.
Небостъргачите все по-често са тематика на полемика, само че мненията нормално се свеждат до твърдото " за " или " срещу ". Инвеститорите срещат недоволството на жителите, само че рядко се влиза в елементи за тази обширна тематика. Дали в действителност небостъргачите са демоните, за които ги счита обществеността?
Да вземем София за образец. Исторически високите здания не са нещо екзотично в градския контур – още през 70-те и 80-те години се появяват основни здания като хотел " Родина " (104 м) и хотел " Кемпински " (98 м). Високото строителство става толкоз известно, че се трансформира в средство за нашарване на градския пейзаж в новите по това време жилищни квартали. Блоковете на по 16-20 етажа (48–60 м) са типични паралелно с " панелките " от соца.
След 20-годишна пауза секторът се съживява, а тематиката стартира да се завръща, тъй като частните вложители все по-често залагат на височината като средство за отличаване от всеобщото строителство и знак на авторитет. Престижът за едни обаче се оказва проблем за други. Защо?
Проблемът с незаконосъобразността
Първият мит е, че една висока постройка в квартал с по-ниско застрояване би трябвало да е незаконосъобразна поради мащаба си. Истината е, че разгънатата застроена повърхност (РЗП) и височината зависят от устройствените ограничавания, площта на парцела и отстоянията от прилежащите здания. Накратко, в случай че имате задоволително огромен парцел в зона с позволена задоволителна височина и на задоволително метри от съседите – може да построите съвсем всичко.
Проблемът с пренаселването
Този проблем има две страни: моралната – на живеещите в региона, и теоретичната – обвързвана с градоустройственото обмисляне. От " балкона на столичанина " всеки спомагателен новодомец в каквато и да е постройка може да е проблем. Често чуваме рецензиите " регионът се пренаселва ", " градът не диша " или " застрояват се градинки и зелени площи ".
Същият човек надали би излязъл на митинг против две или три " обикновено " ниски здания, само че в тази ситуация с постройки над 10 етажа – евентуално да. Всъщност обаче три дребни здания в дребни парцели са равносилни на една огромна в огромен парцел.
Малцина знаят, че колкото по-висока е постройката, толкоз по функционално неефективна става тя. По-голямата височина значи повече асансьори, стълбища, инсталационни шахти и по-големи градивни детайли. Общите елементи в пететажна офис постройка са приблизително сред 12 и 14% от етажната повърхност. В един " небостъргач " умерено могат да доближат 28-35%. Така обитаемата повърхност се понижава, а с това и процентът на евентуалните жители по отношение на ниските здания. Една висока постройка въздейства по-малко на казуса с пренаселването от еквивалента си като повърхност в ниски здания.
Проблемът с трафика и паркирането
Този проблем също не би трябвало да бъде приписван единствено на небостъргачите. Всяка нова постройка носи потребност от съответен брой паркоместа и най-много – потребността от развита инфраструктура (улици, площади, градинки), обслужване в региона (детски градини, поликлиники, супермаркети) и градски превоз.
Международните компании с огромни кол-центрове и купувачите на жилища изискват от ден на ден паркоместа, а строителните бизнесмени се пробват да отговорят на търсенето. Все по-често се проектират офис здания с 30, 50, 100% повече паркоместа от изискуемите по правила. Жилищата също следват трендовете, само че сякаш по-умерено и внимателно. Затова има и логичност да се адресират към този момент прекомерно леките правила за най-малък брой паркоместа, изключително за административните и жилищните здания. Ако приемем, че високите здания оферират по-малко използваеми площи, те основават и по-малко трафик от еквивалентните си като повърхност ниски съседи.
Развитието на метрото, разширението на основни булеварди, построяването на надлези и кръгови кръстовища към този момент се случва и демонстрира верния фокус на общината за справяне с трафика. Нещата вървят в вярната посока, даже да са видимо леко изоставащи от частния бизнес.
Проблемът с гледката и засенчването
Неприятно е пред жилището, в което сме вложили персоналните си средства, да се появи градеж или още повече – висока постройка, която да скрие гледката ни към Витоша или ослънчаването към дневната ни. За страдание това е постоянно срещано събитие. Истината е, че за този феномен може да се направи доста малко. Вече има настоящи правила за отстояния, ослънчаване и помрачаване. Уви, няма правила за " скриване на панорама ".
За положително или за неприятно София е привлекателен център за младежите от цяла България. Това от ден на ден значи, че няма да имаме " спокойствието от едно време " в градския превоз, по улиците и в кварталните градинки. Градът обаче притегля и вложители, които са основополагащ фактор в стопанската система. Всеки милион строителна инвестиция е директно обвързван с всички нас. София към този момент има междинна класа, която има все по-високи условия към строителството, а с това се трансформира и предлагането.
Високите здания на всички места са тематика на рецензии, само че постоянно се трансформират в присъщ знак на града, без който атмосферата на урбанистичната среда не би била същата.Stephen George International е интернационалният бранд на Stephen George and Partners – една от водещите архитектурни практики във Англия. Създаден през 2009 година в София, той разполага с екип от над 40 архитекти, инженери и дизайнери и лично портфолио от разнородни планове - от логистични бази, през жилищно строителство, до огромни офис центрове и градоустройство в Европа, Русия, Близък и Далечен Изток.
SGI показва: Как да " построим " здраве
Мнението на един проектант
2 май 2018
Новите строителни правила на София
След законови промени столицата би трябвало да е по-защитена от небостъргачи и градежи в зелени площи
27 апр 2018
Топ строителните разрешителни: Жилища, главно на юг
През първите три месеца на 2018 година в София преобладават постройките с жилища
4 апр 2018
За плюсовете и минусите на затворените комплекси
Няколко въпроса за сегашното и бъдещето през погледа на един проектант
30 мар 2018
Владислав Дечев е част от първичния екип, който образува офиса на SGI в България през 2010 година През 2015 година става шеф, водещ техническия и дизайнерския екип на " Международната архитектура " в офиса в София. Има над 10-годишен опит в проектирането на огромни градоустройствени планове, промишлени уреди и складови бази, офиси, жилищни и търговски обекти в България, Европа и Близкия изток.
Във всеки финален брой на " Капитал " от месеца експерти ще проучват значими, само че рядко обсъждани тематики за градско обмисляне, дизайн и архитектура в специфичната графа на архитектурното бюро Stephen George International.
Небостъргачите все по-често са тематика на полемика, само че мненията нормално се свеждат до твърдото " за " или " срещу ". Инвеститорите срещат недоволството на жителите, само че рядко се влиза в елементи за тази обширна тематика. Дали в действителност небостъргачите са демоните, за които ги счита обществеността?
Да вземем София за образец. Исторически високите здания не са нещо екзотично в градския контур – още през 70-те и 80-те години се появяват основни здания като хотел " Родина " (104 м) и хотел " Кемпински " (98 м). Високото строителство става толкоз известно, че се трансформира в средство за нашарване на градския пейзаж в новите по това време жилищни квартали. Блоковете на по 16-20 етажа (48–60 м) са типични паралелно с " панелките " от соца.
След 20-годишна пауза секторът се съживява, а тематиката стартира да се завръща, тъй като частните вложители все по-често залагат на височината като средство за отличаване от всеобщото строителство и знак на авторитет. Престижът за едни обаче се оказва проблем за други. Защо?
Проблемът с незаконосъобразността
Първият мит е, че една висока постройка в квартал с по-ниско застрояване би трябвало да е незаконосъобразна поради мащаба си. Истината е, че разгънатата застроена повърхност (РЗП) и височината зависят от устройствените ограничавания, площта на парцела и отстоянията от прилежащите здания. Накратко, в случай че имате задоволително огромен парцел в зона с позволена задоволителна височина и на задоволително метри от съседите – може да построите съвсем всичко.
Проблемът с пренаселването
Този проблем има две страни: моралната – на живеещите в региона, и теоретичната – обвързвана с градоустройственото обмисляне. От " балкона на столичанина " всеки спомагателен новодомец в каквато и да е постройка може да е проблем. Често чуваме рецензиите " регионът се пренаселва ", " градът не диша " или " застрояват се градинки и зелени площи ".
Същият човек надали би излязъл на митинг против две или три " обикновено " ниски здания, само че в тази ситуация с постройки над 10 етажа – евентуално да. Всъщност обаче три дребни здания в дребни парцели са равносилни на една огромна в огромен парцел.
Малцина знаят, че колкото по-висока е постройката, толкоз по функционално неефективна става тя. По-голямата височина значи повече асансьори, стълбища, инсталационни шахти и по-големи градивни детайли. Общите елементи в пететажна офис постройка са приблизително сред 12 и 14% от етажната повърхност. В един " небостъргач " умерено могат да доближат 28-35%. Така обитаемата повърхност се понижава, а с това и процентът на евентуалните жители по отношение на ниските здания. Една висока постройка въздейства по-малко на казуса с пренаселването от еквивалента си като повърхност в ниски здания.
Проблемът с трафика и паркирането
Този проблем също не би трябвало да бъде приписван единствено на небостъргачите. Всяка нова постройка носи потребност от съответен брой паркоместа и най-много – потребността от развита инфраструктура (улици, площади, градинки), обслужване в региона (детски градини, поликлиники, супермаркети) и градски превоз.
Международните компании с огромни кол-центрове и купувачите на жилища изискват от ден на ден паркоместа, а строителните бизнесмени се пробват да отговорят на търсенето. Все по-често се проектират офис здания с 30, 50, 100% повече паркоместа от изискуемите по правила. Жилищата също следват трендовете, само че сякаш по-умерено и внимателно. Затова има и логичност да се адресират към този момент прекомерно леките правила за най-малък брой паркоместа, изключително за административните и жилищните здания. Ако приемем, че високите здания оферират по-малко използваеми площи, те основават и по-малко трафик от еквивалентните си като повърхност ниски съседи.
Развитието на метрото, разширението на основни булеварди, построяването на надлези и кръгови кръстовища към този момент се случва и демонстрира верния фокус на общината за справяне с трафика. Нещата вървят в вярната посока, даже да са видимо леко изоставащи от частния бизнес.
Проблемът с гледката и засенчването
Неприятно е пред жилището, в което сме вложили персоналните си средства, да се появи градеж или още повече – висока постройка, която да скрие гледката ни към Витоша или ослънчаването към дневната ни. За страдание това е постоянно срещано събитие. Истината е, че за този феномен може да се направи доста малко. Вече има настоящи правила за отстояния, ослънчаване и помрачаване. Уви, няма правила за " скриване на панорама ".
За положително или за неприятно София е привлекателен център за младежите от цяла България. Това от ден на ден значи, че няма да имаме " спокойствието от едно време " в градския превоз, по улиците и в кварталните градинки. Градът обаче притегля и вложители, които са основополагащ фактор в стопанската система. Всеки милион строителна инвестиция е директно обвързван с всички нас. София към този момент има междинна класа, която има все по-високи условия към строителството, а с това се трансформира и предлагането.
Високите здания на всички места са тематика на рецензии, само че постоянно се трансформират в присъщ знак на града, без който атмосферата на урбанистичната среда не би била същата.Stephen George International е интернационалният бранд на Stephen George and Partners – една от водещите архитектурни практики във Англия. Създаден през 2009 година в София, той разполага с екип от над 40 архитекти, инженери и дизайнери и лично портфолио от разнородни планове - от логистични бази, през жилищно строителство, до огромни офис центрове и градоустройство в Европа, Русия, Близък и Далечен Изток.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ