Иванка Диловска: Рисковете пред сигурността на снабдяването с еленергия са в основата на механизмите за заплащане на капацитет
Още по тематиката Пазар на потенциали би трябвало да смени деформираното заплащане за "студен запас "
Редица европейски страни вкараха механизми за потенциал, които се ползват редом с настоящите електроенергийни пазари на едро. Може ли да обясните на нашите читатели какви са аргументите за това?
- Има консенсус по въпроса за настоящия електроенергиен пазарен модел – той не предизвиква вложения в нови мощности. Нещо повече – през последните години бяха затворени софтуерно жизнеспособни стандартни централи заради финансови дефицити, дължащи се на незадоволителните пазарни цени и на намаляващото им включване за произвеждане, където те бяха изместени от ВЕИ-производителите. Тези недостатъци се чака да бъдат отстранени с приемането на нов пазарен модел, който ще се регламентира в електрическите Директива и Регламент като част от Четвъртия енергиен пакет.
Липсата на капиталова интензивност през последните години доведe до опасности за сигурността на снабдяването с електрическа сила в Европа – най-много опасности от дефицит на сила в пиковите интервали на ползване или тогава, когато внезапно намалее неподлежащото на диспечиране произвеждане на възобновима сила. По тази причина доста държави-членки изпревариха приемането на Четвъртия законодателен пакет и на новия пазарен модел и вкараха национални схеми за възнаграждение на потенциали, водени от паниките за енергийната сигурност, тъй като тя е отговорност на националните държавни управления. Така е и в България – тук сигурността е отговорност на министъра на енергетиката.
Очевидно е, че в случай че възникне дефицит на сила и се стигне до спиране на снабдяването, жителите няма да одобряват оправданието, че се чака новият пазарен модел от Брюксел. Недоволството изцяло основателно ще бъде ориентирано към виновните национални институции, които не са реагирали навреме на настъпващите опасности.
Най-просто казано, механизмите за потенциал подсигуряват реализиране на несъмнено равнище на сигурност на снабдяването посредством възнаграждение на производителите за разполагаемост на индустриалната мощ. За разлика от чистия пазар за сила, където централите получават заплащане единствено когато създават сила, само че не и за поддържаната разполагаемост.
Важно е да се знае, че множеството от половината страни в Европа ползват 33 разнообразни механизми за възнаграждение на потенциал, които са утвърдени от Европейската комисия в сходство с Насоките за държавна помощ за запазване на околната среда и енергетиката за 2014-2020 година Например, единствено през февруари 2018 година Европейска комисия утвърди нови шест механизма за възнаграждение на потенциали - в Германия, Франция, Италия, Гърция, Белгия и Полша.
Така че, рисковете пред сигурността на снабдяването на страните – членки на Европейски Съюз са в основата на появяването на механизми за възнаграждение на потенциал. Тяхното одобрение значи, че Европейска комисия е приела за достоверни направените оценки от страна на страните – вносителки за адекватността на производството на електрическа сила, както и за потребността от спомагателни заплащания за потенциал, с цел да се поддържат нужните стандарти за надеждност.
Сега доста се приказва за спасяването на Топлоелектрическа централа Марица Изток 2, тъй като тя е основна мощ за системата, а има съществени усложнения. Европейска комисия в такива обстановки утвърждава механизми за потенциал, може ли това да се случи и в България?
- Механизмите за възнаграждение на потенциали не са средство за избавяне на една или друга централа. Тяхното въвеждане се обоснова с планувана неспособност на електроенергийната система да предлага приемливо количество и еластичност, с цел да подсигурява надеждното доставяне с електрическа сила във всеки един миг от време. Така че, с цел да се утвърди механизъм за възнаграждение на потенциали, ЕСО и Министерството на енергетиката би трябвало да предложат безапелационни доказателства и прогнози за утежняване на надеждността на системата пред Европейска комисия. Съгласно текстовете в сегашния план на Регламент, шест месеца след неговото приемане ENTSO-e би трябвало да предложи вероятностни индикатори за надеждност и логаритми за тяхното пресмятане, които по-късно следва да се ползват от държавите-членки и да се утвърждават от националните регулатори.
На второ място, самият механизъм, според Насоките за държавна помощ, би трябвало да бъде планиран по подобен метод, че да разрешава включването на всички участници, които могат да допринесат за решение на казуса – вложители, производители, оператори, в това число от други държави-членки. Също по този начин, според Насоките, би трябвало да се обезпечи присъединяване на задоволителен брой производители, тъй че да се откри конкурентна цена за потенциалите.
Така че, Топлоелектрическа централа Марица изток 2 евентуално би била един от участниците в сходна хипотетична конкурентна тръжна процедура за потенциали, без обаче това да предопределя нейния избор. Освен това, в случай че техническите и стопански индикатори в нейната оферта са равностойни с офертата на различен производител с по-ниски излъчвания на въглерод, то според Насоките, другият производител ще бъде предпочетен.
От друга страна, в случай че погледнем последния десетгодишен проект за развиване на електропреносната мрежа на България до 2027 година на ЕСО, ще забележим, че Топлоелектрическа централа Марица изток 2 е планувана да работи през целия десетгодишен интервал. Тежките финансови проблеми, пред които е изправена тази централа, ще доведат до преждевременното й затваряне, в случай че не се вземат подобаващи и своевременни ограничения. ЕСО би трябвало да е наясно какво влияние ще окаже това на надеждността на системата. И в случай че въздействието е значимо, каквото се чака да бъде, то тогава би трябвало да се вземе решение от виновните институции, което да предотврати сходен излаз.
Може ли да обясните каква е разликата сред механизми за потенциал и сегашния леден запас?
- Механизмите за възнаграждение на потенциал са разнообразни видове и съществува подредба за тях съгласно главните им характерности, която е направена от ACER. Настоящият леден запас е от вида „ стратегически запаси “, когато дадени мощности се поддържат отвън пазара и се задействат единствено в случаите на екстремални условия по разпореждане на националните систематични оператори. Нивото на възнаграждение се дефинира въз основата на конкурентни тръжни процедури. За разлика от българската процедура, при която студеният запас се дефинира годишно, всекидневно тези процедури в страните членки се отнасят за интервал от няколко години. Такъв вид механизми бяха утвърдени при започване на 2018 година за Германия и Белгия.
Търговете за потенциал са различен необятно публикуван вид, при който в действителност се основава пазар за потенциали. Количеството на нужните мощности се открива централизирано – от систематичния оператор или от регулатора - за няколко години напред. Чрез търг се дефинира клирингова цена и на нейна база се заплаща на всички спечелили участници (съществуващи и нови мощности) за налична разполагаемост. Най-дълго работилият механизъм от сходен вид е утвърден за Англия през 2014 година
Специфичен вид са по този начин наречените схеми за прекъсваемост, при които заплащанията са ориентирани към консуматори, които одобряват да бъдат в подготвеност да понижат или усилят своето ползване по разпореждане на систематичния оператор. Подобен вид механизми бяха утвърдени от Европейска комисия при започване на 2018 година за Франция и Гърция.
Може ли да се вкарат такива механизми за потенциал, без да се подвига цената на тока?
- Ако е налице добре работещ пазар за сила, при който цените да не са прекомерно ниски за вложение в рационализация на съществуващите и в създаване на нови мощности - по този начин наречения проблем на изчезналите пари (missing-money problem) - тогава механизмите за потенциал няма да са нужни. Само посредством приходите от пазара за сила ще се акумулират задоволително парични потоци, които да финансират освен оперативните, само че и капиталовите разноски, респективно и да подсигуряват сигурността на снабдяването.
В случаите обаче, когато актуалният пазар за сила регистрира по-скоро оперативните разноски на системата, без да заплаща за дълготрайно нужните вложения, то механизмите за потенциал са тези, които ги вършат реализуеми. Във всички случаи, това се явява спомагателен паричен поток и в допълнение заплащане, което разумно се калкулира и във фактурите. Например, в случай че е въведен пазар за потенциали, е допустимо във фактурите да има обособен ред, наименуван цена за потенциал по сходство на цената за сила. Ако приказваме за вид „ стратегически запас “, както е в нашия случай със студения запас, разноските за него са включени в цена за транспорт, посредством която се заплащат от всички ползватели на мрежата.
В обособените страни – според последната серия отчети за пазарен мониторинг на ACER – заплащанията за потенциал са в диапазона от под 1 % в Швеция до 33% в Ирландия по отношение на цената на пазар ден напред. В случая на България те са към 3%.
Но би трябвало да се подчертае, че при едни и същи стандарти за надеждност на електроенергийната система, цената на силата при двата пазарни модела – пазар единствено за сила или пазар за сила плюс пазар за потенциали – би трябвало да е съпоставима. Плащанията за потенциал не подвигат цената на тока механично, а обезпечават паричен поток, нужен за вложения и сигурност на снабдяването, тогава, когато пазарът за сила е безпомощен да реализира това.
Пречат ли тези механизми на либерализирания пазар?
- Според представителите на енергийната промишленост, Европа се нуждае от интелигентно проектирани пазара за потенциал, с цел да се подсигурява сигурността на снабдяването. На другия полюс е мнението на някои депутати от Екологичен потенциал, които счита че заплащанията за потенциали са другото име на дотации, разрушаващи пазара и по тази причина тяхното потребление би трябвало да се ограничи като време и обсег. В последна сметка, истината е по средата – несъмнено е, механизмите за потенциал са нужни, с цел да подсигуряват сигурността на снабдяването, само че те би трябвало да бъдат проектирани по този начин, че да се избегнат нарушаванията на конкуренцията на електроенергийните пазари.
Три документа – Насоките за държавна помощ, Eлектрическите Директива и Регламента дефинират условия, на които би трябвало да дават отговор механизмите за потенциали, с цел да се предотвратят нарушаванията на конкуренцията. Тогава, когато страните –членки имат паники за адекватността на своите електроенергийни системи, те би трябвало да подхващат следните стъпки: Първо, да се опитат да реформират съществуващите пазари на сила, като ги създадат по-конкурентни и отстраняват регулаторните изкривявания и ограничения; в случай че първата стъпка покаже незадоволителни резултати, да се подхващат съвещания със прилежащи страни, с цел да се потърси районно решение на казуса със сигурността и най-после, в случай че районно решение не се откри, да се предприеме планиране на механизъм за потенциали, който да не пречи на действието на съществуващия пазар.
Чистият пазар за сила, който да реагира гъвкаво в моментите на дефицит на сила с задоволително високи цени, осигуряващи дълготрайно нужните вложения, си остава целеви модел за Европа. Само че в това време пазарният модел към този момент е разбъркан, по този начин или другояче, и чистият пазар за сила остава по-скоро за по-далечното бъдеще.
Възможно ли е дълготрайните контракти за изкупуване на електрическа енергия да се заместят с сходен механизъм?
- Това е въпрос на политическо решение за пазарния модел в страната, а не е въпрос за трансформацията на тъкмо тези два контракта. Ако по принцип се одобри решение за въвеждане на пазар за потенциали, отвън към този момент настоящите търгове за леден запас, то тогава и тези централи биха могли да аплайват наедно с други съперници, освен от страната, само че и от района, с цел да вземат участие в новия пазар. Това би трябвало да се реализира редом с присъединяване им на платформите на БНЕБ, където да продават сила.
Трябва да се знае, че настоящи централи с емисионен фактор над 550 г СО2/МВтч, каквито са нашите въглищни централи, ще имат ограничавания във времето, в което ще имат право да вземат участие на търгове за потенциали. Това към момента е предмет на полемики в границите на триалога по плана на модифицирания Електрически правилник.
-----------------------------------------------
* Иванка Диловска има богат 40-годишен опит в областта на енергийната стопанска система като основен експерт в планиране, ръководство, мониторинг и оценка на българските национални енергийни политики и тактики, стратегии, планове и въпроси, свързани с въздействието върху околната среда.
Притежава задълбочена експертиза в областта на икономическите разбори и оценки, свързани с енергетиката и по-специално в лицензионните режими, ценообразуването и определянето на цените и схемите за политическа поддръжка в електропроизводството.
Има повече от 15 години опит във висшето управление на Министерството на
енергетиката, с съществени отговорности при създаването на национални енергийни тактики, моделите за преструктуриране и либерализация в енергийния бранш на България и в подготовката на нужното за задачата първично и вторично енергийно законодателство, в това число Закон за енергетиката, Закон за ВЕИ, Закон за енергийна успеваемост и други Участва интензивно в мониторинга на осъществяването и развиването на секторни енергийни и
екологични политики.
Иванка Диловска е измежду учредителите и първият ръководител на УС на Института за енергиен мениджмънт, като заема този пост в интервала 2011-2014 година
Редица европейски страни вкараха механизми за потенциал, които се ползват редом с настоящите електроенергийни пазари на едро. Може ли да обясните на нашите читатели какви са аргументите за това?
- Има консенсус по въпроса за настоящия електроенергиен пазарен модел – той не предизвиква вложения в нови мощности. Нещо повече – през последните години бяха затворени софтуерно жизнеспособни стандартни централи заради финансови дефицити, дължащи се на незадоволителните пазарни цени и на намаляващото им включване за произвеждане, където те бяха изместени от ВЕИ-производителите. Тези недостатъци се чака да бъдат отстранени с приемането на нов пазарен модел, който ще се регламентира в електрическите Директива и Регламент като част от Четвъртия енергиен пакет.
Липсата на капиталова интензивност през последните години доведe до опасности за сигурността на снабдяването с електрическа сила в Европа – най-много опасности от дефицит на сила в пиковите интервали на ползване или тогава, когато внезапно намалее неподлежащото на диспечиране произвеждане на възобновима сила. По тази причина доста държави-членки изпревариха приемането на Четвъртия законодателен пакет и на новия пазарен модел и вкараха национални схеми за възнаграждение на потенциали, водени от паниките за енергийната сигурност, тъй като тя е отговорност на националните държавни управления. Така е и в България – тук сигурността е отговорност на министъра на енергетиката.
Очевидно е, че в случай че възникне дефицит на сила и се стигне до спиране на снабдяването, жителите няма да одобряват оправданието, че се чака новият пазарен модел от Брюксел. Недоволството изцяло основателно ще бъде ориентирано към виновните национални институции, които не са реагирали навреме на настъпващите опасности.
Най-просто казано, механизмите за потенциал подсигуряват реализиране на несъмнено равнище на сигурност на снабдяването посредством възнаграждение на производителите за разполагаемост на индустриалната мощ. За разлика от чистия пазар за сила, където централите получават заплащане единствено когато създават сила, само че не и за поддържаната разполагаемост.
Важно е да се знае, че множеството от половината страни в Европа ползват 33 разнообразни механизми за възнаграждение на потенциал, които са утвърдени от Европейската комисия в сходство с Насоките за държавна помощ за запазване на околната среда и енергетиката за 2014-2020 година Например, единствено през февруари 2018 година Европейска комисия утвърди нови шест механизма за възнаграждение на потенциали - в Германия, Франция, Италия, Гърция, Белгия и Полша.
Така че, рисковете пред сигурността на снабдяването на страните – членки на Европейски Съюз са в основата на появяването на механизми за възнаграждение на потенциал. Тяхното одобрение значи, че Европейска комисия е приела за достоверни направените оценки от страна на страните – вносителки за адекватността на производството на електрическа сила, както и за потребността от спомагателни заплащания за потенциал, с цел да се поддържат нужните стандарти за надеждност.
Сега доста се приказва за спасяването на Топлоелектрическа централа Марица Изток 2, тъй като тя е основна мощ за системата, а има съществени усложнения. Европейска комисия в такива обстановки утвърждава механизми за потенциал, може ли това да се случи и в България?
- Механизмите за възнаграждение на потенциали не са средство за избавяне на една или друга централа. Тяхното въвеждане се обоснова с планувана неспособност на електроенергийната система да предлага приемливо количество и еластичност, с цел да подсигурява надеждното доставяне с електрическа сила във всеки един миг от време. Така че, с цел да се утвърди механизъм за възнаграждение на потенциали, ЕСО и Министерството на енергетиката би трябвало да предложат безапелационни доказателства и прогнози за утежняване на надеждността на системата пред Европейска комисия. Съгласно текстовете в сегашния план на Регламент, шест месеца след неговото приемане ENTSO-e би трябвало да предложи вероятностни индикатори за надеждност и логаритми за тяхното пресмятане, които по-късно следва да се ползват от държавите-членки и да се утвърждават от националните регулатори.
На второ място, самият механизъм, според Насоките за държавна помощ, би трябвало да бъде планиран по подобен метод, че да разрешава включването на всички участници, които могат да допринесат за решение на казуса – вложители, производители, оператори, в това число от други държави-членки. Също по този начин, според Насоките, би трябвало да се обезпечи присъединяване на задоволителен брой производители, тъй че да се откри конкурентна цена за потенциалите.
Така че, Топлоелектрическа централа Марица изток 2 евентуално би била един от участниците в сходна хипотетична конкурентна тръжна процедура за потенциали, без обаче това да предопределя нейния избор. Освен това, в случай че техническите и стопански индикатори в нейната оферта са равностойни с офертата на различен производител с по-ниски излъчвания на въглерод, то според Насоките, другият производител ще бъде предпочетен.
От друга страна, в случай че погледнем последния десетгодишен проект за развиване на електропреносната мрежа на България до 2027 година на ЕСО, ще забележим, че Топлоелектрическа централа Марица изток 2 е планувана да работи през целия десетгодишен интервал. Тежките финансови проблеми, пред които е изправена тази централа, ще доведат до преждевременното й затваряне, в случай че не се вземат подобаващи и своевременни ограничения. ЕСО би трябвало да е наясно какво влияние ще окаже това на надеждността на системата. И в случай че въздействието е значимо, каквото се чака да бъде, то тогава би трябвало да се вземе решение от виновните институции, което да предотврати сходен излаз.
Може ли да обясните каква е разликата сред механизми за потенциал и сегашния леден запас?
- Механизмите за възнаграждение на потенциал са разнообразни видове и съществува подредба за тях съгласно главните им характерности, която е направена от ACER. Настоящият леден запас е от вида „ стратегически запаси “, когато дадени мощности се поддържат отвън пазара и се задействат единствено в случаите на екстремални условия по разпореждане на националните систематични оператори. Нивото на възнаграждение се дефинира въз основата на конкурентни тръжни процедури. За разлика от българската процедура, при която студеният запас се дефинира годишно, всекидневно тези процедури в страните членки се отнасят за интервал от няколко години. Такъв вид механизми бяха утвърдени при започване на 2018 година за Германия и Белгия.
Търговете за потенциал са различен необятно публикуван вид, при който в действителност се основава пазар за потенциали. Количеството на нужните мощности се открива централизирано – от систематичния оператор или от регулатора - за няколко години напред. Чрез търг се дефинира клирингова цена и на нейна база се заплаща на всички спечелили участници (съществуващи и нови мощности) за налична разполагаемост. Най-дълго работилият механизъм от сходен вид е утвърден за Англия през 2014 година
Специфичен вид са по този начин наречените схеми за прекъсваемост, при които заплащанията са ориентирани към консуматори, които одобряват да бъдат в подготвеност да понижат или усилят своето ползване по разпореждане на систематичния оператор. Подобен вид механизми бяха утвърдени от Европейска комисия при започване на 2018 година за Франция и Гърция.
Може ли да се вкарат такива механизми за потенциал, без да се подвига цената на тока?
- Ако е налице добре работещ пазар за сила, при който цените да не са прекомерно ниски за вложение в рационализация на съществуващите и в създаване на нови мощности - по този начин наречения проблем на изчезналите пари (missing-money problem) - тогава механизмите за потенциал няма да са нужни. Само посредством приходите от пазара за сила ще се акумулират задоволително парични потоци, които да финансират освен оперативните, само че и капиталовите разноски, респективно и да подсигуряват сигурността на снабдяването.
В случаите обаче, когато актуалният пазар за сила регистрира по-скоро оперативните разноски на системата, без да заплаща за дълготрайно нужните вложения, то механизмите за потенциал са тези, които ги вършат реализуеми. Във всички случаи, това се явява спомагателен паричен поток и в допълнение заплащане, което разумно се калкулира и във фактурите. Например, в случай че е въведен пазар за потенциали, е допустимо във фактурите да има обособен ред, наименуван цена за потенциал по сходство на цената за сила. Ако приказваме за вид „ стратегически запас “, както е в нашия случай със студения запас, разноските за него са включени в цена за транспорт, посредством която се заплащат от всички ползватели на мрежата.
В обособените страни – според последната серия отчети за пазарен мониторинг на ACER – заплащанията за потенциал са в диапазона от под 1 % в Швеция до 33% в Ирландия по отношение на цената на пазар ден напред. В случая на България те са към 3%.
Но би трябвало да се подчертае, че при едни и същи стандарти за надеждност на електроенергийната система, цената на силата при двата пазарни модела – пазар единствено за сила или пазар за сила плюс пазар за потенциали – би трябвало да е съпоставима. Плащанията за потенциал не подвигат цената на тока механично, а обезпечават паричен поток, нужен за вложения и сигурност на снабдяването, тогава, когато пазарът за сила е безпомощен да реализира това.
Пречат ли тези механизми на либерализирания пазар?
- Според представителите на енергийната промишленост, Европа се нуждае от интелигентно проектирани пазара за потенциал, с цел да се подсигурява сигурността на снабдяването. На другия полюс е мнението на някои депутати от Екологичен потенциал, които счита че заплащанията за потенциали са другото име на дотации, разрушаващи пазара и по тази причина тяхното потребление би трябвало да се ограничи като време и обсег. В последна сметка, истината е по средата – несъмнено е, механизмите за потенциал са нужни, с цел да подсигуряват сигурността на снабдяването, само че те би трябвало да бъдат проектирани по този начин, че да се избегнат нарушаванията на конкуренцията на електроенергийните пазари.
Три документа – Насоките за държавна помощ, Eлектрическите Директива и Регламента дефинират условия, на които би трябвало да дават отговор механизмите за потенциали, с цел да се предотвратят нарушаванията на конкуренцията. Тогава, когато страните –членки имат паники за адекватността на своите електроенергийни системи, те би трябвало да подхващат следните стъпки: Първо, да се опитат да реформират съществуващите пазари на сила, като ги създадат по-конкурентни и отстраняват регулаторните изкривявания и ограничения; в случай че първата стъпка покаже незадоволителни резултати, да се подхващат съвещания със прилежащи страни, с цел да се потърси районно решение на казуса със сигурността и най-после, в случай че районно решение не се откри, да се предприеме планиране на механизъм за потенциали, който да не пречи на действието на съществуващия пазар.
Чистият пазар за сила, който да реагира гъвкаво в моментите на дефицит на сила с задоволително високи цени, осигуряващи дълготрайно нужните вложения, си остава целеви модел за Европа. Само че в това време пазарният модел към този момент е разбъркан, по този начин или другояче, и чистият пазар за сила остава по-скоро за по-далечното бъдеще.
Възможно ли е дълготрайните контракти за изкупуване на електрическа енергия да се заместят с сходен механизъм?
- Това е въпрос на политическо решение за пазарния модел в страната, а не е въпрос за трансформацията на тъкмо тези два контракта. Ако по принцип се одобри решение за въвеждане на пазар за потенциали, отвън към този момент настоящите търгове за леден запас, то тогава и тези централи биха могли да аплайват наедно с други съперници, освен от страната, само че и от района, с цел да вземат участие в новия пазар. Това би трябвало да се реализира редом с присъединяване им на платформите на БНЕБ, където да продават сила.
Трябва да се знае, че настоящи централи с емисионен фактор над 550 г СО2/МВтч, каквито са нашите въглищни централи, ще имат ограничавания във времето, в което ще имат право да вземат участие на търгове за потенциали. Това към момента е предмет на полемики в границите на триалога по плана на модифицирания Електрически правилник.
-----------------------------------------------
* Иванка Диловска има богат 40-годишен опит в областта на енергийната стопанска система като основен експерт в планиране, ръководство, мониторинг и оценка на българските национални енергийни политики и тактики, стратегии, планове и въпроси, свързани с въздействието върху околната среда.
Притежава задълбочена експертиза в областта на икономическите разбори и оценки, свързани с енергетиката и по-специално в лицензионните режими, ценообразуването и определянето на цените и схемите за политическа поддръжка в електропроизводството.
Има повече от 15 години опит във висшето управление на Министерството на
енергетиката, с съществени отговорности при създаването на национални енергийни тактики, моделите за преструктуриране и либерализация в енергийния бранш на България и в подготовката на нужното за задачата първично и вторично енергийно законодателство, в това число Закон за енергетиката, Закон за ВЕИ, Закон за енергийна успеваемост и други Участва интензивно в мониторинга на осъществяването и развиването на секторни енергийни и
екологични политики.
Иванка Диловска е измежду учредителите и първият ръководител на УС на Института за енергиен мениджмънт, като заема този пост в интервала 2011-2014 година
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ