Иконите на Сталин
Още от Средновековието, та и до наши дни, съществува фетиш към разнообразни религиозни артефакти – амулети, кръстчета, муски, разнообразни други предмети. И най-много, към така наречен „ чудотворни икони “ – за които се счита, че оказват помощ на вярващите християни в решаващи моменти от живота им. Такива икони са познати и в България – на свети Мина, на Света Богородица Троеручица, на Свети Иван Рилски и други
Особено бил публикуван култът към чудотворните икони в средновековна Русия. Това не е необичайно, като имаме поради многочислените нашествия, на които е била подлагана през вековете от запад и изток. Такава една легенда е обвързвана, колкото и необичайно да звучи, с най-новата съветска история, по-специално с Втората международна война – наричана там Велика отечествена война.
Разбира се, системата, открита в Съветския съюз, била строго атеистична. Толкова по-загадъчна е историята, която провокира доста разногласия измежду историци, богослови, духовници и елементарни фенове на историята.
Преданието гласи следното.
В началото на декември 1941 година, когато немските войски към този момент били в Красная поляна, а до Кремъл оставали единствено 32 километра, от Москва изхвърчал аероплан. На борда му се намирала чудотворна икона – Тихвинската Света Богородица, за която се приказва, че била нарисувана от самия евангелист св. Лука.
Чудотворната Тихвинска икона на Света Богородица
Самолетът облетял сектора от фронта най-близко до Москва. Това било вид на известните църковни шествия – „ кръстен ход “, с които вярващиет се молят за Божията помощ против някое огромно злощастие. Именно по-късно облитане на фронта немците почнали отстъплението си от Москва. Има също по този начин разновидности на легендата – които настояват, че е летяла не Тихвинската, а Казанската или Владимирска икони на Света Богородица. Според трета версия, Тихвинската икона е облетяла фронтовите позиции, качена на аероплан – а Казанската била пренесена посредством църковно шествие по един сектор от фронта. Всичко това било осъществено по секретна заповед на Сталин.
Всички тези разкази обаче пораждат многочислени подозрения, в това число измежду богослови и духовни лица.
Владимирската икона на Божията Майка
Сред многочислените документи и свидетелства – както потвърждаващи, по този начин и отричащи сходна опция, притегля обаче вниманието разказът на един елементарен боец от това време. Това е Валентин Георгиевич Владимиров, който тогава служел в защитата на руските държавни институции. Едно от отговорностите му било да фиксира всяко придвижване на хора и транспортни средства, влизащи и излизащи от територията на Кремъл.
Доста време след войната той разказал следното:
„ Веднъж бях дежурен при Боровицките врати на Кремъл. Една кола излезе през портите и мина около мен. В нея имаше трима свещеници с бради и кръстове. Това беше доста необичайно – тогава духовниците бяха в недружелюбност и ги преследваха, имаше доста разстреляни. Едва по-късно разбрах, че същия ден един аероплан „ Дъглас “ изхвърчал с иконата на Казанската Света Богородица и трима свещеници, като три пъти обиколил Москва. Дали като последица от това или заради инцидентна смяна във времето – само че тогава стартира внезапно захлаждане и заваля силен сняг. За немците, които просто нямаха екипировка за война в зимни условия, това беше извънредно затруднение “.
Като косвена поддръжка за опция от такава акция, се сочат обстоятелства от рода на тези, че Сталин е учил в семинария (където, прочее, бил отличник), а след това на три пъти – през 1923-та, 1934-та и 1939 година е подписвал документи, с които се подрежда да бъдат прекъснати преследванията против свещеници, а упрекнатите без доказателства – да бъдат оправдани. Това навежда на избрани размишления, изключително на фона на фамозната заповед на Ленин от 1918 година: „ Поповете да се разстрелват – колкото повече, толкоз по-добре! “. А дали Сталин е прибягнал и до помощта на чудотворните икони, с цел да обърне хода на войната – това остава тематика за яростни разногласия и до ден-днешен.
Сталин
Но едно е несъмнено: в случай че не е бил героизмът на елементарните съветски бойци, едва ли е могло да се разчита и на Божията помощ. Българският народ, с присъщата му мъдрост, е споделил най-добре за такива случаи: „ Бог дава – само че в кошара не вкарва “.
