Експерти: Политически пречки за продължението на Турски поток през България няма
Още по тематиката Сърбия е почнала строителството на сръбския сектор на "Турски поток ", няма да чака България Депутатите се пробваха да подлагат на критика, само че поддържаха...
Газопроводът „ Турски поток “, в частност продължаването на газовия поток през разширението на газопреносната мрежа през територията на България в посока Сърбия, както и строителството на сръбска територия ще се случат. Около този извод се сплотиха енергийните специалисти, участващи в полемиката на тематика „ Развитие на газовите планове на Балканите “, проведена от двете водещи осведомителни организации – Българска телеграфна агенция и ТАСС.
Проблемите са по-скоро механически, в сравнение с политически, разяснява в границите на разискванията Данила Бочкарев, старши помощник по енергийна сигурност към EastWest Institute. Засега няма спънки, безапелационен бе и някогашният енергиен министър Румен Овчаров. Според мен България прави нужното, сподели той, като напомни, че всички дейности на страната ни са съгласно европейските условия – не става въпрос за пренос и директни такси, а за цени на вход и излаз, за газов хъб, борса за търговия. Волкан Йоздемир, ръководител на Института за Енергийни пазари и политики (EPPEN), основан в Турция изясни, че когато се стигне до отговора за същинската анулация на газопроводите „ Набуко “ и „ Южен поток “ ще стане ясно и за какво се построяват актуалните газопроводи през Балканите. Необходимо е да се понижи политизирането, то прибавя в цената за потребителите, счита зам.-директорът на съветския Фонд за национална енергийна сигурност Алексей Гривач.
Проектът за уголемение на газопреносната мрежа, (получил известност като продължение на „ Турски поток “) или продължението на газопровода „ Турски поток “ през българска територия планува създаване на трасе от 848 км с две компресорни станции. Оттук нататък следва осъществяване, безапелационен бе старши специалистът в „ Булгартрансгаз “ Димитър Щерев. Той изясни, че планът е от извънредно значение за страната ни, защото обезпечава опция за връщането на статута на България на газовата карта на Европа.
Това, което е стартирано ще бъде издигнато, безапелационен бе Щерев. Нещо повече, ще се мисли и за бъдещи потоци, за бъдещи количества, без значение от кое място ще дойдат, поради образуването на природния газ като главен източник на сила в интервала на преход към задачата сложена от Европейски Съюз за нисковъглеродна енергетика от една страна и от друга – понижаване на добива от европейските залежи в Северно море и Гронинген (Нидерландия).
Преди и в този момент
Преди имахме газовите планове „ Южен поток “ и „ Набуко “ Когато разберем за какво тези планове бяха отменение, тогава може да стигнем до извода за какво се построяват сегашните газопроводи. На тази база стъпи Волкан Йоздемир, ръководител на Института за Енергийни пазари и политики (EPPEN), основан в Турция, пробвайки се да изясни напредъка по сегашните планове, които се реализират на територията на турската страна. В частност,освен за „ Турски поток “, който бе подложен в центъра на полемиката Йоздемир загатна и за газопровода TANAP, като обърна внимание на ресурсната база, която е в основата на реализирането на плановете. „ Всички тези планове са създадени по този начин, че да минават през Турция, а от кое място и по какъв начин ще минат е основен въпрос “, сподели той, като акцентира и смисъла на енергийната сигурност, пречупвайки я през забавна позиция. „ Енергийната сигурност е доста скъпа услуга. Например, с цел да минат 10 милиарда куб м природен газ през Турция са нужни вложения от 40 милиарда $ “, разяснява той. По думите на Йоздемир, за Турция е преференциална реализацията на газопровода „ Турски поток “, тъй като по този начин страната отстранява зависимостта от Украйна.
Йоздемир, както и другите специалисти бяха безапелационни, че върху България е оказан мощен политически напън за преустановяване на плана „ Южен поток “. Припомняме, че формалната версия на страната ни, а и на Европейски Съюз за прекратяването на плана е поради нарушение на Третия енергиен пакет и груби нарушавания във връзка с законодателството за публични поръчки.
„ Турски поток “ ще е от изгода за България, а е значима и друга идея – разнообразяването на доставките. В този смисъл газопроводът ще способства за доста огромна опция за Балканите, счита Йоздемир. В същото време той направи един тип ретроспекция на газовите връзки сред турската и съветската страна. „ През 1997 година Турция стартира да внася съветски газ през България. Сега Турция ще се трансформира в директна страна вместо България. Освен това ще се сътвори и взаимозависимост сред Русия и Турция, ще се сътвори взаимовръзка, геополитическа, културна “, счита анализаторът.
Този път по-важно е Сърбия и България да упорстват да изградят, да развият този газопровод, счита от своя страна икономическият анализатор и основен редактор на сръбския Balkan Magazin Йелица Путникович, като напомни решенията, свързани и с разширение на газохранилището „ Банатски двор “, което уголемява опциите за газовите потоци към Унгария. По-късно в границите на втората част от полемиката Путникович не спести рецензиите си към Брюксел за оказвания напън за делене на газовото сдружение съгласно условията на Третия енергиен пакет.
Върху проблемите с развиването на инфраструктурата и количествата газ, които ще бъдат доставяни обърна внимание Данила Бочкарев, старши помощник по енергийна сигурност към EastWest Institute. В тази връзка той напомни и утвърдените преди дни от Съвета на Европейски Съюз промени в Газовата инструкция. Проблемите не са толкоз политически, а механически, разяснява Бочкарев, като очерта е капацитетът за развиване на газовата мрежа. „ От позиция на политическия пейзаж не виждам проблеми “, сподели Бочкарев.
Политизирането подвига цената на газа
Енергетиката е на първо място геополитика, по-късно политика и най-после стопанска система, съобщи от своя страна Румен Овчаров (бивш министър на енергетиката), перифразирайки известна класическа фраза, като направи къса ретроспекция на предходните интервали, свързани с газовите планове (вкл.и петролния Бургас-Александруполис), които касаят страната ни и без да икономисва рецензиите си към политическите решения през последните години. Построихме идея за енергийна самостоятелност посредством взаимозависимост и преотстъпване на преноса, сподели Овчаров, като бе безапелационен, че през 2009 година страната ни в действителност е била енергиен център на Балканите, само че по-късно е станала страна, която всички заобикалят. От позиция на цената на въглеродните излъчвания и актуалното произвеждане на електрическа енергия в Сърбия, България и Турция въз основата на въглища, бъдещето на природния газ е ярко, счита той. Предвид обстоятелството, че за въглеродни квоти в бъдеще ще се заплащат над 30 млрд, единствено икономията от природен газ може да се пресметна в милиарди годишно.
Бившият енергиен министър не спести рецензиите си нито за цената, нито във връзка с метода за създаване на „ Турски поток “ главно през българска територия. „ Много ми се ще нещата да се случат “, сподели Овчаров, като разигра опция и за неприятен сюжет. Той направи дребен паралел сред хода на плановете „ Турски поток “ и „ Северен поток 2 “. В този смисъл не пропусна да напомни развиването на обстановката сред компанията Nord Stream AG и Дания във връзка с „ Северен поток 2 “ и в частност стопирането на разрешението за прекосяването на газопровода през изключителната икономическа зона на датската страна.
Така както вървят договарянията сред Русия и Украйна, а и поради не толкоз положителното предложение на еврокомисаря Шефчович, контракт за продължение на преноса може и да няма, счита той. „ И не дай Боже, да спре преноса...Ако ние не сме построили тази връзка, „ Турски поток “, може в края на годината или началото на идната да се окажем в доста тежка обстановка “, сподели Овчаров, като изрично обърна внимание върху ролята на политиката. „ Там, където бе България, в този момент е Турция. Всяка страна гони личните си ползи, само че ние към този момент би трябвало да мислим малко по-широко, защото ползите са свързани с Балканите “, съобщи той, допълвайки, че „ в енергетиката празно място няма “.
„ Енергетиката е тежък бранш. България би трябвало да формулира личната си политика, а не всяко държавно управление да стартира изначало “, съобщи още той, а като образец за променчивост уточни историята с плана за АЕЦ „ Белене “. И несъмнено прикани да не се повтарят мантри като либерализация, диверсификация. Така не се прави енергийна политика, безапелационен е той, като сложи въпроса за деидеологизация на бранша. „ Либерализацията има смисъл, когато основава конкуренция сред производители и има изгода за потребителите “, счита още някогашният енергиен министър.
Напълно съм склонен, че политизирането в енергетиката би трябвало да спре. Това прибавя нови спомагателни разноски за потребителя, разяснява и заместник-директора на съветския Фонд за национална енергийна сигурност Алексей Гривач. Той не спести рецензиите си към водената от Брюксел енергийна или по-точно газова политика. Почти всички решения на Брюксел дават опция за ограничение на съветския газ, само че това е непочтено отношение. Говорим за енергиен пакет, чиято цел е да насърчи и добави конкурентоспособност, само че в това време ги лимитира. Ограничава опцията за инфраструктура, разяснява той, като не подмина и допускащото финансиране от еврофондовете, което е тип ограничаване за присъединяване на бизнеса, т.е. на силата, а и води до прибавяне на стойност в цената за потребителите.
Като образец за непостоянството на европейските институции Бочкарев уточни честите промени в Газовата инструкция, намеквайки, че политиците гонят лични ползи. Газовите доставки могат да поевтинеят, само че нищо не се прави в полза на потребителите, счита той. Експертите не пропуснаха да разясняват и опциите на втечнения природен газ (LNG), само че обърнаха внимание на спецификата на района.
Волкан Йоздемир се спря на наклонността за увеличение на втечнения природен газ, като изрази очакване за индексация на цените на петрола и промени във образуването на цената на LNG, с цел да се реализира на по-гъвкав пазар на полутечен природен газ. Според него при втечненият природен газ ще би трябвало да се поддържат по-ниски цени, поради задаващата се сериозна конкуренция след 2020 година Има и ясна наклонност в Европа за създаване на нова инфраструктура за LNG, макар че има проблеми с потреблението на цялостния потенциал на актуалната, изясни той.
Експертите се сплотиха към тезата, че търсенето на природен газ в Европа ще се усилва, само че в това време понижава добива от Северно море, а и от най-голямото находище в Европа – Гронинген. Европа към 2025 година, съгласно консенсусна прогноза ще има потребност от спомагателни 60 милиарда куб м газ, сподели Димитър Щерев и напомни, че тези количества ще би трябвало да бъдат внасяни отнякъде. Природният газ има бъдеще, само че той би трябвало да бъде изчистен от политическите съставни елементи, считат специалистите.
Газопроводът „ Турски поток “, в частност продължаването на газовия поток през разширението на газопреносната мрежа през територията на България в посока Сърбия, както и строителството на сръбска територия ще се случат. Около този извод се сплотиха енергийните специалисти, участващи в полемиката на тематика „ Развитие на газовите планове на Балканите “, проведена от двете водещи осведомителни организации – Българска телеграфна агенция и ТАСС.
Проблемите са по-скоро механически, в сравнение с политически, разяснява в границите на разискванията Данила Бочкарев, старши помощник по енергийна сигурност към EastWest Institute. Засега няма спънки, безапелационен бе и някогашният енергиен министър Румен Овчаров. Според мен България прави нужното, сподели той, като напомни, че всички дейности на страната ни са съгласно европейските условия – не става въпрос за пренос и директни такси, а за цени на вход и излаз, за газов хъб, борса за търговия. Волкан Йоздемир, ръководител на Института за Енергийни пазари и политики (EPPEN), основан в Турция изясни, че когато се стигне до отговора за същинската анулация на газопроводите „ Набуко “ и „ Южен поток “ ще стане ясно и за какво се построяват актуалните газопроводи през Балканите. Необходимо е да се понижи политизирането, то прибавя в цената за потребителите, счита зам.-директорът на съветския Фонд за национална енергийна сигурност Алексей Гривач.
Проектът за уголемение на газопреносната мрежа, (получил известност като продължение на „ Турски поток “) или продължението на газопровода „ Турски поток “ през българска територия планува създаване на трасе от 848 км с две компресорни станции. Оттук нататък следва осъществяване, безапелационен бе старши специалистът в „ Булгартрансгаз “ Димитър Щерев. Той изясни, че планът е от извънредно значение за страната ни, защото обезпечава опция за връщането на статута на България на газовата карта на Европа.
Това, което е стартирано ще бъде издигнато, безапелационен бе Щерев. Нещо повече, ще се мисли и за бъдещи потоци, за бъдещи количества, без значение от кое място ще дойдат, поради образуването на природния газ като главен източник на сила в интервала на преход към задачата сложена от Европейски Съюз за нисковъглеродна енергетика от една страна и от друга – понижаване на добива от европейските залежи в Северно море и Гронинген (Нидерландия).
Преди и в този момент
Преди имахме газовите планове „ Южен поток “ и „ Набуко “ Когато разберем за какво тези планове бяха отменение, тогава може да стигнем до извода за какво се построяват сегашните газопроводи. На тази база стъпи Волкан Йоздемир, ръководител на Института за Енергийни пазари и политики (EPPEN), основан в Турция, пробвайки се да изясни напредъка по сегашните планове, които се реализират на територията на турската страна. В частност,освен за „ Турски поток “, който бе подложен в центъра на полемиката Йоздемир загатна и за газопровода TANAP, като обърна внимание на ресурсната база, която е в основата на реализирането на плановете. „ Всички тези планове са създадени по този начин, че да минават през Турция, а от кое място и по какъв начин ще минат е основен въпрос “, сподели той, като акцентира и смисъла на енергийната сигурност, пречупвайки я през забавна позиция. „ Енергийната сигурност е доста скъпа услуга. Например, с цел да минат 10 милиарда куб м природен газ през Турция са нужни вложения от 40 милиарда $ “, разяснява той. По думите на Йоздемир, за Турция е преференциална реализацията на газопровода „ Турски поток “, тъй като по този начин страната отстранява зависимостта от Украйна.
Йоздемир, както и другите специалисти бяха безапелационни, че върху България е оказан мощен политически напън за преустановяване на плана „ Южен поток “. Припомняме, че формалната версия на страната ни, а и на Европейски Съюз за прекратяването на плана е поради нарушение на Третия енергиен пакет и груби нарушавания във връзка с законодателството за публични поръчки.
„ Турски поток “ ще е от изгода за България, а е значима и друга идея – разнообразяването на доставките. В този смисъл газопроводът ще способства за доста огромна опция за Балканите, счита Йоздемир. В същото време той направи един тип ретроспекция на газовите връзки сред турската и съветската страна. „ През 1997 година Турция стартира да внася съветски газ през България. Сега Турция ще се трансформира в директна страна вместо България. Освен това ще се сътвори и взаимозависимост сред Русия и Турция, ще се сътвори взаимовръзка, геополитическа, културна “, счита анализаторът.
Този път по-важно е Сърбия и България да упорстват да изградят, да развият този газопровод, счита от своя страна икономическият анализатор и основен редактор на сръбския Balkan Magazin Йелица Путникович, като напомни решенията, свързани и с разширение на газохранилището „ Банатски двор “, което уголемява опциите за газовите потоци към Унгария. По-късно в границите на втората част от полемиката Путникович не спести рецензиите си към Брюксел за оказвания напън за делене на газовото сдружение съгласно условията на Третия енергиен пакет.
Върху проблемите с развиването на инфраструктурата и количествата газ, които ще бъдат доставяни обърна внимание Данила Бочкарев, старши помощник по енергийна сигурност към EastWest Institute. В тази връзка той напомни и утвърдените преди дни от Съвета на Европейски Съюз промени в Газовата инструкция. Проблемите не са толкоз политически, а механически, разяснява Бочкарев, като очерта е капацитетът за развиване на газовата мрежа. „ От позиция на политическия пейзаж не виждам проблеми “, сподели Бочкарев.
Политизирането подвига цената на газа
Енергетиката е на първо място геополитика, по-късно политика и най-после стопанска система, съобщи от своя страна Румен Овчаров (бивш министър на енергетиката), перифразирайки известна класическа фраза, като направи къса ретроспекция на предходните интервали, свързани с газовите планове (вкл.и петролния Бургас-Александруполис), които касаят страната ни и без да икономисва рецензиите си към политическите решения през последните години. Построихме идея за енергийна самостоятелност посредством взаимозависимост и преотстъпване на преноса, сподели Овчаров, като бе безапелационен, че през 2009 година страната ни в действителност е била енергиен център на Балканите, само че по-късно е станала страна, която всички заобикалят. От позиция на цената на въглеродните излъчвания и актуалното произвеждане на електрическа енергия в Сърбия, България и Турция въз основата на въглища, бъдещето на природния газ е ярко, счита той. Предвид обстоятелството, че за въглеродни квоти в бъдеще ще се заплащат над 30 млрд, единствено икономията от природен газ може да се пресметна в милиарди годишно.
Бившият енергиен министър не спести рецензиите си нито за цената, нито във връзка с метода за създаване на „ Турски поток “ главно през българска територия. „ Много ми се ще нещата да се случат “, сподели Овчаров, като разигра опция и за неприятен сюжет. Той направи дребен паралел сред хода на плановете „ Турски поток “ и „ Северен поток 2 “. В този смисъл не пропусна да напомни развиването на обстановката сред компанията Nord Stream AG и Дания във връзка с „ Северен поток 2 “ и в частност стопирането на разрешението за прекосяването на газопровода през изключителната икономическа зона на датската страна.
Така както вървят договарянията сред Русия и Украйна, а и поради не толкоз положителното предложение на еврокомисаря Шефчович, контракт за продължение на преноса може и да няма, счита той. „ И не дай Боже, да спре преноса...Ако ние не сме построили тази връзка, „ Турски поток “, може в края на годината или началото на идната да се окажем в доста тежка обстановка “, сподели Овчаров, като изрично обърна внимание върху ролята на политиката. „ Там, където бе България, в този момент е Турция. Всяка страна гони личните си ползи, само че ние към този момент би трябвало да мислим малко по-широко, защото ползите са свързани с Балканите “, съобщи той, допълвайки, че „ в енергетиката празно място няма “.
„ Енергетиката е тежък бранш. България би трябвало да формулира личната си политика, а не всяко държавно управление да стартира изначало “, съобщи още той, а като образец за променчивост уточни историята с плана за АЕЦ „ Белене “. И несъмнено прикани да не се повтарят мантри като либерализация, диверсификация. Така не се прави енергийна политика, безапелационен е той, като сложи въпроса за деидеологизация на бранша. „ Либерализацията има смисъл, когато основава конкуренция сред производители и има изгода за потребителите “, счита още някогашният енергиен министър.
Напълно съм склонен, че политизирането в енергетиката би трябвало да спре. Това прибавя нови спомагателни разноски за потребителя, разяснява и заместник-директора на съветския Фонд за национална енергийна сигурност Алексей Гривач. Той не спести рецензиите си към водената от Брюксел енергийна или по-точно газова политика. Почти всички решения на Брюксел дават опция за ограничение на съветския газ, само че това е непочтено отношение. Говорим за енергиен пакет, чиято цел е да насърчи и добави конкурентоспособност, само че в това време ги лимитира. Ограничава опцията за инфраструктура, разяснява той, като не подмина и допускащото финансиране от еврофондовете, което е тип ограничаване за присъединяване на бизнеса, т.е. на силата, а и води до прибавяне на стойност в цената за потребителите.
Като образец за непостоянството на европейските институции Бочкарев уточни честите промени в Газовата инструкция, намеквайки, че политиците гонят лични ползи. Газовите доставки могат да поевтинеят, само че нищо не се прави в полза на потребителите, счита той. Експертите не пропуснаха да разясняват и опциите на втечнения природен газ (LNG), само че обърнаха внимание на спецификата на района.
Волкан Йоздемир се спря на наклонността за увеличение на втечнения природен газ, като изрази очакване за индексация на цените на петрола и промени във образуването на цената на LNG, с цел да се реализира на по-гъвкав пазар на полутечен природен газ. Според него при втечненият природен газ ще би трябвало да се поддържат по-ниски цени, поради задаващата се сериозна конкуренция след 2020 година Има и ясна наклонност в Европа за създаване на нова инфраструктура за LNG, макар че има проблеми с потреблението на цялостния потенциал на актуалната, изясни той.
Експертите се сплотиха към тезата, че търсенето на природен газ в Европа ще се усилва, само че в това време понижава добива от Северно море, а и от най-голямото находище в Европа – Гронинген. Европа към 2025 година, съгласно консенсусна прогноза ще има потребност от спомагателни 60 милиарда куб м газ, сподели Димитър Щерев и напомни, че тези количества ще би трябвало да бъдат внасяни отнякъде. Природният газ има бъдеще, само че той би трябвало да бъде изчистен от политическите съставни елементи, считат специалистите.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ